Моля за помощ :( Напуснах дългогодишния си приятел алкохолик

Джени, спомних си, че аз тогава тръгнах усилено на йога. Не от релаксиращата, а от онази - силовата.
Накрая на практиката винаги има 10 минутна релаксация - 2 месеца ревах като магаре на тия 10 мин, докато другите почти спяха..)) Обаче това беше много хубаво - чистиш болката и изхвърляш натрупаните гняв, обида и тн вътре в теб.

И аз ходех по едно време за няколко месеца. Може пак да тръгна. Мисля, че се чувствах по-добре и по-уверена по това време. Благодаря за напомнянето. Наистина може да помогне.

Не успях да прочета всичко по темата, но исках да ти кажа, че това, че си го напуснала е най-доброто, което може да направиш и в никакъв случай, да не се връщаш към него. Имах приятел, който имаше проблеми с алкохола и наркотиците. Пет години бях с него, за да му помагам, защото ми беше жал. Много съм му благодарна, че ме заряза накрая, много ревах тогава, толкова ми е бил акъла. Сега 10 години по-късно той си е същия и аз се чудя, как съм го търпяла тогава. Имаше и случаи в които се биехме, викаха полиция съседите. Аз се чувствах виновна, че съм го изоставила и ще умре без мен. Нищо подобно, не е умрял, всъщност той ме заряза, за да не му преча да си пие и да си взима наркотици. Това ми го каза после, в момента сме в приятелски отношения, виждаме се през някоя и друга година. Не е умрял и не е спрял с тези неща, защото не е искал, а не защото съм го изоставила. Много съжалявам, че загубих толкова много време с него, отдалечих се от приятелките ми и семейството ми през този период. Не се връщай, никой човек, още по-малко човек, който не ти е дете, или друг роднина, не заслужава да си жертваш живота заради него. Това си е негов избор. А и щом не те търси, просто не се интересува, може би и предпочита да си е сам и да си купонясва с приятели или да си пие сам в къщи. На 30 години си, трябва ти човек с който да направиш семейство и да имаш деца, с такъв човек ли искаш да живеят децата ти? Недей да си губиш времето и здравето в такива отношения, животът е един и много кратък, за да го хабиш в това да помагаш на някой, който дори не иска твоята помощ.

Аз я подкрепям като отказваща цигарите. Много искам да устиска на раздялата. Ако е от София, ще я заведа на Витоша да подиша малко свежест.

Ох, и мен много ме е страх да не се върне към него. Никакво съжаление. Твоят живот е най-важен, никой няма да ти го върне. А и ти нищо не можеш да направиш, за да го накараш да спре да пие. Пък и да не говорим, че дори и да спре, винаги пак може да почне.

Аз се чувствам по-същия начин. Но се надявам да премине. Знам, че аз не съм причината да го прави. Но ми е тежко. Все още. Няма да се върна. Колкото и болка да ми коства.

Благодаря ти! Ще стискам до край. Не съм от София. Но и тук много ми помагате

Моите уважения също, че си си тръгнала. Ама номер две пък защо да е за уважение? Според мен е за обратното на уважение. Да търпиш напикаващо се пиянде 8 години!? И да ти е жал за него, при положение че него самия не му е жал нито за него, нито за теб. Да ти кажа честно, тия осем години, заедно с жалта и вината, които незнайно защо изпитваш и сега, ме карат да си мисля че когато той ти се обади и примоли, ще се върнеш пак при него. И пак ще си го гледаш как се напикава. Дано греша. Кураж и вземи почувствай жал за себе си, вместо за него.

На мен ми звучи доста осъзната Джени, не мисля че ще се върне при него.
Оставете я да преглътне болката и дайте кураж да продължи напред.

Разбирам, защо мислиш, че ще се върна. Аз самата не вярвах до скоро, че мога просто да си тръгна. Да търпиш това 8 години, мога да кажа, че е всичко друго, но не и лесно. Да - нямала съм самоуважение, с което явно, сама съм си навличала всякакви проблеми на главата и съм се чувствала длъжна да ги търпя. Просто вече не мога. Просто физически и психически не мога да продължа както до сега. Той се свърза с мен в интерес на истината. Май този път осъзна, че съм си отишла. И че съм сериозна. Казах му същото и на него. Бих се радвала, да разбере проблема си и да се изправи. Но аз не мога да продължа да му помагам. Прекалено много щети ми нанесе. И не искам. И не мога. Оправям се малко по-малко. Няма как никой да разбере, защо се чувствам така както се чувствам. Толкова дълго съм влагала всичко от себе си в тази връзка. Дори собственото си щастие и уважение. Когато влязох в тази връзка бях още дете. Сега ми се налага да изляза от нея като възрастен. За мен това е огромна промяна. Щеше да е по-странно, да се чувствам добре. Ядосана дълго време не мога да бъда. Бях. Но никога не съм могла да задържам това чувство в себе си повече от 2 - 3 дена.

И според мен Джени няма да се върне. НО е нормално да изпитва носталгия, при положение, че е прекарала толкова години с това момче. Бе, всъщност, 8 години не са чак толкова.

Пак да си изпея песента, слава Богу, че няма дечица, че тогава става една... мътна и кървава, и каквото и решение да се вземе, все е лошо.

Мисля, че тази тема много помага на момичето да си даде сметка какво изпитва и да погледне на ситуацията отстрани и отгоре. Дори само това е безценна помощ.

Важното е да се осмелиш да излезеш от анонимност, поне частично, и да потърсиш помощ, пък било то и в бг-мамата. 

И аз съм така, което всъщност, е чудесно!
Бих те посъветвала сега, да бъдеш благодарна.
Така си напомнях, когато ми се наложи да направя промяната- почнеха ли да ме мъчат спомени и угризения, благодарях на Бог/Природата/Всевишния, абе- нещото там горе, че се е погрижил за мен и ме е отървал, че ми е отворил очите навреме и че ми е дал сили да го направя.

На всички ни е мъчно, тъпо, неестествено, когато изоставяме някакъв навик или правим промяна с работа, колеги, дом, град, спиране на цигари, отказване от спорт.   Раздялата с човек, с когото сме свикнали винаги се изживява -  нали сме хора. И не защото сме много влюбени, а защото сме свикнали.
Новото измества фокуса от старото и постепенно го оставяме в миналото си.

Ядосана дълго време не мога да бъда. Бях. Но никога не съм могла да задържам това чувство в себе си повече от 2 - 3 дена.
[/quote]



А, трябва и то на себе си! Това си е като инстинкт за самосъхранение! 8 години....ужас!

Ох, не бива, според мен!
Човек греши и ако не си прощава грешките, а се обвинява и ядосва на себе си, никога няма да се почувства щастлив и омиротворен.