Естествено! На всички ни е мъчно, когато се разделяме.
Виж целия пост
Моля за помощ :( Напуснах дългогодишния си приятел алкохолик
- Публикувана: 10 юли 2016, 22:41 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2016, 15:01 ч.
# 91
16 юли 2016, 04:25 ч.
Не е вярно това, не на всички. Когато съм се разделяла ми е ставало винаги леко и радостно. Ако аз съм била инициаторката за раздяла настроението ми винаги е било празнично и съм се чувствала доволна, че съм взела решение и че всичко е минало. А дори не са били алкохолици и напикаващи се.
Виж целия пост
Естествено! На всички ни е мъчно, когато се разделяме.
# 92
16 юли 2016, 09:08 ч.
Е, Сирена , не всички сме като теб.
И двата пъти, когато съм се разделяла със силни любови по мое желание е било силно драматично, тежко и тн. Направо се бях свършила.
Виж целия пост
И двата пъти, когато съм се разделяла със силни любови по мое желание е било силно драматично, тежко и тн. Направо се бях свършила.
# 95
3 авг. 2016, 09:30 ч.
Хвалят ги тези групи по взаимопомощ, има ли такива в България. За съпруги на алкохолици. Съзависими демек. Не знам обаче дали ще можеш да ходиш, при положение, че вече не си с него. Но там ще разбереш защо се събираш с такива хора. Все пак 8 години не са 1/2 година или малко излизане с пиянде. Търпяла си го, защото искаш да си добра и търпелива и т.н. Тези неща трябва да ги отработиш и най-добре в група с други хора. Казвам ти го, защото при мен нещата са подобни, не говоря бла бла, и аз имам проблем с проблемни 'гаджета' и дори съпрузи. Не в такава степен като при теб са били проблемни, но определено са били.
Виж целия пост
# 96
11 авг. 2016, 15:12 ч.
Приключи с брак от 12 години и две деца, след поредица опити да го убедя, че има проблем с алкохола, приключи с разрив и раздяла. Отговаряше: "Аз проблем с алкохола нямам. Той има проблем с мен!"
Започна да изкарва много пари, много да се натоварва, да пътува. И за разтоварване пие. А като пие вдига страшни скандали, помпа самочувствие, аз бях до скоро по майчинство с второто дете и той издържаше всички ни. След поредният скандал, аз го гоних дни наред да поговорим. Само като разбереше за какво, се врътваше и излизаше от стаята. С тази разлика, че той и посягаше като пие. На мен, пред децата. При последният скандал ми каза, че ще ме убие. Изля чаша ракия в очите ми. Посегна и ме удари, а в другата си ръка беше гушнал синът ни.
Ами, разделихме се. Живее отделно. Дъщеря ми въздъхна с облекчение, като разбра, че се разделяме. Той ни издържа все още, но го няма напрежението и ужасът от съжителството.
Все още изпитвам вина. Връщам лентата и си припомням детайлно поведението му. И се опомням. Връщане няма, според мен. Не искам да има. Шансове имахме да закърпим нещата за тези 12 години, щом не се е получило, едва ли ще стане по-добре. Освен това, на репликата ми, че трябва да направим нещо, защото с всеки следващ скандал нещата стават все по-лоши, той отговаряше, че е така и затова трябва да не го вбесявам.
Сега имам човек в живота си, който ми показва как трябва да се държи един мъж с една жена. С разбиране. С уважение. С подкрепа във всичко.
Виж целия пост
... И в същото време знам, че ако продължавах така, щях да погубя себе си с него. Освен това, се чувствам ужасно егоистично. Че избрах своя живот и своето здраве, пред връзката ни. Има ли някой с подобна история. Как се разви? И как приключи? Приключи ли?
Приключи с брак от 12 години и две деца, след поредица опити да го убедя, че има проблем с алкохола, приключи с разрив и раздяла. Отговаряше: "Аз проблем с алкохола нямам. Той има проблем с мен!"
Започна да изкарва много пари, много да се натоварва, да пътува. И за разтоварване пие. А като пие вдига страшни скандали, помпа самочувствие, аз бях до скоро по майчинство с второто дете и той издържаше всички ни. След поредният скандал, аз го гоних дни наред да поговорим. Само като разбереше за какво, се врътваше и излизаше от стаята. С тази разлика, че той и посягаше като пие. На мен, пред децата. При последният скандал ми каза, че ще ме убие. Изля чаша ракия в очите ми. Посегна и ме удари, а в другата си ръка беше гушнал синът ни.
Ами, разделихме се. Живее отделно. Дъщеря ми въздъхна с облекчение, като разбра, че се разделяме. Той ни издържа все още, но го няма напрежението и ужасът от съжителството.
Все още изпитвам вина. Връщам лентата и си припомням детайлно поведението му. И се опомням. Връщане няма, според мен. Не искам да има. Шансове имахме да закърпим нещата за тези 12 години, щом не се е получило, едва ли ще стане по-добре. Освен това, на репликата ми, че трябва да направим нещо, защото с всеки следващ скандал нещата стават все по-лоши, той отговаряше, че е така и затова трябва да не го вбесявам.
Сега имам човек в живота си, който ми показва как трябва да се държи един мъж с една жена. С разбиране. С уважение. С подкрепа във всичко.
# 97
11 авг. 2016, 16:25 ч.
Плам , не го мисли , човек който посяга пред деца......................
Децата които живеят в семейство с насилници , наследяват подсъзнателен модел на поведение на насилници или жертви .
Виж целия пост
Децата които живеят в семейство с насилници , наследяват подсъзнателен модел на поведение на насилници или жертви .
# 98
11 авг. 2016, 16:31 ч.
Да, знам. Всъщност, това беше катализаторът, за да се разделим. Майната ми на мен, ама да осакатя децата, като ги възпитам като жертва и насилник-не, не мога да го позволя!
Виж целия пост
...
Децата които живеят в семейство с насилници , наследяват подсъзнателен модел на поведение на насилници или жертви .
Децата които живеят в семейство с насилници , наследяват подсъзнателен модел на поведение на насилници или жертви .
# 99
11 авг. 2016, 17:11 ч.
Момиче , бягай на далеч от този и не се обръщай никога назад.Такива хора не се променят. 3години имах връзка с подобен тип алкохолик – наркоман. Не знаеш ,какво да очакваш от такъв човек, просто не ми се разказва ,какво съм преживяла из и близките ми, включително и физическо насилие. 8 години не бях го виждала и чувала нищо за него – умишлено. Наскоро го видях случайно , нищо не се беше променило , даже по-зле беше станало.Видя ме и взе да ме обвинява за всички неща , които му се бяха случили за тези 8г., бях аз виновна. Е обаче не съм , нито бях преди тези 8 години и ти не си и няма и да бъдеш. Аз изчезнах от България за 1 месец , след раздялата , когато почна тормозът , смених си жилището, работата и телефона, ограничих си кръга от познанства. Умишлено исках този човек да няма никакъв достъп до мен. Моят съвет е да направиш по същият начин, иначе пак ще ти стане жал и миличък. Ще е отново прекрасен и трезв , даже и на терапия може и да е отишъл.
Виж целия пост
# 100
11 авг. 2016, 19:51 ч.
Предполагам, авторката вече се е върнала при милия и той сега, на първо време, спазва някакво благоприличие. Пък после пак.... 
Дано греша, де!
Виж целия пост
Дано греша, де!
# 101
24 окт. 2016, 17:33 ч.
Не съм се върнала. Продължих напред и съм много по-добре. Трудно е в началото, наистина. Трудно се преодолява навика. И начина на мислене също. Сега виждам нещата по-ясно. И нямам намерение нито да се връщам нито да поддържам каквато и да била връзка с този човек. Дори се стремя да не мисля по тази тема повече. Благодаря на всички които ми помогнаха, когато имах някакви съмнения и самообвинения.
Виж целия пост
Предполагам, авторката вече се е върнала при милия и той сега, на първо време, спазва някакво благоприличие. Пък после пак....
Дано греша, де!
Дано греша, де!
Не съм се върнала. Продължих напред и съм много по-добре. Трудно е в началото, наистина. Трудно се преодолява навика. И начина на мислене също. Сега виждам нещата по-ясно. И нямам намерение нито да се връщам нито да поддържам каквато и да била връзка с този човек. Дори се стремя да не мисля по тази тема повече. Благодаря на всички които ми помогнаха, когато имах някакви съмнения и самообвинения.
# 102
24 окт. 2016, 18:01 ч.
Не съм се върнала. Продължих напред и съм много по-добре. Трудно е в началото, наистина. Трудно се преодолява навика. И начина на мислене също. Сега виждам нещата по-ясно. И нямам намерение нито да се връщам нито да поддържам каквато и да била връзка с този човек. Дори се стремя да не мисля по тази тема повече. Благодаря на всички които ми помогнаха, когато имах някакви съмнения и самообвинения.
създаваш впечатление на прекрасен човек --емпатичен, емоционален и идеалист. пази се и успех !
Виж целия пост
Предполагам, авторката вече се е върнала при милия и той сега, на първо време, спазва някакво благоприличие. Пък после пак....
Дано греша, де!
Дано греша, де!
Не съм се върнала. Продължих напред и съм много по-добре. Трудно е в началото, наистина. Трудно се преодолява навика. И начина на мислене също. Сега виждам нещата по-ясно. И нямам намерение нито да се връщам нито да поддържам каквато и да била връзка с този човек. Дори се стремя да не мисля по тази тема повече. Благодаря на всички които ми помогнаха, когато имах някакви съмнения и самообвинения.
Препоръчани теми