Фентъзи и фантастика -Тема 7

The legend of the seeker  е на светлинни години по-добър.  


P.P. аз сериала за мечът си го харесвам, но може би защото не съм чела нищо

хепи, щом смяташ имам сходни интереси със сина ти - съвсем нормално всички мъже са непорснали момчета - можеш по-лесно да ми даваш съвети какво да прочета.
мечът на истината е типичан книга с ясен главен герой -Търсача, без много оплитащи се линии и свеж хумор. От даден момент обаче клишетата стават повечко и към края ми дойде в повече. Прелйдиите са по-различни, в тях не участват Ричард и Калан


Ангел Dust, нормално е е всеки да има различен вкус, но само не бих мо могъл да си представя, че защитения ще го вземеш за любовен роман - за ужас - да;за ърбан фентъзи - да; за за екшън - да. Дори ако щеш - за приключенско фентъзи или за военен роман. но за любовен роман? под любовен роман аз разбирам ухажване на една жена от един мъж и това да ти е основната фабула (Любовницата на пирата - примерно). нищо подобно не мога да се сетя в "Защитения" - да, има няколко свалки в романа, така е, но те са на фона на  целия ужас от  изнасилвания, убийства, предателства и т.н. просто живота си тече на фона на хаоса

Само да напомня защо книгата се счита за  по-тежко фентъзи- на този фон свалките изглеждат нещо незначително.


Тиф, ето малко от хумор на Меча на истината



и тук
а най-вече тук

  Аз ли нещо не разбрах ама никъде не виждам  Angel_Dust да е писала, че "Защитения " e любовен роман  

Джон къде съм написала, че съм взела Защитеният за любовен роман?!? Писах само, че  с нищо не ме впечатлява до тук,  става за четене, но без да оставя някакви впечатления след това, порсто време да мине.

 моя грешка   - над споменаването на Защитения е коментирала Касандра Клеър като любовен роман. Споменала е думата ърбан фентъзи, което допълнително ме е подвело. И затова съм се учудил че Защитения може да е всичко, но не и любовен роман.

А дали някой се впечатлява или не от такива книги си е въпрос на лична преценка - за това всеки има право на мнение. Коментирах  само жарнра на книгата, но явно не съм разбрал правилно горния коментар.

Естествено, че е лична преценка, нали това споделяме в темата - личните си впечатления от книгите.

Така или иначе исках да пиша сутринта, че почнах втора книга на Тъмната кула
Стрелецът накрая доста ми хареса , но се изумих че го е писал 12 години...

 Съвсем наскоро Мартин и Стивън Кинг имаха разговор и Мартин се изумни как Ствин Кинг може да пише толкова бързо ......по 6 страници на ден мисля, че каза?
последните книги е очевидно, че Кинг въобще не е имал намерение да ги пише.

Вълците от Кала  - книга пета -си остават една от най-добрите книги на Кинг, но дано да ти стигне търпението дотам.
Стрелецът също е доста добър по лична преценка, но не всичик книги от серията поддържат това ниво.


Понеже се спомене Ърбън фентъзи - някои чел ли е Танц с Плащове на MBG, за да даде мнение? рекламират го за Ърбън.

Аз и вихър през ключалката много харесах чудесно допълнение към поредицата.
А Кинг е страшно продуктивен автор, то списъка му от произведения е показателен , да е жив и здрав и все така да пише нови и нови книги

 Танц с Плащове - някой го коментираше в предната или по-предната тема, пусни една търсачка и ще намериш, като цяло помня, че беше с добър отзувк.

6 страници на ден - Мартин пише по толкова на месец!  
Сега ми подариха тази негова книга
Разбрах, че е нещо като приказка и няма гадости, като в Песента. Освен това е адски красива! Тези дни ще я прочета и ще споделя по-съдържателно мнение.

Между другото, дочетох мангата "Кралят на шаманите". Като тийнейджърка обичах анимето (мангата е комикс, анимето е анимационен филм по комикса, който си позволява някои промени - по-точно цензура, за да бъде подходящ за американци и за по-малки деца). Финалът много ме разочарова, затова (чак сега - ок.15 години по-късно  ) реших да потърся оригинала. Хареса ми много - не само края, а всичко - малко е особено на места (нормално за манга), но ме развълнува повече и от роман - не съм очаквала!  

  Тази книга бих я купила дори само заради илюстрациите Аз обожавам нещата на Луис Ройо Браво бе "Бард". Това е едно от добрите им попадения 

И Светът е много красив

 Стивън Кинг това което е интересното в него е, че макар да го представят като "крал на ужаса", той за мен поне е прочут не толкова с умението си да ужасява - в това отношение Лъвкрафт или Едгар Алън по го надминават -но  в много от неговите психо-трилъри и ужаси са изследвани важни социални и психологичесик елемнти на американското общество. Да речем м"Мъртвата зона"  - само на пръв поглед тя е за паранормалното, в действителност се разгръща много сложна политичесак обстановска с възможст неонацист да стане президент. СТ Кинг разглежда въпроса за саможертвата, алтернативното бъдеще и т.н. "Мъглата" поставя въпроса за  за тайните които крие правителството от нас, за това как обществото бавно деградира - първо почваме да се делим по раси, после по религии, докато стигнем до жертвоприношенията.
"Живата факла" също поставя интересни проблеми, както и други негови книги. разбира се Кинг има книги в които ужасът е непреодолим - ТО например, но има и дълбоко психологически книги.  Именно затова този така многопластво Автор продължава и днес да е в топ десетката на най-продаваните автори. Всеки читател намира нещо за сееб в Кинг - Кинг винаги е интересен и продължава да се черпи.
Въпреки че Кинг не ми е от любимите писатели дълбоко уважвам Този автор, който ще остави траен спомен в американската и световната Литература не просто за поколения наред, а най-вероятно -и завинаги, нареждайки се сред класици като Джоузеф Хелър и Кърт Вонегът.

Джон, много хубав пост за Кинг! Точни неща си казал и се радвам, когато чета подобни мнения от не-фенове.
Аз съм много пристрастна към този автор, защото съм му от големите почитатели и избягвам възхвалите по форумите, за да избегна потенциални полемики. Но Кинг е явление; той не се чете, той се преживява, както точно беше определила една съфорумка преди време.

Не обичам ужаси или поне не такива, които кориците им са така зловещи, както ги правят Плеяда - в Мъртвата зона можех да се съсредоточа върху книгата, не върху чудовището на Корицата.
Но съм изчел доста разкази на Кинг - Мъртвата Зона, Мъглагта, Живата факла, Синяие, То, Томичукалата, цялата поредица за Тъмната кула, разказът за стая 351 или както там беше,(има и филм с Морган Фрийман).....и мога да каже че този автор ще се запомни сред големите независимо дали аз го харесвам или не.

някои от нещата му съвсем не са никак страшни (Томичукалата, Мъртвата зона),  но пъкщ други са ужасяващи (То, Сияние), Стивън Кинг е многопластов автор и вероятно заради това се харесва на толкова много хора. Аз например обожавам Лъвкрафт, за мен той като литературно майсторство е над Стивън Кинг, но не мога да отрека ролята на Кинг като социален феномен, както и факта че Кинг е харесван от много по-масова аудитория от Лъвкрафт, именно заради своята многопластовост. Самият Кинг в някои разкази се е опитал да наподоби Лъвкрафт, към когото изпитва уважение, но Томичукалата трудно могат да се сравнят с Дагон на Л. - всеки автор си има стил . Това не намалява в никакъв случай обаче уникалността на Кинг.

Лично аз съм се опитвал да пиша свои си разказче по Мъглата.




-----------------

извън темата за Кинг - Винаги съм се чудил защо за Бога във фентъзито никога не печелят лошите?
не говорим за безмочъните лошо като Зомбита или абстракното зло  като някой бог. говорим за социопатите крале и черни магьосници. в повечето случаи това са хора преживели тежко детство - авторитарен баща-крал - или пък са хора доказали интилегнтността си като магове, докато някой умник не им се е опънал (добрият герой) е не е започнал неизменно да ги побеждава. Нека си представим че  накрая Тот-АМон бе размазал Конан или Моргана  - Артур? какво следва - кралство на магията.  Ако в случая управникът има добър съветник и съпруг/а това краство може и да потръгне.
Ако Саруман бе докопал Пръстена или Галадриел го бе приела? въпроси!


Един от първите филми които ме грабна - Смело Сърце - главният герой УМря! УРААААА! И на Атила много му се радвах. писна ми от тъпи решения в холивудски стил. нямате представа колко се изхефих на "Игра на тронове" - книгата, като резнаха главата на Нед Старк, но и там работата върви към клишета в последно време.
сега П.Брет е на път да убие цели двама главни герои, носят се слухове че в четвърта книга ще убие още един главен герой и грабва вниманието ми....А дано...
та искрените ми надежди са че един ден ще има фентъзи в което не просто един или двама главни герои ще умрат - а Лошият герой ще бъде главен. Например след Наследството, много добре ми дойде поредицата за Наемниците на Салваторе.....

П.С. Винаги най-малкият брат убива ламя и се жени за принцесата - представа си колко е депресиращо  за най-големият брат, който непрестанно се проваля с ламята, принцесата му избягва за да се омъжи за брат му и накрая баща му го наказва сигурен съм че в неговите очи най-малкият брат не е много достойна личност