Фентъзи и фантастика -Тема 7

Различни хора четат типичното епическо героическо фентъзи. И такива, дето търсят по-многопластовото. Във второто е трудно да разграничиш героите на добри и лоши. Докато в първото има ясна линия и има определени очаквания от читателите. Да не говорим, че последните 20 години да пишеш от гледната точка на антагониста е често срещано занимание. И ти стават симпатични без значение дали са боклуци. И ако спечелят, някак си злото побеждава.

И спойлери

Тези филми, които си споменал са историческо фентъзи - т.е. сюжет, базиран на историята, в който сценаристите са си доизмисляли каквото им хареса. Точно затова главните герои са трагични. Обзалагам се, че много хора мислят, че Песента ще има трагичен финал  
Всъщност, и аз мисля, че лошите трябва да печелят понякога - не представителите на абсолютното зло, а опозицията. Персонажи, които са разумни хора (не психопати, извратеняци, насилници...), но са на различна позиция от протагонистите. Например Моргана - тя е права за Мерлин (тази от легендата, нямам предвид адаптациите) - бащата на Артур е мръсник и кралят е заченат по отвратителен начин (за който не е чел - Мерлин омагьосва Ютър да прилича на мъжа на майката на Моргана, тъй като той е бил влюбен в нея - т.е. искал е да спи с нея, а тя го е отхвърляла. След преобразяването, той се преструва, че се връща в дома си от битка, докато истинският в този момент е на бойното поле и даже го убиват. Та, в тази нощ е заченат Артур. Той не е виновен, но има лоши гени. А Мерлин има отвратителен морал, който проявява в повече от един случай, затова си заслужава някои лоши неща, които му се случват по-късно, според легендата.) Моргана е права и за Гуиневиър, която е к... Сега, знам, че в тези легенди и тя има много партньори, но това е типично, дори приемливо за магьосниците, и не чак толкова за кралиците)...

Винаги съм се чудил защо за Бога във фентъзито никога не печелят лошите?

Чак пък никога, всъщност колко лоши трябва да са лошите, за да ги  определиш като такива?
В последно време "лошите"(то черни, та черни лоши няма де, има нюанси на сивото) са модерни и често постигат целите си. Веднага се сещам за Абъркромби, Линч, Лорънс и т.н.

Аз съм чела книги от името на "добрия" и "лошия", но в друг жанр Много е интересно и приятно, ако е добре написано
На мен повече ми харесва когато победи "добрия", но с цената на толкова разруха, че победата е под въпрос, или пък се оказва, че ако се позамислиш, той не е чак толкова добър 

  Абъркромби му свалям Шапка.
Линч или Лорнъс не съм ги чел, но като цяло това вече са доста  модерни явления.

сред по-старите класици, не се сещам някой който да е ИЗвел ОТрицателния герой като основен персонаж - ако има такива личности не са много.

Мартин започна добре, но прекалено много хора са на мнени което до голяма степен обезмисля нещата, защото пак ни вкарва в клише. Много би ми харесало
Спомням си навремето въртяха преди петнайсетина години една японска анимация -Юги-о, гледах я със сестра ми.  Сето Кайба - трикратен световен шампион, пада от Юги. Кайба, който е богатчшче, организира всевъзможни турнири, за да си върне титлата, мачка де когото падне, често Юги има нужда от помощтта му - но щом Кайба излезе срещу Юги пада неизменно. Ето ви типичния случай където имаме Протангониста и Антагониста. В повечето японски анимации, които съм гледал нещата стоят така - Антагониста е много силен, смел, решителен, бие всички, но щом се изправи срещу Протангониста - пада.Самата дума "лоши" съм я използвал в нейната  относителност, говоря за персонажите който пречат на Добрия герой, без значение какъв е техния харектер. сред т.нар. "лоши" герои можем да открием такива с много добри подбуди. Някои от завоевателите в поредицата са в същото вреем и мечтатели -не коментирам тези неща.
 А опозицията - Основен Добър Герой (Протангонист) - неговн противник (Антагонист) Едва ли е приятно да знаеш че си способен и в същото време винаги щом се изправиш срещу някого той да те побеждава.

 

Ами пробвай ги Линч и Лорънс, но все си мисля, че няма да са ти по вкуса.

Салваторе има да почака да се нареди сред този тип автори, при него  добри са толкова добри, че нищо не може да им се опре.. дори смъртта не е пречка за тях, те все се връщат.

При Ериксън като цяло също са доста размити границите на добро и зло...

 Салваторе в някоя от поредиците - забравих коя беше - бе заимствал от Толкин с идеята за Пръстена, само че бе заменил Пръстена с друго нещо....
за мен най-добре се бе справил с Наемниците, останалото бе слаба работа. любимецът ми бе ЕНтерери, непрестанно чаках да убие Мрачния елф. Джаркасъл също бе печен тип.

Но пък С. е писал в друго време, други са били разбиранията, така се спокойно бих го сложил до Абъркромби.
Питър Брет - също - в последната книга - и така се нареди до Мартин. това даже Абъркромби не го е правил.

доста книги имам да чета - последната трилогия на Фийст, третата книга от сага за Живите кораби на Хоб, четвърта книга Брет, Зарево на сандърсън,  Първият изповедник на Гудкайнд (хубаво ще е в Читанка да пуснат и машина от Знамения), сега добавям и Линч и Лорънс....алеле доста се насъбраха...

П.С. да при Ериксън са размити доброто и злото, сетих се за него, но продължава да не ми харесва, един автор е съвкупност от елементи, а Ериксън ми идва много тежък.

П.П.С. аз също винаги съм считал, че от гледна точка на Моргана тя е правата - първо начинът по който Утер забременява майка й е безкрайно унизетелен и второ в повечето легенди тя е първородната, а Артър е по-малък от нея. Освен това се придържа към Старата религия и пази традициите, докато Артър отстъпва от традициите. да не говорим че Артър правим дете на сестра си Моргана, но нито признава нея за кралица, ни Мордред - за свой син, а само за племенник. Ако гледаме през нейната призма действията й са разбираеми.

Щеше да има логика да не спечелят тези двамата (или един от тях), ако в самото начало беше представен пълнокръвен отрицателен герой, който не изглежда покварен на 100% и чиято история е така добре развита, както и техните. Знам, че в книгите има подходящи сиви персонажи, но те не са развити - не им е обърнато внимание от самото начало. Ако изпъкнат изведнъж би било неправдоподобно.


Като каза за мангата, точно в Кралят на шаманите става нещо такова, каквото ти си искал да видиш в Ю Ги О; във филмчето има един герой - Зийк, който е страхотно силен, убива без да се замисли и крайната му цел е да изтреби всички хора на планетата (иначе не е извратен и е симпатичен хаха). Та, в последните епизоди, той става доста отблъскващ и го побеждават. Но още преди години заподозрях, че в този финал има нещо гнило. Оказа се, че в оригинала (т.е. комикса), Зийк (който всъщност се казва Хао - Зийк е американизираното му име) става (малко) по-добър и побеждава - при това с пълна победа, не пирова. И колкото и да е странно - никой от останалите персонажи няма против. (Ето това е изненада - американците, разбира се, мразят този финал, но повечето читатели на мангата го харесват. )

Джон Сняг
Тя още първата трилогия за отломъка е все едно четеш хобит общо взето.  Много е крал направо от Толкин ... на едро
Дризт никога няма да бъде убит и краля орг със все му магии и подсилвания не успя да го  прати по дяволите, та някакъв  си човек ли. И не е писал в други времена, той все още бълва  нови и нови книги за Дризт и компания. Даже сега октомври трябва да излезе поредната и нищо не се е променило кой знае колко в стила му от първата за елфа

Ако говорим за манга, поне заглавията за възрастни, често можеш да се потрудиш да намериш щастлив финал (или финал въобще, някои следим тъпия Берзерк над 15 години, а има хора, които си го тачат от първия му ден в края на 80-те). Но е често срещано явление да четеш за най-ужасните хора на планетата.

 аз не съм му чел нови книги, излиза от поне петнадесет години....
иначе то доста хора са крали от Толкин, ако е за въпрос на Джорадан първите му две книги от колелото имам чувството че ред по ред ги е преписвал, само че е сменил имената на героите... Том Мерлин - гандалф, Моарейн - елфката дъщерята на Елрод, Лан - Арагорн, мат- мери, Перин- Пипин, Ранд - Фродо, чезнещите-нязгулите и тук-таме нещо добавено за разкош.

В този смисъл добре че престанаха толкова много да копират Толкин и се насочиха към по-дарко фентъзи....тъпото е, че сега всички пък копират Мартин - един като стане оригинален и всички след него.
Ето защо толкова харесвам Хоб и Сандърсън - те са оригинални по свой начин - Хоб с увлекателността на историята, а Сандърсън - с механиките. поне засега няма втора Хоб или втори Сандърсън.

П.С. Кайба не е точно извратен, само е много надут и високомерен, но пък то е и разбираемо като се има предвид че смачква всекиго освен Юги. Естествено в късните серии характерът му се промени и стана почти добър и готов да помага, даже и гаджета взеха да му търсят за да "очовечат" характера му, но като цяло пак си остана тщеславно копеленце с прекомерно его.

 laseen , знам, но това е патология - на някои автори им доставя удоволствие да пишат гадости без да имат някаква крайна цел или послание. Точно заради това доста време имах предразсъдъци към мангата и избягвам тази, която се води съвсем за възрастни - пълна е с порно и безсмислено насилие...
Предпочитам нещо по средата - да не е детско, но и да не е психологическо мъчение.  

А това, че се точи с години, изглежда е нормата, а не се отнася само за един автор. 

Не мога да се съглася. Наистина стойностните мангаки определено знаят с какво са се захванали. Плюс че именно в сериозните заглавия виждам най-добрите писатели и художници. Не че няма и сред юношеските пълни изроди, този който рисува и пише One Piece, както и големият му опонент - с Наруто технически са невероятни. Даже сред боевете на Наруто съм виждала неща, които могат да се мерят с Blade of the Immortal.


Де да беше Това щях да съм изчела и завършила много повече манги. Дори в напълно пропадналия ечи жанр трябва да се поразровиш, за да нацелиш наистина разкрепостена перверзия. Не че няма сериозни исторически (Shigurui) или фентъзи (Берзерк) манги, които да слагат Песен за огън и лед в малкия си джоб като бруталия, сексуална извратеност и душевно изнасилени персонажи, но са рядкост и се правят от каймака едва ли не - най-добрите сред добрите.

По темата, прочетох "Ужас" на Дан Симънс. Много е добър просто. Мрак, студ, страх, кораби, паметни персонажи. 900 страници книга, чете се за норматив.

Лошото е, че източните творци не са много популярни на западният свят освен манга и аниме което снижава възрастовата граница на феновете.

Китайците напоследък бълват приказно фентази (сериали) по техни произведения които нямат превод, но биха били интересни и на западният читател.

Американците масово са расисти - спрямо всички, а не само спрямо хората с по-тъмна кожа (всъщност тъкмо те са по-големите расисти). Не мисля, че биха проявили интерес към азиатски сериали.