Приятелство и още нещо...

Да, прочетох.

Не бих казала на потърпевшия, освен ако в предварителни разговори изрично не ме е помолил за това (имам такава приятелка, която неведнъж ми е натъртвала ако знам нещо да кажа. Но няма нищо там за сега.) Бих говорила сериозно с прелюбодееца обаче и ако вдене-вдене, ако не-здраве да е 

С позволението на аудиторията ще споделя "некои съображения" по темата.
Едно малко странично наблюдение -  и в тази тема въпросите се въртят около изневярата  и явно мнозинството го мъчи въпроса как хем душата в рая, хем... нали. Има ли право или няма. Лъжа ли е или какво.
Според мен проблема е в типа ценностна система. Ценностната система, основа на морала, е въпрос на лично виждане, тълкуване. Да се определя морала като групов е погрешно. Единствено условие, евентуално ограничаващо морала е влиянието му в/у друга личност. И даже това условие е относително - какво значи "влияе"? Примерно религиозния морал, особено на една определена религия, няма да я посочвам с пръст, е нещо лошо. Не сам по себе си, а защото се налага от дадена група, колектив, социум, върху личност, личности. По насилствен начин.
В противовес, морала, ценностите, които родителите предават (понякога налагат) на децата си, аз определям като добро, без да съдя конкретния тип морал. Примерно циганите учат  децата си да крадат. Това за обществото и за мен лично е лошо. Но за самите циганета? Не се наемам да съдя, но клоня към мнение, че за тях е от полза, в техния свят те ще оцеляват по-добре с такива ценности.
Всичкото това е за да кажа, че според мен проблема е въпрос на дефиниции. Какво е морал? Морала е вид отсъждане - кое е добро и кое е лошо. Категории, абсолютни по субективност ( )
И тъй като нищо не е нито само добро, нито само лошо, за мен морала е относителна категория. Следствие - тази способност за отсъждане се подобрява с нарастване на жизнения опит. Не ми давайте примери за обратното - те влизат в теорията като изключения, потвърждаващи правилото.
Та на въпроса на темата - аз лично имам негативен жизнен опит с "доброжелателни" познати, и тъй като на мен тяхното желание "да узная истината" (а всъщност чисто клюкарстване и сеирджийство) сериозно ми навреди, нямам никакво намерение да постъпя по подобен начин ако изникне случай.
И изобщо когато някой ми заяви - Не обичам лъжата, никога не лъжа и не искам да ме лъжат - това мигновено ме прави скептик по отношение на този човек. Отдръпвам се от него и проверявам доколкото мога всяко едно от твърденията му. Този човек е тип "вярващ" -  той си вярва, но на него вяра да нямаш .
 
Още едно несвоевременно наблюдение: стане ли дума за изневяра (а става дума в почти всички теми в СО), през 2-3 поста някоя ще напише какви големи рискове за здравето, тоест заразяване с полово предавани болести съществуват. Типичен пример за това какво жена мисли за останалите жени Значи, аз особено откакто се омъжих, съм най-честната, искрена, девствена и т.н., и т.н., а останалите, даже и най-близките ми приятелки, имат за основна цел в живота да лепнат нещо на мъжа МИ - съответно на мен Ако са неомъжени - без съмнение.
Има даже виц по темата, може и да съм го писал вече (знам, че се ровите в предишни постове, та ви спестявам време ) А може и в темата за вицовете да съм го чел. Все едно. Ето го:
Не хвалете мъжете си пред приятелки - проверяват, гадините

Попадала съм в подобна ситуация. Любовчията ми бе съсед. Беше дори ме молил да го карам до някъде с любовницата (май я изпращахме до тях). Много мразя изневярата. Това ми е едно от най-омразните неща още от детските ми години и се изприщвам от подобни неща дори и само като страничен наблюдател на напълно далечни за мен хора. Понеже отдавна съм осъзнала, че моето отношение към изневярата не е всеобщо и много хора не я възприемат като вселенски грях, гледам да си мълча в повечето случаи и да не давам мнение по темата, тъй като почна ли, ставам крайно негативна.
В конкретната случка стисках зъби малко, но после не се сдържах и ми избиха нервите. Хванах го любовчията насаме и го направих на бъз и коприва. Обясних му какво жалко и долно говедо е и, че изобщо не желая да ме поставя втори път в подобна ситуация, при положение, че всеки ден се засичам с жена му. През цялото време въпросния ме гледаше  , но и дума не обели (а не е благ характер, в друга ситуация би ми теглил още в началото една майна).
Преди тази случка винаги съм смятала, че измамената страна има право да знае. В тази ситуация обаче и през ум не ми мина аз да кажа нещо на съпругата.
Ако не мен ми се случи, бих искала да ми кажат, но не знам дали някой би го направил.

Случи ми се най-близката ми приятелка да се забърка с женен мъж (тя също живееше с бащата на първото си дете). След почти две години драми, любовчията се разведе, събра се с моята приятелка и сега имат бебе. Аз бях много против тяхната връзка, тъй като той не е много уравновесен (като се замисля и тя), дори се стигна до преустановяване на нашите отношения за извествн период от време.
Принципно, ако не ми е много близък човека не бих се наела да коментирам, още повече да съветвам.

От непоисканата помощ по-вредна няма.
 
Dincho, какво е отговорността ти към развоя на събитията и личните решения на големи, зрели, автономни хора - никаква!

Нищо не е моя работа.

Нищо от изброеното. Ще й кажа, че се чувствам доста неловко, ако познавам мъжа й и ми се налага да го виждам от време на време, но ще мълча пред него. Няма да се бъркам в живота на младите, нито ще давам непоискани съвети - това ми е най-противното нещо!!!

Не знам кой е наред и кой не, ама и аз така те разбрах....       че на общо семейно събиране, 2-те двойки, си осведомила приятеля/приятелката, че половинката й кръшка.И неверника взел, че се осъзнал и сега много се обичат.
Честно, ако приятел/приятелка знаят, че кръшкам на мъжа си и ми устроят такъв неочакван "другарски съд", просто немедленно ще спре да ми е приятел.
Ако изобщо прецени, че му е работа да се бърка в личния ми живот, такива работи се казват на 4 очи.Не на 8, 18 или 108.

Love!, не се връзвай. Тези са явно някакви тийнейджъри, които още се забавляват да се критикуват, да си дават акъли и да си сменят гаджетата. Не знаят, че при зрелите хора тези неща са доста "по-деликатни" и често добре прикрити. Никой не шляпа така на общите събирания фактите на масата. Или поне никой разумен. Тъпаци и на 60 години ще се намерят. И такива, на които чуждите чаршафи са по-интересни.

Dincho, нямаш полезен ход. Аз в твоята ситуация бих действала в полза на този, към който имам най-голяма отговорност - към детето/децата, защото си им кръстник. Говори с приятеля/приятелката си и обясни, че това поведение е излагащо и засташаващо самите им деца - клюките за мама или тате могат да стигнат и до тях и да са по-трвавмиращи отколкото за половинката.. Ако човекът отсреща подължи да се вее пред хората с глупостите си - не се меси повече - изказал си мнение, дал си съвет и поле за размисъл, не може да се месиш повече. Ако половинката попита за истината обаче - кажи я. Никое дете не заслужава нещастно семейство(родители). Ако човек иска да си запази семейството - ще се погрижи, ако не знае как или не може да го запази, най-добре поотделно...
Така мисля аз.

Dincho,Dincho,съчуствам ти приятелю!

Има изконни правила във всяка ценностна система, като не кради, не лъжи, не убивай и т.н., така че морала не е толкова разтегливо понятие.