Случи ми се нещо странно XIV

Здравейте, четох части от всичките 14 теми и съм много щастлива, че има и други, на които се случват такива неща.
Първо ще почна с това, че с приятеля ми живеем в Пловдив, но често ходим и във Велинград, където спим в къщата на родителите му. В Пловдив ни се е случвало да се събуждаме от отварящи се и затварящи се шкафове в кухнята, а като отидем да проверим няма никой. Кучето ни обича да ходи в кухнята и да лае по тавана, а над нас не живее никой. Също така като оставим червеното яйце на Великден пред иконата, на следващия ден го намираме пръснато, все едно е избухнало.
Във Велинград ни се е случвало да чуем стъпки по коридора и като отворим вратата да няма никой. Също така на двора видях една жена, цялата бяла, като ме видя и се стопи, изчезна.
Веднъж се събудих от страх, панически страх, и видях черна сянка надвесена над леглото, също така не можех да мръдна. (Тук видях,че това си имало някакво научно обяснение, че било халюцинация.)
Напоследък ми се случва, както беше писала една съфорумка, като заспивам да оставям една част от себе си будна и в това състояние получавам отговори на въпроси, проблемът е, че докато съм в това състояние всичко ми е ясно, но щом излезна от него забравям повечето неща, остават само проблясъци. (Вече ми се беше случвало като прочетох, че и на тази жена й се случва)
Летя на сън 4 нощи в седмицата, а през останалото време като сънувам гледам отстрани или влизам в различните персонажи от съня, когато не съм в никой, гледам все едно от всички страни, трудно е да се обясни. Ако съня не е от тези два типа, е такъв, че осъзнавам, че сънувам и мога да променям нещата или да се събудя, ако искам. Доста е забавно, можеш да направиш всичко.
Когато летя, не може да се опише чувството, но и то бледнее пред гледките. За летенето и гледките мога да ви разкажа още, ако ви е интересно.

Можем ли съзнателно да се докараме в такова състояние?

Ако видя на двора си жена, която не е сред живите, вероятно ще я последвам на секундата в нейния свят  .

Можем, но трудно. На това му викат "алфа ниво". Нужна е много практика. Има много книги по въпроса, ако ти е интересно.

скоро гледах филм за мозъка, за това, че той ни "лъже", примери :професори правиха изследвания, например в звукоизолирана стая, единия професор стоеше с превръзка на очите и в ушите си чуваше само бял шум, после разказа, че видял разни картини и чул звуци разни, което е лъжа на мозъка, т.е. в определени ситуации сами се лъжем и не го осъзнаваме, защото това са физиологични- химични процеси в мозъка, разказах ви само един пример от целия филм

Може да ми пратиш на лс. 

Няма какво да ти пратя, защото и аз не съм много запозната. Чувала съм го от Венета Райкова и от любопитство търсих в интернет, но ми се стори сложно, и не продължих. Тя е казвала многократно, че практикува такива техники и именно така е нацелила кутията, с която спечели 75000 лева в "Сделка или не". Потърси в гугъл "алфа ниво", "метода Силва".

Така е, мозъкът ни лъже и една от причините е, че зрението е по-силно сетиво от осезанието.

един и същи филм сме гледали

Съгласна съм, че повечето неща си имат научни обяснения, но ще се радвам науката да ми обясни какво виждаше 1,5 годишната ми дъщеря, защо го помни до ден днешен и защо го нарече Плашено?

Възможно е и мозъкът ми да ме заблуждава, написах ви за това нещо, защото намерих по-назад в темите, че една жена прави същото, получава отговори на въпроси, но тя помни всичко, и беше писала, че за себе си е доказала, че отговорите са верни. Много се зарадвах, че някой има подобно преживяване и че е доказал за себе си, че е истинско, но все пак допускам възможността мозъкът ми да си прави шеги.
Не знам дали съзнателно може човек да се докара до това състояние, при мен като че ли става случайно, не съм правила упражнения и не съм чела книги по въпроса.
Аз съм малко скептична към книгите за духовното. Според мен, такива неща не трябва да се пишат, всеки сам трябва да открие това, което е приложимо за него. В много случаи, когато човек не е готов за това, което се пише в тези книги, те просто вредят, объркват максимално човек и последиците могат да са непредвидими. Това, което всеки е открил в духовен план за себе си, може да го споделя само с хора, за които е сигурен, че няма да им се отрази негативно. Иначе е просто безотговорно.

Здравейте, попаднах на темата случайно и се зачетох, защото по принцип съм фен на суперестественото и паранормалното. Но за съжаление, или може би за моя радост, нямам истории, които да споделя от личен опит. Освен една...
Та... Преди няколко години купихме на едната баба къща в близко селце, за да можем да я виждаме по - често, че преди това се налагаше да прекосяваме цялата страна за да идем да я видим. Въпросното селце е абсолютно нормално, в смисъл сравнено с предишното селце, което бабата обитаваше. Там се трепеха, добитък изчезваше безследно, жени колеха мъжете си с брадви, а и самото място беше едно такова неприветливо. А новото село - пълно с млади хора, никакви ексцесии, и едно такова все слънчево и приветливо. Разбира се, в устите на възрастните все имаше по някоя необяснима случка, която се украсяваше с всеки нов разказвач, който я подхване. По принцип, не обръщам внимание на подобни истории, но въпросната история прикова интереса ми, тъй като се е случвала на селската гара, а бабината къща е точно срещу гарата. Хората разказват как всяка година през лятото по едно и също време, на гарата се появявала дългокоса самодива в дълга бяла премяна, която не стъпвала по земята и се носела във въздуха. Някои казват, че плачела, други казват че викала и виела, и както се появявала от нищото, така и изчезвала. Виреят всякакви версии по случая, но най - честата е, че преди години влак блъснал младо момче, а неговата приятелка заминала за чужбина за да се отдалечи от трагедията. Та това сега била тя, която търсела по влаковете своя любим.
Стана ми интересно, реших, че така и така лятото съм често там и мога да хвърлям по едно око от време на време към гарата. Та гледам си аз късни страшни филмчета и поглеждам изплашено гарата отсреща, която е толкова осветена, че и муха да прехвръкне ще я видя. Е нищо нямаше. Колкото вечери се присещах да погледна, нямаше нищо. Предположих, че това е една от онези селски истории за чесане на езици. Година по - късно лятото сме на гости на бабата. Беше много морно и горещо лято. Една нощ чувам кучето да драска на външната врата - пишка му се на хайвана. Ставам в полубудно състояние да го пусна и сядам на стълбите отпред, а главата ми направо падаше от умора. Та седя си аз и се потя и забелязвам как кучето се е втренчило в нещо, седи не мърда и маха с опашка. Помислих, че е видяло жаба, и го побутнах, да не вземе да я захапе, но то не помръдна. Проследих втренчения му поглед към гарата. Беше самодивата! Стъписах се, и не можех да повярвам на очите си. И тъкмо когато реших да грабна кучето, да се прибера и залостя в къщата се усетих , че има нещо странно. Защо кучето махаше дружелюбно с опашка? Може би въпросната "Самодива" е добра душа, а не злокобен образ като от филмите. Бутнах кучето настрани, отворих портата и реших да се приближа. На всички ви е известно женското любопиство и подвизите към които подтиква. Приближавам си аз, Самодивата се разхожда и ми изглежда все по - странна. Беше както я описваха с дълга коса, и в дълга бяла рокля или нощница. Но не се носеше във въздуха, дори не ходеше нормално, а с една смешна патешка клатушкаща се походка. Колкото повече се приближавах, толкова по - гнила ми изглеждаше работата. Забързах походката, защото вече имах известни подозрения какво всъщност се случва и тогава Самодивата смени посоката си и се обърна с лице към мен. Младата красива дългокоса Самодива беше....баба ми!!!! Какво всъщност се случвало - когато станело топло, бабата не можела да спи добре, ставала жената и излизала навън, но и там не намирала прохлада. Затова отивала на гарата, където ставало силно течение и се разхождала да се разхлади... 
Много се смяхме на случката. Осъзнавам, че ако не бях полюбопитствала, верятно повече нямаша да стъпя в селото.

Демек, преди да се засели баба ви я е нямало тази самодива?
Аз за нищо на света не бих се доближила, ще умра от ужас.

Демек, Самодивата не е някакво свръхестествено същество, а всъщност е баба ми, която просто излиза вечерно време по нощница да търси прохлада в течението на гарата.  Тя живее от 7-8 години там, и от толкова време хората забелязват бродещата фигура. Ако историята завършваше някъде до момента, в който аз я видях и замръзнах, вероятно това щеше да е един от най - страховитите моменти в живота ми,и със сигурност нямаше да стъпя в конкретното село. Забавната развръзка обаче само развесели цялата фамилия. А бабата е един образ, да е жива и здрава, почти на 90 години с червена боядисана коса до кръста, която винаги е на кок, и никой не знае, че всъщност е толкова дългокоса. Тя въобще не е чувала за въпросната история, защото е рускиня и къде не чува, къде не разбира...
Та при мен единствената свръхестествена история се оказа свръхкомична естествена история.

Здравейте,
преживях за пръв път изгубване на съзнание преди броени дни докато ми взимаха кръв за изследвания. Беше много рано сутринта и не бях закусвала, а и бях в цикъл. Ужасно ме изплаши обаче това преживяване. През цялото време се чувствах много зле докато ми течеше процедурата, предимно ужасно гадене и отпадане. Бях в съзнание докато ми вземаха кръв и когато приключиха ми казаха, че мога да ставам, но се чувствах много зле, имах силни позиви за повръщане и успях само да кажа, че не се чувствам добре. След което усетих силно завъртане на всичко около мен, цветовете в стаята се засмукаха в нещо като фуния, бялата престилка на сестрата, растенията, всичко се завъртя във фуниевидна форма и в един момент осъзнах, че излязох тотално извън контрол на себе си, виждах някакви сенки отстрани, но аз самата  сякаш излязох от себе си и не бях никой. Не бях личност, а част от цялото, а то бе някаква непозната "реалност". Усетих силен страх и загуба на всякакъв контрол и само помня единствената мисъл, която ми дойде и то бе: какво става тук? изобщо не разбирам какво се случва и къде съм, искам всичко това да спре. След което чух сякаш от много далече гласът на сестрата, която ме удряше леко по бузата и питаше как се казвам. Разбрах въпроса и исках да отговоря, но не знаех името си, не знаех коя съм, не знаех дори КАКВО съм. После бавно отворих очи и видях 4 души надвесени над мен и тогава си "спомних" и си казах името. Започнах да повръщам в поставения пред мен съд и едва след това усетих затопляне по ръцете и се почувствах по-добре. Казаха ми да лежа, докато не се върне цветът на лицето ми и след това попитах колко време съм била в несвяст. Отговориха, че било някъде около 30 секунди. Всичко това обаче много ме изплаши. По-скоро усещането, че личността не съществува отвъд този свят и тоталната забрава. На някой случвало ли се е такова нещо?