да изместя малко темата 
имала съм преживяване близко до смъртта. дали от това или просто съм си такава завеяна не знам, но на няколко пъти до сега ми се е случвало да се разминавам, че и да се поздравявам с хора, които вече не са сред живите.
не са били настоятелни. не са ми говорили и не са искали нещо от мен.
имала съм преживяване близко до смъртта. дали от това или просто съм си такава завеяна не знам, но на няколко пъти до сега ми се е случвало да се разминавам, че и да се поздравявам с хора, които вече не са сред живите.
Скрит текст:
ставало е в моменти когато съм била изморена или силно съсредоточена в нещо. ходя на автопилот, мисля си нещо, виждам ги, машинално махам или кимам, даже в единия случай съм казала "здравей" и се усещам доста след това.
единствения път когато се усетих почти веднага и се обърнах да видя наистина ли е тя, нея вече я нямаше. уличката в която се разминахме беше тясна, с ограда от едната и стената на блока от другата страна и няма къде да се е скрила.
единствения път когато се усетих почти веднага и се обърнах да видя наистина ли е тя, нея вече я нямаше. уличката в която се разминахме беше тясна, с ограда от едната и стената на блока от другата страна и няма къде да се е скрила.
не са били настоятелни. не са ми говорили и не са искали нещо от мен.
, това ме изненадва. Давам си сметка, че докато съм чела или съм си писала с някой съм попила разни нови за мен думи, за да може да наричам с тях събитията, но смятах, че са разбираеми за всеки. Що се отнася до писането по тези въпроси, от моя страна винаги е било в отговор на нечие питане. не знам дали сте забелязвали, но точно в тази тема влизат хора, които питат по тези въпроси, някои от тях са смутени, дори уплашени. Затова не ги подминавам. Може би все пак трябва в началото на темата да се направи уточнение за какво да не се задават въпроси, нито да се пише, за да няма обяснения като това сега из самата тема. 
