Слънце, пясък, море - Септемврийче памперс на морето ще пече!Тема №8

Момичета, сега като ви чета мога да кажа само - съгласна съм със всички ви

Аз и преди май съм ви разказвала за моите сладури, но с риск да се повторя пак ще кажа.
При мен пък беше точно обратното на описаното от Юна - каката ми беше ревливото и неспокойно, многи гушкаво и неспящо дете. Какво ли не съм опитвала и кого ли не съм слушала. Нищо не помагаше. А когато пък първото ти се падне такова, започваш обратното - да си мислиш как за нищо не ставаш и изобщо не се справяш, особено когато майки на спокойни бебета ти дават постоянно съвети и ти обясняват какво не трябва да правиш, а ти просто не успяваш да следваш тези съвети и ситуацията се нажежава повече. И така - наистина си е до бебе и никой не греши. Най-важното е човек да знае, че всичко отминава и си е до детето, защото на мен лично това най-много ми пречеше - осъзнаването, че всеки период ще приключи и всичко ще се оправи с текущите проблеми, а след това други ще дойдат. Не успявах да повярвам, че тежък момент ще приключи от самосебе си, но в действителност точно това става и ако си го припомняме, когато нещата изглеждат безнадеждни, ще ни е доста по-леко.
На мен с второто ми е малко по-лесно, от една страна, защото е много по-спокоен от кака си, от друга, защото разбрах, че никъде не съм грешала и този път не се опитвам да поправя себе си,насилвайки нещата, от трета - защото знам, че трудните моменти свършват в един момент и някак не му се връзвам толкова на периодите. Обаче на каката й се връзвам, защото за мен е нещо ново и първоначално все още реагирам с притеснение. Затова толкова често ви пиша за нея тук и споделям или искам съвет.

Относно отбиването и спането по цяла нощ - каката я кърмих 11 месеца. Като стана на 11 месеца имах толкова малко кърма, че буквално преглъщаше 5-6 пъти и после се забавляваше. Спрях и тя за няколко дни забрави за гърдите, не я приспивах на гърда вече, нито нощем, нито през деня, обаче тя продължи да се буди до годинка и половина през нощта. Без да й давам гърда или шише, изобщо никаква храна през нощта, биби не признаваше и не използвах, но си се будеше и това е. И се бях видяла в чудо, но ето - сега спи като пън и даже ревящо бебе не може да я събуди. При нея може би си е било това от зъбки, понеже късно й никнаха.

А за храненето нощно време от шише - моето лично мнение е - ако за момента помага - няма проблем, защото са още малки. След годинка - годинка и 1-2 месеца обаче трябва да се спре, защото все пак са вече големи и ако се е превърнало в навик, е въз ожно да правят повече драми. За кърменето съм на същото мнение като Женчето - и аз искам да го спирам до годинката. Според мен след годинката изведнъж нещо в тях се променя - започват повече да помнят, да разбират, да говорят смислено. Според мен те превръщат кърменето след това в игра и малко му се губи идеята, особено ако кърма почти няма. А гърдите ми не са за игра и сега му ги давам да се приспива с тях само защото разчитам на това, че все още отбиването ще е по-леано в този момент (а за мо ента доста ме олеснява) и защото още има нещо и ако спра за 1 ден, все още стават твърди и болят. Но работя по въпроса, като от 2-3 пъти на ден и 1-2 на нощ, сега му ги давам веднъж дневно и веднъж нощно време. През другото време биба и търпение.

Леле, изписах цял ферман, дано не съм ви отегчила ...

И аз познавам няколко деца, отбити с цел да спрат да се будят нощем, но не е станало така - буденето е продължило, само дето обратното приспиване и било по-трудно. Гаранция няма.
Аз мисля да оставя нещата на естествения им ход. Точо тези неща ми се струват сравнително дребни като проблеми и маловажни, че да отделям много енергия.
Работих почти година в една детска градина и съм приспивала много и най-различни деца. Мисля, че и с моето ще се справя като порасне малко.

Ако няма да я приспиваш ти, а друг човек, изобщо не се тревожи. Той ще си намери начин. Бебетата искат да се приспиват с кърмене само когато са с майка си. С друг човек много лесно се научават на друг начин.
Изключвам оставянето на детето да плаче.

Здравейте мами,
и аз да се включа. Моите по-големите като че да се бяха наговорили - отказаха се да цокат на 1 г. и 1 месец. Ей тъй - аз ги слагам да цокат, те реват и ме отблъскват. Не щяха повече и това е. А инак, аз имах тогава кърма, течеше ми по блузата. Но като видях, че не желаят повече моите услуги - намалих драстично пиенето на течности, и за 1 седмица ми спря кърмата. Това беше при мен предните 2 пъти. Сега не знам как ще е, защото момченцето ми иска да цока, и изглежда доволно от ол-инклузива, дето му предлагам   Лично аз бих била доволна да цока до годинка и половина някъде. Нали сме родени септември - мисля, че пролетта на идната година би било подходящо време за отбиване. Зимата се надявам да получава имунитет по този начин. А летните жеги не са подходящи по принцип за отбиване - та съм се "спряла" на идната пролет. Ще видим обаче той какво мисли  

Аз лично познавам и такива късметлии, които като отбиха и бебетата им спряха да се будят през нощта. Самоче моят случай с Ели не беше такъв

  И аз съм си мислела понякога какъв е смисълът да лягам вечер, като дежурството ми започва от 1ч 

Да, първо детенце ми е НО не говоря само от наблюдения върху него( всъщност и при него не се случват нещата съвсем лесно, но не отстапвам, просто гледам да е плавна борбата По-скоро виждам, че всички деца имат склонност да се държат по различен начин при различни хора - с родителите са едни, при баба и дядо други, на ясла трети....Което означава според мен, че всичко е до възпитание, нагласа и упоритост на родителите, въпреки че понякога поради ред причини - умора, неубеденост и какво ли не още, карат родителите да избират онова, което за момента е по-лесно. Не искам да обидя никой, просто това е мое мнение. Имам 5тима племенника и виждам че при майка ми и петимата са еднакви, всички си сядаха на куку без проблем, ядяха без проблем, заспиваха без проблем, докато родителите им обясняваха че децата са злояди, или пък че по един час ги приспиват и прочие... та за това си мисля, че всичко е въпрос на режим и възпитание Дребчо скоро става на годинка, а аз съм бременна, така че много скоро ще разбера дали съм права ))  

Леле, прекрасна новина!!! Пожелавам ти лека бременност и още едно послушно и здраво детенце. Бабата с много внучета ще стане!

Мерсии Добре че не са на една възраст всичките внуци...   )))  

Честита бременност  

Както казах по-горе, работила съм в детска градина и съвсем ясно виждах как децата при нас са супер изпълнителни и каквото кажем, това се случва, а като дойдат майките, се започва с най-различни глезотийски изпълнения. Това е с повечето деца така и се дължи на факта, че те се отпускат най-лесно пред майките си, защото се чувстват сигурни да покажат истинските си емоции, докато с учителка, баба, детегледачка, са по-стегнати. В никакъв случай не означава, че майката е по-лош възпитател от останалите, а само, че детето се чувства по-комфортно с нея.
И като цяло е много важно да знаете, че за правилното развитие на детето, удобството на майката и възпитаното държание за пред страничния наблюдател не са важни. Т.е. едно дете може да е буйно, да се тръшка, да се противопоставя и това е много по-полезно за изграждане на неговата личност, защото си отстоява интересите, отколкото дете, което е тихо, послушно и изпълнително. То може да е пречупено конформистче с ниска самооценка. За удобството на майката и за преценката на страничен наблюдател, първото дете може да е невъзпитано, разглезено и трудно, а второто перфектно, но реално първото се развива по-добре.
Това разбира се са крайни примери, но идеята ми е, че доброто за развитието на детето и лесното за майката никак не си съвпадат.

За човек, който не е майката, постигането на дисциплина с детето е много по-лесна задача. За майката е съвсем друго.
Но за мен лично нуждата от близост и храна в бебешка възраст не са и не би трябвало да са обект на дисциплина. Това е онзи период, в който на детето му се изгражда основата за формиране на отношения, себеусещането, личността - кой съм аз, колко съм важен, колко са важни моите чувства и желания, какво заслужавам = това което получавам от майката.
Затова за мен този период трябва да си остане по-първичен, а дисциплината и възпитанието да са за по-нататък.

Но темата беше за лесно и трудно заспиващи. Пак се отплеснах.

Ех, Юна, не мога да спра да те чета и препрочитам. Лееш думите като водопад. Много се радвам, че те имаме  

Честито, lilitu1. Аз не съм така смела да имам толкова скоро дете. Иска ми се поне 3 г разлика.

Lilitu1 лека и безпроблемна бременност и здраво бебче на финала     Всъщност да си призная, знаех за това, защото следя и една друга тема, в която си писала.

Въпреки трудностите с Ели, толкова много ми се искаше пак да си имам бебе. От време на време му споменавах на ММ как пак ми се иска да съм бременна. И понеже първия път ми отне 8 месеца, а исках децата да са с разлика около 2 години, решихме като тя стана на 11 месеца да започнем с опитите (аз съм със секцио и лекарите казват да мине поне 1 година).  Обаче малкия взе,че стана веднага.
Хубаво е ако си успяла да го отделиш от една страна, но от друга трябва да се внимава да не го накараш да ревнува по този начин. Неща, с които си се справила сега, може да се променят коренно по-късно. И звучи много изтъркано това, понеже всички го знаят и говорят, но е доста различно когато се изпита

По счетоводния въпрос Пантера може много да ти помогне. Аз на времето не изчетох цялата тема и не знаех, че мога да се върна на работа и после пак да изляза в майчинство само за няколко дни и да застъпя майчинствата. Счетоводителката на фирмата не ми го каза това и ми даде само алтернативите - връщам се, не застъпвам и взимам преизчислено (съответно по-малко) майчинство за второто дете, но пък пълната си заплата няколко месеца с опция да си взема и отпуската или не се връщам, взимам няколко месеца 340 лева и застъпвам майчинствата.

Кога се очаква да се роди бебенцето?

Юна, ти си цяла енциклопедия С какво ли не си се занимавала - преди беше споменавала програмиране, преводи, а сега и детска градина.

lilitu1, честито , желая ти лека бременност и здраво бебче Много хубава новина

Да, много малко сол има. Десертите като че ли са по-сладки, но пак не е много.

Относно пасираната храна, явно си е до дете и като всяко друго нещо, ще се промени скоро. Рая понеже много иска хляб и аз реших да я пробвам с хляб и кашкавалче, нарязано на тънко и 2 вечери яде сандвичета и се справи

Баткото го кърмих до 1г и 3м и като реших да го отбия окончателно го оставих при майка ми за 2 дни (първият ни уикенд с ММ без бебе ) и си беше заспивал спокойно, а като се върнахме не му предлагах повече и не си е търсил. Заспиваше като го слагах в кошарката и лягах на спалнята до него (бяха долепени). Понякога искаше да ми хване ръката и заспиваше. След извесно време пак така лягах, но за по-малко време и преди да е заспал съвсем ставах и му казвах, че имам работа, той да спинка, а аз скоро ще дойда да си легна при него. След още извесно време, направо с лягането му казвах, че имам работа и ще дойда скоро и той спокойно заспиваше. И така се научи и нямаше проблем. Сега ще видим как ще се случи с Рая, тя е по-трудна на заспиван е, та не знам.... Абсолютно съм съгласна, че е до дете.

Юна, това за развитието на детето и приличното държание ..., винаги съм си мислела, че е така. Някак логично ми се струва.
Много си ни ценна

Детската градина беше когато забременях. От известно време не можех да забременея и тъй като навърших 35 години, всех да се притеснявам, че няма и да стане. Стана ми едно криво и взех да си мисля колко ми се гледат дечица. Тогава работех в една многохилядна фирма в Бизнес парка и ме бяха налегнали мисли как това, което правя не е от значение за никого, просто съм една брънка във фирма с десетки хиляди мравки-служители по целия свят и дали съм аз или някой друг, няма никакво значение. Някак се обезличаваш...
Случайно видях във Фейсбук един приятел да казва, че си търсят учителка, защото текущата им забременяла. Веднага им писах. Мислех си, че ако няма да мога да имам второ дете, поне да се занимавам с нещо, което е важно и има значение. За децата, когато се грижиш за тях, си наистина много важен и ежедневно виждаш как това, което правиш, има значение.
И няколко месеца след като започнах, забременях и аз  Явно психологическата ми настройка е помогнала. А може мястото да е обречено и всяка учителка да забременява 

Мерси на всички за милите думи 

Юна, шапка ти свалям! От къде тази смелост и такава настройка към живота? Аз все още работя на първата си работа, а минаха много години вече.........
Може детската градина да ти е внесла спокойствието, от което си имала нужда, за да се случат нещата!