Аз и преди май съм ви разказвала за моите сладури, но с риск да се повторя пак ще кажа.

При мен пък беше точно обратното на описаното от Юна - каката ми беше ревливото и неспокойно, многи гушкаво и неспящо дете. Какво ли не съм опитвала и кого ли не съм слушала. Нищо не помагаше. А когато пък първото ти се падне такова, започваш обратното - да си мислиш как за нищо не ставаш и изобщо не се справяш, особено когато майки на спокойни бебета ти дават постоянно съвети и ти обясняват какво не трябва да правиш, а ти просто не успяваш да следваш тези съвети и ситуацията се нажежава повече. И така - наистина си е до бебе и никой не греши. Най-важното е човек да знае, че всичко отминава и си е до детето, защото на мен лично това най-много ми пречеше - осъзнаването, че всеки период ще приключи и всичко ще се оправи с текущите проблеми, а след това други ще дойдат. Не успявах да повярвам, че тежък момент ще приключи от самосебе си, но в действителност точно това става и ако си го припомняме, когато нещата изглеждат безнадеждни, ще ни е доста по-леко.
На мен с второто ми е малко по-лесно, от една страна, защото е много по-спокоен от кака си, от друга, защото разбрах, че никъде не съм грешала и този път не се опитвам да поправя себе си,насилвайки нещата, от трета - защото знам, че трудните моменти свършват в един момент и някак не му се връзвам толкова на периодите. Обаче на каката й се връзвам, защото за мен е нещо ново и първоначално все още реагирам с притеснение. Затова толкова често ви пиша за нея тук и споделям или искам съвет.
Относно отбиването и спането по цяла нощ - каката я кърмих 11 месеца. Като стана на 11 месеца имах толкова малко кърма, че буквално преглъщаше 5-6 пъти и после се забавляваше. Спрях и тя за няколко дни забрави за гърдите, не я приспивах на гърда вече, нито нощем, нито през деня, обаче тя продължи да се буди до годинка и половина през нощта. Без да й давам гърда или шише, изобщо никаква храна през нощта, биби не признаваше и не използвах, но си се будеше и това е. И се бях видяла в чудо, но ето - сега спи като пън и даже ревящо бебе не може да я събуди. При нея може би си е било това от зъбки, понеже късно й никнаха.
А за храненето нощно време от шише - моето лично мнение е - ако за момента помага - няма проблем, защото са още малки. След годинка - годинка и 1-2 месеца обаче трябва да се спре, защото все пак са вече големи и ако се е превърнало в навик, е въз ожно да правят повече драми. За кърменето съм на същото мнение като Женчето - и аз искам да го спирам до годинката. Според мен след годинката изведнъж нещо в тях се променя - започват повече да помнят, да разбират, да говорят смислено. Според мен те превръщат кърменето след това в игра и малко му се губи идеята, особено ако кърма почти няма. А гърдите ми не са за игра и сега му ги давам да се приспива с тях само защото разчитам на това, че все още отбиването ще е по-леано в този момент (а за мо ента доста ме олеснява) и защото още има нещо и ако спра за 1 ден, все още стават твърди и болят. Но работя по въпроса, като от 2-3 пъти на ден и 1-2 на нощ, сега му ги давам веднъж дневно и веднъж нощно време. През другото време биба и търпение.

Леле, изписах цял ферман, дано не съм ви отегчила ...
Лично аз бих била доволна да цока до годинка и половина някъде. Нали сме родени септември - мисля, че пролетта на идната година би било подходящо време за отбиване. Зимата се надявам да получава имунитет по този начин. А летните жеги не са подходящи по принцип за отбиване - та съм се "спряла" на идната пролет. Ще видим обаче той какво мисли
И аз съм си мислела понякога какъв е смисълът да лягам вечер, като дежурството ми започва от 1ч