До каква степен възпитанието определя съзнанието?

  • 13 148
  • 100
# 60
Един бърз и аналитичен ум е такъв и на 5, и на 50г., но да се сдобиеш с такъв в следствие на години работа върху себе си е невъзможно.
Не съм много съгласна. Много тестове за интелигентност започват да се правят след 14 годишна възраст, и кажи речи винаги при отчитането се взема предвид възрастта. За аналитичен ум пък определено смятам, че целенасочената работа играе огромна роля.

И изобщо какво значи да надскочиш себе си? Да надминеш родителите си в нещо определено ли, да се реализираш най добре в сравнение със съучениците си ли? Много размити понятия, всеки може да си ги разтяга като дъвка, докато му паснат на теорията.
Виж целия пост
# 61
Toва: "Един бърз и аналитичен ум е такъв и на 5, и на 50г., но да се сдобиеш с такъв в следствие на години работа върху себе си е невъзможно. " е абсолютно вярно. Тестовете за интелигентност започват от 7 години, а с възрастта просто изискуемото ниво за тази стойност се вдига. Ако едно дете, например, на 8 има Ай Кю 136, се твърди, че покрива норматив за 11 годишно.
Но, все пак има различни интелигентности - емоционална и т.н.
Виж целия пост
# 62
Този на Менса, един от най популярните, се прави след 14. Освен това сама си противоречиш с "изискуемото". След като бързината на умовете се сравнява с другите в същата възрастова група, то очевидно не са все едни и същи нито бързината, нито аналитичността на 5 и 50.
И пак бягаме сякаш от темата, защото този коефициент не означава нищо сам по себе си, дори няма правопропорционална зависимост между него и реализацията.
Виж целия пост
# 63
Генетично всеки има някакви заложби. Със сигурност обаче средата, както и други споменаха по-горе влияят кои и каква част от тях ще се изявят. Ако ги няма дадените заложби, средата няма как да повлияе и те да се проявят. Много интересни изследвания върху това има при генетично еднакви близнаци - еднояйчните такива, които по различни стечения на обстоятелствата са били разделени.
Наскоро ми попадна преводна статия за две двойки еднояйчни близнаци, които по погрешка са били разделени. Определени страни съвпадат при еднояйчните близнаци, докато други като ръст примерно и навярно и други неща са били повлияние от средата в която са израстнали - Разменените близнаци от Богота
Личният ми опит дотук показва, че си има неща, които са заложени и няма как да им повлияем. Близначките ми не са еднояйчни, но все пак родителите им са едни и същи и са отглеждани дотук при еднакви условия  Simple Smile. Въпреки това са коренно различни и по външен вид, напълно нормално, но и в емоционалното си развитие, както и в аналитично мислене и моторика. Едната е много по-открита и дружелюбна, много пластична с отлична финна моторика, но пък и мързелива и трудно справяща се с учебният материал. Другата е по-затворена, не е толкова добра с финната моторика, но пък се справя отлично, когато е нужно нещо да се запомни, научи или разбере. Малката дотук е нещо средно между двете  Simple Smile
Виж целия пост
# 64
Средата не влияе, на това което му е заложено на човека..
Давам бърз пример, 4-ри години /студентството/ живях със съквартирантки чалгарки - всяка вечер -чалга купони и пиене на макс - е нито чалга прослушах ,нито пропих алкохол.... Laughing Laughing Laughing
Виж целия пост
# 65
Средата не влияе, на това което му е заложено на човека..
Давам бърз пример, 4-ри години /студентството/ живях със съквартирантки чалгарки - всяка вечер -чалга купони и пиене на макс - е нито чалга прослушах ,нито пропих алкохол.... Laughing Laughing Laughing
Най-вероятно , защото 18 години преди това си живяла в среда, която не е толерирала подобно нещо.
Виж целия пост
# 66
Като родител на близнаци отглеждани в една и съща среда по абсолютно еднакъв начин мога да кажа, че средата много малко влияе на характера. Много по-голямо значение имат генетичните заложби. Моите са абсолютно различни, да не кажа противоположни, а са гледани еднакво.
Виж целия пост
# 67
Моите са абсолютно различни, да не кажа противоположни, а са гледани еднакво.
Moите деца не са близнаци, но пак са гледани еднакво, възпитанието, средата и всичко е едно и също, а децата са безкрайно различни... И още 100 страници да се изпишат, до една истина и "рецепта" няма да се стигне.
Всеки човек има неща, които са му заложени. От родителите, възпитанието, средата зависи кое от заложенето в него ще се развие, кое - не /това се отнася както за добрите неща, така и за лошите/. Няма начин обаче да развиеш нещо, което го няма, колкото и да го стимулираш. Иначе ако има заложби в дадена сфера - да, това върши работа.
Виж целия пост
# 68
Имам наблюдение, че поредността на раждане е доста важен фактор за създаването на характера.
Виж целия пост
# 69
Имам наблюдение, че поредността на раждане е доста важен фактор за създаването на характера.
Безспорно.
Обаче за близнаците и това не важи Simple Smile
Виж целия пост
# 70
При близнаци винаги виждам, че единият се държи като "по-големия близнак".
Виж целия пост
# 71
Няма начин обаче да развиеш нещо, което го няма, колкото и да го стимулираш.
С това съм абсолютно съгласна. Както се казва "Колкото и да изтискваш един портокал, никога няма да пусне ябълков сок.".  Mr. Green Лошото е, че не всички родители го приемат.
Виж целия пост
# 72
При близнаци винаги виждам, че единият се държи като "по-големия близнак".
Има нещо такова, права си, но пак си мисля, че идва по-скоро от "заложеното" в човека, не от начина на възпитание, среда и прочие.
Виж целия пост
# 73

Най-вероятно , защото 18 години преди това си живяла в среда, която не е толерирала подобно нещо.
Дори и в такива случаи -живот в строго определена среда- има много възможности за реакция. Има деца, които късат синджира, има такива, които продължават. Цялата палитра между повторение и пълно отхвърляне на родителския модел.

Алиа, благодаря за статията, много интересна история!

Няма начин обаче да развиеш нещо, което го няма, колкото и да го стимулираш.
А какво точно значи да развиеш и кои са тези неща, които изобщо ги няма? Аз няколко пъти питам, може ли да дадете пример?
Виж целия пост
# 74
По принцип у всеки човек може да се развият способности, които се смятат за "таланти". Само че ако човекът няма вътрешна мотивация, няма да има смисъл. Тоест може да хванеш всеки човек и да го направиш по-добър пианист от 95% от човечеството- обаче никой няма да иска да го слуша. Защото такива като него са прекалено много и не са стигнали до тоя 0.001%, който си заслужава да се чуе.

Няма смисъл да правиш нещата технически и на високо ниво, ако няма да откриеш нищо ново.

Иначе знам за много добър пианист, който на моменти не е можел да прави уж лесни неща, но в един момент се събужда, пречупва и става много приятен изпълнител. А не е можел лесно да научи как се свирят 3 срещу 2 ноти (едно от трудните неща в пианото, заради начина на работа на мозъка и моторния контрол- много е контраинтуитивно, по принцип ръцете се синхронизират, а ти трябва да ги движиш в асинхрон изкуствено).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия