Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... L

Nocturnal Animals
Сигурно ще прозвучи много пренавито и превъзбудено, пък и го пиша часове и няколко питиета след края на прожекцията, но имам усещането, че и дни, и седмици след това бих застанала зад твърдението си, че тази вечер Том Форд ми осигури най-силното, най-опустошителното кино-изживяване, което някога съм имала. От началната сцена, която е може би най-противното и едновременно с това най-приковаващото кино интро евър, до финала, който така ме зашлеви, че вместо да се запътя към изхода, седях и гледах с празна глава изреждането на марки и инсталации, чудейки се защо ми е толкова свито сърцето, какво точно ме кара да изпитвам такъв сляп ужас, че може някога, след пет, или десет, или петнайсет години да се озова сама в празен ресторант, чакайки миналото си да седне на масата срещу мен.
Помежду началото и финала имаме истории, въображаема и реална, преплитащи се, отразяващи се една в друга в поредица от огледални картини, различни и като атмосфера, и като емоция, но допълващи се взаимно по толкова съвършен начин, че усещането за всепоглъщаща празнота, за пропилени възможности, за хищен и черен ужас е всеобхватно и наистина, наистина противно. Противни са и арт-инсталациите (начело с прочутия и отвратителен "Сан Себастиан" на Деймиън Хърст), и красивия празен дом на Сюзан, и гадните изверги в пустинята от романа, и жертвата им, и Сюзан, противен в крайна сметка е и невидимият и бивш. Всички те нощни хищници и плячка в едно. Огледални образи- светлото и тъмно начало във всяка душа.
Огледалните сцени са навсякъде в тъканта на филма- красиви до болка, плашещи, странни. Красиви голи мъртви тела в прегръдка в имагинарната част- красиви млади спящи тела в реалната. Тони под душа в грозна мотелска стая- Сюзан в дизайнерската си баня. Златно кръстче на женска и мъжка шия ... и така до безкрай, отново и отново, до последната сцена, в която огледалото се разбива, за да остане единствено самота.
Понеже вече усърдно се спряга "Оскар" за Ейми Адамс за Arrival, не мога да не кажа, че ако ще получава награда, то трябва да е за тази и роля, така както преди години и Фърт заслужаваше за "Самотен мъж". Джейк също е брилянтен, но той има далеч по-лесната задача да работи с много по-силен емоционален заряд и в много по-натегната и брутална атмосфера. И двамата са убийствено красиви във вселената на Форд- елегантни, пулсиращи, витални. Чудя се кои ли магнетични холивудски таланти ще си избере режисьорът за следващия си проект, нямам търпение да разбера

Спирам вече, че попрекалих, пък и предполагам, че ще има много хора, на които филмът ще се стори претенциозен и противен, но просто не мога да се сдържа да не излея поне чст от милионите емооции, които разбърка в мен. Много, много отдавна не се бях чувствала така!

п.п. музиката на места ми се стори почти идентична с тази в "Самотен мъж", имаше и безкрайно много други препратки към визията и атмосферата му

п.п.2. Лу, ти май не понасяше Джейк, но само да ти подшушна, че във финалните кредити бяха изброени практически всички луксозни модни марки и подборката определено завихря главата