♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Ясемин тъкмо се приготвяше за вечерята, на която щеше да я изведе Синан, когато на вратата се позвъни. Поглеждайки часовника, тя се учуди защо е подранил толкова той. Отваряйки я обаче, тя се оказа лице в лице със самия Корай Саргън.
-   Ясемин, скъпа, колко си красива!- Възкликна той, оглеждайки дългата червена рокля с цепка отстрани, в която бе облечена.- Невероятна си, изглеждаш направо божествено!- Продължиха хвалебствията.
-   Корай, какво правиш тук?!- Попита ядосана Ясемин.- Какво искаш от мен?!
-   Искам да бъда свидетел на сватбата! Трябва да бъда свидетел! Няма кой да се справи с това по- добре от мен!- Мина направо на въпроса той.
-   Как пък не!- Възкликна Яса.- В никакъв случай!
-   Моля те, Ясемин! Искам да бъда свидетел! Не можеш да ми откажеш!
-   Мога и даже го направих! Дефне ще бъде моят свидетел!- Отсече Яса.
-   Какво?!- Ужас се изписа на лицето на Корай.- Тая кльощавата ли ще ти е свидетел?! Не те ли е страх?!
-   От какво, Корай?- Попита с досада Ясемин.
-   Че и бракът ти ще изсъхне като нея!- Изхихика се Корай.
-   Оооо писна ми от глупостите ти. Чакам Синан и трябва да се гримирам, преди да е дошъл, така че изчезвай веднага от тук!- Опита се да го изгони тя.
-   Няма да си тръгна, няма да те оставя! Аз ще бъда свидетел, само аз мога да го направя!- Нареждаше на висок глас той, докато тя затваряше вратата под носа му.
Останал сам, Корай седна на входа на къщата и ревна с глас, че никой не го обича, на никого не му пука за него, че никой не го иска. Когато след 10 мин. пристигна Синан, Корай още хълцаше.
-   Корай, какво се е случило?! Защо плачеш?- Попита го спокойно той, защото вече му беше ясна причина за сълзите на приятеля му.
-   Мразя ви, всички! Противни! Грозни! Лоши сте!- Редеше обидите Корай, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.
-   Разбрах! Ясемин също не се е съгласила да си ни свидетел!
-   Гадна вещица! Какво ли разбира тя от тези неща?! Сватбата ви ще е провал също като брака ви! Със свидетели като Кльощавелка и ледения водопад Йомер не ви чака нищо хубаво, ама вие това си и заслужавате! Мразя ви!
Чула гласовете, Ясемин излезе. При вида й Синан загуби дар слово, но не й Корай.
-   Иииии, грозница! Синсирела! Вещица!- Обиждаше я той, докато тя просто го заобиколи, хвана Синан под ръка и го поведе към колата. Качиха се и потеглиха, изпратени от плача и клетвите на Корай, според който заслужаваха адския огън да ги погълне…

Нериман стоеше до кухненската маса и си гризеше ноктите. Нервите ѝ едва издържаха: чудеше се ще се справи ли Дериа със задачата, дали не сбъркаха, като й се довериха, дали няма да разкаже истината на всички… И като за финал: Хюлюсю бе звъннал да ги предупреди, че утре сутринта ще дойде на закуска.
-   Какво пак иска този старец?!- Мърмореше си под нос тя- Не стига, че заради него загубихме Йомер и трябва да търпим оная наивница в семейството! Какво ли пак е намислил? Нали вече се сдобриха с Йомер, оженихме го?! Ние си получихме вилата, наследството….
-   Какво пак си мърмориш, Нериман? Какви планове пак кроиш? Не ти ли омръзна вече да се месиш в живота на хората?!- Влезе в кухнята Неджми.- Мине къде е?
-   Тази вечер я освободих, само ме изнервя допълнително. Сутринта ще дойде рано да приготви закуска, нали ще имаме гост.- Отговори с досада тя, опитвайки се да не му обръща внимание.
-   Нериман, виж, ще ти кажа нещо. Татко не знае за играта. Моля те, мълчи си! Гледай да не се изпуснеш нещо, защото света ще ни се стори тесен.
-   Ти мен за глупачка ли ме имаш, Неджми!- Възкликна обидено Нериман.- Ако ти не кажеш на баща си, от мен нищо няма да излезе. Йомер сега е младоженец, скоро няма да се сети за дядо си. Нали за това стоя и мисля как да оправим нещата, че иначе татко Хюлюсю ще ни вземе всичко.
-   Пак парите те вълнуват, само те! Добре, Нериман, мисли каквото искаш, аз вече направих, каквото трябваше.
С тези думи той излезе. И двамата не подозираха колко грешат.

Нихан се въртеше неспокойно в леглото, докато Сердар похъркваше до нея. Бебето я риташе, освен това бе гладна. Сръга съпруга си с лакът и попита високо:
-   Сердар, буден ли си?
-   Мхмм, не!- Беше категоричният отговор, след което той се завъртя на другата страна.
-   Сердар, искам диня. Гладна съм!- Мърмореше Нихан, но нямаше кой да я чуе. Ядосана, тя сръга отново Сердар.- Стани де!
-   Изяде всичката на вечеря!- Промърмори в просъница той.- Лягай и заспивай, сутринта ще купя и ще ядеш.
-   Искам я сега!- Не преставаше Нихан.- Исо иска диня и ти ще ни донесеш!
-   Кое време е, миличка? Нищо не работи, няма от къде да ти взема диня… Изчакай до сутринта, а?!- С надежда в гласа попита вече будния Сердар.
-   Не може, искаме да ядем диня сега. Отивай и ни намери!- Изтика го тя от леглото.
-   Охх, добре!
Навличайки някакви дрехи върху себе си, той се измъкна от стаята. Докато съпругата му галеше корема си и говореше на бебето, че след малко ще хапнат, Сердар се строполи на дивана в хола, заметна се с едно одеяло и потъна отново в сън.

Сутринта Исо отвори както винаги работилницата. Думите на Садри не му излизаха от ума, но той все не се решаваше да почука на вратата отсреща. Изведнъж, докато я гледаше, тя се отвори. На вратата стоеше Мелек, но лицето ѝ беше загубило обичайния си цвят. Бледа и измъчена, тя излезе и тръгна надолу по улицата. След миг колебание Исо я настигна.
-   -Мелек!- Повика я той тихо, за да не я стресне. Когато тя се обърна, очите й проблеснаха.
-   Исо? Не те видях, извинявай!- Рече момичето, решило, че го е подминало. Беше замислена и не виждаше нищо около себе си.
-   Добре ли си, случило ли се е нещо? Няколко дни не те видях и се притесних?- Попита Исмаил, без да споменава очевидната липса на сън, личаща си на лицето й. Беше уморена, но от какво?- И малкия дявол никакъв не се появи! Притесних се, но не исках да ви безпокоя.
-   Сега съм по- добре, благодаря!- Промълви тя и тръгна отново. Той вървеше до нея, без да отделя очи от очите й.
-   Сега? Какво е станало?
-   Всички вкъщи сме болни. Берк хвана някакъв вирус, а докато лекувахме него, мама и аз също се разболяхме. Затова и не съм излизала няколко дни, бяхме на легло.- Редеше тихо момичето.- Но сега сме по- добре, затова реших да отида до магазина за пресни продукти. А и хляб нямаме.
-   Защо не ме извика, щях да доведа лекар.- Ядоса се Исо.
-   Нямаше нужда, наистина. Но благодаря, че си се разтревожил за мен.
-   Как няма да се тревожа, след като..- Млъкна той.
-   След като какво?!- Не разбра Мелек. Гледаше го с големите си черни очи, неподозираща за бурята от чувства, борещи се в него.
-   Нищо, остави! Ела да напазаруваме, ще ти помогна с торбите.- Поведе я той към магазина.
„След като те обичам” бяха думите, които не посмя да изрече Исо. Сам не осъзна кога те се озоваха на върха на езика му и с голямо усили се спря, за да не ги каже. Не искаше да я изплаши, а от опит знаеше колко страшни са те. Беше страдал достатъчно от любовта, не искаше отново да бъде наранен. Но странната топлина и успокоението, които изпита, когато видя Мелек сутринта, му подсказваха, че вече е затънал до шия. Любовта се бе загнездила отново в сърцето му, а то никога не лъжеше!

Йомер събуди Дефне с целувка. Вече облечен и готов за тръгване, той приседна на леглото и се наведе, за да допре устните си до нейните.
-   Събуди се, сладка моя. Вече е сутрин!- Прошепна й той, а тя само се протегна сънливо и се сгуши по близо до него.
-   Само още 5 мин.- Помоли тя.
-   Така каза и предишните 3 пъти, миличка. Ще закъснееш, а знам, че не обичаш.- Опита се да я убеди Йомер.
-   Нали съм жена на шефа, мога да закъснявам, когато си поискам!- Рече Дефне и затисна главата си под възглавницата, за да си осигури малко тишина.
-   Виж ти! Така ли станаха нещата, г-жо Дефне?!- Ухили се Йомер.- А аз си мислех, че съм се оженил за работлива и ранобудна жена, която сутрин ще ми приготвя закуска, ще ме глези, а после заедно с мен ще се труди цял ден за общото ни благо.
-   Съпругата ви беше такава, господине, преди да й направите бебе!- Показа се Дефне с уж привидно сърдито изражение.- Сега имам нужда да спя за двама, така че ми се полагат повече часове сън!
-   Както винаги аз излязох виновен!- Възмути се Йомер, но смехът играеше в очите му.- Ако искате можем да останем в леглото следващите 8 месеца от бременността ви, г-жо, но не гарантирам, че ще спим през това време!- Захили се той лукаво, докато тя го замеряше с възглавницата.
-   Много си лош понякога. Ставам, добре, даже вече станах!- Мърмореше си Дефне, докато се надигаше мързеливо.
-   Вземи си душ, докато аз приготвя нещо за закуска.- Нареди й той, целуна я леко и се отправи към кухнята.
-   Мога да свикна така- промърмори си доволно Дефне и се затътри към банята.

Нериман се тресеше от нерви, докато оглеждаше масата. Мине беше дошла в ранни зори и тя я беше накарала да приготви всички любими ястия на Кара Мамбата. Макар че нямаше за какво да се тревожи, изпитваше някакво трепкане в стомаха, което я караше да се притеснява. Чу звънеца и подскочи.
Неджми отвори вратата на баща си и го покани да влезе. Нещо притесняваше стареца, личеше си по лицето му. Обикновено властно, днес то беше тъжно, очите му бяха сведени, поздрава тих. Учуден, Неджми го заведе в градината, където жените бяха сложили масата.
-   Добре дошли, татенце!- Скочи да ги посрещне Нериман.- Как сте? Надявам се всичко да е наред.
-   Нищо не е наред, Нериман!- Избухна Хюлюсю.- Абсолютно нищо не е наред! Човек не може една работа да ти повери, без да провалиш всичко! Ти си проклятието на това семейство: алчна и егоцентрична, мислеща само за себе си!
-   Но..- заекна тя, неочаквала гнева на свекър си.- Какво се е случило, татко?!
-   Не ме наричай така!- Викна стареца.- Проклинам деня, в който те приех за снаха. Ти и тази мижитурка, която е мой син- кимна той към Неджми, който стоеше като порезен от гръм, без да може да продума дори,- не ставате за нищо.
-   Но ние направихме всичко, което поискахте, татко!- Възкликна Нера.- Оженихме Йомер, той е щастлив, дори ви сдобрихме..
-   Стига! Млъкни, само глупости излизат от устата ти!- Сърдито рече стареца.- С Йомер ме сдобри Дефне! Дефне, на която вие сте платили да се ожени за него и да си замине!!!
Настъпилата тишина можеше да се разреже с нож. Шокираните лица на Нериман и Неджми изразяваха ужас, паника и страх. Хюлюсю беше побеснял и очите му блестяха, а устните му бяха стиснати от яд.
-   Какво?! ЛЪЖА!!! Кой ви наговори тези глупости, татенце! Няма такова нещо..- Опита се да излъже отново Нериман.
-   Знам всичко!- Викна той.- Йомер беше при мен, разказа ми всичко! И се отрече от мен!- Мъка се прокрадна в гласа му.- От вас поисках единствено Йомер да е щастлив и да е до мен!- Рече уморен свекър й.- А вие?! Вие провалихте всичко с гръм и трясък! От лакомия за пари и наследство провалихте живота на момчето!
-   Но татко,- обади се най- после Неджми,- ние направихме само това, което вие поискахте!
-   Моля?!- Очите на баща му се разшириха от учудване.- Аз исках да ожените Йомер за почтено момиче, с което да свие гнездо, не да му намерите булка под наем! Тази идиотска идея е била твоя, нали Нериман?!- Обърна се той към снаха си.- Само ти можеш да измислиш такава глупост! И ще си понесете последствията!!!- Обърна се да си върви Хюлюсю.
-   Какво?! Почакайте, татко!- Викна умолително Нера и хукна след него.- Какво искате да кажете!!!
-   Имате срок от една седмица да се изнесете от вилата! Всичко, което притежавам, ще бъде разделено между внуците ми! Вие не заслужавате и грош след всичко, което направихте!!! Не стига че изгонихте собствената си дъщеря на другия край на света, а сега съсипахте и живота на Йомер. Вие не сте хора!
Хюлюсю си тръгна, без повече да погледне назад. Нериман плачеше, изпаднала отново в истерия, а все още шокирания Неджми се чудеше как ще оправят кашата, която скъпата му съпруга забърка.

Ясемин тъкмо се приготвяше за вечерята, на която щеше да я изведе Синан, когато на вратата се позвъни. Поглеждайки часовника, тя се учуди защо е подранил толкова той. Отваряйки я обаче, тя се оказа лице в лице със самия Корай Саргън.
-   Ясемин, скъпа, колко си красива!- Възкликна той, оглеждайки дългата червена рокля с цепка отстрани, в която бе облечена.- Невероятна си, изглеждаш направо божествено!- Продължиха хвалебствията.
-   Корай, какво правиш тук?!- Попита ядосана Ясемин.- Какво искаш от мен?!
-   Искам да бъда свидетел на сватбата! Трябва да бъда свидетел! Няма кой да се справи с това по- добре от мен!- Мина направо на въпроса той.
-   Как пък не!- Възкликна Яса.- В никакъв случай!
-   Моля те, Ясемин! Искам да бъда свидетел! Не можеш да ми откажеш!
-   Мога и даже го направих! Дефне ще бъде моят свидетел!- Отсече Яса.
-   Какво?!- Ужас се изписа на лицето на Корай.- Тая кльощавата ли ще ти е свидетел?! Не те ли е страх?!
-   От какво, Корай?- Попита с досада Ясемин.
-   Че и бракът ти ще изсъхне като нея!- Изхихика се Корай.
-   Оооо писна ми от глупостите ти. Чакам Синан и трябва да се гримирам, преди да е дошъл, така че изчезвай веднага от тук!- Опита се да го изгони тя.
-   Няма да си тръгна, няма да те оставя! Аз ще бъда свидетел, само аз мога да го направя!- Нареждаше на висок глас той, докато тя затваряше вратата под носа му.
Останал сам, Корай седна на входа на къщата и ревна с глас, че никой не го обича, на никого не му пука за него, че никой не го иска. Когато след 10 мин. пристигна Синан, Корай още хълцаше.
-   Корай, какво се е случило?! Защо плачеш?- Попита го спокойно той, защото вече му беше ясна причина за сълзите на приятеля му.
-   Мразя ви, всички! Противни! Грозни! Лоши сте!- Редеше обидите Корай, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.
-   Разбрах! Ясемин също не се е съгласила да си ни свидетел!
-   Гадна вещица! Какво ли разбира тя от тези неща?! Сватбата ви ще е провал също като брака ви! Със свидетели като Кльощавелка и ледения водопад Йомер не ви чака нищо хубаво, ама вие това си и заслужавате! Мразя ви!
Чула гласовете, Ясемин излезе. При вида й Синан загуби дар слово, но не й Корай.
-   Иииии, грозница! Синсирела! Вещица!- Обиждаше я той, докато тя просто го заобиколи, хвана Синан под ръка и го поведе към колата. Качиха се и потеглиха, изпратени от плача и клетвите на Корай, според който заслужаваха адския огън да ги погълне…

Нериман стоеше до кухненската маса и си гризеше ноктите. Нервите ѝ едва издържаха: чудеше се ще се справи ли Дериа със задачата, дали не сбъркаха, като й се довериха, дали няма да разкаже истината на всички… И като за финал: Хюлюсю бе звъннал да ги предупреди, че утре сутринта ще дойде на закуска.
-   Какво пак иска този старец?!- Мърмореше си под нос тя- Не стига, че заради него загубихме Йомер и трябва да търпим оная наивница в семейството! Какво ли пак е намислил? Нали вече се сдобриха с Йомер, оженихме го?! Ние си получихме вилата, наследството….
-   Какво пак си мърмориш, Нериман? Какви планове пак кроиш? Не ти ли омръзна вече да се месиш в живота на хората?!- Влезе в кухнята Неджми.- Мине къде е?
-   Тази вечер я освободих, само ме изнервя допълнително. Сутринта ще дойде рано да приготви закуска, нали ще имаме гост.- Отговори с досада тя, опитвайки се да не му обръща внимание.
-   Нериман, виж, ще ти кажа нещо. Татко не знае за играта. Моля те, мълчи си! Гледай да не се изпуснеш нещо, защото света ще ни се стори тесен.
-   Ти мен за глупачка ли ме имаш, Неджми!- Възкликна обидено Нериман.- Ако ти не кажеш на баща си, от мен нищо няма да излезе. Йомер сега е младоженец, скоро няма да се сети за дядо си. Нали за това стоя и мисля как да оправим нещата, че иначе татко Хюлюсю ще ни вземе всичко.
-   Пак парите те вълнуват, само те! Добре, Нериман, мисли каквото искаш, аз вече направих, каквото трябваше.
С тези думи той излезе. И двамата не подозираха колко грешат.

Нихан се въртеше неспокойно в леглото, докато Сердар похъркваше до нея. Бебето я риташе, освен това бе гладна. Сръга съпруга си с лакът и попита високо:
-   Сердар, буден ли си?
-   Мхмм, не!- Беше категоричният отговор, след което той се завъртя на другата страна.
-   Сердар, искам диня. Гладна съм!- Мърмореше Нихан, но нямаше кой да я чуе. Ядосана, тя сръга отново Сердар.- Стани де!
-   Изяде всичката на вечеря!- Промърмори в просъница той.- Лягай и заспивай, сутринта ще купя и ще ядеш.
-   Искам я сега!- Не преставаше Нихан.- Исо иска диня и ти ще ни донесеш!
-   Кое време е, миличка? Нищо не работи, няма от къде да ти взема диня… Изчакай до сутринта, а?!- С надежда в гласа попита вече будния Сердар.
-   Не може, искаме да ядем диня сега. Отивай и ни намери!- Изтика го тя от леглото.
-   Охх, добре!
Навличайки някакви дрехи върху себе си, той се измъкна от стаята. Докато съпругата му галеше корема си и говореше на бебето, че след малко ще хапнат, Сердар се строполи на дивана в хола, заметна се с едно одеяло и потъна отново в сън.

Сутринта Исо отвори както винаги работилницата. Думите на Садри не му излизаха от ума, но той все не се решаваше да почука на вратата отсреща. Изведнъж, докато я гледаше, тя се отвори. На вратата стоеше Мелек, но лицето ѝ беше загубило обичайния си цвят. Бледа и измъчена, тя излезе и тръгна надолу по улицата. След миг колебание Исо я настигна.
-   -Мелек!- Повика я той тихо, за да не я стресне. Когато тя се обърна, очите й проблеснаха.
-   Исо? Не те видях, извинявай!- Рече момичето, решило, че го е подминало. Беше замислена и не виждаше нищо около себе си.
-   Добре ли си, случило ли се е нещо? Няколко дни не те видях и се притесних?- Попита Исмаил, без да споменава очевидната липса на сън, личаща си на лицето й. Беше уморена, но от какво?- И малкия дявол никакъв не се появи! Притесних се, но не исках да ви безпокоя.
-   Сега съм по- добре, благодаря!- Промълви тя и тръгна отново. Той вървеше до нея, без да отделя очи от очите й.
-   Сега? Какво е станало?
-   Всички вкъщи сме болни. Берк хвана някакъв вирус, а докато лекувахме него, мама и аз също се разболяхме. Затова и не съм излизала няколко дни, бяхме на легло.- Редеше тихо момичето.- Но сега сме по- добре, затова реших да отида до магазина за пресни продукти. А и хляб нямаме.
-   Защо не ме извика, щях да доведа лекар.- Ядоса се Исо.
-   Нямаше нужда, наистина. Но благодаря, че си се разтревожил за мен.
-   Как няма да се тревожа, след като..- Млъкна той.
-   След като какво?!- Не разбра Мелек. Гледаше го с големите си черни очи, неподозираща за бурята от чувства, борещи се в него.
-   Нищо, остави! Ела да напазаруваме, ще ти помогна с торбите.- Поведе я той към магазина.
„След като те обичам” бяха думите, които не посмя да изрече Исо. Сам не осъзна кога те се озоваха на върха на езика му и с голямо усили се спря, за да не ги каже. Не искаше да я изплаши, а от опит знаеше колко страшни са те. Беше страдал достатъчно от любовта, не искаше отново да бъде наранен. Но странната топлина и успокоението, които изпита, когато видя Мелек сутринта, му подсказваха, че вече е затънал до шия. Любовта се бе загнездила отново в сърцето му, а то никога не лъжеше!

Йомер събуди Дефне с целувка. Вече облечен и готов за тръгване, той приседна на леглото и се наведе, за да допре устните си до нейните.
-   Събуди се, сладка моя. Вече е сутрин!- Прошепна й той, а тя само се протегна сънливо и се сгуши по близо до него.
-   Само още 5 мин.- Помоли тя.
-   Така каза и предишните 3 пъти, миличка. Ще закъснееш, а знам, че не обичаш.- Опита се да я убеди Йомер.
-   Нали съм жена на шефа, мога да закъснявам, когато си поискам!- Рече Дефне и затисна главата си под възглавницата, за да си осигури малко тишина.
-   Виж ти! Така ли станаха нещата, г-жо Дефне?!- Ухили се Йомер.- А аз си мислех, че съм се оженил за работлива и ранобудна жена, която сутрин ще ми приготвя закуска, ще ме глези, а после заедно с мен ще се труди цял ден за общото ни благо.
-   Съпругата ви беше такава, господине, преди да й направите бебе!- Показа се Дефне с уж привидно сърдито изражение.- Сега имам нужда да спя за двама, така че ми се полагат повече часове сън!
-   Както винаги аз излязох виновен!- Възмути се Йомер, но смехът играеше в очите му.- Ако искате можем да останем в леглото следващите 8 месеца от бременността ви, г-жо, но не гарантирам, че ще спим през това време!- Захили се той лукаво, докато тя го замеряше с възглавницата.
-   Много си лош понякога. Ставам, добре, даже вече станах!- Мърмореше си Дефне, докато се надигаше мързеливо.
-   Вземи си душ, докато аз приготвя нещо за закуска.- Нареди й той, целуна я леко и се отправи към кухнята.
-   Мога да свикна така- промърмори си доволно Дефне и се затътри към банята.

Нериман се тресеше от нерви, докато оглеждаше масата. Мине беше дошла в ранни зори и тя я беше накарала да приготви всички любими ястия на Кара Мамбата. Макар че нямаше за какво да се тревожи, изпитваше някакво трепкане в стомаха, което я караше да се притеснява. Чу звънеца и подскочи.
Неджми отвори вратата на баща си и го покани да влезе. Нещо притесняваше стареца, личеше си по лицето му. Обикновено властно, днес то беше тъжно, очите му бяха сведени, поздрава тих. Учуден, Неджми го заведе в градината, където жените бяха сложили масата.
-   Добре дошли, татенце!- Скочи да ги посрещне Нериман.- Как сте? Надявам се всичко да е наред.
-   Нищо не е наред, Нериман!- Избухна Хюлюсю.- Абсолютно нищо не е наред! Човек не може една работа да ти повери, без да провалиш всичко! Ти си проклятието на това семейство: алчна и егоцентрична, мислеща само за себе си!
-   Но..- заекна тя, неочаквала гнева на свекър си.- Какво се е случило, татко?!
-   Не ме наричай така!- Викна стареца.- Проклинам деня, в който те приех за снаха. Ти и тази мижитурка, която е мой син- кимна той към Неджми, който стоеше като порезен от гръм, без да може да продума дори,- не ставате за нищо.
-   Но ние направихме всичко, което поискахте, татко!- Възкликна Нера.- Оженихме Йомер, той е щастлив, дори ви сдобрихме..
-   Стига! Млъкни, само глупости излизат от устата ти!- Сърдито рече стареца.- С Йомер ме сдобри Дефне! Дефне, на която вие сте платили да се ожени за него и да си замине!!!
Настъпилата тишина можеше да се разреже с нож. Шокираните лица на Нериман и Неджми изразяваха ужас, паника и страх. Хюлюсю беше побеснял и очите му блестяха, а устните му бяха стиснати от яд.
-   Какво?! ЛЪЖА!!! Кой ви наговори тези глупости, татенце! Няма такова нещо..- Опита се да излъже отново Нериман.
-   Знам всичко!- Викна той.- Йомер беше при мен, разказа ми всичко! И се отрече от мен!- Мъка се прокрадна в гласа му.- От вас поисках единствено Йомер да е щастлив и да е до мен!- Рече уморен свекър й.- А вие?! Вие провалихте всичко с гръм и трясък! От лакомия за пари и наследство провалихте живота на момчето!
-   Но татко,- обади се най- после Неджми,- ние направихме само това, което вие поискахте!
-   Моля?!- Очите на баща му се разшириха от учудване.- Аз исках да ожените Йомер за почтено момиче, с което да свие гнездо, не да му намерите булка под наем! Тази идиотска идея е била твоя, нали Нериман?!- Обърна се той към снаха си.- Само ти можеш да измислиш такава глупост! И ще си понесете последствията!!!- Обърна се да си върви Хюлюсю.
-   Какво?! Почакайте, татко!- Викна умолително Нера и хукна след него.- Какво искате да кажете!!!
-   Имате срок от една седмица да се изнесете от вилата! Всичко, което притежавам, ще бъде разделено между внуците ми! Вие не заслужавате и грош след всичко, което направихте!!! Не стига че изгонихте собствената си дъщеря на другия край на света, а сега съсипахте и живота на Йомер. Вие не сте хора!
Хюлюсю си тръгна, без повече да погледне назад. Нериман плачеше, изпаднала отново в истерия, а все още шокирания Неджми се чудеше как ще оправят кашата, която скъпата му съпруга забърка.