♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42
- Публикувана: 18 юли 2016, 15:25 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2016, 14:50 ч.
# 424
6 авг. 2016, 19:12 ч.
Здравейте!
Най после изгледах 52 еп от до , на финалните
сцени направо ме побиха тръпки, /Баръш толкова много емции може да предаде с очи и изражение/, но такъв студ лъхаше от него, че ми стана хладно и в тази жега. Не знам Мерич какво ще ни поднесе , но началото на втори сезон ще е мрачно, на всеки според заслугите и започвам да си мисля, че Йомер е знаел до някъде за така дълго пазената тайна. При мадам Аджеми, няма случайности... От всичко гледано и прегледано то Ашка си мисля, че всяко събитие е предисловеи или въведение към следващо независимо кога се случва във времето. Да, образа на Йомер може и да е прекалено идеализиран, Дефне да е представена като наивна и първосигнална, но и двата образа са доста сложни и търпят развитие през цялото време. На мен лично ми се струва, че повечето не дотам адекватни сцени и реакции на героите се дължат и на режисьорската гледна точко. Всеки е творец в процеса на създаване, и сценарист, и режисьор , и актьор пък даже и оператор. Единия дава основата, другая надргражда към това, което му е подадено, третите със своите емоции и чувства предават донякъде реалната представа, а последния с променен ъгъл може да ни покаже нещо съвсем различно.... Не може да ти кажата " плачи" и ти да симулираш сълзи / трябва да си голям майстор/ , трябва до някъде да предадеш живот на тaзи емоция... Май заснемането и на турско дизи понякога се оказва сложен процес, със своите положителни и не дотам сполучливи попадения.... Стана доста дълго, пък и пиша от телефона, а имам още толкова неща да споделя, но някой друг път
Попадна ми инфо, че снимките започват след 10-15 дни, дано пуснат и някоя и друга снимка, че каръшика да стане още по голям
Сега отивам да си изпия изстуденото розе- ах това море и красиви мъже
Виж целия пост
Най после изгледах 52 еп от до , на финалните
сцени направо ме побиха тръпки, /Баръш толкова много емции може да предаде с очи и изражение/, но такъв студ лъхаше от него, че ми стана хладно и в тази жега. Не знам Мерич какво ще ни поднесе , но началото на втори сезон ще е мрачно, на всеки според заслугите и започвам да си мисля, че Йомер е знаел до някъде за така дълго пазената тайна. При мадам Аджеми, няма случайности... От всичко гледано и прегледано то Ашка си мисля, че всяко събитие е предисловеи или въведение към следващо независимо кога се случва във времето. Да, образа на Йомер може и да е прекалено идеализиран, Дефне да е представена като наивна и първосигнална, но и двата образа са доста сложни и търпят развитие през цялото време. На мен лично ми се струва, че повечето не дотам адекватни сцени и реакции на героите се дължат и на режисьорската гледна точко. Всеки е творец в процеса на създаване, и сценарист, и режисьор , и актьор пък даже и оператор. Единия дава основата, другая надргражда към това, което му е подадено, третите със своите емоции и чувства предават донякъде реалната представа, а последния с променен ъгъл може да ни покаже нещо съвсем различно.... Не може да ти кажата " плачи" и ти да симулираш сълзи / трябва да си голям майстор/ , трябва до някъде да предадеш живот на тaзи емоция... Май заснемането и на турско дизи понякога се оказва сложен процес, със своите положителни и не дотам сполучливи попадения.... Стана доста дълго, пък и пиша от телефона, а имам още толкова неща да споделя, но някой друг път
Попадна ми инфо, че снимките започват след 10-15 дни, дано пуснат и някоя и друга снимка, че каръшика да стане още по голям
Сега отивам да си изпия изстуденото розе- ах това море и красиви мъже
# 425
6 авг. 2016, 20:05 ч.
Славенче много ми хареса постът ти 
. Не съм се замисляла така за процеса на екранизиране на дадена идея 
, но си много права че не всичко зависи от Мерич. За пресъздаването на определена сцена голяма роля играе погледа на режисьора и оператора за това .
И аз се надявам скоро да почнат снимките че да видим и някоя нова фотка, че вече забуксувахме
. Приятна почиивка на теб и покрай толкова красиви мъже около теб да ни спретнеш пак някоя история от твоите 
Виж целия пост
. Не съм се замисляла така за процеса на екранизиране на дадена идея , но си много права че не всичко зависи от Мерич. За пресъздаването на определена сцена голяма роля играе погледа на режисьора и оператора за това .И аз се надявам скоро да почнат снимките че да видим и някоя нова фотка, че вече забуксувахме
. Приятна почиивка на теб и покрай толкова красиви мъже около теб да ни спретнеш пак някоя история от твоите
# 426
6 авг. 2016, 22:18 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
За който е забравил- Част първа
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
За който е забравил- Част първа
Скрит текст:
Продължението....Изгубена в нищото
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
# 427
6 авг. 2016, 22:35 ч.
Ох, Славенка, 
корема ме заболя от смях! 
Особено като си представих баба Корай 
И накрая как се обърнаха нещата, явно Баръш постоянно е треснат с нещо по главата, че да вижда Гупсе като красавица, каквато е Елчин! 
Виж целия пост
корема ме заболя от смях! Особено като си представих баба Корай И накрая как се обърнаха нещата, явно Баръш постоянно е треснат с нещо по главата, че да вижда Гупсе като красавица, каквато е Елчин! 
# 429
7 авг. 2016, 00:16 ч.
Ето нещо и от нас:
Виж целия пост
Скрит текст:
За който е забравил- Част първа
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
За който е забравил- Част първа
Скрит текст:
Продължението....Изгубена в нищото
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
Ето нещо и от нас:
Скрит текст:
Ясемин тъкмо се приготвяше за вечерята, на която щеше да я изведе Синан, когато на вратата се позвъни. Поглеждайки часовника, тя се учуди защо е подранил толкова той. Отваряйки я обаче, тя се оказа лице в лице със самия Корай Саргън.
- Ясемин, скъпа, колко си красива!- Възкликна той, оглеждайки дългата червена рокля с цепка отстрани, в която бе облечена.- Невероятна си, изглеждаш направо божествено!- Продължиха хвалебствията.
- Корай, какво правиш тук?!- Попита ядосана Ясемин.- Какво искаш от мен?!
- Искам да бъда свидетел на сватбата! Трябва да бъда свидетел! Няма кой да се справи с това по- добре от мен!- Мина направо на въпроса той.
- Как пък не!- Възкликна Яса.- В никакъв случай!
- Моля те, Ясемин! Искам да бъда свидетел! Не можеш да ми откажеш!
- Мога и даже го направих! Дефне ще бъде моят свидетел!- Отсече Яса.
- Какво?!- Ужас се изписа на лицето на Корай.- Тая кльощавата ли ще ти е свидетел?! Не те ли е страх?!
- От какво, Корай?- Попита с досада Ясемин.
- Че и бракът ти ще изсъхне като нея!- Изхихика се Корай.
- Оооо писна ми от глупостите ти. Чакам Синан и трябва да се гримирам, преди да е дошъл, така че изчезвай веднага от тук!- Опита се да го изгони тя.
- Няма да си тръгна, няма да те оставя! Аз ще бъда свидетел, само аз мога да го направя!- Нареждаше на висок глас той, докато тя затваряше вратата под носа му.
Останал сам, Корай седна на входа на къщата и ревна с глас, че никой не го обича, на никого не му пука за него, че никой не го иска. Когато след 10 мин. пристигна Синан, Корай още хълцаше.
- Корай, какво се е случило?! Защо плачеш?- Попита го спокойно той, защото вече му беше ясна причина за сълзите на приятеля му.
- Мразя ви, всички! Противни! Грозни! Лоши сте!- Редеше обидите Корай, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.
- Разбрах! Ясемин също не се е съгласила да си ни свидетел!
- Гадна вещица! Какво ли разбира тя от тези неща?! Сватбата ви ще е провал също като брака ви! Със свидетели като Кльощавелка и ледения водопад Йомер не ви чака нищо хубаво, ама вие това си и заслужавате! Мразя ви!
Чула гласовете, Ясемин излезе. При вида й Синан загуби дар слово, но не й Корай.
- Иииии, грозница! Синсирела! Вещица!- Обиждаше я той, докато тя просто го заобиколи, хвана Синан под ръка и го поведе към колата. Качиха се и потеглиха, изпратени от плача и клетвите на Корай, според който заслужаваха адския огън да ги погълне…
Нериман стоеше до кухненската маса и си гризеше ноктите. Нервите ѝ едва издържаха: чудеше се ще се справи ли Дериа със задачата, дали не сбъркаха, като й се довериха, дали няма да разкаже истината на всички… И като за финал: Хюлюсю бе звъннал да ги предупреди, че утре сутринта ще дойде на закуска.
- Какво пак иска този старец?!- Мърмореше си под нос тя- Не стига, че заради него загубихме Йомер и трябва да търпим оная наивница в семейството! Какво ли пак е намислил? Нали вече се сдобриха с Йомер, оженихме го?! Ние си получихме вилата, наследството….
- Какво пак си мърмориш, Нериман? Какви планове пак кроиш? Не ти ли омръзна вече да се месиш в живота на хората?!- Влезе в кухнята Неджми.- Мине къде е?
- Тази вечер я освободих, само ме изнервя допълнително. Сутринта ще дойде рано да приготви закуска, нали ще имаме гост.- Отговори с досада тя, опитвайки се да не му обръща внимание.
- Нериман, виж, ще ти кажа нещо. Татко не знае за играта. Моля те, мълчи си! Гледай да не се изпуснеш нещо, защото света ще ни се стори тесен.
- Ти мен за глупачка ли ме имаш, Неджми!- Възкликна обидено Нериман.- Ако ти не кажеш на баща си, от мен нищо няма да излезе. Йомер сега е младоженец, скоро няма да се сети за дядо си. Нали за това стоя и мисля как да оправим нещата, че иначе татко Хюлюсю ще ни вземе всичко.
- Пак парите те вълнуват, само те! Добре, Нериман, мисли каквото искаш, аз вече направих, каквото трябваше.
С тези думи той излезе. И двамата не подозираха колко грешат.
Нихан се въртеше неспокойно в леглото, докато Сердар похъркваше до нея. Бебето я риташе, освен това бе гладна. Сръга съпруга си с лакът и попита високо:
- Сердар, буден ли си?
- Мхмм, не!- Беше категоричният отговор, след което той се завъртя на другата страна.
- Сердар, искам диня. Гладна съм!- Мърмореше Нихан, но нямаше кой да я чуе. Ядосана, тя сръга отново Сердар.- Стани де!
- Изяде всичката на вечеря!- Промърмори в просъница той.- Лягай и заспивай, сутринта ще купя и ще ядеш.
- Искам я сега!- Не преставаше Нихан.- Исо иска диня и ти ще ни донесеш!
- Кое време е, миличка? Нищо не работи, няма от къде да ти взема диня… Изчакай до сутринта, а?!- С надежда в гласа попита вече будния Сердар.
- Не може, искаме да ядем диня сега. Отивай и ни намери!- Изтика го тя от леглото.
- Охх, добре!
Навличайки някакви дрехи върху себе си, той се измъкна от стаята. Докато съпругата му галеше корема си и говореше на бебето, че след малко ще хапнат, Сердар се строполи на дивана в хола, заметна се с едно одеяло и потъна отново в сън.
Сутринта Исо отвори както винаги работилницата. Думите на Садри не му излизаха от ума, но той все не се решаваше да почука на вратата отсреща. Изведнъж, докато я гледаше, тя се отвори. На вратата стоеше Мелек, но лицето ѝ беше загубило обичайния си цвят. Бледа и измъчена, тя излезе и тръгна надолу по улицата. След миг колебание Исо я настигна.
- -Мелек!- Повика я той тихо, за да не я стресне. Когато тя се обърна, очите й проблеснаха.
- Исо? Не те видях, извинявай!- Рече момичето, решило, че го е подминало. Беше замислена и не виждаше нищо около себе си.
- Добре ли си, случило ли се е нещо? Няколко дни не те видях и се притесних?- Попита Исмаил, без да споменава очевидната липса на сън, личаща си на лицето й. Беше уморена, но от какво?- И малкия дявол никакъв не се появи! Притесних се, но не исках да ви безпокоя.
- Сега съм по- добре, благодаря!- Промълви тя и тръгна отново. Той вървеше до нея, без да отделя очи от очите й.
- Сега? Какво е станало?
- Всички вкъщи сме болни. Берк хвана някакъв вирус, а докато лекувахме него, мама и аз също се разболяхме. Затова и не съм излизала няколко дни, бяхме на легло.- Редеше тихо момичето.- Но сега сме по- добре, затова реших да отида до магазина за пресни продукти. А и хляб нямаме.
- Защо не ме извика, щях да доведа лекар.- Ядоса се Исо.
- Нямаше нужда, наистина. Но благодаря, че си се разтревожил за мен.
- Как няма да се тревожа, след като..- Млъкна той.
- След като какво?!- Не разбра Мелек. Гледаше го с големите си черни очи, неподозираща за бурята от чувства, борещи се в него.
- Нищо, остави! Ела да напазаруваме, ще ти помогна с торбите.- Поведе я той към магазина.
„След като те обичам” бяха думите, които не посмя да изрече Исо. Сам не осъзна кога те се озоваха на върха на езика му и с голямо усили се спря, за да не ги каже. Не искаше да я изплаши, а от опит знаеше колко страшни са те. Беше страдал достатъчно от любовта, не искаше отново да бъде наранен. Но странната топлина и успокоението, които изпита, когато видя Мелек сутринта, му подсказваха, че вече е затънал до шия. Любовта се бе загнездила отново в сърцето му, а то никога не лъжеше!
Йомер събуди Дефне с целувка. Вече облечен и готов за тръгване, той приседна на леглото и се наведе, за да допре устните си до нейните.
- Събуди се, сладка моя. Вече е сутрин!- Прошепна й той, а тя само се протегна сънливо и се сгуши по близо до него.
- Само още 5 мин.- Помоли тя.
- Така каза и предишните 3 пъти, миличка. Ще закъснееш, а знам, че не обичаш.- Опита се да я убеди Йомер.
- Нали съм жена на шефа, мога да закъснявам, когато си поискам!- Рече Дефне и затисна главата си под възглавницата, за да си осигури малко тишина.
- Виж ти! Така ли станаха нещата, г-жо Дефне?!- Ухили се Йомер.- А аз си мислех, че съм се оженил за работлива и ранобудна жена, която сутрин ще ми приготвя закуска, ще ме глези, а после заедно с мен ще се труди цял ден за общото ни благо.
- Съпругата ви беше такава, господине, преди да й направите бебе!- Показа се Дефне с уж привидно сърдито изражение.- Сега имам нужда да спя за двама, така че ми се полагат повече часове сън!
- Както винаги аз излязох виновен!- Възмути се Йомер, но смехът играеше в очите му.- Ако искате можем да останем в леглото следващите 8 месеца от бременността ви, г-жо, но не гарантирам, че ще спим през това време!- Захили се той лукаво, докато тя го замеряше с възглавницата.
- Много си лош понякога. Ставам, добре, даже вече станах!- Мърмореше си Дефне, докато се надигаше мързеливо.
- Вземи си душ, докато аз приготвя нещо за закуска.- Нареди й той, целуна я леко и се отправи към кухнята.
- Мога да свикна така- промърмори си доволно Дефне и се затътри към банята.
Нериман се тресеше от нерви, докато оглеждаше масата. Мине беше дошла в ранни зори и тя я беше накарала да приготви всички любими ястия на Кара Мамбата. Макар че нямаше за какво да се тревожи, изпитваше някакво трепкане в стомаха, което я караше да се притеснява. Чу звънеца и подскочи.
Неджми отвори вратата на баща си и го покани да влезе. Нещо притесняваше стареца, личеше си по лицето му. Обикновено властно, днес то беше тъжно, очите му бяха сведени, поздрава тих. Учуден, Неджми го заведе в градината, където жените бяха сложили масата.
- Добре дошли, татенце!- Скочи да ги посрещне Нериман.- Как сте? Надявам се всичко да е наред.
- Нищо не е наред, Нериман!- Избухна Хюлюсю.- Абсолютно нищо не е наред! Човек не може една работа да ти повери, без да провалиш всичко! Ти си проклятието на това семейство: алчна и егоцентрична, мислеща само за себе си!
- Но..- заекна тя, неочаквала гнева на свекър си.- Какво се е случило, татко?!
- Не ме наричай така!- Викна стареца.- Проклинам деня, в който те приех за снаха. Ти и тази мижитурка, която е мой син- кимна той към Неджми, който стоеше като порезен от гръм, без да може да продума дори,- не ставате за нищо.
- Но ние направихме всичко, което поискахте, татко!- Възкликна Нера.- Оженихме Йомер, той е щастлив, дори ви сдобрихме..
- Стига! Млъкни, само глупости излизат от устата ти!- Сърдито рече стареца.- С Йомер ме сдобри Дефне! Дефне, на която вие сте платили да се ожени за него и да си замине!!!
Настъпилата тишина можеше да се разреже с нож. Шокираните лица на Нериман и Неджми изразяваха ужас, паника и страх. Хюлюсю беше побеснял и очите му блестяха, а устните му бяха стиснати от яд.
- Какво?! ЛЪЖА!!! Кой ви наговори тези глупости, татенце! Няма такова нещо..- Опита се да излъже отново Нериман.
- Знам всичко!- Викна той.- Йомер беше при мен, разказа ми всичко! И се отрече от мен!- Мъка се прокрадна в гласа му.- От вас поисках единствено Йомер да е щастлив и да е до мен!- Рече уморен свекър й.- А вие?! Вие провалихте всичко с гръм и трясък! От лакомия за пари и наследство провалихте живота на момчето!
- Но татко,- обади се най- после Неджми,- ние направихме само това, което вие поискахте!
- Моля?!- Очите на баща му се разшириха от учудване.- Аз исках да ожените Йомер за почтено момиче, с което да свие гнездо, не да му намерите булка под наем! Тази идиотска идея е била твоя, нали Нериман?!- Обърна се той към снаха си.- Само ти можеш да измислиш такава глупост! И ще си понесете последствията!!!- Обърна се да си върви Хюлюсю.
- Какво?! Почакайте, татко!- Викна умолително Нера и хукна след него.- Какво искате да кажете!!!
- Имате срок от една седмица да се изнесете от вилата! Всичко, което притежавам, ще бъде разделено между внуците ми! Вие не заслужавате и грош след всичко, което направихте!!! Не стига че изгонихте собствената си дъщеря на другия край на света, а сега съсипахте и живота на Йомер. Вие не сте хора!
Хюлюсю си тръгна, без повече да погледне назад. Нериман плачеше, изпаднала отново в истерия, а все още шокирания Неджми се чудеше как ще оправят кашата, която скъпата му съпруга забърка.
- Ясемин, скъпа, колко си красива!- Възкликна той, оглеждайки дългата червена рокля с цепка отстрани, в която бе облечена.- Невероятна си, изглеждаш направо божествено!- Продължиха хвалебствията.
- Корай, какво правиш тук?!- Попита ядосана Ясемин.- Какво искаш от мен?!
- Искам да бъда свидетел на сватбата! Трябва да бъда свидетел! Няма кой да се справи с това по- добре от мен!- Мина направо на въпроса той.
- Как пък не!- Възкликна Яса.- В никакъв случай!
- Моля те, Ясемин! Искам да бъда свидетел! Не можеш да ми откажеш!
- Мога и даже го направих! Дефне ще бъде моят свидетел!- Отсече Яса.
- Какво?!- Ужас се изписа на лицето на Корай.- Тая кльощавата ли ще ти е свидетел?! Не те ли е страх?!
- От какво, Корай?- Попита с досада Ясемин.
- Че и бракът ти ще изсъхне като нея!- Изхихика се Корай.
- Оооо писна ми от глупостите ти. Чакам Синан и трябва да се гримирам, преди да е дошъл, така че изчезвай веднага от тук!- Опита се да го изгони тя.
- Няма да си тръгна, няма да те оставя! Аз ще бъда свидетел, само аз мога да го направя!- Нареждаше на висок глас той, докато тя затваряше вратата под носа му.
Останал сам, Корай седна на входа на къщата и ревна с глас, че никой не го обича, на никого не му пука за него, че никой не го иска. Когато след 10 мин. пристигна Синан, Корай още хълцаше.
- Корай, какво се е случило?! Защо плачеш?- Попита го спокойно той, защото вече му беше ясна причина за сълзите на приятеля му.
- Мразя ви, всички! Противни! Грозни! Лоши сте!- Редеше обидите Корай, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.
- Разбрах! Ясемин също не се е съгласила да си ни свидетел!
- Гадна вещица! Какво ли разбира тя от тези неща?! Сватбата ви ще е провал също като брака ви! Със свидетели като Кльощавелка и ледения водопад Йомер не ви чака нищо хубаво, ама вие това си и заслужавате! Мразя ви!
Чула гласовете, Ясемин излезе. При вида й Синан загуби дар слово, но не й Корай.
- Иииии, грозница! Синсирела! Вещица!- Обиждаше я той, докато тя просто го заобиколи, хвана Синан под ръка и го поведе към колата. Качиха се и потеглиха, изпратени от плача и клетвите на Корай, според който заслужаваха адския огън да ги погълне…
Нериман стоеше до кухненската маса и си гризеше ноктите. Нервите ѝ едва издържаха: чудеше се ще се справи ли Дериа със задачата, дали не сбъркаха, като й се довериха, дали няма да разкаже истината на всички… И като за финал: Хюлюсю бе звъннал да ги предупреди, че утре сутринта ще дойде на закуска.
- Какво пак иска този старец?!- Мърмореше си под нос тя- Не стига, че заради него загубихме Йомер и трябва да търпим оная наивница в семейството! Какво ли пак е намислил? Нали вече се сдобриха с Йомер, оженихме го?! Ние си получихме вилата, наследството….
- Какво пак си мърмориш, Нериман? Какви планове пак кроиш? Не ти ли омръзна вече да се месиш в живота на хората?!- Влезе в кухнята Неджми.- Мине къде е?
- Тази вечер я освободих, само ме изнервя допълнително. Сутринта ще дойде рано да приготви закуска, нали ще имаме гост.- Отговори с досада тя, опитвайки се да не му обръща внимание.
- Нериман, виж, ще ти кажа нещо. Татко не знае за играта. Моля те, мълчи си! Гледай да не се изпуснеш нещо, защото света ще ни се стори тесен.
- Ти мен за глупачка ли ме имаш, Неджми!- Възкликна обидено Нериман.- Ако ти не кажеш на баща си, от мен нищо няма да излезе. Йомер сега е младоженец, скоро няма да се сети за дядо си. Нали за това стоя и мисля как да оправим нещата, че иначе татко Хюлюсю ще ни вземе всичко.
- Пак парите те вълнуват, само те! Добре, Нериман, мисли каквото искаш, аз вече направих, каквото трябваше.
С тези думи той излезе. И двамата не подозираха колко грешат.
Нихан се въртеше неспокойно в леглото, докато Сердар похъркваше до нея. Бебето я риташе, освен това бе гладна. Сръга съпруга си с лакът и попита високо:
- Сердар, буден ли си?
- Мхмм, не!- Беше категоричният отговор, след което той се завъртя на другата страна.
- Сердар, искам диня. Гладна съм!- Мърмореше Нихан, но нямаше кой да я чуе. Ядосана, тя сръга отново Сердар.- Стани де!
- Изяде всичката на вечеря!- Промърмори в просъница той.- Лягай и заспивай, сутринта ще купя и ще ядеш.
- Искам я сега!- Не преставаше Нихан.- Исо иска диня и ти ще ни донесеш!
- Кое време е, миличка? Нищо не работи, няма от къде да ти взема диня… Изчакай до сутринта, а?!- С надежда в гласа попита вече будния Сердар.
- Не може, искаме да ядем диня сега. Отивай и ни намери!- Изтика го тя от леглото.
- Охх, добре!
Навличайки някакви дрехи върху себе си, той се измъкна от стаята. Докато съпругата му галеше корема си и говореше на бебето, че след малко ще хапнат, Сердар се строполи на дивана в хола, заметна се с едно одеяло и потъна отново в сън.
Сутринта Исо отвори както винаги работилницата. Думите на Садри не му излизаха от ума, но той все не се решаваше да почука на вратата отсреща. Изведнъж, докато я гледаше, тя се отвори. На вратата стоеше Мелек, но лицето ѝ беше загубило обичайния си цвят. Бледа и измъчена, тя излезе и тръгна надолу по улицата. След миг колебание Исо я настигна.
- -Мелек!- Повика я той тихо, за да не я стресне. Когато тя се обърна, очите й проблеснаха.
- Исо? Не те видях, извинявай!- Рече момичето, решило, че го е подминало. Беше замислена и не виждаше нищо около себе си.
- Добре ли си, случило ли се е нещо? Няколко дни не те видях и се притесних?- Попита Исмаил, без да споменава очевидната липса на сън, личаща си на лицето й. Беше уморена, но от какво?- И малкия дявол никакъв не се появи! Притесних се, но не исках да ви безпокоя.
- Сега съм по- добре, благодаря!- Промълви тя и тръгна отново. Той вървеше до нея, без да отделя очи от очите й.
- Сега? Какво е станало?
- Всички вкъщи сме болни. Берк хвана някакъв вирус, а докато лекувахме него, мама и аз също се разболяхме. Затова и не съм излизала няколко дни, бяхме на легло.- Редеше тихо момичето.- Но сега сме по- добре, затова реших да отида до магазина за пресни продукти. А и хляб нямаме.
- Защо не ме извика, щях да доведа лекар.- Ядоса се Исо.
- Нямаше нужда, наистина. Но благодаря, че си се разтревожил за мен.
- Как няма да се тревожа, след като..- Млъкна той.
- След като какво?!- Не разбра Мелек. Гледаше го с големите си черни очи, неподозираща за бурята от чувства, борещи се в него.
- Нищо, остави! Ела да напазаруваме, ще ти помогна с торбите.- Поведе я той към магазина.
„След като те обичам” бяха думите, които не посмя да изрече Исо. Сам не осъзна кога те се озоваха на върха на езика му и с голямо усили се спря, за да не ги каже. Не искаше да я изплаши, а от опит знаеше колко страшни са те. Беше страдал достатъчно от любовта, не искаше отново да бъде наранен. Но странната топлина и успокоението, които изпита, когато видя Мелек сутринта, му подсказваха, че вече е затънал до шия. Любовта се бе загнездила отново в сърцето му, а то никога не лъжеше!
Йомер събуди Дефне с целувка. Вече облечен и готов за тръгване, той приседна на леглото и се наведе, за да допре устните си до нейните.
- Събуди се, сладка моя. Вече е сутрин!- Прошепна й той, а тя само се протегна сънливо и се сгуши по близо до него.
- Само още 5 мин.- Помоли тя.
- Така каза и предишните 3 пъти, миличка. Ще закъснееш, а знам, че не обичаш.- Опита се да я убеди Йомер.
- Нали съм жена на шефа, мога да закъснявам, когато си поискам!- Рече Дефне и затисна главата си под възглавницата, за да си осигури малко тишина.
- Виж ти! Така ли станаха нещата, г-жо Дефне?!- Ухили се Йомер.- А аз си мислех, че съм се оженил за работлива и ранобудна жена, която сутрин ще ми приготвя закуска, ще ме глези, а после заедно с мен ще се труди цял ден за общото ни благо.
- Съпругата ви беше такава, господине, преди да й направите бебе!- Показа се Дефне с уж привидно сърдито изражение.- Сега имам нужда да спя за двама, така че ми се полагат повече часове сън!
- Както винаги аз излязох виновен!- Възмути се Йомер, но смехът играеше в очите му.- Ако искате можем да останем в леглото следващите 8 месеца от бременността ви, г-жо, но не гарантирам, че ще спим през това време!- Захили се той лукаво, докато тя го замеряше с възглавницата.
- Много си лош понякога. Ставам, добре, даже вече станах!- Мърмореше си Дефне, докато се надигаше мързеливо.
- Вземи си душ, докато аз приготвя нещо за закуска.- Нареди й той, целуна я леко и се отправи към кухнята.
- Мога да свикна така- промърмори си доволно Дефне и се затътри към банята.
Нериман се тресеше от нерви, докато оглеждаше масата. Мине беше дошла в ранни зори и тя я беше накарала да приготви всички любими ястия на Кара Мамбата. Макар че нямаше за какво да се тревожи, изпитваше някакво трепкане в стомаха, което я караше да се притеснява. Чу звънеца и подскочи.
Неджми отвори вратата на баща си и го покани да влезе. Нещо притесняваше стареца, личеше си по лицето му. Обикновено властно, днес то беше тъжно, очите му бяха сведени, поздрава тих. Учуден, Неджми го заведе в градината, където жените бяха сложили масата.
- Добре дошли, татенце!- Скочи да ги посрещне Нериман.- Как сте? Надявам се всичко да е наред.
- Нищо не е наред, Нериман!- Избухна Хюлюсю.- Абсолютно нищо не е наред! Човек не може една работа да ти повери, без да провалиш всичко! Ти си проклятието на това семейство: алчна и егоцентрична, мислеща само за себе си!
- Но..- заекна тя, неочаквала гнева на свекър си.- Какво се е случило, татко?!
- Не ме наричай така!- Викна стареца.- Проклинам деня, в който те приех за снаха. Ти и тази мижитурка, която е мой син- кимна той към Неджми, който стоеше като порезен от гръм, без да може да продума дори,- не ставате за нищо.
- Но ние направихме всичко, което поискахте, татко!- Възкликна Нера.- Оженихме Йомер, той е щастлив, дори ви сдобрихме..
- Стига! Млъкни, само глупости излизат от устата ти!- Сърдито рече стареца.- С Йомер ме сдобри Дефне! Дефне, на която вие сте платили да се ожени за него и да си замине!!!
Настъпилата тишина можеше да се разреже с нож. Шокираните лица на Нериман и Неджми изразяваха ужас, паника и страх. Хюлюсю беше побеснял и очите му блестяха, а устните му бяха стиснати от яд.
- Какво?! ЛЪЖА!!! Кой ви наговори тези глупости, татенце! Няма такова нещо..- Опита се да излъже отново Нериман.
- Знам всичко!- Викна той.- Йомер беше при мен, разказа ми всичко! И се отрече от мен!- Мъка се прокрадна в гласа му.- От вас поисках единствено Йомер да е щастлив и да е до мен!- Рече уморен свекър й.- А вие?! Вие провалихте всичко с гръм и трясък! От лакомия за пари и наследство провалихте живота на момчето!
- Но татко,- обади се най- после Неджми,- ние направихме само това, което вие поискахте!
- Моля?!- Очите на баща му се разшириха от учудване.- Аз исках да ожените Йомер за почтено момиче, с което да свие гнездо, не да му намерите булка под наем! Тази идиотска идея е била твоя, нали Нериман?!- Обърна се той към снаха си.- Само ти можеш да измислиш такава глупост! И ще си понесете последствията!!!- Обърна се да си върви Хюлюсю.
- Какво?! Почакайте, татко!- Викна умолително Нера и хукна след него.- Какво искате да кажете!!!
- Имате срок от една седмица да се изнесете от вилата! Всичко, което притежавам, ще бъде разделено между внуците ми! Вие не заслужавате и грош след всичко, което направихте!!! Не стига че изгонихте собствената си дъщеря на другия край на света, а сега съсипахте и живота на Йомер. Вие не сте хора!
Хюлюсю си тръгна, без повече да погледне назад. Нериман плачеше, изпаднала отново в истерия, а все още шокирания Неджми се чудеше как ще оправят кашата, която скъпата му съпруга забърка.
# 430
7 авг. 2016, 01:52 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
За който е забравил- Част първа
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
За който е забравил- Част първа
Скрит текст:
Продължението....Изгубена в нищото
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
# 431
7 авг. 2016, 02:06 ч.
Ето нещо и от нас:
Браво и на вас! Винаги е удоволствие да се прочете! Очаквам с нетърпение продължението!
Виж целия пост
Скрит текст:
За който е забравил- Част първа
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
За който е забравил- Част първа
Скрит текст:
Продължението....Изгубена в нищото
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????
Няколко дни по- късно
- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....
- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"
.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."
- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".
......
- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...
Зърррр
'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?
Следва продължение....
- А, Корай!
- Какво, Корай? Йомер, там са ми куфарите...
- ?
- Ааа, гледаш като паднал от сълба.... Ще остана няколко дни, да ти помагам, че толкова ми е жал за Дефне...Ах, милата ми тя, млада и зелена, в най прекрасната си възраст така да ни изостави. Бедната ми слабушка, чакай не беше така, след като роди онзи сладур малко се поизглади по ръбовете и вече не е само рагу и очи.... Ааа, къде е горкото създание, Йомер? Ще и помогна да си спомни, ще ми прави баници, курабии, кекс, торта, сърми, кебап...Ох, че огладнях...Какво имаш за ядене? Що ме гледаш така? Да не сте се гонили, а? Да си искал нещо по така от жена си...
- Ааа, Корай стига! Имай мярка!
- Уфф, човек не може да си излее емоциите пред теб...А,Дефне!
Дефне с възможно най невинната физиономия:
- Бабо! Какво правиш тук?
- Ъ????- И Корай заема поза кустенурка настъпила торен бръмбър.
- Ти запозна ли се със съпруга ми, Баръш Ардуч... Любими, това е баба ми...Ааа баба...Баба.... Ами просто баба...Ти, на гости ли си ни дошла, бабичко? Е, сега ще покажеш на милото как се готи вкусно...Ашкъм, баба прави най хубавите бюреци и сърми...
Изцъклейки очи максимално, колкото му позволяват мускулите Корай от атака премина в защита, изтегляйки се тактически към входната врата и струпаните 5 куфара до нея...
- Корай- тихо, със строг глас, Йомер го стресна- в кабинета ми, веднага!
Заобикаляйи седналата вече на кухненската маса Дефне, '' баба" се отправи към въпросната стая...
- Корай, щом си дошъл да помагаш, значи няма връщане назад. Състоянието на Дефне е много сложно, според лекарите трябва да бъде в обкръжението на най близките си и виждайки познато лица, може да дойде на себе си... Явно баба Тюркян и липсва по някакъв начаи, а тя замина с бавачката и малкия Йомер за Маниса и не искам да я безпокоим, колкото по далеч толкова по добре и за детето и за нея. Значи, щом е казала, че си баба и, значи е така и тази вечер ти ще готвиш... За нея съм Баръш Ардуч и сме младоженци...И да те предупредя Нихан и Сердар ще дойдат да живеят и те тук за няколко дни, а до колкото разбрах и Исо ще дойде с тях да помага с каквото може....Оффф, ставаме много и ти ще спиш на матрак на пода в кухнята...
- Ааа, Йомер какво говориш....Как ще се отрази това на гърба ми?.... Аз освен да ям друго в кухнята не мога да правя...Тръгвам си!... Баръш Ардуч казваш, снимал съм му една реклама с обувки, много красив мъж да знаеш...Жена ти има вкус за мъже... И къде щях да ходя?...
- Корай...Корай...
- Добре, добре да видиш колко добър приятел съм....На пода...На матрак... Поне сатенени чаршафи да имаш? ... Ааа на Неро ли да се обадя или на онзи ресторант?... Пфу, онзи ледения вече е излязъл....Ох, да си почина малко....
Половин час по късно, настоятелен звън на входната врата и лека суматоха от познати гласове. Видимо раздразнен г-н Ипликчи отваря вратата и върху него се стоварва лавина от думи:
- Йомер, ето ни и нас. Малкия Исо го оставихме на майка ми, но пък Есра е с нас, защото изтърва автобуса за лагера, тъй кто Сердар не можа да потегли с новата кола.Първо беше счупена и щеше да я връща, после се сети, че е с автоматични скорости, пък бензина беше свършил, тъкмо да тръгнем Исо се оповръща, защото умния му баща му дал да яде така и не разбрах какво....
- Добре Нихан, спокойно... Есра, остави си нещата ей там...Малко ще ти е скучно с нас, но няма какво да се прави... Утре, чичо Синан ще те откара до лагера.
- Бате, не се притеснявай. Донесла съм си нещо за четене, пък и както виждам май ще има веселба тази вечер и ако мислиш да ми казваш, че нямам нужната възраст да съм публика, ще кажа на кака...
- А Назмиш, добре дошла- протегнала ръце в широка прегръдка Дефне се появи откъм градината, Нихан гледайки недоумяващо започна да мига на бързи обороти- И чичо Али си довела, много добре, много добре. А това сигурно е малката Несрин, колко много си пораснала момиче...
Доближавайки максимално Йомер, Сердар най после успя да се вреди да каже няколко думи:
- Зетко, ама тя хич не е добре...Нихан, да внинаваш какво говориш, чу ли! Есра, и ти умната с твоите умозаключения... А, Исмаил ще дойде, като свърши с някаква спешна поръчка...
Тръгвайки нагоре по-стълбите с раницата на Есра, домакина наеждаше:
- Нихан, вие със Сердар ще спите на втория етаж, дивана е разтегателен , така, че ще ви е удобно, но за жалост и малката ще трябва да е при вас... ще спи на фотьойла...Така, баните са две, вашата ще трябва да я делите с Корай...
- Той тук ли е?
- Да и за Дафне, той е баба Тюркян, аз съм Баръш Ардуч...
- Кааакво?- Избухнава в смях семейство Топал
- Не се смейте, защото положението е трагично и на мен хич не ми е весело... Не знам, тази вечер като какъв ще трябва да се представям в спалнята... Дефне мисли, че сме младоженци и се опитва да ме съблазни по всякакъв начин , нещо нетипично за нея, другото няма смисъл да го коментирам, че е твърде лично... Време е за вечеря, Нихан ще помогнеш ли...
И вик....
- Дефне....
Тичайки през глава, тримата се натъкват на следната картина- Есра, с подвити крака седнала на дивана в дневната, с широко отворени очи, стиснала таблет в ръка, Дефне обърната с гръб към кухнята застила масата за хранене с цветна покривка и Корай Саргън в целия си блясък с кърпа на каре вързана отпред на възел на главата , с престилката на лилави теменужки на Дефне завързана някъде около кръста и щръкнала отпред на корема и любимата ленена покривка в цвят изгряващо слънце на Нериман / подарък за някой празник/ вместо пола, вади чинии от шкафа...
-Бабо, да сложим и цветя на масата, Баръш много ги харесва... Колко човека сме...
Звън и вратата се отваря с леко поскърцване. Шест чифта очи се насочват към влизащите, пръв Йомер идва на себе си.
- Синан, Ясемин.
- Братле, каква е тази делегация по посрещане? С Ясемин помислихме, че може да почивате и затова влязохме с моя ключ. Дефне как е? Има ли подобрение? Скъпа, дай букета и бонбоните, те са за Дефне, а тази бутилка вино е за теб, но като гледам май цяла изба ще ни трябва....
С почти плачещ глас;
- Синош, джадъ...уъх...
- Коррай...
И смях на килограм, само г-н Сайгън става все по тъжен...
- А, кой дошъл... Добре дошли!
- Дефне, скъпа!- Яса и Синан в един глас.
- Скъпи, ама голяма изненада тази вечер. Не знаех, че със Салих Бадeмжи се познавате, скъпи...Ааа, вие играехте в онзи сериал двамата " Любов под наем", сетих се, а дамата коя е?
С очи готови всеки момент да изфръкнат от местоположението си, новопристигналите нямаха думи, само си отвориха устите е такт и пак ги върнаха в изходна позиция.
- Да ви запозная, това е баба ми най добрата готвачка на света- показвайки онова, което доскоро беше Корай Саргън в целия си блясък, леля Назмие и чичо Али от Маниса и малката Несрин...Баръш, ще погнеш да сложим масата докато баба шъта из кухнята
- Баръш... Вай, братле, май нещата са по сериозни...
- Не питай Синан... Мъка, голяма е... Добре, че Ясемин отиде да помогне....А всъщност какво ще вечеряме, освен яйца и домати друго няма у дома...- с усмивка и намигване към съдружника му- Бабо, какво си ни приготвила за вечеря?
С възможно най нещастната физиономия на канибал пропуснал угощението, Корай се обърна към смееещите се Йомер и Синан:
- Ами да видите колко съм добър приятел, поръчах от любимия ми ресторант бюрек, сърми, долма, кебап, баклава, торта, салата.... Само трябва да се разсипят...А и писах ги на фирмата, като разход, че моята сметка много изтъня и пак ще бъда беден и нещастен и ще ям само риба и хляб под някой мост...
- Корай!!!
- Добре добре... А поканих Неро и Неджмош да вечерят с нас... Ама къде ще седнат? Колко човека ставаме?Обърках се.... тоалета харесва ли ви? Йомуш, ти като дизайнер какво ще кажеш, имам добър вкус, нали съм най добрия, най прекрасния, най креативния фотограф в Истанбул...
- Корай!
Час по късно...
На вън вали проливен дъжд, в дневната на семейство Ипликчи дългата градинска маса е събрала всичките на задушевна вечеря, тракат чинии, подрънкват вилици и ноживе, вдигат се чаши и е някак уютно и задушевно. Начело на масата е баба Корай, като най възрастна и важна в постановката наречена " Изгубената Дефне", от дясно е седнал Йомер, а отляво Синан с Ясемин до него. Дефне е до съпруга си и се чувства някак си неспокойна и се учудва на студенината на половинката си, който гледа някак уморено, храни се без апетит, а на нежните и погалвания и леки целувки не реагира...Баба и държи в ръка бутилка с вино и се мъчи да я отвори, нещо нетипично за нея...Звън на вратата...
- А моята Неро!
И в този момент Йомер рязко става, Корай подскача и бутилката с вино хвръква и се стовартва върху главата на домакина, който поемайки удара се стоварва с цялата си тежест върху Дефне, която от своя страна си удря главата в ръба на стола до нея....Настава суматоха...Всеки се мъчи да помогне на пострадалите...
- Добре съм, добре съм, само леко се ударих- се чува някъде изпод масата гласа на Дефне- Йомер? Йомер, скъпи...Добре ли си?
- Гюпсе, любов моя!- успява да каже с тих глас Йомер....
- Ааа, какво става тук? Какво празнувате? Кориш с много дизайнерски тоалет си....
- Йомер, синко!Имаш цицина на глава си....И защо си на пода? Дъще?
Есра беше отворила вратата, тъй като беше и писнало от звънеца....
- Неро, Неджмош бей....
- Скъпи, обади ли се на баба, дали са пристигнали? Йомерджан слушал ли е? Гюл дали се е справила? Бати Шукрю да е казал нещо...
- Гюпсе, любима, кой е този Йомер?
Смеейки се Есра едва успя да каже:
- Кака се завърна, бати се изгуби и цирка отначало.
Ето нещо и от нас:
Скрит текст:
Ясемин тъкмо се приготвяше за вечерята, на която щеше да я изведе Синан, когато на вратата се позвъни. Поглеждайки часовника, тя се учуди защо е подранил толкова той. Отваряйки я обаче, тя се оказа лице в лице със самия Корай Саргън.
- Ясемин, скъпа, колко си красива!- Възкликна той, оглеждайки дългата червена рокля с цепка отстрани, в която бе облечена.- Невероятна си, изглеждаш направо божествено!- Продължиха хвалебствията.
- Корай, какво правиш тук?!- Попита ядосана Ясемин.- Какво искаш от мен?!
- Искам да бъда свидетел на сватбата! Трябва да бъда свидетел! Няма кой да се справи с това по- добре от мен!- Мина направо на въпроса той.
- Как пък не!- Възкликна Яса.- В никакъв случай!
- Моля те, Ясемин! Искам да бъда свидетел! Не можеш да ми откажеш!
- Мога и даже го направих! Дефне ще бъде моят свидетел!- Отсече Яса.
- Какво?!- Ужас се изписа на лицето на Корай.- Тая кльощавата ли ще ти е свидетел?! Не те ли е страх?!
- От какво, Корай?- Попита с досада Ясемин.
- Че и бракът ти ще изсъхне като нея!- Изхихика се Корай.
- Оооо писна ми от глупостите ти. Чакам Синан и трябва да се гримирам, преди да е дошъл, така че изчезвай веднага от тук!- Опита се да го изгони тя.
- Няма да си тръгна, няма да те оставя! Аз ще бъда свидетел, само аз мога да го направя!- Нареждаше на висок глас той, докато тя затваряше вратата под носа му.
Останал сам, Корай седна на входа на къщата и ревна с глас, че никой не го обича, на никого не му пука за него, че никой не го иска. Когато след 10 мин. пристигна Синан, Корай още хълцаше.
- Корай, какво се е случило?! Защо плачеш?- Попита го спокойно той, защото вече му беше ясна причина за сълзите на приятеля му.
- Мразя ви, всички! Противни! Грозни! Лоши сте!- Редеше обидите Корай, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.
- Разбрах! Ясемин също не се е съгласила да си ни свидетел!
- Гадна вещица! Какво ли разбира тя от тези неща?! Сватбата ви ще е провал също като брака ви! Със свидетели като Кльощавелка и ледения водопад Йомер не ви чака нищо хубаво, ама вие това си и заслужавате! Мразя ви!
Чула гласовете, Ясемин излезе. При вида й Синан загуби дар слово, но не й Корай.
- Иииии, грозница! Синсирела! Вещица!- Обиждаше я той, докато тя просто го заобиколи, хвана Синан под ръка и го поведе към колата. Качиха се и потеглиха, изпратени от плача и клетвите на Корай, според който заслужаваха адския огън да ги погълне…
Нериман стоеше до кухненската маса и си гризеше ноктите. Нервите ѝ едва издържаха: чудеше се ще се справи ли Дериа със задачата, дали не сбъркаха, като й се довериха, дали няма да разкаже истината на всички… И като за финал: Хюлюсю бе звъннал да ги предупреди, че утре сутринта ще дойде на закуска.
- Какво пак иска този старец?!- Мърмореше си под нос тя- Не стига, че заради него загубихме Йомер и трябва да търпим оная наивница в семейството! Какво ли пак е намислил? Нали вече се сдобриха с Йомер, оженихме го?! Ние си получихме вилата, наследството….
- Какво пак си мърмориш, Нериман? Какви планове пак кроиш? Не ти ли омръзна вече да се месиш в живота на хората?!- Влезе в кухнята Неджми.- Мине къде е?
- Тази вечер я освободих, само ме изнервя допълнително. Сутринта ще дойде рано да приготви закуска, нали ще имаме гост.- Отговори с досада тя, опитвайки се да не му обръща внимание.
- Нериман, виж, ще ти кажа нещо. Татко не знае за играта. Моля те, мълчи си! Гледай да не се изпуснеш нещо, защото света ще ни се стори тесен.
- Ти мен за глупачка ли ме имаш, Неджми!- Възкликна обидено Нериман.- Ако ти не кажеш на баща си, от мен нищо няма да излезе. Йомер сега е младоженец, скоро няма да се сети за дядо си. Нали за това стоя и мисля как да оправим нещата, че иначе татко Хюлюсю ще ни вземе всичко.
- Пак парите те вълнуват, само те! Добре, Нериман, мисли каквото искаш, аз вече направих, каквото трябваше.
С тези думи той излезе. И двамата не подозираха колко грешат.
Нихан се въртеше неспокойно в леглото, докато Сердар похъркваше до нея. Бебето я риташе, освен това бе гладна. Сръга съпруга си с лакът и попита високо:
- Сердар, буден ли си?
- Мхмм, не!- Беше категоричният отговор, след което той се завъртя на другата страна.
- Сердар, искам диня. Гладна съм!- Мърмореше Нихан, но нямаше кой да я чуе. Ядосана, тя сръга отново Сердар.- Стани де!
- Изяде всичката на вечеря!- Промърмори в просъница той.- Лягай и заспивай, сутринта ще купя и ще ядеш.
- Искам я сега!- Не преставаше Нихан.- Исо иска диня и ти ще ни донесеш!
- Кое време е, миличка? Нищо не работи, няма от къде да ти взема диня… Изчакай до сутринта, а?!- С надежда в гласа попита вече будния Сердар.
- Не може, искаме да ядем диня сега. Отивай и ни намери!- Изтика го тя от леглото.
- Охх, добре!
Навличайки някакви дрехи върху себе си, той се измъкна от стаята. Докато съпругата му галеше корема си и говореше на бебето, че след малко ще хапнат, Сердар се строполи на дивана в хола, заметна се с едно одеяло и потъна отново в сън.
Сутринта Исо отвори както винаги работилницата. Думите на Садри не му излизаха от ума, но той все не се решаваше да почука на вратата отсреща. Изведнъж, докато я гледаше, тя се отвори. На вратата стоеше Мелек, но лицето ѝ беше загубило обичайния си цвят. Бледа и измъчена, тя излезе и тръгна надолу по улицата. След миг колебание Исо я настигна.
- -Мелек!- Повика я той тихо, за да не я стресне. Когато тя се обърна, очите й проблеснаха.
- Исо? Не те видях, извинявай!- Рече момичето, решило, че го е подминало. Беше замислена и не виждаше нищо около себе си.
- Добре ли си, случило ли се е нещо? Няколко дни не те видях и се притесних?- Попита Исмаил, без да споменава очевидната липса на сън, личаща си на лицето й. Беше уморена, но от какво?- И малкия дявол никакъв не се появи! Притесних се, но не исках да ви безпокоя.
- Сега съм по- добре, благодаря!- Промълви тя и тръгна отново. Той вървеше до нея, без да отделя очи от очите й.
- Сега? Какво е станало?
- Всички вкъщи сме болни. Берк хвана някакъв вирус, а докато лекувахме него, мама и аз също се разболяхме. Затова и не съм излизала няколко дни, бяхме на легло.- Редеше тихо момичето.- Но сега сме по- добре, затова реших да отида до магазина за пресни продукти. А и хляб нямаме.
- Защо не ме извика, щях да доведа лекар.- Ядоса се Исо.
- Нямаше нужда, наистина. Но благодаря, че си се разтревожил за мен.
- Как няма да се тревожа, след като..- Млъкна той.
- След като какво?!- Не разбра Мелек. Гледаше го с големите си черни очи, неподозираща за бурята от чувства, борещи се в него.
- Нищо, остави! Ела да напазаруваме, ще ти помогна с торбите.- Поведе я той към магазина.
„След като те обичам” бяха думите, които не посмя да изрече Исо. Сам не осъзна кога те се озоваха на върха на езика му и с голямо усили се спря, за да не ги каже. Не искаше да я изплаши, а от опит знаеше колко страшни са те. Беше страдал достатъчно от любовта, не искаше отново да бъде наранен. Но странната топлина и успокоението, които изпита, когато видя Мелек сутринта, му подсказваха, че вече е затънал до шия. Любовта се бе загнездила отново в сърцето му, а то никога не лъжеше!
Йомер събуди Дефне с целувка. Вече облечен и готов за тръгване, той приседна на леглото и се наведе, за да допре устните си до нейните.
- Събуди се, сладка моя. Вече е сутрин!- Прошепна й той, а тя само се протегна сънливо и се сгуши по близо до него.
- Само още 5 мин.- Помоли тя.
- Така каза и предишните 3 пъти, миличка. Ще закъснееш, а знам, че не обичаш.- Опита се да я убеди Йомер.
- Нали съм жена на шефа, мога да закъснявам, когато си поискам!- Рече Дефне и затисна главата си под възглавницата, за да си осигури малко тишина.
- Виж ти! Така ли станаха нещата, г-жо Дефне?!- Ухили се Йомер.- А аз си мислех, че съм се оженил за работлива и ранобудна жена, която сутрин ще ми приготвя закуска, ще ме глези, а после заедно с мен ще се труди цял ден за общото ни благо.
- Съпругата ви беше такава, господине, преди да й направите бебе!- Показа се Дефне с уж привидно сърдито изражение.- Сега имам нужда да спя за двама, така че ми се полагат повече часове сън!
- Както винаги аз излязох виновен!- Възмути се Йомер, но смехът играеше в очите му.- Ако искате можем да останем в леглото следващите 8 месеца от бременността ви, г-жо, но не гарантирам, че ще спим през това време!- Захили се той лукаво, докато тя го замеряше с възглавницата.
- Много си лош понякога. Ставам, добре, даже вече станах!- Мърмореше си Дефне, докато се надигаше мързеливо.
- Вземи си душ, докато аз приготвя нещо за закуска.- Нареди й той, целуна я леко и се отправи към кухнята.
- Мога да свикна така- промърмори си доволно Дефне и се затътри към банята.
Нериман се тресеше от нерви, докато оглеждаше масата. Мине беше дошла в ранни зори и тя я беше накарала да приготви всички любими ястия на Кара Мамбата. Макар че нямаше за какво да се тревожи, изпитваше някакво трепкане в стомаха, което я караше да се притеснява. Чу звънеца и подскочи.
Неджми отвори вратата на баща си и го покани да влезе. Нещо притесняваше стареца, личеше си по лицето му. Обикновено властно, днес то беше тъжно, очите му бяха сведени, поздрава тих. Учуден, Неджми го заведе в градината, където жените бяха сложили масата.
- Добре дошли, татенце!- Скочи да ги посрещне Нериман.- Как сте? Надявам се всичко да е наред.
- Нищо не е наред, Нериман!- Избухна Хюлюсю.- Абсолютно нищо не е наред! Човек не може една работа да ти повери, без да провалиш всичко! Ти си проклятието на това семейство: алчна и егоцентрична, мислеща само за себе си!
- Но..- заекна тя, неочаквала гнева на свекър си.- Какво се е случило, татко?!
- Не ме наричай така!- Викна стареца.- Проклинам деня, в който те приех за снаха. Ти и тази мижитурка, която е мой син- кимна той към Неджми, който стоеше като порезен от гръм, без да може да продума дори,- не ставате за нищо.
- Но ние направихме всичко, което поискахте, татко!- Възкликна Нера.- Оженихме Йомер, той е щастлив, дори ви сдобрихме..
- Стига! Млъкни, само глупости излизат от устата ти!- Сърдито рече стареца.- С Йомер ме сдобри Дефне! Дефне, на която вие сте платили да се ожени за него и да си замине!!!
Настъпилата тишина можеше да се разреже с нож. Шокираните лица на Нериман и Неджми изразяваха ужас, паника и страх. Хюлюсю беше побеснял и очите му блестяха, а устните му бяха стиснати от яд.
- Какво?! ЛЪЖА!!! Кой ви наговори тези глупости, татенце! Няма такова нещо..- Опита се да излъже отново Нериман.
- Знам всичко!- Викна той.- Йомер беше при мен, разказа ми всичко! И се отрече от мен!- Мъка се прокрадна в гласа му.- От вас поисках единствено Йомер да е щастлив и да е до мен!- Рече уморен свекър й.- А вие?! Вие провалихте всичко с гръм и трясък! От лакомия за пари и наследство провалихте живота на момчето!
- Но татко,- обади се най- после Неджми,- ние направихме само това, което вие поискахте!
- Моля?!- Очите на баща му се разшириха от учудване.- Аз исках да ожените Йомер за почтено момиче, с което да свие гнездо, не да му намерите булка под наем! Тази идиотска идея е била твоя, нали Нериман?!- Обърна се той към снаха си.- Само ти можеш да измислиш такава глупост! И ще си понесете последствията!!!- Обърна се да си върви Хюлюсю.
- Какво?! Почакайте, татко!- Викна умолително Нера и хукна след него.- Какво искате да кажете!!!
- Имате срок от една седмица да се изнесете от вилата! Всичко, което притежавам, ще бъде разделено между внуците ми! Вие не заслужавате и грош след всичко, което направихте!!! Не стига че изгонихте собствената си дъщеря на другия край на света, а сега съсипахте и живота на Йомер. Вие не сте хора!
Хюлюсю си тръгна, без повече да погледне назад. Нериман плачеше, изпаднала отново в истерия, а все още шокирания Неджми се чудеше как ще оправят кашата, която скъпата му съпруга забърка.
- Ясемин, скъпа, колко си красива!- Възкликна той, оглеждайки дългата червена рокля с цепка отстрани, в която бе облечена.- Невероятна си, изглеждаш направо божествено!- Продължиха хвалебствията.
- Корай, какво правиш тук?!- Попита ядосана Ясемин.- Какво искаш от мен?!
- Искам да бъда свидетел на сватбата! Трябва да бъда свидетел! Няма кой да се справи с това по- добре от мен!- Мина направо на въпроса той.
- Как пък не!- Възкликна Яса.- В никакъв случай!
- Моля те, Ясемин! Искам да бъда свидетел! Не можеш да ми откажеш!
- Мога и даже го направих! Дефне ще бъде моят свидетел!- Отсече Яса.
- Какво?!- Ужас се изписа на лицето на Корай.- Тая кльощавата ли ще ти е свидетел?! Не те ли е страх?!
- От какво, Корай?- Попита с досада Ясемин.
- Че и бракът ти ще изсъхне като нея!- Изхихика се Корай.
- Оооо писна ми от глупостите ти. Чакам Синан и трябва да се гримирам, преди да е дошъл, така че изчезвай веднага от тук!- Опита се да го изгони тя.
- Няма да си тръгна, няма да те оставя! Аз ще бъда свидетел, само аз мога да го направя!- Нареждаше на висок глас той, докато тя затваряше вратата под носа му.
Останал сам, Корай седна на входа на къщата и ревна с глас, че никой не го обича, на никого не му пука за него, че никой не го иска. Когато след 10 мин. пристигна Синан, Корай още хълцаше.
- Корай, какво се е случило?! Защо плачеш?- Попита го спокойно той, защото вече му беше ясна причина за сълзите на приятеля му.
- Мразя ви, всички! Противни! Грозни! Лоши сте!- Редеше обидите Корай, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.
- Разбрах! Ясемин също не се е съгласила да си ни свидетел!
- Гадна вещица! Какво ли разбира тя от тези неща?! Сватбата ви ще е провал също като брака ви! Със свидетели като Кльощавелка и ледения водопад Йомер не ви чака нищо хубаво, ама вие това си и заслужавате! Мразя ви!
Чула гласовете, Ясемин излезе. При вида й Синан загуби дар слово, но не й Корай.
- Иииии, грозница! Синсирела! Вещица!- Обиждаше я той, докато тя просто го заобиколи, хвана Синан под ръка и го поведе към колата. Качиха се и потеглиха, изпратени от плача и клетвите на Корай, според който заслужаваха адския огън да ги погълне…
Нериман стоеше до кухненската маса и си гризеше ноктите. Нервите ѝ едва издържаха: чудеше се ще се справи ли Дериа със задачата, дали не сбъркаха, като й се довериха, дали няма да разкаже истината на всички… И като за финал: Хюлюсю бе звъннал да ги предупреди, че утре сутринта ще дойде на закуска.
- Какво пак иска този старец?!- Мърмореше си под нос тя- Не стига, че заради него загубихме Йомер и трябва да търпим оная наивница в семейството! Какво ли пак е намислил? Нали вече се сдобриха с Йомер, оженихме го?! Ние си получихме вилата, наследството….
- Какво пак си мърмориш, Нериман? Какви планове пак кроиш? Не ти ли омръзна вече да се месиш в живота на хората?!- Влезе в кухнята Неджми.- Мине къде е?
- Тази вечер я освободих, само ме изнервя допълнително. Сутринта ще дойде рано да приготви закуска, нали ще имаме гост.- Отговори с досада тя, опитвайки се да не му обръща внимание.
- Нериман, виж, ще ти кажа нещо. Татко не знае за играта. Моля те, мълчи си! Гледай да не се изпуснеш нещо, защото света ще ни се стори тесен.
- Ти мен за глупачка ли ме имаш, Неджми!- Възкликна обидено Нериман.- Ако ти не кажеш на баща си, от мен нищо няма да излезе. Йомер сега е младоженец, скоро няма да се сети за дядо си. Нали за това стоя и мисля как да оправим нещата, че иначе татко Хюлюсю ще ни вземе всичко.
- Пак парите те вълнуват, само те! Добре, Нериман, мисли каквото искаш, аз вече направих, каквото трябваше.
С тези думи той излезе. И двамата не подозираха колко грешат.
Нихан се въртеше неспокойно в леглото, докато Сердар похъркваше до нея. Бебето я риташе, освен това бе гладна. Сръга съпруга си с лакът и попита високо:
- Сердар, буден ли си?
- Мхмм, не!- Беше категоричният отговор, след което той се завъртя на другата страна.
- Сердар, искам диня. Гладна съм!- Мърмореше Нихан, но нямаше кой да я чуе. Ядосана, тя сръга отново Сердар.- Стани де!
- Изяде всичката на вечеря!- Промърмори в просъница той.- Лягай и заспивай, сутринта ще купя и ще ядеш.
- Искам я сега!- Не преставаше Нихан.- Исо иска диня и ти ще ни донесеш!
- Кое време е, миличка? Нищо не работи, няма от къде да ти взема диня… Изчакай до сутринта, а?!- С надежда в гласа попита вече будния Сердар.
- Не може, искаме да ядем диня сега. Отивай и ни намери!- Изтика го тя от леглото.
- Охх, добре!
Навличайки някакви дрехи върху себе си, той се измъкна от стаята. Докато съпругата му галеше корема си и говореше на бебето, че след малко ще хапнат, Сердар се строполи на дивана в хола, заметна се с едно одеяло и потъна отново в сън.
Сутринта Исо отвори както винаги работилницата. Думите на Садри не му излизаха от ума, но той все не се решаваше да почука на вратата отсреща. Изведнъж, докато я гледаше, тя се отвори. На вратата стоеше Мелек, но лицето ѝ беше загубило обичайния си цвят. Бледа и измъчена, тя излезе и тръгна надолу по улицата. След миг колебание Исо я настигна.
- -Мелек!- Повика я той тихо, за да не я стресне. Когато тя се обърна, очите й проблеснаха.
- Исо? Не те видях, извинявай!- Рече момичето, решило, че го е подминало. Беше замислена и не виждаше нищо около себе си.
- Добре ли си, случило ли се е нещо? Няколко дни не те видях и се притесних?- Попита Исмаил, без да споменава очевидната липса на сън, личаща си на лицето й. Беше уморена, но от какво?- И малкия дявол никакъв не се появи! Притесних се, но не исках да ви безпокоя.
- Сега съм по- добре, благодаря!- Промълви тя и тръгна отново. Той вървеше до нея, без да отделя очи от очите й.
- Сега? Какво е станало?
- Всички вкъщи сме болни. Берк хвана някакъв вирус, а докато лекувахме него, мама и аз също се разболяхме. Затова и не съм излизала няколко дни, бяхме на легло.- Редеше тихо момичето.- Но сега сме по- добре, затова реших да отида до магазина за пресни продукти. А и хляб нямаме.
- Защо не ме извика, щях да доведа лекар.- Ядоса се Исо.
- Нямаше нужда, наистина. Но благодаря, че си се разтревожил за мен.
- Как няма да се тревожа, след като..- Млъкна той.
- След като какво?!- Не разбра Мелек. Гледаше го с големите си черни очи, неподозираща за бурята от чувства, борещи се в него.
- Нищо, остави! Ела да напазаруваме, ще ти помогна с торбите.- Поведе я той към магазина.
„След като те обичам” бяха думите, които не посмя да изрече Исо. Сам не осъзна кога те се озоваха на върха на езика му и с голямо усили се спря, за да не ги каже. Не искаше да я изплаши, а от опит знаеше колко страшни са те. Беше страдал достатъчно от любовта, не искаше отново да бъде наранен. Но странната топлина и успокоението, които изпита, когато видя Мелек сутринта, му подсказваха, че вече е затънал до шия. Любовта се бе загнездила отново в сърцето му, а то никога не лъжеше!
Йомер събуди Дефне с целувка. Вече облечен и готов за тръгване, той приседна на леглото и се наведе, за да допре устните си до нейните.
- Събуди се, сладка моя. Вече е сутрин!- Прошепна й той, а тя само се протегна сънливо и се сгуши по близо до него.
- Само още 5 мин.- Помоли тя.
- Така каза и предишните 3 пъти, миличка. Ще закъснееш, а знам, че не обичаш.- Опита се да я убеди Йомер.
- Нали съм жена на шефа, мога да закъснявам, когато си поискам!- Рече Дефне и затисна главата си под възглавницата, за да си осигури малко тишина.
- Виж ти! Така ли станаха нещата, г-жо Дефне?!- Ухили се Йомер.- А аз си мислех, че съм се оженил за работлива и ранобудна жена, която сутрин ще ми приготвя закуска, ще ме глези, а после заедно с мен ще се труди цял ден за общото ни благо.
- Съпругата ви беше такава, господине, преди да й направите бебе!- Показа се Дефне с уж привидно сърдито изражение.- Сега имам нужда да спя за двама, така че ми се полагат повече часове сън!
- Както винаги аз излязох виновен!- Възмути се Йомер, но смехът играеше в очите му.- Ако искате можем да останем в леглото следващите 8 месеца от бременността ви, г-жо, но не гарантирам, че ще спим през това време!- Захили се той лукаво, докато тя го замеряше с възглавницата.
- Много си лош понякога. Ставам, добре, даже вече станах!- Мърмореше си Дефне, докато се надигаше мързеливо.
- Вземи си душ, докато аз приготвя нещо за закуска.- Нареди й той, целуна я леко и се отправи към кухнята.
- Мога да свикна така- промърмори си доволно Дефне и се затътри към банята.
Нериман се тресеше от нерви, докато оглеждаше масата. Мине беше дошла в ранни зори и тя я беше накарала да приготви всички любими ястия на Кара Мамбата. Макар че нямаше за какво да се тревожи, изпитваше някакво трепкане в стомаха, което я караше да се притеснява. Чу звънеца и подскочи.
Неджми отвори вратата на баща си и го покани да влезе. Нещо притесняваше стареца, личеше си по лицето му. Обикновено властно, днес то беше тъжно, очите му бяха сведени, поздрава тих. Учуден, Неджми го заведе в градината, където жените бяха сложили масата.
- Добре дошли, татенце!- Скочи да ги посрещне Нериман.- Как сте? Надявам се всичко да е наред.
- Нищо не е наред, Нериман!- Избухна Хюлюсю.- Абсолютно нищо не е наред! Човек не може една работа да ти повери, без да провалиш всичко! Ти си проклятието на това семейство: алчна и егоцентрична, мислеща само за себе си!
- Но..- заекна тя, неочаквала гнева на свекър си.- Какво се е случило, татко?!
- Не ме наричай така!- Викна стареца.- Проклинам деня, в който те приех за снаха. Ти и тази мижитурка, която е мой син- кимна той към Неджми, който стоеше като порезен от гръм, без да може да продума дори,- не ставате за нищо.
- Но ние направихме всичко, което поискахте, татко!- Възкликна Нера.- Оженихме Йомер, той е щастлив, дори ви сдобрихме..
- Стига! Млъкни, само глупости излизат от устата ти!- Сърдито рече стареца.- С Йомер ме сдобри Дефне! Дефне, на която вие сте платили да се ожени за него и да си замине!!!
Настъпилата тишина можеше да се разреже с нож. Шокираните лица на Нериман и Неджми изразяваха ужас, паника и страх. Хюлюсю беше побеснял и очите му блестяха, а устните му бяха стиснати от яд.
- Какво?! ЛЪЖА!!! Кой ви наговори тези глупости, татенце! Няма такова нещо..- Опита се да излъже отново Нериман.
- Знам всичко!- Викна той.- Йомер беше при мен, разказа ми всичко! И се отрече от мен!- Мъка се прокрадна в гласа му.- От вас поисках единствено Йомер да е щастлив и да е до мен!- Рече уморен свекър й.- А вие?! Вие провалихте всичко с гръм и трясък! От лакомия за пари и наследство провалихте живота на момчето!
- Но татко,- обади се най- после Неджми,- ние направихме само това, което вие поискахте!
- Моля?!- Очите на баща му се разшириха от учудване.- Аз исках да ожените Йомер за почтено момиче, с което да свие гнездо, не да му намерите булка под наем! Тази идиотска идея е била твоя, нали Нериман?!- Обърна се той към снаха си.- Само ти можеш да измислиш такава глупост! И ще си понесете последствията!!!- Обърна се да си върви Хюлюсю.
- Какво?! Почакайте, татко!- Викна умолително Нера и хукна след него.- Какво искате да кажете!!!
- Имате срок от една седмица да се изнесете от вилата! Всичко, което притежавам, ще бъде разделено между внуците ми! Вие не заслужавате и грош след всичко, което направихте!!! Не стига че изгонихте собствената си дъщеря на другия край на света, а сега съсипахте и живота на Йомер. Вие не сте хора!
Хюлюсю си тръгна, без повече да погледне назад. Нериман плачеше, изпаднала отново в истерия, а все още шокирания Неджми се чудеше как ще оправят кашата, която скъпата му съпруга забърка.
Браво и на вас!
Винаги е удоволствие да се прочете! Очаквам с нетърпение продължението!
# 432
7 авг. 2016, 02:07 ч.
Браво и на вас! Винаги е удоволствие да се прочете! Очаквам с нетърпение продължението!
Статистика: 106 стр. и 49 467 думи!
Ще пишем, докато харесвате направеното от нас.
Утре вечер ще се опитам да пусна и другата част от готовия материал.
Ахх мъже, мъже... защо сте толкова глупави понякога...
Охх таман им гледам 6-я епизод
Тувал все повече ми заприличва на нашия Корай... един дол дренки са
Виж целия пост
Браво и на вас!
Винаги е удоволствие да се прочете! Очаквам с нетърпение продължението! Статистика: 106 стр. и 49 467 думи!
Ще пишем, докато харесвате направеното от нас.
Утре вечер ще се опитам да пусна и другата част от готовия материал.
Ахх мъже, мъже... защо сте толкова глупави понякога...
Охх таман им гледам 6-я епизод
Тувал все повече ми заприличва на нашия Корай... един дол дренки са
# 433
7 авг. 2016, 07:58 ч.
Гюнайдън
Поздравче
Прекрасна неделя !
Виж целия пост
Поздравче
Mustafa Sandal - Ben Olsaydım
Прекрасна неделя !
# 434
7 авг. 2016, 09:15 ч.
Добро утро!
Темпи, Коте, аферим бе!
С кафето поредната глава ми добре дойде, но си очаквам и продължението, че много ми става хубаво на душата как сте подредили Нериман анъм 
....
Виж целия пост
Темпи, Коте, аферим бе!
С кафето поредната глава ми добре дойде, но си очаквам и продължението
, че много ми става хубаво на душата как сте подредили Нериман анъм .... Препоръчани теми