♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Йомер и Дефне спореха.
-   Не искам да излизаш сама!
-   Не съм сама!- Ядосваше се все повече Дефне.- Батко Шукрю е с мен, а и отивам при Ясемин. Ще обиколим няколко магазина, ще изпием по нещо на брега и се прибирам. Два- три часа, не повече. Обещавам!- Целуна го тя, за да се успокои, а и защото знаеше, че само така ще го умилостиви.
-   Но на мен не ми е спокойно така. Не искам да си далеч от мен за толкова дълго…- Устните му слязоха по врата й. Заключил я в обятията си, той бе готов на всичко, за да не я пусне.
-   Йомер, престани!- Но дори докато протестираше, самата тя се притискаше все повече в него. Тъкмо да се предаде и се сети каква е играта му.  Събра всичките си сили и се отдръпна от него.- Много, ама много си гаден. Няма да ме спреш нито със сила, нито с милувки! Излизам.- И като се завъртя, отвори рязко входната врата.
-   Нека дойда с теб!- Рече той изведнъж. Тя се обърна бавно и го изгледа втренчено.
-   Ти? С нас? За булчинска рокля?!- И само като си го представи сред купчината тюл и дантела и я изби на смях. Не успя да се сдържи и се разсмя почти до сълзи.- Не, не, ти си наистина луд. Хайде, любими, ако не се беше заинатил, досега щях да съм отишла и да съм се върнала. Закъснявам, така че изчезвам.- Придърпа го за ризата за бърза целувка и изскочи от къщата, преди ръцете му отново да са се сключили около нея. Не знаеше дали ще успее отново да събере воля да се отскубне. Докато колата потегляше, Йомер се подпря на вратата и я изпрати с влюбен поглед.

Докато Дефне обикаляше бутиците в търсене на сватбена рокля за Ясемин, Йомер реши да отиде до дядо си. Не бяха се виждали от сватбата, а и без това съвсем скоро оправиха отношенията си. Цялата история с наемането на Дефне го тормозеше все още, макар да не го показваше пред нея, за  да не я тревожи излишно. Сега още повече трябваше да я предпазва от тревоги и проблеми, трябваше да мисли за бебето - плодът на тяхната голяма любов. Нямаше с кого другиго да сподели терзанията си, затова реши да отиде да изпие един чай с дядо си.
Този път икономът на г-н Хюлюсю го позна и веднага го покани в къщата. Дядото очакваше внукът си, макар да не беше предупреден. Със сърцето си усещаше, че скоро Йомер ще се появи.
-   Йомер, синко! - Възкликна възрастният господин. - Знаех си, че скоро ще ме посетиш. Скъпият ми внук! Толкова се радвам да те видя! - Не спираше да нарежда г-н Хюлюсю, като се изправи да прегърне внука си.
-   Дядо! Как си! - Все още стеснено, проговори Йомер.
-   Добре съм, дете! А сега като си тук, съм още по-добре! - Гордо заяви старецът. -Обаче ти не си. Нещо те мъчи, така ли е, Йомер!? Сподели за да ти олекне! Нещо с Дефне ли? Добре сте, нали?! - Не преставаше да задава въпрос след въпрос Хюлюсю, също като стара любопитна свекърва.
-   С Дефне всичко е всичко е наред! Слава на Бога и тя и бебето са добре! - Отговори Йомер.
-   Тогава? Какъв е проблема?!- Чудеше се дядото.
-   И аз не знам какво да кажа.- Макар да искаше да разкаже всичко, за да не му тежи толкова, Йомер не намираше думите, с които да изрази задушаващите го чувства.
-   Започни от началото.- Предложи стареца.
След като си пое дълбоко въздух, Йомер каза:
-   Преди една година леля и чичо са намерили Дефне. Наели са я, точно така, наели са любовта й. Предложили са й пари, за да се ожени за мен. Да ме накара да се влюбя в нея, а след това да си тръгне! Защо, дядо? Защо са го направили? Какво са щели да спечелят? Не разбирам!- Изрече всичко на един дъх и се срина на дивана, сякаш останал без сили.
-   Значи така е решила проблема си Нериман.- Прошепна Хюлюсю и седна в креслото си.
Двамата седяха и мълчаха, докато думите на възрастният човек стигнат до ума на внука му. Йомер бавно вдигна глава и погледна дядо си.
-   Какво означава това? Какъв проблем?
-   Йомер, синко, нека забравим за всичко това!- Опита да се измъкне стареца.- Ето, всичко се нареди, двамата с Дефне сте щастливи, ще ставате родители…
-   Какъв проблем е решила леля с наемането на Дефне?
-   Йомер, виж, аз.. Мислех ти доброто…
-   Какво си направил? Как отново си се намесил в живота ми?!- С всяка дума се извисяваше гласа на Йомер.- Говори!
-   Аз исках да те видя задомен, със семейство.- Започна тихо Хюлюсю.- Затова накарах леля ти и чичо ти да ти намерят момиче. Заплаших ги, че ще им отнема всичко, ако не те оженят бързо.
-   Затова ли бе манията на леля да ми урежда срещи?! Всеки ден нова жена, докато се намери тази, за която ще се съглася да се оженя?! Така ли?
-   Исках да съм спокоен, че когато си отида, ти ще имаш семейство, което ще те прави щастлив. Не исках повече да страдаш.- Заоправдава се дядото.
-   Не! Ти просто отново си взел нещата в свои ръце! Отново си искал всичко да е под твой контрол!
-   Йомер- започна отново стареца, но внукът му го прекъсна:
-   Вие не сте семейство! Гнездо със змии, всяка хапеща другата, това сте вие!- Йомер дори не повиши глас, не се изправи, но гневът се излъчваше от самата му стойка. Искри блестяха в очите му, когато погледна дядо си в очите.- Никога няма да ти простя! Ти не знаеш какво е обич, не знаеш какво е добро. Искаш винаги ти да решаваш, всичко да е под твоята власт. За теб всички ние сме кукли, чиито конци дърпаш!
-   Йомер, синко, не е така…
-   Никога, никога повече не ме наричай така! Няма да ме видиш никога вече, нито мен, нито Дефне, нито синът ми!- Йомер се изправи и преди да тръгне, се обърна за последно към Хюлюсю:- Искам да излезеш от живота ми, да не си посмял и да опиташ отново да се намесиш в него! За мен ти си мъртъв!- И с бързи крачки се отправи към вратата.
-   Йомер! Йомер!- Извика възрастният мъж, като тръгна след него.
-   Недей!- Обърна се на стълбите Йомер.- Вие сте най- големите ми врагове! Как можахте да ми причините всичко това?! Как можахте да ме измамите по този начин?! С какво съм заслужил омразата ви?!
-   Йомер, как може да говориш така?! Обичаме те, всички ние! Ние сме твоето семейство!
-   Семейство?!- Изсмя се Йомер, но смехът не стигна до очите му. Черни като нощта, те проблясваха като през буря. Той се изкачи отново по стълбите и застана лице в лице с дядо си.- Едно семейство никога няма да постъпи толкова долен начин с мен! Цяла година лъжи и измами и то защо- заради пари и власт. Твоите пари и твоята власт! Ти си най- големият ми кошмар!
Леденият гняв на Йомер изплаши Хюлюсю. Ако беше викал, чупил, беснял- щеше да го разбере. Но безразличието, подигравката и студът в очите на Йомер убедиха стареца, че този път наистина е загубил внукът си завинаги. Младият Ипликчи слезе почти тичешком по стъпалата, излезе бързо навън и си пое дълбоко дъх. „Сега всичко си идва на мястото”- прошепна си той и се отправи към колата. Радваше се, че дойде сам- шофирането щеше да го успокои. Имаше нужда от Дефне, затова натисна педала на газта и се понесе към къщи, където го чакаше любимата.

Докато Синан проверяваше някакви финансови отчети в офиса му нахълта Корай.
-   Синош, какво правиш?!- Попита той.
-   Имам работа, Корай, нямам време да се занимавам с теб и глупостите ти!- Възкликна ядосан Синан, тъй като намери несъответствие в цифрите.
-   Дори не знаеш за какво идвам!- Възмути се приятелят му.- Трябва спешно да говорим, Синан!
-   Какво искаш пак?!- Явно решил, че няма да може да се оттърве иначе, той го погледна.- Каква драма пак твориш?!
-   Кой ще ти бъде свидетел на сватбата?- Попита невинно Корай, като завъртя очи.
-   Йомер, естествено!- Отговори му Синан.- Ааааа, разбрах, искаш ти да си ми свидетел.
-   Айй каква хубава идея. Никога нямаше да се сетя!- Зарадва се фотографа и запляска с ръце, докато подскачаше на едно място.
-   Не, не и пак не!- Отряза го бързо Синан.
-   Не е честно, мен никой не ме иска. Сам съм на този свят, никой не ме обича!- Ревна веднага Корай.
-   Ти беше свидетел на Йомер и Дефне, а той ще свидетелства на мен. Ти нямаш работа тук!- Защити се младоженеца.
-   Но свидетелите са двама. Не може ли аз и Йомер да сме ви свидетели?!- Въодушеви се веднага Корай.- Макар че какво му харесваш на онзи ледения, не знам… Не е хубаво да започваш брака си с нещо толкова студено до теб!- Не се сдържа той.
-   Корай! Стига вече! Имам работа! Втория свидетел е на Ясемин, така че ме остави на мира! Хайде, хайде, отивай да тормозиш някого другиго- избута го той от кабинета.
-   Значи синсирела ще избере втория свидетел. Това ще бъде аз, аз Корай Саргън. Няма по- добър от мен!- Щастлив, той тръгна към кабинета си да състави план как да убеди в това булката.

Дефне и Ясемин бяха като малки момиченца- само се местеха от рокля на рокля и всяка им се струваше все по- красива. Обиколиха всички известни бутици, заедно с няколко по- малки, докато намерят перфектната. Когато Ясемин излезе от пробната, сълзи потекоха по лицата и на двете. Булката беше просто прекрасна: роклята беше с тънки презрамки и корсет, от който се спускаха няколко пласта дантела. В косата на Ясемин бе затъкната диадема, от която се спускаше лек воал. Красивата младоженка дълго се въртя пред огледалото, с Дефне до себе си, без никоя от двете да проговори.
-   Невероятна е- прошепна накрая приятелката й.
-   Наистина е прекрасна! Точно това исках- семпло, но елегантно.
-   Точно като теб.- Пошегува се Дефне и двете се засмяха.- Ще бъдеш невероятна булка, Ясемин.
-   Също като теб.- Отвърна й тя.- Дано само моята сватба мине по- спокойно. Вашата беше страхотна, но имаше твърде много хора. Аз искам нещо по- малко, по- лично.
-   Важното е да се обичате и да сте щастливи, другото няма значение.- Прегърна я Дефне.
-   Дефне,- погледна я Яса,- искам да те попитам нещо?!
-   Питай.
-   Ще ми бъдеш ли свидетел?!- Рече умолително Ясемин.
-   Аз?!- Учуди се Дефне.- Разбира се, но защо аз?
-   Ти стана една от най- близките ми приятелки, чувствам те като сестра. Толкова нещо преживяхме заедно- и добро, и лошо.- Засмя се тя.- Само като се сетя какви бяхме преди година, не мога да повярвам. Ти си толкова силна, добра, мила, невинна.
-   Невинна, аз? Но ти сама знаеш колко лъжи изрекох през тази година.- Гласът й се прекърши от обзелите я емоции.
-   Беше принудена, мила.- Опита се да я успокои Ясемин.- Аз знам каква си всъщност, познавам истинската Дефне. Моля те, искам ти да си до мен по време на подписването.
-   Добре.- Съгласи се тя.
-   Урааа- прегърна я Ясемин.- Значи сега ще потърсим някоя прекрасна рокля и за теб.- Рече младоженката и я задърпа към изложените дрехи, както си беше още с булчинската рокля.

Нихан, Сердар и Исо стояха и чоплеха семки. Както обикновено, темите им на разговор бяха две- бебето Исо и Дефне. След като изслушаха оплакванията на Нихан колко много я мъчи бременността: как я боли кръста от големия корем, как по цяла нощ става да пишка, как има чувството, че ще се пръсне и т.н. и т. н., Исмаил най- после успя да им съобщи, че е говорил с приятелката им.
-   Значи вече знаеш- въодушеви се отново Нихан.- И Дефне е бременна, също като мен. Децата ни ще растат заедно, много ще се обичат, ще са неразделни. Ще са като братя! А ние двете по цял ден ще пием чай и ще си говорим, докато те са бебета. Оххх колко ще е хубаво…- Не млъкваше размечтала се Нихан.
-   Спри се, спри!- Опита се да я вразуми съпруга й.- Ние живеем тук, Дефне е при Йомер. Как ще прекарвате цялото време според теб?!
-   Ще се преместим да живеем при тях!- Реши веднага Нинах.
-   Как пък не! Само това остава! Ти чуваш ли се какви глупости говориш?!- Погледна я по отблизо Сердар.
-   Тоя път прекали, Ниханджим!- Подкрепи го и Исо.
-   Какво толкова?!- Учуди се тя.
-   Не говори празни приказки! Баба как ще я оставим сама с Есра, а?!- Попита Сердар, все едно това бе единственият проблем.
-   Но тя няма да е сама!- Подсмихна се Нихан.- Г-н Хюлюсю ще е с нея.
-   Боже, запази ми ума! – Възкликна съпруга й.- Момиче, ти чуваш ли се какво говориш. Побърка ли се, какво ти стана?!
-   Гълъбчета, аз ви оставям да се карате на спокойствие.- Изправи се Исо.- Лека нощ!
-   Ей, къде хукна. Нищо не ни разказа!- Викна след него Нихан.
-   За какво?- Обърна се и я погледна учудено Исмаил.
-   За Мелек, естествено! Как са нещата между вас?- Любопитно попита тя.
-   Боже, дай ми търпение! Колко пъти да повтарям, че няма нищо такова! Хайде, оставям ви, лека.- И отдалечавайки се, той все още си мърмореше под нос.
-   Толкова е влюбен, че сам не забелязва.- Засмя се Нихан.- И така, какво решаваме: ние се местим при тях или Дефне и Йомер идват с бебето при нас?!- Обърна се сериозно тя към Сердар. Идеше му да я удуши!

Прибирайки се привечер, Йомер се изненада, като не откри Дефне вкъщи. Все още бесен от поредното предателство от така нареченото му семейство, си наля чаша уиски и седна на люлката, за да се успокои. Тревожеше се и къде е Дефне- нямаше да се бавят много, а още я нямаше. Имаше нужда от нея- от аромата ѝ, от топлото усещане за тялото ѝ, сгушено в неговото. Трябваше му сигурността, която изпитваше, когато тя е с него. Искаше да чуе гласа ѝ, да погледне красивите ѝ очи и да я целуне. Да знае, че има поне един човек на този свят, който го обича истински. Заради самия него, не заради това, което има.
Алкохола и чистият въздух му донесоха така желания мир и той задряма, докато се люлееше. Не чу спиращата кола, нито сбогуващата се с Шукрю Дефне. Когато тя излезе в градината, за да го потърси, се засмя- беше толкова сладък така: спокоен, отпуснат, без тревоги и проблеми, които да го притесняват. Дефне се приближи тихичко, седна до него и го целуна. Без да отваря очи той я обви с ръце и тя се сгуши в прегръдките му.
-   Защо се забави толкова!- Попита Йомер тихо, докато милваше косата й.
-   Трябваше да купим рокля и за мен.- Засмя се тя.- Двамата ще сме свидетелите на сватбата.
След всичко случило се, Йомер бе забравил, че обеща на Синан да му бъде свидетел. Не знаеше дали приятелят му още има такова желание, нито дори дали той ще може да го направи. Още го болеше само при мисълта за предателството на брат му.
-   Ще бъдем, нали?!- Попита тихо Дефне. Мълчанието на съпруга й я притесняваше.- Йомер, каквото и да е направил Синан, той си остава твой приятел. Дори много повече- знаем каква връзка ви свързва още от деца.
-   Не съм мислил за това.- Призна той.- Заради другите проблеми забравих какво съм обещал на Синан. Не знам дали ще мога да го направя, Дефне. Да застана до него, да му пожелая щастие и да го прегърна. Не знам..
-   Можеш, сигурна съм!- Прегърна го още по- силно Дефне.- Ще му простиш всичко, защото между вас не може да застане нищо, нищо не може да ви раздели!
-   Не съм толкова сигурен, скъпа!- Целуна я той по косата.
-   Приеми, че Синан беше жертва също като нас. Г-жа Нериман го използва, принуди го да си мълчи в началото, а след това той просто се опитваше да предпази теб от цялото страдание. Знам колко много се измъчваше той, когато те виждаше да страдаш. Аз изпитвах същото, Йомер, защото и двамата те обичаме. Знаеш, че е така. Той те обича, ти си най- близкият му човек, повече дори и от Ясемин! Трябва да намериш сили, за да простиш, мили! Ти си силен и справедлив човек, не позволявай една интрига да те раздели със собствения ти брат!
-   Искам да съм като теб, да мога да простя, но ме боли толкова много, Дефне!
-   Ще мине, скъпи! Аз ще ти помогна!- Притискайки се в него, тя намери устните му със своите. Целувката бе сладка и лека, но той я задълбочи.
Понесъл съпругата си на ръце, Йомер влезе в къщата. Положи я нежно на леглото, ръцете му милваха тялото й. Нейните се обвиха около врата му, после се спуснаха по гърба му. Погали татуировката му, целуна я. Неговите устни вече шареха по извивките на шията й, след това се спуснаха надолу към гърдите й. Дефне се пресегна и дръпна тениската му. Йомер й помогна, за да я съблече, след което той свали нейната. Покрил тялото й със своето, той я поведе към света на приказките без край.

Тайфуна Ипликчи- отмъщението