♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Няколко години по- рано 

Докато Дефне се приготви, Йомер беше направил сандвичи за двамата, портокалов сок за нея и кафе за него. Седнали един до друг, двамата се хранеха тихо.
-   Е, г-н Йомер! – Започна първа Дефне. – След като приключихме  със закуската, можем ли вече да тръгваме към фирмата?! Все пак работа ни чака! – Усмихна му се лукаво тя и започна да раздига масата, като се завъртя на пети, точно когато той се наведе, за да я целуне.
-   Г-жо Дефне! – Не й остана длъжен той. – Виждам, че сега кипите от енергия! Да не сте се изкъпала със студена вода, че сте се толкова будна сега?! – Подсмихвайки се я попита той. – Или виновник за еуфорията ви е отново съпругът ви?! – Попита я, докато че се почесваше по врата и й се усмихваше невинно.
-   Такаааа! – Приближи се тя до него. Прегърна го през кръста и го погледна със сериозен поглед, като на сантиметри от устните му прошепна: - Мисля, че заслугата за днешното ми настроение е изцяло на съпругът ми, господине! –И мигом се откъсна от него, притичвайки към дневната, за да си вземе чантата.
-   Ахаааа, така значи, г-жо Дефне?! Днес май ще си играем на котка и мишка с вас?! – Питайки, я улови и облегна на вратата с гръб, внимавайки да не докосва раната й. Докато с едната си ръка не ѝ даваше възможност да му избяга, другата вече беше заета с галенето на врата й, като устните му следваха действията на пръстите му.
-   Ахххх, Йомер, спри! – Останала вече без дъх, Дефне се опита да протестира.- Стига вече! Ако продължаваш така и след седмица няма да стигнем до офиса! – Погледна го с ядосан поглед, размахвайки му пръст.
В колата Йомер се държа прилично, зает с някакви документи, и не се налагаше тя да го побутва, за да му напомни, че не са сами. Дефне беше спокойна и наистина се радваше, че днес се връща на работа. Макар сутринта да усети някакво странно безпокойство, тя не му обърна внимание и реши, че днес няма да позволи никой да развали прекрасното й настроение.

Синан и Ясемин, както всяка сутрин, пристигнаха за ръка във фирмата. След прекрасната вечеря двамата се разходиха по крайбрежната и ядоха сладолед. Макар че си легнаха късно, бяха щастливи и доволни и се събудиха с очакването да видят другия. усмивки бяха разтегнали устните им, когато поздравиха вече работещите в Пасионис.
-   Добро утро!- Отговорим им вяло Дериа. Очите й шареха напред назад, сякаш очакваше някого или нещо.
-   Какво ти е? Станало ли е нещо?- Попита я Ясемин. Обикновено еуфоричната и вечно любопитна Дериа днес беше тиха и това я плашеше.
-   Неее- провлачено отговори секретарката.
-   Добре.- Каза несигурно Яса и погледна Синан. И той се чудеше на държанието на Дериа, но нямаше какво да направи.
Докато двамата отиваха към кабинетите си, влезе Корай. С подути очи, зачервен, с раздърпани дрехи, сякаш сега става от леглото.
-   Добро утро!- Поздрави и него Дериа, без въобще да го погледне.
-   Какво му е доброто?!- Викна Корай и я стресна. След като си дръпна ухото и чукна на дърво, тя най- после му обърна внимание.- Няма нищо добро в този свят! Всички са лоши! Мразя ви! Никой не ме обича, обречена е да страда моята душа…
-   Корай бей, какъв е този вид? Пак ли сте на някоя диета?- Макар че никога до сега, колкото и да бе гладувал, не го бе виждала толкова съсипан.
-   Иииии, завистница. За какво ми е диета, аз имам перфектно тяло!- Изсъска насреща й той.- Никой не ме иска, никой! Плаче моята душа, плаче моето сърце! Подли, зли и противни сте всички!- Плачещ се отправи към кабинета си и Корай.
Дериа го забрави в момента, в който изчезна от погледа й. Имаше по важни неща за мислене в момента. Като например кога ще се появи новата г-жа Ипликчи?!

Събуждайки се, първата мисъл на Нихан беше „ДИНЯ!”. Следващата, че Сердар не е до нея. Оглеждайки се наоколо, тя си припомни, че нощес го прати да й купи диня, защото й се ядеше. После явно бе заспала, защото не помнеше друго.
-   Дали не му се е случило нещо. Сутрин е, а него още го няма.- Притесни се тя и стана, за да потърси свекърва си.
Навлякла халат върху тънката нощница, с която спеше, тя се засили към кухнята. Спря се обаче по средата на пътя и викна:
-   Сердар?! Какво правиш тук?!
-   Какво?- Скочи като подплашен заек той.- Нищо не съм направил, кълна се!
-   Това се вижда, вижда се. Тук ли спа цяла нощ? Въобще не си излизал за диня, нали?!- Бясна крещеше Нихан.
-   Миличка, аз..
-   Хич не те интересуваме, нали?! Нито аз, нито детето!
-   Какво става тук?- Слезе бързо по стълбите Тюркян.
-   На внукът ти не му пука за нас!- Рече разплакана Нихан.
-   Не е вярно!- Защити се веднага Сердар.
-   Какво пак си направил?- Обърна се баба му към него.
-   Нищо не е, там е проблема!- Отговори ѝ снаха й.- Поисках му диня нощес, той уж излезе да купи, а всъщност е легнал тук да спи.- Хълцаше жално тя.
-   Как не те е срам! Бременна е- каквото поиска, ще ѝ носиш! Пък ако ще и да е посред нощ!- Скара му се Тюркян.- Ставай и отивай до бакалията- направила съм списък какво трябва да се купи, вземи и две дини за днес!- Изкомандва го тя, след което се обърна към Нихан:- А ти не плачи, ела с мен да приготвим масата за закуска. След малко ще хапнеш и ще се успокоиш.- Прегърна я през раменете старата жена и я поведе към кухнята.
-   Боже, Боже! Все едно не аз съм й внук, ами Нихан… Дай ми Боже търпение, докато се роди бебето!- Погледна към тавана Сердар и се отправи към банята, за да се измие.

В асансьора Йомер най- после успя да получи целувката, която цяла сутрин търсеше. Заклещена на стената, Дефне нямаше къде да бяга този път. Когато стигнаха техния етаж, тя бе зачервена и задъхана, но другите щяха да решат, че е развълнувана от завръщането си в Пасионис. Прекрачвайки прага на фирмата, всички се втурнаха да я поздравяват. Прегръщаха я внимателно и искрено й се радваха, поздравяваха я за бебето- Корай, естествено, ги бе информирал веднага, щом разбра. Само Дериа гледаше с ненавист отдалеч, а в погледа ѝ се четеше злоба и коварство.
Днес Йомер също беше усетил някакво вътрешно безпокойство, но реши, че това е в следствие на вчерашната среща с Хюлюсю Ипликчи. Дори вече наум не му идваше да го нарече „дядо”.  Умишлено снощи не разказа нищо на Дефне, защото бе сигурен, че тя ще се разстрои повече и то него, а не биваше. Освен, че не искаше да я тревожи заради бебето, Йомер реши, че така по-лесно ще изхвърлят тези неприятни хора от живота си. Въпреки всичко, днес нямаше да изпусне Дефне от поглед и нямаше да ѝ позволи да се натовари  допълнително. Докато все още се усмихваше любезно на поздравленията от колегите, погледът му попадна върху Корай. Йомер го погледна по-скоро изумен, но и малко изплашен. Видът му беше меко казано неугледен, а всички познаваха изискания вкус на фотографа. Когато тръгна към кабинета си, Корай веднага го последва.
-   Корай, какво ти се е случило, за Бога? – Попита с невярващ поглед Йомер веднага, щом вратата се затвори. – Какъв е този вид?! Сякаш си претърпял побой на път към офиса?- Неразбиращо продължи той.
-   Йомееерр, ахххх, Йомер!- Ревна с пълно гърло Корай.- Само да знаеш каква беда ме сполетя! Прокълнат съм, някой ми е направил магия!- Продължаваше да хълца фотографа.
-   Добре, Корай, добре! Може ли да се успокоиш и да ми кажеш какво ти се е случило?!- Започна да губи търпение Йомер и леко повиши глас, в опит да размърда  мозъчните гънки на капризния Корай.- В кратки изречения! Знаеш, че сроковете за представянето на моделите за новата колекция наближават, а тук не минава  ден без да има някоя драма!- Поклати глава той.
-   Да. Оххх какво трябваше да кажа?!- Взе да се почесва Корай по главата.- Днес не съм закусвал и мозъкът ми не работи!- Заоправдава се той.
-   Корайй!- Стресна го гласът на Йомер.- Цяла маса ще ти отрупам с храна, само кажи, за Бога, какво измисли днес, че вече ми се изчерпва търпението!
-   Нищо не съм измислил!- Възмути се той.- Йомер, вие със Синан нали сега сте скарани! Поне така мисля?!- Заговори сякаш на себе си Корай.- Та мислех си,- продължи той, като погледна Йомер подкупващо,- че ти няма да искаш да му бъдеш свидетел на сватбата! А и от друга страна вероятно и Кепчето няма да иска, нали вече не сте приятели! Затова предлагам с теб да сключим сделка! Да се разменим!- Въодушеви се фотографът, пляскайки с ръце.- И така аз ще му стана свидетел! Макар че,- започна замислен отново,- не знам кой ще е свидетелят от страна на Ясемин, а аз не мога да съм свидетел с кой да е. Противната и грозна  Ясемин не поиска аз да бъда от нейната страна! Вещица! – Започна да бълва обиди по неин адрес той.
-   Свидетелят от страна на Ясемин ще бъде Дефне, Корай!- С ледено спокойствие отвърна Йомер.-  Затова може да си сигурен, че в случая каквито и да са отношенията ни със Синан, аз съм му дал дума и смятам да я спазя! А сега отиди да закусиш, за да може да осмислиш по-добре информацията!- Побърза до го изтика в коридора Йомер, докато не е започнал да размишлява на глас отново. Останал сам, той се обърна и видя Дефне, която тъкмо сядаше зад бюрото си. Усмихнати, двамата се чудеха каква причина да измислят, за да дойде тя при него.

Неджми и Нериман стояха като вкаменени на столовете в градината. Масата пред тях стоеше празнично недокосната, богато нагласена, все едно им се подиграваше. Една седмица. Не можеха да повярват, че толкова кратко време ги дели от края. Щяха да останат без дом.
-   Какво ще правим сега, Неджми?!- Попита тихо Нериман.
-   Сега ли се сети да ме питаш?!- Избухна съпруга й.- Сега?! След като всичко приключи, ти се сети да ми поискаш мнението? Защо не ме послуша в началото, Нериман? Защо не се отказа от тази игра, когато трябваше?!
-   Аз ли съм виновна?- Не му остана длъжна тя.
-   Колко пъти ти казах да спреш?! Колко пъти исках да разкажа на Йомер всичко? Да спрем с тези игри, лъжи, тайни… Но ти не- сякаш живееш, за да плетеш интриги!- Отчаян, говореше той.
-   Само защото исках да угодя на вечно недоволния ти баща да задомим вече капризния ти племенник?- Изрече Нера, без да се замисли.
-   Моя баща?! Моя племенник?!- Изгледа я учудено Неджми.- Добре, така да бъде!- И се отправи към къщата.
-   Неджми, къде?!- Извика след него жена му.
-   Да си събера багажа. Няма да чакам МОЯ баща да ме изгони от къщата. Ще се настаня в хотел, след това ще ида на работа.

 



Феновете коментират пак влизането на Сечкин Йоздемир в сериала.



На мен ми е много симпатичен, бих се радвала да го видя в сериала, но не като докрора да го натири Мерич за една две серии...

Славена, и на мен "Номер 309" ми се видя интересен. Но, Онур много  неестествен, много неискрен, особено първите серии, а за физика няма грешка и толкова.
Иначе, мама ,дъщери и зет са голяма забава!

Хубав ден, момичета!