♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Дефне почука и влезе в кабинета на Ясемин.
-   Имаш ли минутка?- Попита тя.
-   Ела, ела. За теб винаги имам време. Ще пием ли кафе?
-   За мен чай, по- слаб. Заради бебето.- Отговори ѝ с усмивка Дефне, докато сядаше срещу нея.- Искам да поговорим.- Допълни тя.
Ясемин поръча напитките по телефона, след което се обърна към гостенката:
-   Предполагам, темата ми е ясна.
-   Естествено: Синан и Йомер.
-   Естествено. Е, какво ще правим с тях, Дефне?! Как ще решим този проблем?!
В този момент на вратата се почука и Дериа влезе с таблата. Сервира, без да каже и дума, което си беше странно за нея. Когато погледна Дефне, обаче, не се стърпя и прошепна с подигравка в гласа:
-   Чая ви, шефке!
И преди Дефне да е успяла да реагира, излезе. Ясемин не беше чула нищо, затова продължи:
-   Как ще ги сдобрим? Трябва да е преди сватбата, все пак вие ще сте ни свидетели?!
-   Какво? А да- сватбата!- Разтърси глава Дефне. „Май започват да ми се причуват неща”, реши тя и се съсредоточи в разговора си с Ясемин.- Имаш ли някакви идеи? Аз не можах да измисля нещо все още.
-   Аз разчитах на теб. Ти познаваш Йомер най- добре.
-   Но аз самата още не мога да повярвам, че прости на мен.- Очаквах да ме изостави на самата сватба. Само той си знае колко му е трудно в момента. Дори аз не знам как да оправим нещата.- Опита чая си Дефне, но той бе студен и без захар. Незнаеща какво става, тя реши, че разсеяната Дериа пак се е объркала и продължи да слуша Ясемин.
-   Ще се наложи да обединим сили, Дефне. Трябва да сдобрим тези две магарета. Да, знам, Синан е виновен. Но Йомер трябва да го разбере.
-   Трябва да останат насаме, да поговорят. Но как, кога, къде?- Чудеше се Дефне.
-   Но трябва и да има някой около тях, за да не се случи нещо лошо.
-   Да пази Бог!- Чукнаха на дърво и двете. След кратко мислене Дефне извика:- Измислих го.
-   Какво измисли? Казвай!- Нетърпеливо настоя Ясемин.
-   Така.. Утре, нали е събота, ти подмамваш Синан в..
 15 мин. по- късно Дефне излезе от кабинета на Яса с доволна лукава усмивка. Преминавайки до секретарката, дори не забеляза злобния поглед, който тя й хвърли. Когато влезе в кабинета си, не посмя да погледне към Йомер- той щеше веднага да се усети, че има нещо. Затова седна и веднага наби поглед в скицника пред нея. Започна да драска по листите, докато обмисляше идеята си.

Неподозиращ за току що провелия се разговор и за плановете на съпругата си и Ясемин, самия Йомер стоеше и мислеше за Синан. Не искаше да признае дори пред себе си какво изпитва. Думите на Корай отново провокираха мислите му, очите му помръкнаха, но този път не от гняв и яд, а от болка. Болката от загуба на приятел, на брат, защото Синан беше такъв за него толкова години. Именно затова мисълта за предателството му спрямо него не даваше на Йомер мира нито денем, нито нощем. А сега бяха като двама непознати. След като му се изясниха нещата с „наема на Дефне”, Йомер реши, че може би трябва да поговори с приятеля си- поне да му даде шанс и той да разкаже неговата версия. Думите на Дефне, че Синан го обича, още звучаха в главата му. Самият той, макар против волята си, още го обичаше. Улавяше се, че на моменти тръгва да му звънне, за да му разкаже нещо. И в следващия момент истината го удряше в лицето като шамар и той се ядосваше сам на себе си. Искаше му се отново да седне да поговори с приятели си, той да му помогне да намери душевния мир, който загуби, щом научи истината. Трябваше да направи нещо. Дефне настояваше Йомер да поговори със Синан и макар да имаше това желание, не се чувстваше готов да чуе всичко, което имаше да му каже той. Реши, че ще остави за сега всичко на времето. Съдбата си знаеше работата- тяхната история с Дефне бе доказателството. Не подозираше колко е прав.

Исо и Мелек отново отиваха заедно към магазина. Сутринта той целенасочено я изчака, а да идат заедно, макар пред нея да се престори, че е случайно. Харесваше му да е около нея, да усеща аромата на веещата й се коса, да гледа в черните ѝ като нощта очи. Вчера ѝ помогна да пренесе всичко, което напазарува, а след това цял ден стоя до вратата, за да види, ако се покаже тя отново. Нямаше късмет. Не знаеше как да постъпи- умът му казваше да бяга, за да не страда отново. Но сърцето настояваше също за своето: искаше всеки миг да е около нея.
-   Днес изглеждаш по- добре.- Вместо поздрав я посрещна той.
-   Така е, чувствам се доста добре. И майка ми и Берк също са вече на крака.- Усмихна му се тя.- Очаквайте го следобед при вас- цяла сутрин мрънка да дойде да ви види, но майка не му позволи.
-   Диване!- Засмя се Исо.- Кажи му, е ще го чакаме с нетърпение. Лисваше ни. И не само той!- Спря той и я погледна в очите. Този път тя не отвърна поглед.
-   Не знам какво става с мен!- Прошепна Мелек, като леко се изчерви.
-   Аз мисля, че знам. Но не съм сигурен.- Прошепна в отговор Исмаил.
-   Когато те видя…
-   Виж, Мелек, не искам да те нараня.- Прекъсна я той.- Знам какво е да страдаш, затова не искам да прибързваме. Чух, каквото исках да чуя!- Помилва я той по бузата, която почервеня още повече. Но очите им останаха впити едни в други.
Двамата продължиха пътя си, но вече хванати за ръка. Никой не забеляза майстор Садри, който ги наблюдаваше с щастлива усмивка от входа на работилницата. Не, той никога не грешеше, когато става дума за любов.

След като направи два курса до пазара и обратно, за да донесе всичко поръчано, Сердар побърза да избяга в кафенето. Само ако чуеше още веднъж думите „Яде ми се..” от Нихан, и щеше да полудее. Съпругата му измисляше всеки ден по нещо, което „се е прияло на бебето”.
В къщата на семейство Топал Тюркян сгъваше пране, докато снаха й хапваше така желаната диня от голяма купа пред нея.
-   Мъчно ми е за Дефне!- Рече ни в клин, ни в ръкав Нихан.- Как хубаво стояхме и си говорехме. Сега дори по- телефона не се чуваме често- беше цяла седмица на меден месец, после в болница, после вкъщи с Йомер. А ние тук стоим и скучаем.
-   Не говори така. Милата ми Дефне, колко нещо преживя за толкова кратко време.- Зажалва се Тюркян.- Горката ми тя, оперираха я дори.
-   Но пък ще става майка. Охх как хубаво ще си растат децата ни заедно. Жалко, че и нейното ще е момче, иначе можехме да ги оженим….
-   Нихан, не говори глупости!- Викна Тюркян изненадана.- Та те ще са първи братовчеди, може ли така?!
-   Мммм вярно!- Взе да се почесва Нихан, без да спира да яде.- Защото Дефне и Сердар са брат и сестра, нали?! Ахх Сердар, аххх. Да се бях оженила за Исо.
-   Гледай я какви приказки говори!- Възмутена бе свекърва й.- Какво ти става?! Добре ли си? Що за глупости са това?!
-   Остави, лельо Тюркян, остави! Сердар е виновен за всичко!- Успокои я Нихан, сякаш това обясняваше станалото, и стана да си вземе още диня от кухнята.

Йомер влезе в стаята на Дефне и седна на бюрото й, докато се навеждаше да я целуне.
-   Липсвахте ми!- Прошепна той до устните ѝ.
-   И ти на нас!- Стана и седна до него Дефне.
-   Нали не си уморена?!- Погледна я той.- Ако искаш ще кажа на Шукрю да те откара?
-   Няма нужда, Йомер! От какво да се уморя- от седенето на бюрото ли?!
-   Ходи някъде, видях! Нали не те боли раната?- Попита загрижено той.
-   Не, не, няма проблем. Превързал си ме идеално, не усещам нищо!- Помилва тя ръката му.
-   Къде ходи? Не носеше нищо, като се върна, значи не е било за чай.
-   Бях при Ясемин. Имаше да доуточним някой и друг детайл за сватбата.- Колкото и да не искаше да го лъже вече, Дефне бе принудена. За негово добро.
-   Аха. Почти обяд е, искаш ли да излезем някъде, за да нахраним малкия?- Сложи той ръка на корема й.
-   Може, без това вече умирам от глад.
-   Хайде тогава, да вървим.
Хванати за ръка, двамата излязоха от кабинета й. Минавайки покрай бюрото на Дериа, Йомер я предупреди, че отиват на  обяд и не знае кога ще се върне.
-   Добре, г-н Йомер. Напомня ви, че имате среща в 3.- Рече секретарката.
-   Ще се върнем до тогава, спокойно.- Иронично й отговори Йомер и поведе съпругата си навън. Дериа ги изпрати с завистлив поглед и продължи да работи.

Неджми излезе с куфарите си и се отправи към вратата. Нериман беше седнала на креслото в хола и го чакаше.
-   Къде отиваш, Неджми?! Не можеш да ме изоставиш!
-   Писна ми вече, Нериман. Пусна ми да страдат всички, за да си щастлива ти! Провали живота на Суде, съсипа този на Йомер! Колкото и да те обичам, не мога повече. Оттук нататък си сама.
-   Но какво ще правя? Нямам пари, нямам и дом вече. Къде да отида, как ще живея? Моля те, Неджми, не ме изоставяй!- Разплака се тя.
-   И аз те молех, Нериман. Колко пъти те молих да оставиш децата на мира. Колко пъти те умолявах да спреш игричките си и да оставиш Йомер и Дефне да изживеят любовта си? Колко пъти, Нериман?!
Съпругът ѝ излезе, а тя остана да плаче срещу затворената врата.
-   Какво ще правя сега?!

Неожиданный соперник для Барыша Ардуча в "Любовь напрокат".

Утверджается, что сериал, выходящий на Star TV, решил усилить актерский состав в новом сезоне.
Как известно, ранее сериал покинула Синем Озтюрк, исполнявшая роль Ясемин.

В новом сезоне создатели решили усилить сериал одним прекрасным актером. Поговаривают, что этот актер - Сечкин Оздемир, который также является близким другом Барыша Ардуча.

Агентство Сечкина говорит, что пока они не с кем не договорились. Некоторые источники утверждают, что договор держится в тайне.

Источник: GECCE

Неожиданный соперник для Барыша Ардуча в "Любовь напрокат".

Утверджается, что сериал, выходящий на Star TV, решил усилить актерский состав в новом сезоне.
Как известно, ранее сериал покинула Синем Озтюрк, исполнявшая роль Ясемин.

В новом сезоне создатели решили усилить сериал одним прекрасным актером. Поговаривают, что этот актер - Сечкин Оздемир, который также является близким другом Барыша Ардуча.

Агентство Сечкина говорит, что пока они не с кем не договорились. Некоторые источники утверждают, что договор держится в тайне.

Источник: GECCE