♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Аз съм Дефне Топал Ипликчи, съпруга на Йомер Ипликчи и майка на Йомер Ипликчи- Джуниър / вай бе, аз много сложно го пиша/... реших да започна да си водя дневник, след онези събития, когато си загубих паметта...

Изминаха два месеца от онези дни в които бях в зонта на здрача, но сега съм добре. Йомер и той закратко бе в зоната на здрача, но само за малко. В момента в който реши, че съм някоя си Гюпсе незнамкояси и е влюбен до полуда в нея/ мен го тупнах повторно с една чиния по главата и много бързо дойде на себе си. Жалкото е , че аз лично нямам никакъв спомен от това, което съм правила, само едно име е останало " Баръш". Както и да е.
   Решихме с Йомер да се отдалечим за малко от Истанбул. Дестинация за почивка- Италия. Малкия за пореден път е оставен на грижите на леля Нихан и Гюл / бавачката/. Йомер е наел малка вила в Тоскана или по точно в покрайнините на едно средновековно градче Кортона. Само Той и Аз, романтика, нощи под звездите на Тоскана, никога не съм била там и ми е страшно любопитно. По усмотрение на любимия ще тръгнем с джипа, за да спираме когато си поискаме, да се чувставме свободни....

Три дни по късно се връщам към дневника си...
Тръгнахме... Малко ми е гузно, че оставихме мъника, но нямаше как да издържи дългия път, а и като порасне ще види повече свят отколкото аз за моите 20 и няколко години. Йомер ме гледа с толкова много любов и като му гледам изражението, се изчервявам без да искам от мислите му.... Ах, любими... Дали да не спрем някъде?

.....
След два дни и половина пътуване най после пристигнахме в град Кортона. Взехме ключа от собственика на вилата придружен от краткия му разказ за това градче "Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Тук е сниман филма " Под небето на Тоскана"."
Ах, Йомер как разбираш от романтика...Скъпия ми той... Но защо спомена, че няма да сме сами? Ще видим като пристигнем...
Много красиво място, вилата хич не е малка има място за цялото семейство / дали да не повикам батко и Нихан с бебоците?/. Има две спални и просторна  дневна с огромна кухня с изглед към стария град. Толкова съм уморена от пътя и нещо времето май се мъчи да се разваля... Йомер е  като от желязо, след толкова шофиране реши да отиде да пие кафе в някое уютно местенце, да разучи околностите и да си поупражни италианския... А и да намери интернет, че тук сигнал няма, все пак трябва да се работи ...

Заваля и то как... Такива светкавици и Йомер го няма...Страх ме е... Боже, какъв е този шум... май идва от горе...

Най после Йомер си дойде, мокър до кости, но пък щастлив... Ще хапваме истинска италианска храна, запознал се е със собственичката на някаква тратотирия / май така се казваше/.... Ммм колко е секси само по хавлия .... Или без нея.... Дали да не му изтрия гърба?....
.......

Пак се връщам към теб дневниче, малко .... Йомер, защо е решил, че трябва да има Йомерджан сестричка вече. С малка разлика щели да са добри приятели...Затова ли е толкова усърден?...Ще има да чака, този път не той, а аз ще реша кога ще стане, или пък онова бе случайност, но при него случайности няма...Както и да е , имаме най красивото и умно бебе на света.... И пак този шум откъм тавана ....Хайде и Йомер се събуди...Решихме да проверим какво става горе, там има спаляна, да не е влязло някое животно....

.....

Два часа по късно и не мога още да си събера мислите и покъртителната гледка, която се разкри пред нас. Как може от цяла Италия точно тук и сега да срещнем точно тях...Живота наистина си играе понякога с нас...Корай и Дерия...В една стая, мъчейки се да разделят гардероба, Корай се бута пред Дерия, а тя се мъчи да си подреди дрехите...Йомер само дето не припадна от изненада, а аз загубих ума и дума....Сега ще се помъча да възпроизведа монолога на Корай " Ааа най после дойдохте...Откога ви чакаме...По точно аз, а тази проскубаната грозотия само гледа да ме ядоса и все ми повтаря, че не съм бил прочел вярно пощата на Йомер...Опс как се издадох...Изненада нали, голяма изненада ви спретнах в стил Корай Саргън... Ами исках и аз да видя Италия и като не знам къде д отида теших да проверя Йомер къде ходи....Защо я гледате тази маймуна така? Гледайте мен, харизматичния, неотразимия Корай Саргън....Оф, добре ще кажа- взех я с мен защото ме изнуди, хвана ме да ти ровя на лаптопа и за да не ме издаде я взех с мен, пък и знае езика, ще може да ми поръчва разни специалитети за хапване, нали така рошло... А защо сме в една стая, ами да има и вие къде да спите...и да не разберете са мен... Тя тази ще спи на онзи стол, а аз на леглото...ама то хич не е удобно, така убива,,,вашето е по меко...защо не дойдете да спите тук вие, тази ще остане при вас, а аз сам ще се ширя долу във вашата спалня...Стига подскача край мен, грознице..."

....

Часът минава два след полунощ. Не ми се спи... Йомер толкова сладко е заровил глава във възглавницата си... Как ли се чувства Корай бей на дивана в дневната? Стори ми се доста твърд... Ха, да не би в него да се зараждат чувства към Дерия? Той да пренебрегне собственото си удобство заради друг и то жена, освен Нериман ханъм....Май става нещо...Този Корай...
Как ми се доспа...Утре сме си организирали малко пътешествие из околните градчета, да видим, да опитаме и естествено къде без Корай бей и Дерия....