Говорим си за свръхестественото

Трябва много бърза реакция, ще опитам 

Става дума само да се отстрани идеята за течение и това може да го направиш при затворени веати, прозорци и др. подобни, за да се види дали има или няма течение. Чак после ще мислим за растението.

Да  И се сещам да добавя и друго - преди полюшването на листата, от едното от тях сякаш нещо пада, слиза надолу и след това се издига, пружинирайки /незнам точно как да го обясня/. Щом успява да ми привлече погледа това движение, представете си какво отклонение правят листата. Все пак не гледам в тях постоянно.

Има определени видове цветя, които правят така. Бях чела преди време статия защо става така, от сорта е, не е нещо свръхестествено.

Здравейте!
Изчетох цялата тема и по много от повдигнатите въпроси и аз имам преживелици
- сънуване на починали роднини;
- силни предчувствия;
-въздействие върху събития посредством силата на мисълта, вкл. облекчаване на болка
-нещо като бълнуване в полубудно състояние (както си го обяснявах навремето) - много сходно с това, което описвате като ОИТ
- странна поява и присъствие на непознати реални хора

Ще ми се да споделя и попитам за коментари по всички тях, но в един постинг няма как да стане - тъкмо да има и повече дискусии (надявам се).

А сега ще започна с най-потресаващата случка, която съм преживявала. Тя ме накара да осъзная, че вероятно имам по-висока чувствителност или по-лесна достъпност до свръхестестеното за нашата реалност.
Аз и група приятели бяхме на почивка на Поморие. Беше отдавна (преди новия век), когато там южния плаж беше безкраен, почти до Сарафово.  През повечето бреме бяхме на плажа. Аз обичах и сама да се разхождам по брега, търсех си мидички и разни неща изхвърлени от морето. Един следобед ми хрумна да отида до края на близкия вълнолом - бетонирана пътека върху камъни навлизаща на около 150-200 м в морето, а не като кей на колове. (Уточнявам за да е ясно точно обстановката.) И така, бавно и спокойно стигам до края на вълнолома. От три страни около мен море. Не беше бурно, но не беше и съвсем спокойно. Постоях так няколко минути в пълна увереност, че край мен няма никой - абсолютен факт. Вероятно за нещо странично съм си мислела, (не помня) когато чух някой да ме вика по име.
-Таня! (примерно). - спокоен мъжки глас, малко далечен, но и непознат за мен ...
Машинално си дадох сметка, че съм абсолютно сама и няма от къде да дойте този глас - с една дума "счуло ми се е." И не му обърнах внимание... Миг след мисловното ми отхвърляне отново чух
-Таня! - същия глас, още по-близко, по-ясно, и все така навяваш не уплаха, а спокойствие. Автоматично се извърнах назад и отговорих
-Да?
Никой! Абсолютно сама! Само тихия прибой на вълните!
Малко е да  напиша, че се разтеперах! Направо се вцепених. Инстинктът ми казваше да бягам, но и да хукна ме обзе страх? Как и къде да избягам от човешки глас без човек? От друга страна този глас наистина излъчваше спокойствие, сякаш е знаел, че "докосвайки" ме ще ме изплаши, а не това е искал... Все пак полудялото ми сърце от ужас ме накара с бързи крачки да се върна обратно на плажа при компанията. И така и дните и нощите докато не свърши почивката хем не можех да не мисля за преживяното, хем треперех от страх да не ми се случи пак. ... Не не можеше да полудявам, нито шизофрния да развивам, защото съвсем ясно си давах сметка, че преживяното е извън нормалното за живота. ... Никога повече не ми се случи такова нещо. Но след време, не знам точно - месеци или година си спомних за нещо от преди него. Няколко години по-рано бях чела във вестник "Феномен" (май така се казваше - един от първите на тематика за паранирмални явления), че по морето витаел дух на починал моряк или рибар, който не бил преминал в отвъдното, а се свързвал гласово с хора по плажа. Имало хора с които разговарял доста, а не както при мен - май аз не му дадох тоя шанс..., така си го обясних в последствие....
Ще ми бъде интересно, ако някой сподели подобен опит и да ми изтълкува случката според своите разбирания.

agitak, това с извикването по име ми се е случвало и на мен, преди години поне няколко пъти. Даже и когато не съм била сама и хората около мен също са го чували /някой да ме извика по име/, дори сме си задавали въпроса "абе, ти чу ли това?". Нямам обяснение.

Случкта с моряка ми напомни за фотографиран дух на такъв от туристи. Действието обаче се развива на испанско море/океан. Не се сещам точно къде беше. Снимките ги видях: в морето, до кръста над водата, белезникава мъжка фигура, не материална. Ще рече като облаците както са. И това се вижда след проявяването на снимките, не в реалност да се вижда.
Опитайте се да приемате спокойно такива звукови, а и не само звукови прояви. Никой дух няма за цел да ви плаши. Просто обитават своя си свят, дори и тогава, когато съвпада с нашето лично пространство.

От понеделник си нагласявам телевизора сутрин да се включва за да ме събуди и ми направи впечатление, че след два часа сам се изключва, със сигурност има някакво логично обяснение но днес не го направи, а вчера бяха 3 години от смъртта на майка та някак ми се иска да вярвам, че е била около мен 

Искам да ви разкажа и за сънуването на мои починали близки.
Двете ми баба и единия от дядовците ми си отидоха на преклонна възраст (над 90 г.) и в рамките на 1-2 години. Най-близки съм чувствала родителите на баща ми - те си отидоха един след друг през 4 месеца през 2011 г. Също, и на тази баба съм кръстена. Много ми беше мъчно от раздялата, но не го преживях чак толква трагично - очаквано си беше, а и те накрая се мъчеха, та може да се каже, че приемахме смъртта им за облекчение за тях.
Но на погребението на баба по време на траурния ритуал в дома на покойника преживях неконтролиран плач. Всички най-близки до покойницата седяхме около ковчега, а останалите гости - по-назад на общи редове в залата. Аз бях от лявата й стана до главата. И от началото на церемонията ме обзе неподвластен на контрола ми плач като ритмично хлипане/хълцане! Никога преди не ми се бе случвало нито точно така да плача, нито да не мога да спра конвулсиите си! Беше ми станно, даже си мислех, че всички ме чуват (естествено) и ще ми мислят, че настина съм в неудържима мъка, а не беше така. Сякаш някой друг използва тялото ми за да плаче. Друг никой не плачеше като мен!... С баба като сме си говорили за умиране, се сещам че ту ме е питала дали ще плача за нея, ту ми е казвала да не тъжа много. Не знам какво да мисля за преживяното при погребението ѝ. Не се страхувам от смъртта, дажа откакто в мир си отидоха старите сякаш се убедих, че това си е естестен процес, тъжна е само раздялата.
Мина известно време (няколко месеца може би) и започнах да ги сънувам - не често, но мисля, че всяка тяхна поява в съня ми аз я запомням. И винаги ги виждам усмихнати и щастливи. Изобщо, появата им в съня ми ми носи чиста и силна радост, каквато в будно състояние не съм чувствала от не помня кога! В повечето случаи като ги видя и си помислям, че те са живи и страшно се радвам на тоя факт, кавам им го и те ми се усмихват и казват че са добре и всичко е наред. Като се събудя още ме държи радостта, въпреки проумяването, че е било сън. Не знам какво да си мисля - много ми се ще където и да са наистина да са добре и да са щастливи!
Преди 4 месеца почина и баща ми. Не беше здрав, но и неочаквахме внезапно да си отиде. ... За него не плаках така както за баба - просто онзи плач беше нещо неестествено и неизлизащо от моето съзнание.
Наскоро (може би преди седмица) и той се появи в съня ми, но образът му беше доста блед (като недорисуван) -- просто аз си знаех, че е той. Стояхме един до друг и пред нас дойде дядо (неговия баща) - много силен образ и пак така усмихнат и щастлив. Толкова истински, че пак се зарадвах, че е жив! На темето на главата си имаше едно бяло парче плат, подобно на марля от мед. превръзка - мислех си да го питам защо е на главата му, но повече ме завладя факта че е жив, а и той каза, че е жив (разбира се!), че е добре, че всичко е наред. Интересното беше, че не гледаше мен, а баща ми - мисля, че имаше да му казва нещо и някак си двамата бяха в контакт.  Друго от този сън не помня.

Хубави сънища. Радвай им се.
Сравнително скоро вече с апаратура е заснето и установено момента, в който душата се отделя от тялото при момента на смъртта. И е факт, че наистина съществува и не е само на приказки.

Интересно! А можеш ли да дадеш някой линк?

Разбира се, че душата отделяйки се, отива някъде и продължава своето съществуване.
За това  има  отдавна свидетелства в Светото предание. Светите отци дори са виждали душите на хората.
Съвременната апаратура, която отчита олекване на тялото обаче не може да каже нищо повече.

Не става дума за олекването на тялото. Това не е сигурен признак. А апаратурите са комбинация от Кирлианова камера, компютър и още една био.... GDV апаратура.
https://youtu.be/kQ4a_Gu49SA
Коротков е руски учен, който от години изследва биоенергичното поле и енергийни полета. В ЮТуб има няколко негови интервюта, в които разказва за своите изследвания.

Здравейте!
По въпроса със свръхестествения преживявания мога да говоря много - имам "дарба". Като дете обаче се страхувах доста от нещата които виждам и ми се случват и направих всичко възможно да затворя колкото мога врата към другия свят. Няма да ми стигне годината, да пиша за това.
Та, по въпроса с децата, които избират родителите си. Миналата година претърпях една неуспешна бременност, в момента отново съм бременна. Интересното е, че в деня, когато бебчето е заченато, по случайност се озовахме на Рупите... След това, много преди закъснението аз вече знаех, че съм бременна с и е момиче. Оказа се, че  отново съм с инфекцията, заради която загубихме предното бебе. Бях откачила от притеснение. Една вечер, точно преди Бъдни вечер беше си бях легнала, събудих се от неприятен звук - до мен на земята се търкаляше топче. Да, там имаше малко момиченце и си играеше с едно мънисто (скоро бях пръснала една перлена огърлица)... Тя просто дойде да ми напомни, че е там и всичко ще бъде наред!

Разкажи моля те повече за тези неща, които виждаш и за децата, които си избират родителите си?