Децата на АРТ технологиите, размисли и страсти 25

Гуги- да, точно сравняването на децата най-много ме дразни. Другото е " супер-дупер" децата- отчетната тема, която по-често само наблюдавам вече се превръща в точно такава мерилка- още малко и на 4-5 месеца ще проходят, то са едни пълзения, едни думички, мани.... знам, че всички се гордеем с децата си и те са най-добрите, най-хубавите и най- умните, ама айде моля ви се... Някой път ми идва в повече

Кристи- Кашмирката ми има телефона, звъннете ако решите пак да маате гащи из парка. Ще ми е драго да се видим. Темата за Малинов някъде и изгубих дирите, а и в последно време ми беше станала леко досадна, та не съм я и търсила, но някои хора ми липсват и бих се радвала да ги видя, както и да се запозная с теб

 bouquet Нормално е да ги мислиш, как няма..Smile За мен тръгването на ясла беше един от най-трудните ни периоди за сега, но заради трудната адаптация и раздяла.

ирен, съчувствам ти искрено, наистина е много криво като се разпищят и двете навън / и аз така и не измислих начин при двама да ги мъкна/, излизала съм от кожата си в такива моменти при мен едното се дереше нон стоп, другото понякога имаше яки включвания, ама като станеше така навън, особено когато съм сама ми идеше да се затрия някъде, спомням си сега и за случай, в които даже баща им беше с нас и пак и двамата ни се скъсаха нервите, та се прибрахме преждевременно като поседнаха вече по едно време имаше малко затишие и оглеждане на околния свят, ама после пак пощръкляха сега това дето се дереше нон стоп повече слуша, другото обаче е волна птица и не се подчинява на никакви правила
и дето много се хвалех, голямото вече всяка нощ по някое време се преселва при нас, страшно му харесва, в тая жега хич не е кеф някой да се лепи за теб, че и климатика изключвам като дойде, а за кучето не искам и да казвам колко е потресено
ако знаете как искам да ви снимам клип как се храни моето малкото, гарантирам ви, че ще се смеете със сълзи, преди малко докато опитвах нещо да му вкарам в устата си го помислих

при нас е котката  Тя е потресена, откакто ги е видяла. Отначало бягаше от тях, вече малко по малко започна да ги доближава, дори тази нощ направи опита да се качи при тях в креватчето.

  подобно и при нас, и до сега не ги долюбва особено, нищо не им прави, ама предпочита по възможност да е по-далеч от тях

а те правят ли и нещо 

не Бамба, почти не я отразяват, като влязат там където спи, тя им се скарва, че са и навлезли в територията, дразни се на гръмогласни изпълнения, по едно време големия и се обиждаше и ревеше много рядко като е до тях едва се присягат да я докоснат, тя ги близва примерно и до там, повече не се поглеждат иначе моето голямото много харесва котки на улицата, страшна радост са за него

моето дете пък май го е страх и от кучета.
направо пищи и бяга като види някое по-голямо 
аз имам страх от тях, ама пред него не помня да се е проявявал, та едва ли аз съм му го насадила.
в същото време леля му имат голямо куче, от него не бяга.

Ирен Как успяваш двете едновременно да ги приспиваш?   Аз ги редувам, че не ми се получава иначе, но поне започнах да се специализирам в едновременното хранене. Не знам дали прочете онази статия - според мен, има голяма доза истина в нея. Моите малчовци станаха по-спокойни, от както им загасих лампата нощем и спрях телевизора - преди работеше цяла нощ, за да ме разсейва, докато будувам, а той е точно до бебешката кошара. Като ревнат им пускам бял шум от сешоар в ютуб - не винаги помага.
Прави впечатление, че бебетата колкото повече растат, толкова повече бодърстват и съответно, търсят внимание - искат някой да се занимава с тях, а като са двечки е още по-трудно. При нас и люлката не помага в повечето случаи - дерат се, щото искат при мама или тате на ръце. Да не говорим, че искат и при нас да спят - продължавам да взимам някое бебе при мен в леглото, за да миряса и после го връщам обратно. Уж в количката спяха, като дрогирани, но напоследък и там бодърстват - друсането засега ги успива, но огладнеят ли - нищо не помага. Такъв рев от глад само едно бебе може да постигне - пълна програма със зачервяване, тръшкане, задавяне, мятане на крачета и ръчички с все сила. Едвам успяват да дочакат действието на лекарството за колики, а често не го дочакват изобщо, защото ми става жал и им бутвам биберона в устата. С други думи - май е период, който трябва да изтърпим. Само си представи какъв кеф ще настане, като започнат да се забелязват един друг и да се заглеждат по играчки...тогава се надявам малко да си отдъхнем.   Да се похваля, че Леа днес за първи път се засмя с глас. Такива моменти ме карат да забравя умората и липсата на сън.  

Бамба, може после да го преодолее, те особено големите кучета с ръста си може и да ги плашат, моите от една овчарка веднъж се бяха изплашили преди време, ама тя хем голяма, хем им се радва и скача по количката, те се втрещиха
Кити, наистина сякаш са периоди и е до изтърпяване да не те плаша ама хич не си отдъхнах като започнаха да се забелязват и да отразяват играчки аз гледах да не ги приспивам на ръце, най-много люлеене в шезлонги им се полагаше, че все ме беше страх да не ги науча на ръце понеже съм сама с тях, в общия случай си ги слагах в леглата и се мъчех така да заспиват, не винаги ставаше, но в краен случай вземах и люлеех беззъбата усмивка е страхотна, а като е и със звук ..

А, Кити, то приспиването днес стана случайно Просто ги взех върху мен и двете щото плачеха и те взеха че заспахя, явно са изтощени от вчера.
Статиятс я четох, даже я дадох и на мм да я прочете.Ми държим ги ама като не носим и не друсаме ще се скъсат да реват.Но ще продължаваме да видим.Тсзи сутрин ми каза,че ги е оставил сами в креватчето ,помрънкали малко и заспали.Аз бях в хола да поспя и днес съм 6
Смеха с глас,особено бебешкия е нещо невероятно  
Моите се усмихват и издават звуци,нонистинския смях с глас си го чакаме. Иначе се заглеждат една друга и по играчки, но за кратко, усмихват се известно време и пак почват да реват

Мойто пък тръгва директно към кучето, колкото и да е голямо, даже ако е по-голямо, по-добре, и му ръмжи - щото се е научил, че така прави кучето, а не бау-бау и мен ме хваща страх животното да не си помисли да агресира, като го доближава друго ръмжащо зверче

Кити,  не искам да те отчайвам, но моите много рядко се заиграват един с друг. Виж да се дракат по цял ден, това го умеят най-добре. И да знаеш, че няма отдъхване докато не тръгнат на детско заведение.

Мале Гуге, представям си каква е картинката, незнам как ми издържат още нервите.
Днес имах глупостта да отида с двмата до магазина защото се затръшкаха за кубети. Ми излязохме с 2 вафлени фунийки пълни с някакъв шоколадов крем. Повече такава грешка не, прибираме се и злоядкото отказва да яде, щото простата му майка му уйдиса на акъла. Ставам да взема дистанционното да му спра детското, и навръщане стъпвам върху метална количка. Същевременно държа купата със супата, така се подхлъзнах незнам как балансирах между супата и падането. Е имаше жертва брат му, защото го оплисках малко със супа. И то като писна, че съм го изцапала, направо ми завря чайника.

Фели- разсмях се с глас щото си те представих като Лорд Съмърсби с паницата със супа, а после и едно фиде как му е застанал на бретона на малкия

Уффф, отивам, че ми изгоряха чушките

те след детското заведение се прибират в къщи вечер.
и понеже там има ред като се приберат наваксват, та положението е мааалко по-особено