И да кажа че не съм свекърва и няма да бъда - тъща съм.
Може би той е машата, но е факт, че всички безумия идват от неговата уста 

, но с цел да не падне и да не се удари. Иначе те си я водят за ръка, но само родителите имат това право. Околните са потенциални бактерионосци или може да я пуснат и да падне...Не ходи на градина, като тръгне- жална им майка на госпожите
Може би той е машата, но е факт, че всички безумия идват от неговата уста 

, но с цел да не падне и да не се удари. Иначе те си я водят за ръка, но само родителите имат това право. Околните са потенциални бактерионосци или може да я пуснат и да падне...Не ходи на градина, като тръгне- жална им майка на госпожите 
. Имаше предвид кой ще ги гледа на старини и ужасно грозно ми стана от реакцията му (свекър ми има още 3 сина, така че не е опрял само и единствено до нас, за разлика от родителите ми, защото аз съм единственото им дете). Съвсем скоро предстои да им съобщим, че много скоро заминаваме (съпругът ми отива с осигурена работа, вече е подписал договора, от фирмата помагат с набавяне на информация и в общи линии не скачаме в тъмното), шегуваме се, че ако свекър ми ни зададе същите въпроси, съпругът ми ще му отговори "Ами, вие оставате тук." 
Аз мислех, че ще се зарадва тогава, че ще има кой да я гледа на стари години, ама не - то при нея няма угодия. Сега почти 20 години по-късно все още не сме я гледали - за щастие. Да е жива и здрава жената! Радвам се, че мъжът ми си изпълни желанието - отиде, видя и сам взе решение на база на собствените си желания и очаквания, а не се повлия от тяхното мнение.
До тези изводи обаче стигнах след много изпитания. И аз съм човек като другите, и нищо човешко не ми е чуждо. Имали сме много, наистина много, сега имаме малко. Свиква се. Но имаме и дете с увреждане и ако имам право на едно едничко желание - то ще е детето ми е да е здраво и да може да отлети от гнездото като другите ми деца някой ден. Веднъж, когато свекървата пак беше ревнала как били сами и ние сме надалеко (да кажа, че родният ни град е на 400 км от София и си ходим рядко, но причините за това не са, че е далече, а че с тях е много трудно да се разбираме), аз й казах, че аз пък ще се радвам, ако всяко дете може да си хване пътя самостоятелно и да има свой щастлив живот дори и без мен. Имах предвид и най-малкото дете. Не ме е страх, че ще остана сама, страх ме е, какво ще стане с малкия като ни няма нас. Разбира се, че братята му ще се грижат за него. Но нали и те ще искат да си имат свой живот. Вместо радост да са трима, ще йм оставя грижа. Но тя тези неща не може да ги разбере. Гледа ме и се чуди - дали не съм се чалнала нещо. Тя гледа само и единствено себе си и собствените си представи за това какво трябва да се случва в живота й. Всички трябва да са на пета около нея. Емоционалната й интелигентност е нулева, а иначе се има за много чувствителна
), но да й кажа, че няма защо да си слага такъв таралеж в гащите. Препоръчани теми