С какво ви дразнят свекървите- 67

Я бързо някоя съфорумка да се оплаче от свекървата, че на Nevdi сигурно й писнаха ушите от нас.

Ох, така хубавичко мога да се оплача от моята ей сега, че ще отвея Невди с мръсна газ  Но е доста лично и засяга други хора, не мен, затова ще се въздържа 

С най-голямо удоволствие, но откакто не комуникирам с нея, не ме дразни чак толкова.

Иначе, за да обърна казуса на Невди, мога да напиша - моята не ми дава да готвя в нейната кухня.  

Ти сериозно ли се считаш за инстанция да заповядваш на хората къде да работят, кой и как да си/им гледа децата? 
Иначе другите са се взели насериозно 

Всеки път си казвам, че няма да пиша повече по мойта "драма", но абсурд ме провокира....

absurt, не съм те наела за личен брачен консултант, та да ме съметваш мъжа ми да си смени работата. Много далече стигна!

Аз мога да се грижа за децата си 365/7/24. Винаги съм казвала, че нямам право да се оплаквам, щом са здрави (Пълна луна пожелавам ти много търпение и сили!).  Предпочитам да са около мен и не настоявам свекърва ми да ги гледа. Когато си на работа от 09:00 до 18:00 времето, което остава за домакински задължения, общуване със семейството и престави си - забавления, драстично намалява. Споменах, че се старая да готвя домашна и разнообразна храна. Това намалява до минимум купуване на готова храна и полуфабрикати и увеличава времето, което отделям за готвене.  Свекърва ми не работи, току-що се пенсионира, физически активна е. Ако децата не отидат при нея за известно време през лятото, предолагам, че ще има обидени. Не омаловажавам грижата и, като казвам, че децата са големи и се оправят сами. Също така не смятам че съм я затруднила до степен да капитулира от безсилие и умора в момента, в който се появя.


А за този цитат съм без думи!!!

Толкова Бърз и напрегнат и животът,че  нормално  родителите искат да помагат с каквото могат.Едни не дават децата си ,други  пък не ги искат,от едно дребно дразнение  стана  голям проблем.
Аз пък се страхувам,че  когато станат за гледане,няма да мога вече.И планирам как ще наема помощничка,но  няма да се откажа да се радвам на внуците.стига да съм жива.Ако не мога да готвя,че съм сама  и те са две  дечица, малки още ,има стол  и ще  наема да ми носят храната ако и това няма как да правя. Сигурно ще има начин ,сигурно ще се справям ,но си мечтая  и редя  и  премахвам препятствия.Стига да съм в кондиция  да мога да ги поема. Страшно име  трудно,дори да имам забележки някакви ,идеи   как би било по-лесно си ги държа в мен ,нито е момент нито начин да помогна с тях. Което не ми пречи като не мога да заспя да прехвърлям ко е какво  и  как. И акъл да си го задържа за себе си.
Наистина ,въпреки  че съм живяла в друг свят и си го казвам ,искам децата ми да не са в него,искам да усещат подкрепата ми ,макари  символична.
И давайте  друго.Това е  пресолено и прекалено вече.И нова тема трябва...

Е, това е важното - да мислят като теб.  Че може да не си права - много важно.

Оффффф, стига вече. Плащат ли Ви на теб и на Абсурд за провокации ?

Не знам дали плащат , но някои потребителки размахват пръст и обиди в почти всяка тема.
Абсурдно е просто.

В детската градина бяха направили родителска среща на тема: Почивка за родителите. Според психолозите родителите следва да преотстъпват понякога някои свои родителски задължения на останалите роднини, да имат своя личен живот, да си вземат глътка въздух. Да не забравяме как в миналото дойките са поемали значителна част от дейностите на майката.
И още: времената се променят. Преди няколко десетилетия, например, е било съвсем нормално дете на 6 год.да бъде оставено само вкъщи, след като бабата, да. бабата, а не майката е била по цял ден на работа на полето. Примерът е по действителен случай. До неотдавна първокласниците сами бяха оставени да ходят на училише, сега и във 2-ри, и в трети клас това е рядкост.

Коя си ти, че се вмъкваш в комуникацията между мен и авторката?
Не стига, че не смееш да застанеш с ника си, ами ще ми правиш квалификации и ще определяш какво да казвам и как да го казвам.
Намери си друга работа, която да вършиш без да трепериш от страх, че ще те разберат коя си.

Как разбра,че треперя от страх? Има опция - ползвам я. А,коя съм аз,че да се меся, ами много просто.. и аз съм потребител на форума и мога да пиша където си поискам. И съм решила да пиша, защото  ми стана обидно като прочетох как "изля" простотията си срещу жената. Обиждаш и определяш хора без да ги познаваш и скачаш срещу мен,че съм писала анонимно. И мен ме прати да си търся друга работа,така ли?  
Много чести станаха "съветите" ти. И аз ще вси позволя да ти дам един съвет - Когато нещо не е по вскуса ти, просто го подмини. Не е нужно да обиждаш хората.  

Да сменя плочата  
Кажете сега редно ли е според вас децата да бъдат запознавани подробно със здравословното състояние на възрастните?
Историята: Преди месец и половина имаше опасност поради лекарска грешка при операция свекърва ми да загуби зрението на едното си око. За щастие се намери друг лекар, който да оправя бакиите на колегата си и засега бавно и славно след много нерви и тичане нещата вървят към оправяне. Онзи ден свекървата се обади на средния ми син / на 12 год/ и в най-дълбоки подробности му описа всичките си перипетии и драми, включително как са й бъркали в окото, какво са й правили. Направо побеснях! Ние на детето му бяхме казали, че баба му има проблем, че положението е тежко и лекарите се борят да я оправят. Без драми, без подробности, без вживявания! Просто информация, да знае. Не смятам, че децата трябва да се притесняват твърде много. Това е работа на възрастните, а ние буквално бяхме изправени на нокти и всеки час се осведомявахме за ситуацията. После синът ми каза, че се е почувствал много зле и все си представя как му бърка някой в окото. Освен това бабата се оплакала от дядото, защото тя била зле, а пък той не знам си какво  и т.н. Свекърва ми е бивша медицинска сестра и много умее да разказва натуралистично медицинските манипулации.
Та така, ядосах се! Аз съм против децата да се занимават първо с много тежки ситуации и второ с междуличностните проблеми на възрастните. Обаче никой не ме пита какво мисля за това. И да й кажа на свекърва ми това, тя ще каже: Какво толкова? Аз страдам, искам да споделя! Ние сме семейство и трябва да си помагаме. И други подобни ...
Обаче с детето ли трябва Мъжът ми е нейният син. Той беше в течение на всичко. Даваше кураж, успокояваше, информираше се, изслушваше и беше готов, ако трябва да тръгне веднага към тях. Но не! Това никога не й е достатъчно. Всички трябва да са осведомени да ахкат и охкат заедно с нея.
Това е една от причините да държа средния си син далече от нея. Не искам да е кошче за оплаквания на баба си!

В началото помислих,че собствените ни деца имаш предвид.И на тях не казвам подробности ,но повече неща на единия,който е лекар и  се отпуска да говори и той   по здравни  проблеми.
На  внуци  не знам защо?
И защо точно на това дете,средното,разправя?
И да ти каже какво толкова си и кажи,че не е приятно за теб и  за самото дете ...пък след няколко пъти дано схване.
Добре,че не  е бил гинекологичен проблем....

Какво да ти кажа - била съм от тези чувствителни деца, които са си представяли всякакви такива гадости, дето им описват възрастните. Не мисля, че е редно, ако детето е склонно да се вживява, да му се описват подробности. Братовчед ми на 12 не би се впечатлил от историята, аз обаче много преживявах да видя баба ми след операция и да ми разказва какво са й правили