Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 227

Tuba Büyüküstün went the Women Solidarity Association during her visit to the Moroccan city Casablanca. Tuba Büyüküstün went to Casablanca for the second time, in order to promote the new product of Pantene as she is the face of the company and where she visited the Women Solidarity Association. Tuba Büyüküstün who has been greeted with a great interest by Aicha Chenna, the President of the Association, and by other women. Büyüküstün took part to the conference organized under the leadership of the Association president Aicha Chenna and Pantene.

Има много инфо за тези неща и в темата ни тук, ама... нямам време сега да търся, а само това ми излезе.

ЗАТВОРЕНИЯТ КРЪГ ИЛИ КАКВО НЕ МУ ДОСТИГА НА ЧОВЕК ЗА ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ?

категория: Притчи и мотивиращи истории
Живял някога един тъжен и нещастен цар. Той имал слуга, който бил пълна негова противоположност – винаги бил весел, жизнерадостен и доволен от живота. Всяка сутрин, когато носел закуската в покоите на своя господар, той го будел с някаква весела песничка. Усмивката не слизала от лицето на слугата, очите му греели, походката му била жива и енергична. Щастлив човек бил!

Един ден тъжният цар го повикал при себе си го попитал:
– Разкрий ми тайната си!

– Каква тайна, Ваше Величество? – учудил се слугата.

– Кажи ми каква е тайната на твоята неизчерпаема радост?

– Няма никаква тайна, господарю мой!

– Не ме лъжи! – гневно казал царят. – Единственото, което не мога да простя, е лъжата! Казвай каква е тайната!

– Ваше Величество, ако това може да се нарече тайна, аз просто нямам причина да бъда нещастен. Моят господар ми е оказал високата чест да бъда негов слуга, имам покрив над главата, където живея с моето семейство, здрави сме, облечени сме, сити сме... А моят щедър господар понякога ми дава допълнително възнаграждение, с което можем да си позволим някои дребни удоволствия. Как да не бъда щастлив?

– Виж какво, не се подигравай с мен! – ядосано продължил царят. – Никой не може да бъде щастлив заради това, което ми изброи току-що.

Слугата само се поклонил и излязъл. А царят продължавал да размишлява над думите на слугата. „Но как е възможно човек да е толкова доволен и щастлив от живота, при положение, че се храни с останките от царската трапеза, ходи облечен със стари и износени дрехи и живее в бедна колиба?“ – мислел си той.

Когато се поуспокоил, царят извикал най-мъдрия от съветниците си и го попитал:
– Кажи ми, защо моят слуга е толкова щастлив?

– Ваше Величество, защото той не е в кръга – отвърнал мъдрецът.

– Кръг?! Какъв е този кръг? – възкликнал царят. – И как фактът, че не си в него, те прави щастлив? Обясни ми!

– Не, този факт просто не го прави нещастен – обяснил съветникът.

– Чакай, значи, ако правилно съм разбрал, членството в кръга прави хората нещастни – в още по-голямо недоумение попитал царят. – И как тогава моят слуга е излязъл от него?

– Ами просто никога не е влизал там – вдигнал рамене мъдрецът.

– Но какъв е този тайнствен кръг?

– Това е затворен кръг, който се казва „Деветдесет и девет“ – отговорил мъдрецът с такъв тон, сякаш самото име обяснявало всичко. – И озовеш ли се веднъж в него, е почти невъзможно да излезеш повече.

– Нищо не разбирам...

– За да разберете механизма на кръга „Деветдесет и девет“, господарю мой, трябва да го видите със собствените си очи. Ще направим така, че слугата Ви да влезе в него, за да видите какво точно се случва. Но имайте предвид, че когато някой бъде поканен да се присъедини, той може да вземе решение да влезе в него, но може и да се откаже.

– А той няма ли да знае, че това ще го направи нещастен? – попитал заинтригувано царят.

– Когато разбере, вече ще е твърде късно – отговорил мъдрецът. – Ако Вие сте готов да изгубите най-добрия си слуга, за да видите как работи кръгът, тогава да го направим. Ще Ви чакам тази нощ пред дома на слугата Ви. И трябва да носим с нас торба с деветдесет и девет златни монети.

В уречения час царят и съветникът му се срещнали пред дома на слугата и тайно се промъкнали вътре. Това не било трудно, тъй като щастливият човек никога не заключвал вратата си.

Мъдрецът сложил торбата със златните монети на видно място и до нея оставил парче хартия, на което било написано: „Това злато е за теб като възнаграждение за това, че си добър човек. Наслаждавай се на богатството си, но никога и пред никого не говори как си се сдобил с него!“. След това съборил масата колкото се може по-шумно и помолил царя да се скрият и да наблюдават какво ще се случи по-нататък.

Слугата се събудил от среднощния шум и влязъл в стаята. Погледът му веднага попаднал на торбата със златните монети, той се доближил до нея и прочел бележката. След което я взел в ръце и я раздрусал. Чувайки звъна на монетите, очите му заблестели по особен начин и той я притиснал към гърдите си. Огледал се наоколо и отишъл да залости вратата и прозорците.

Царят и съветникът продължавали да наблюдават сцената с притаен дъх, стараейки се да не издадат присъствието си. Слугата изправил масата, запалил една свещ и изсипал върху нея цялото съдържание на торбата. Не можел да повярва на очите си... Цяла планина от златни монети! Той започнал да ги гали, да си играе с тях... пълнел шепите си и после с наслада ги изсипвал отново върху масата. После започнал да ги подрежда на купчинки от по десет монети. Една купчинка, втора купчинка, трета, четвърта... И когато направил последната, десета купчина от монети, той видял, че в нея са само девет монети. Преброил отново всички купчинки, преровил торбата, за да види няма ли останала някаква монета, огледал пода...

Но нямало повече монети. В последната купчинка имало само девет монети. „Не може да бъде! – мислел си слугата. – Обрали са ме!“

Отново започнал трескаво да рови в торбата, огледал със свещта всяко ъгълче на стаята, но истината била такава: Монетите били 99!
– Не ми достига една монета! – тихо казал слугата. – Сто е перфектно число, но деветдесет и девет...

Нощните посетители гледали с интерес. Лицето на слугата вече не било същото. В средата на челото му се появила дълбока бръчка, очите му били присвити, а погледът му напрегнат. Оглеждайки се притеснено на всички страни, той прибрал монетите в торбата и я скрил. После взел хартия и перо, седнал на масата и започнал да пресмята колко време ще му е необходимо и какви икономии трябва да прави, за да спести още една златна монета.

Той разсъждавал на глас:
– Ще работя без да почивам, ще работя два пъти повече, няма да харча за никакви дребни удоволствия допълнителните пари, които господарят ми дава! А когато златните ми монети станат сто, вече ще мога да си почивам! Ще бъда богат! Ще имам 100 златни монети!

Слугата пресметнал, че ще му трябват 11 години да работи и да икономисва, за да натрупа заветната стотна монета. Ако спести от някои разходи за жена си и за децата, срокът можело и да се скъси.

Царят и мъдрецът се прибрали в двореца. Нямало какво повече да гледат. Слугата вече попаднал в затворения кръг „Деветдесет и девет“.

През следващите дни и месеци човекът коренно се променил. Непрекъснато нещо смятал и пресмятал. Блъскал вратите, мърморел, погледът му помръкнал.

– Какво става с теб? – попитал го един ден царят.

– Нищо.

– Но ти пееше и се смееше всеки ден, очите ти блестяха...

– Нали си върша работата, Ваше Величество? – недружелюбно отговорил слугата. – Да не би да искате от мен да бъда и шут?

Естествено след тези думи царят изгонил слугата. Все пак не било приятно всеки ден да гледа намръщената му физиономия.

Не е ли възможно този господин да е хлътнал по Туба, докато са снимали, а тя да е предпочела Онур и това да се е отразило и на играта му и да е искал час по-скоро да свърши тази мъка  Невъзможно ли е ? Просто хрумка от моя страна 

И аз, дето съм изчела де що има книги издадени за живота на Фреди научих много неща, които не знаех - например, че свободно е говорил за бисексуалността си, все си мислех, че е крил този факт  - аз напр. изобщо не подозирах, преди да умре. Разочаровах се от Павароти  - значи било пошло, а той след това защо пя заедно с кой ли не ? Явно с него не е било пошло  Не обичам завистливите хора ... Хареса ми, че във филма показаха невероятното чувство за хумор, което е притежавал Фреди - Роджър е бил най-близкия му приятел, а останалите са били неговото семейство, ама не му липсвали  Брайън много пъти е казвал, че Фреди никога не им се е налагал, а успешно ги е манипулирал  за да постигне това, което е искал . Интересен филм, радвам се, че го открих ... голям човек беше    /spoiler]
Благодаря за страхотната притча!
Цвети  Вичи  за всичко споделено 
Хубав ден, макар и доста хладничък днес!