За грубостта, мазохизма и принципите

Много добре е казала продавачката на приятелката ти, всички трябва да правят така, но малко го спазват. На брат ми редовно му искат лична карта като ходи да ми взема цигари, въпреки че отдавна е минал възрастта, просто изглежда по-малък.

В САЩ има човек от ръководството, който специално следи дали са озъбени, пардон, усмихнати продавачките. Ако някоя не се зъби и я гонят.
 В Европа не е така. И слава Богу.

Всъщност продавачът може да е любезен и без да си показва кътниците. Достатъчно е просто да си върши работата, няма нужда чак да се мазни на клиента.

Вярно е това, винаги са усмихнати, личи си, че го правят, защото така са им казали, но поне не ми висят на главата. У нас, ако не се храни докато си в магазина или да пуши отвън, са залепени зад гърба ми и само питат с какво могат да помогнат, последното съм го забелязала най-вече в моловете.  Разбирам, че това се изисква от тях, но не ми е приятно докато разглеждам някой да ми диша във врата, защото и това се е случвало.

Много го мразя това. Мразя да ми се залепят и да почнат да ми предлагат това или онова.

Макар че си зависи и от продавача. Има до нас едно магазинче за дънки, където ти помагат да си избереш без да ти се натрапват и вече даже се познавам с продавачката, защото все там взех да ходя именно заради начина и да ми влезе под кожата и да ми помогне да си избера. Прави го с желание и не е да ми пробута нещо, а наистина вече ми знае и вкуса и мярката.

 Не е никак лесно да си търговец. И добрите веднага изпъкват.

Мога само да се зарадвам на продавачката на цигари! Де всички да правеха така!

+1

Слава Богу, наистина, че това би ме довело до лудост и то по - голяма от неучтивостта
Сестра ми твърди, че в Европа всички са сърдити още от Втората световна война
А освен това да ми дишат във врата в магазин  /полудявам направо!!/, любимо ми е като пипна нещо, после вещите ръце на дишащата да го оправя още докато съм на съседната закачалка...Даже са ме подбутвали, пък аз не съм човек дето създава чак такива погроми за  експресна намеса

Ако някоя продавачка ми поиска лична карта, за да докажа, че съм над 18г не само ще ме зарадва... Ще я почерпя даже

И това, и това... 

Обичам си " личното пространство " докато пазарувам.  Ако някой ме попита дали може да ми помогне с нещо казвам " Просто разглеждам " и те ме оставят на мира.  В България , обаче не  е така. Започва се  " Тук имаме нови модели, тук имаме еди си какви размери, ако търсите нещо за детето имаме ...... "
Задушават ме с въпроси и най -често благодаря, усмихвам се  и си  излизам.

" Просто разглеждам " означава точно това . Не търся нищо конкретно , но ако нещо ми " хване окото " може и да си го купя.  Не  е нужно фамилиарничене , просто кажи " Ако имате нужда от помощ ми кажете ". Усмихни се и толкова.

Здравейте! Чета отдавна във форума. Не съм писала до този момент, но тази тема ми е много интересна и реших, че мога да дам една по-различна гледна точка.
Аз съм собственик на магазин в София - в момента си работя аз, но през годината съм имала няколко продавачки.
Цитирам точно това мнение, защото наскоро на фейсбук страницата на магазина постъпи оплакване от наша клиентка от момичето, което я е обслужвало – без да знае, че това съм аз..
С нея съм постъпила точно така - казала съм й, че съм на разположение, ако иска нещо да попита. Момичето ми писа, че жената, която е трябвало да я обслужи - отново казвам, без да знае, че собственичката, момичето в магазина и този, на който пише на страницата сме едни и същи човек  - с пренебрежение се е обърнала към нея, че едва ли , ако иска да купи нещо, тогава да каже. Тя се почувствала като натрапник и си излязла....

Та, искам да кажа , че и от другата страна нещата не са еднозначни. Магазина е за бижута. Аз съзнавам, че много жени влизат просто "да си изплакнат очите" и да погледат, много само си "набелязват нещо" и след време идват да го купят, други имат нужда да погледат бижутата и да преценят сами за себе си... Просто, колкото и да се опитвам да помагам, ето , че винаги има и недоволни.

Имайте предвид, че клиентите може да са прави винаги, и ние да сме обслужващи, но не и роби, нито имаме умението да четем мисли.. Безброй много пъти има, когато казвам "Добър ден" и клиента не отговаря... Така, че не са еднозначни нещатата...

затова се казва, че от всеки търговец не става. Клиентът не винаги е прав, но на търговеца работата му е и да се опита да усети клиента и как да се държи с него. В този смисъл, да, и четене на мисли е нужно.

Силно се съмнявам, че не ставам за търговец, тъй като на 30 имам успешен бизнес, който в момента е в 8-мата си година и успешно ръководя магазина си и онлайн магазина си  
Просто най-добронамерено се опитах да обясня няколко основни положения. А именно.. Така, както аз съм длъжна да кажа "Добър ден", така и клиентът, колкото и да не е в настроение, ако е възпитан човек е длъжен да ми отвърне със същото.
Естествено, че като влезе при мен, ще попитам, с какво да помогна, какво търси и изобщо, за какаво е влязъл. Това е магазин, не е нито музей, нито кабинет на психолог.
Както вече споменах, ако иска някой само да разгледа без да купува - никой не съм спряла.
Просто на клиентите в България понякога няма угодия. Освен това повечето хора си мислят, че търговеца трябва да им бъде слуга и едва ли не да им целува ръцете. Ами има и един такъв момент, че аз като търговец не искам всеки да ми е клиент. В Била и Фантастико е едно, но в бижутерски магазин е друго- правете разликата .. Просто не всичко е за всеки..
Както вече казах - исках да дам пример със себе си, че аз никого никога не съм нагрубила, не само от възпитанието ми, но и азз не искам да си развалям настроението с грубости през деня ми, но все пак има и недоволни. И с това да ви дам едно по-различна гледна точка на темата.

клиентът може да бъде всякакъв, включително завършен простак - това за осем години би трябвало да си го разбрала. Но иначе, вярвам ти, че си търговец - не устоя на изкушението да се оплачеш от клиентите колко не стават, а ти не искаш да си разваляш настроението.  Какво сега, не можеш да преживееш, че клиент се е оплакал от теб, а не те е разпознал веднага като гордия чорбаджия на дюкяна?

Интересно ми е, с какво предизвиках агресията ти ...?
Обясних, защо съм писала мнението си. Няма да се повтарям.
И не...никой няма право да бъде завършен простак, защото никаква сума не може да "откупи" лошо поведение, така, както вие като клиенти казвате, че колкото и да е качествена стоката не може да ви накара да купите пак, ако сте се натъкнали на лошо поведение. Точно за това говоря - доброто отношение трябва да бъде двупосочно.

И не притежавам дюкян, а магазин