ШЕСТИ клас!

Много е права щерка ти!   Точно показват как е учено и доколко е усвоено. А който иска непременно 6ци да учи наново.

А не помагам с обясняване,защото по-скоро ще навредя . Само подсказки къде да чете и някой друг тест преди контрол.   Тази година съм я обявила за почивна за мен от ученето им ,точно защото мен има къде да ме изпитват и всеки да си носи кръста.(mivan  )  

П.П. И тъкмо писах и ми звъни.Зачетворчили го ,след като му върнали входното по ЧП с 6цата .Изпитала го госпожата и като не  е научил като хората ... Нищо,нищо ...тъкмо ще се стресне малко.Иначе аз ще го стресна ако продължи така!

САМО за проверяващи

bibi, честит празник! Да са ти живи и здрави момичетата и да вървят само напред! И огромно браво за медалите, нека желанието за победа винаги ги държи! 

bibi, да са ти живи и здрави порасналите хубавици  Поздравления за спортните постижения

Здравейте!

Биби, да са ти живи и здрави рождениците! И браво за спечелените медали.  

Анабел, правилно вижда нещата дъщеря ти. И аз мисля, че точно това трябва да е смисълът на тези входни нива.  

И нашите контролни почти минаха. Остана само това по математика утре.
И по физическо ги изпитват вече - скачали са от място, хвърляли са медицинска топка, бягане. Моята жирафка била най-бърза сред момичетата.

Някакво мрънкане от страна на съученици се очертаваше миналата седмица към децата, които "все " вдигали ръка, понеже моята вдига, когато знае. Та си поприказвахме уикенда за нещата от живота  


Пожелавам успешен и слънчев уикенд на всички!

Честит празник, bibi ! Успехи, здраве и късмет желая на твоите момичета !
Входните почти минаха...резултати засега - сравнително добри . По БЕЛ има 5,38 и твърди, че това е един от най-добрите резултати в класа...само една 6-ца имало . Струва ми се, че тази година ще трябва да се понапъне да учи български...новата учителка е доста взискателна . Историята, голямата и мъка , предстои да видим как ще се развие тази година. Математиката и е песен, но получи рязък сблъсък с реалността, когато не успя да се класира за едно състезание. Щерката още не може да разбере, че за тежките състезания трябва подготовка, не може нищо да не е погледнала вкъщи и да се надява на успех . Радвам се, че се осъзна...чак беше ядосана на себе си , да видим до кога.

Биби, честити рожденнички! Да са здрави и винаги окичени с медали във всички сфери на живота!

Аз до 4 клас почти не участвах в ученето, само ако нещо има да се свърши съботно-неделно и изисква и помощ от родител. Някой и друг урок по ЧП и ЧО да обясня в 4 клас, това беше. И после дойде 5 клас, а сестра му тръгна в 1 клас. Аз почнах "по старо му", но се оказа, че малката е дете с, общо казано, "обучителни трудности". Започнахме с нея да учим всеки ден, след училище. Да обяснявам аз, после баща ѝ, после Мишо и после пак аз. Получи се така, че аз всяка свободна минута я посвещавах на малката - да учим къде под формата на игра, къде пишейки/четейки. А Мишо започна да остава на заден план. Това го усетих в един момент - как той живее покрай нас. А малката виждаше, че него само го питам "научи ли" и това е всичко и още повече се сдухваше и блокираше. И започнах да го изпитвам, оказа се полезно и за самия него. Така вечер давах задачи на малката - тя върши там нещо, аз изпитвам Мишо по география. Оставям го да си дочете нещо или да намери нещо в интернет, свързано с темата, която разглеждат - проверявам нейните задачи. И така, всяка вечер. Успях да ги убедя /и двамата/, че човек в къщи работи повече върху това, което му е трудно, а не се скатава, че и без това утре в училище ще му се налага да се сблъска с това, гадното. На него му е трудно по БЕЛ - значи ще прави тестове, разказва и уроците по разказвателните предмети. С нея решаваме задачи /за нея математиката е пълна абстракция/. И лятото също, само дето с нея работихме всеки ден, с него по-лежерно, но изреши един сборник по мат на Коала прес и едно зелено помагало на Веди, с тестове по БЕЛ.
Тази година пак тръгна така, вече съм в шести и втори клас едновременно. Малката, след ползотворното лято понавакса материала, сега е малко по-лесно от мииналата година /те не че много са учили до сега, де/. Но вече знаят - когато се приберем всеки прави на леглото си купчинки с учебниците по предметите за следващия ден. Аз отивам в стаята им, шегуваме се кои са "общите предмети", правя се, че питам Мишо нещо от нейната читанка или нея "как се намира лице на трапец", а те се заливат от смях - станало ни е като ритуал. И започваме работа. Като, отбелязвам, всеки е учил, писал, свършил своята работа сам. Аз идвам да изпитвам и изпитвайки - да обсъдим урока, да видим въпросите след него, да научим нешо, което го няма в учебника или просто да си призная, че "това го чувам за сефте".
И даже ми е приятно, сутрин колегите ми в офиса също научават интересни факти от материала за съответния клас
Единственото, което пострада /освен моето време за почивка, защото работата ми понякога е много натоварваща и често доработвам вечер, в къщи, след 10-10,30, когато съм приключила другите задължения/ е времето за таткото...та стигнахме до екзистенциални разговори с него, що е то семейство и има ли то почва у нас  
споделих...

Lorenza,много ,много благодаря!

Мандаринка, стана ми мило от разказа ти. Мисля, че все пак сте едно чудесно семейство  , разрешен е екзистенциалният въпрос. 
Така разбирам аз грижата и вниманието за децата, не приемам лозунга, че детето трябва да се оправя само. Винаги съм насреща, когато се нуждае от помощ. Дори просто интересът ми към даден предмет, какво се изучава, какво съм забравила, мотивира дъщеря ми да учи, да ми покаже, да обясни. Започва сама да ме търси, получават се чудесни разговори.
А таткото освен да поеме част от всичкото това, накрая ще са ти спестени едни (примерно) 30 минути, които ще можете да отделите един на друг.

Мандаринка, браво за организацията! Децата ще са ти благодарни след време, мога само да ти пожелая да става все по-лесно и да намираш време за себе си! Аз се опитвам да сложа някакъв ред в подготовката, но младежът винаги има собствено мнение и се учи само от собствения си (негативен) опит.

Моля за мнението ви:

Аз изобщо не помагам на дъщеря си за домашни, тестове, за учене. Детето си се справя самостоятелно, винаги е била такава. Мисля, че за всички години в училище един или два пъти ме е молила за помощ, и миналата година за кратко се бях амбицирала да я изпитвам, за нейно щастие, бързо ми мина меракът. Не знам какво учат, не съм разглеждала учебниците ѝ дори. Тази седмица ще поправя този пропуск, с първолака не ми остава много време, ако искам и да ги нахраня.
Това правилно ли е според вас - от една страна, хубаво е да е самостоятелна. От друга страна, дали не се лишавам от ценни занимания с бързо порастващата си дъщеричка? Все си мисля, че времето, което им отделям, не е достатъчно. И се разкъсвам на милион места, знаете как е.
Мен ме изпитваха до осми клас всеки ден по всички предмети, родителите ми бяха учители и нямаше мърдане. Тогава се заклех, че няма да го причиня на децата си 
Но дали не бъркам? Благодаря ви за мненията 

Мен не са ме изпитвали, особено след началното училище, нищо ми няма Всяко дете е различно и ти най-добре усещаш от какво има нужда. Ако тя е самостоятелна, ще ти каже, ако има нужда от подкрепа за нещо.

Annabelle*, не си измисляй за какво да се чувстваш виновна. Супер, че се справя сама. Аз също никога не съм била изпитвана вкъщи, май е имало 1-2 опита и са ми били безкрайно досадни.
Не искам да го правя и с дъщеря ми, защото пак ми е досадно. Налагам си го, когато видя, че има пропуски или затруднения. Но си признавам, че не бих имала търпението да действам редовно, както Мандаринка, макар че звучи много хубаво!

 Annabelle* според мен няма универсално решение. За всяка майка и с всяко дете е различно. Щом всичко върви добре, значи грешка няма. Аз така мисля и така действам. Лично мен никога не са ме изпитвали, не се чувствам ощетена от това. Всеки си има свои лични моменти с децата и не е задължително  те да са свързани с ученето.

Напълно съгласна с kasmet4e 
"Всеки си има свои лични моменти с децата и не е задължително  те да са свързани с ученето."
Аха, изобщо не искам да е по повод учение, напротив, искам да рисуваме заедно, да обикаляме музеи и галерии и под. напр.  При мен майка ми е спряла "надзора" втори срок на първи клас. Днес това е почти мисията невъзможна. Споделяме си родители, чувам изказвания - оставила съм го само да се оправя, но като завалят 4-ките и се впускат в дружно учене семейството. Та по-добрият за мен вариант е текущ надзор отгоре, не и да сядам да уча и аз. Проблемът ми е, че когато искам да препитам, веднага получавам репликата - ааа, ама без да гледаш в учебника. Е как без  И аз като другите обяснявам, че мен на друго ме изпитват;)
Хвърлям око, защото виждам нивото на препитване, и като знам, че на други места е друго, не искам да се задоволява с това ниво. Самостоятелно е детето, пита някой път. Ако не го питаш за училище - ще е много щастливо 

А за преговора за входни - за мен е същото като преговор преди контролно, което е на 5-10 урока, учени за  последните две седмици. Знаем, че препускат през материала, няма време за затвърждаване, варианти на информация, респ. на задаване на въпроси по тестове - безкрай, така че не разчитам трайните знания да обхващат всичко. Просто напомням да си преговори - има си учебниците. Оттам наттък си е детето.
Снощи разлистих 256 страничния учебник по МАТ  Много геометрия - почти 15 видове фигури, всичко в по три урока.  Май убедих хлапето да снимам страници и да носи копия по около 5-10 страници.