ШЕСТИ клас!

Анабел,и според мен всяко дете си е отделна вселена,няма еднозначен и общовалиден подход към всяко.Имам две-коренно различно действам.Щом детето е добре,справя се и не те търси,значи е окей.
   Винаги съм искала да мога да ги науча да учат сами,да си разпределят времето,да преценяват с кое да започнат,кое ще отнеме по-малко време и усилия,как да си починат между уроците и прочие.Всяка сутрин на кафето с майките-приятелки изтрещявам от въпроса"Вие написахте ли си домашното по...."Е,не!Аз домашни нямам!
   На щерката в класа имаше едно девойче,което до последно учеше с мама,и на РС самата мама заявяваше,че....не е за 5,защото учат заедно и тя знае колко знае принцесата й.И ако не дай си боже,учител се осмели да пише 5,следват едни ревове,звънене на мама по телефона,носене на нещо за хапване да се успокои момичето.Сега това дете ще учи в чужбина,очаквам щерката да ми каже,че и мама заминава.
   

Здравейте пораснали момичета и момчета!
Завъртя се колелото отново, дано да е успешна тази учебна година, и да трупаме нерви и сили за следващата.
Минаха почти всички входни нива, само по ЧП и музика са утре. Ни едно не е върнато, така че нямам никаква представа какво е показала. Според девойката - била се справила, ще видим.

Домашните аз не проверям, но по разказвателните препитвам, говорим, обясняваме - обаче и аз се нуждая от преглеждане на учебниците, не си спомням всичкоооо.

Това е казано прекрасно 

С поста си не съм искала да показвам колко, видите ли, обгрижвам децата си /така прозвуча, защото ми е малко болна тема, която дъвча с таткото и нещата хич не са "на общ език" там /, съжалявам, че всях смут. Аз не уча с детето - в смисъл, да отворим учебника и да започнем заедно да четем урока, да го гледам как решава задачи, или учи думи - абсурд  Но го изпитвам по избрани предмети - отварям учебника и искам да разказва, да видя, че е отсял важното. Като видя, че нещо не е научено го пращам да си доучи и да се яви пак. Ако не е разбрано - тогава се включвам с обяснения, или търсим някъде другаде инфо, ако аз това не го знам. Но държа да ми ги разказва, защото Мишо има проблем с изразяването, много трудно предава нещата "със свои думи", или отсява важното. Ако разказва урок - помни, че ей там, под зеленото кръгче пишеше нещо, ама какво беше...и млъква, напъвайки се да се сети. Ей това борим втора година - подминавай, давай нататък, ако се сетиш - ок, ама недей да мълчиш, все едно си до тук. 
Но малката - това е друга работа, там ако не вися до нея няма да има нищо вярно в домашното.  А тя ходи на занималня и като се прибере - буквално трием всичко и почваме отначало. И пак гледам да я оставям да се бори сама, след като разбере какво се иска в дадено упражнение.
Аз съм дете на учителка, и въпреки това никога не са ме изпитвали. Приемах го като лична обида, ако майка ми реши да види какво уча. И аз я заковавах, че еди-кое си е прекалено сложно за нея  .
За сега Мишо е прекалено отзивчив, не ме е контрирал, не роптае много - разрешава да го изпитвам. Казала съм си, че и догодина ще гледам да имам поглед върху нещата, но последно. То ще е брутално да изпитвам десетокласник на урок по химия - само да се излагам пред детето 
Времето за пътуване също го използвам "по предназначение" Играем на игри, имащи за цел да упражняват предимно малката, но гледам да има някаква полза и за баткото. Последната ни е - казвам буква, малката казва дума с тази буква, баткото я превежда на испански и прави с нея изречение на английски. Мислих, че ще роптаят, но сега и 10 минути да пътуваме и казват - мамо, айде, давай буква 

мандаринка,    Никакъв смут. Напълно те разбирам колко ти е натоварено. И знам как тези ангажименти рефлектират върху други. Но ако сега не се полагат усилия, после вече няма смисъл, особено при малката ти.
А това с разказването - при нас не настояха до 4 клас, защото в учебниците било зле и как да ги карат. Е, да, но като се появи учител с писмен отговор на въпрос, дори и устно, и използването на паразитни думички "такова, нещо, etc." и не се получава.

мандаринка,  !

Това за ученето с малката се случва и у дома едно към едно. Вече е трети клас, няма начин да се отделя от нея. Моля се часовете да ми слагат спрямо нейната програма. Виждам напредък, но стъпките са малки, иска ми се по-бързо.

Започнах да се възхищавам на голямата си дъщеря, която се справя сама с всичко. Помня само, че в трети клас разнищвахме историята и другите разказвателни. Сега с малката учебниците ми се виждат абсурдни.

Всъщност се включих да попитам необходимо ли е малкото ти дете да си губи времето на занималня? Вярно е, че на мен ми помага баща ми, който е пенсионер, но когато не беше, наемах жена да прибира детето на обяд, хранене, сън и аз се връщам да пишем домашните.

Прегръщам те! Знам колко е трудно. Дано да си заслужава!

Мандаринка, от мен също имаш виртуална прегръдка 

При нас пък до 4 клас почти всичко беше ок - пишеше сама, разказваше. Тя и сега има желание да си пише.
Обаче ми е страшна контра - вчера се запъна че, 1 на 2 степен плюс 1 не било 2.
И е така - като забие на някаква такава глупост, сякаш мозъка и зацикля. Викам - стани и се разходи. Не ще.
И с разказвателните е тежко...

   Мандаринка,страхотно е това,което правиш с децата си.На мен не ми звучи като хвалба,а като нещо,от което да взема пример и ако мога,да приложа към моето дете.
   Нали това е идеята,който желае,да сподели опит.
   Снощи бях на РС-40 минутно оплакване от децата-забравили умножение и деление,ред на действие,дисциплина,дисциплина,и телефони по време на час.Казахме тогава,да ги прибират в шкафа и да ги получават в края на уч.ден,"Не можело така,не било редно.Ние в къщи да им говорим.
   На въпроса относно промените в образованието-ми те нищо не знаят,да мине поне един изпит на сегашен 7ми клас,нещата ще се изяснят. С две думи този път не съм доволна,ама хич.
  Ще има екскурзия,която най-вероятно съвпада с турнир по волейбол на синковеца.Той,разбира се,избра волея.
   

Mandarinka, много малко са семействата без проблеми, затова и побеляваме. От личен опит понякога тежките ситуации дори сплотяват, така че трябва да намериш баланса. Когато големият ми сън беше първи клас проверявах с бебе на хълбока домашните му, после дойде здравословен проблем доста сериозен и хроничен, фокус върху детето с проблема, малкото живееше буквално покрай нас. Адаптирахме се, овладяхме положението големия 7-клас, тресе те  треската, после същия здравословен проблем и с малкия, нали са с еднакви гени, малкия кандидатства ранен прием в МГ фокус върху него, големият абитуриент, кандидатствай в чужбина , ами малкия се развива сам... така че сложно е  с две деца, не ми се мисли какво е с три.
Знаеш ли какво си мислех докато те четях, можеш да кажеш на малката, че ще и помагаш до шести клас, да оставиш големия да се справя сам, дори му делигирай да помага ще се чувства горд, а малкото съм сигурна че ще поема по бързо и по лесно, ще ти остава време не за теб и не за мъжа ти, а да си поемеш въздух, защото преумората, която натрупваш освен че може да те разболее , със сигурност те изнервя и води до разговори, какво е семейството и кой какви роли има.
Горе главата!

Mомичета, благодаря ви за това, че не се правите на велики и единствено прави  , че не набивате канчета и не съдите  

Имам нужда точно от такава тема, в която без страх от изопачаване на думите си мога да попитам, да си сверя часовника.
Дотук на входните три петици и четворка по география. Снощи поговорихме много спокойно с нея, тя явно се чувстваше гузна заради демонстрираното допреди седмица високо самочувствие на много знаеща.
Смятам, че усети облекчение, може би е очаквала да се караме, не знам. Обеща ни да се отнася по-отговорно към ученето. Дано да стане и да избегнем наказания и темподобни.
Никак не ми харесва липсата на ясен резултат от всякакви входни, изходни, класни и т.н. - тестче с отговори, и къде точно е сбъркало детето - не е ясно. Казват им само, че имаг грешка на 3в, 4а или нещо подобно.
При вас така ли е? Имате ли възможност да видите контролното или не?

Пожелавам ви хубав ден  

Видяла съм входните по математика и по БЕЛ - на родителската, по другите предмети - не.
Не помагам за ученето и домашните от първи клас, нямам никаква идея от материала им - това е нейна работа. Абсолютно сама си решава кога, колко и как ще се подготвя. Ако има въпроси - тогава помагам по БЕЛ, английски и разказвателни, баща и - по математика. Рядко се случва.
П.П. Единственият период, през който съм участвала активно в подготовката и, е когато се готвеше за изпитите за влизане в математическата , тогава решавахме неясните задачи - по-лесните - с мен, по-трудните - с баща и.

    Днес борихме две задачи по математика и не получихме отговорите.А като гледам манериалът,леле майко!

Има сборници със сгрешени отговори, проверете по друг начин

  Те са от учебника.Но и на двете да е сгрешен отговорът...?Като си дойде от у-ще ще видим,те са от домашното и би трябвало да са проверени в час.

По кой учебник работите? И кои са задачите.