ШЕСТИ клас!

Здравейте, момичета, аз след изтощителни две седмици /по-миналата работих и събота и неделя, та ми се сляха/ в четвъртък си предадох проекта и в петък по обяд подкарах домочадието на Юндола. Едни приятели се присъединиха и те от петък, та децата да са по-голяма банда. Беше супер - безвремие, полянки, топки, колела. Едно домашно сирене и домати от булките на пазара, хляб и малко мръвка на барбекюто - идеално. Набрахме си мащерка и жълт кантарион, имаше малини на корем, Мишо заяви, че е в малиновия рай 
Сега се правя на работна и чакам морето след седмица. Дала съм ултиматум "Под Игото" да не се мъкне на море - да е прочетено, пък да видим дали ще стане  Снощи решава едни задачи за паралелепипеди и кубове - трагедия! Всичко е забравил  Околна повърхнина - какво беше това...имаше нещо се събра и се умножава по нещо, ама как беше... Изобщо не се замисля за физическия смисъл на понятието. Ще има много да преговаря, много!
Дръпнал е някой сантиметър, настигна ме почти на ръст. Като си представя, че след месец няма да има какво да облече...а как трудно се пазарува с него /за него...
The Baroness 

The Baroness, добре дошла в темата!


То там е основният проблем. Не разбират това, което учат. Чисто зубрене на формули и после е нормално да се забравя. И аз сто пъти обснявах тази геометрия, но отсреща никой не чуваше. 
Annabelle* , списъците  и при нас се забравят къде са сложени...

Може още да са малки, надявам се, че като натрупат още малко ще започнат да мислят.
Аз да се оплача, младежа го боли кръста, оказа се че и това е вследствие на растежа, но доста се изплаших. Споделям да не изтрещи и друг като мен.

Забравянето и при нас е проблем. Може би само мой, защото се забравят задълженията. Затова пиша бележки и го карам да отбелязва какво е свършено Оня ден слушах треньора им по футбол също повтаря, "Утре, еди колко си часа, еди къде си. В колко часа утре? Къде?" и по няколко пъти, та явно не сме единствени.
Какви задължения сте дали на децата? (Особено тези, които са в апартаменти и нямат домашни любимци). Аз давам миялна, прибиране, сгъване на пране, изхвърляне на боклук и нещо друго, ако се сетя, освен каквото са им дали от у-ще за ваканцията.

прахосмукачка /без да размества дивани и тежки мебели, под които чистя аз/
миене на под /обикновено ползва парочистачката, защото не обича да мие парцала/
бърсане на огледала/екрани
пазаруване /оставям списък и пари, пазарувал е почти всичко - от мляко, хляб и сирене, до сложни задачи като фиде, което беше издирвал половин час преди да попита по телефона как изглежда и къде да го търси   /
прибиране на прането от простора
прибиране на съдовете от миялната по местата
четена на книга /и това го приема за задължение, уви/
тест по мат и БЕЛ
май е това....гледане на сестра...ако се брои за задължение...

Поливане на цветя не поверявам, полива и паркета  
Простиране не давам на никого - простирам по моя си схема, която никой не вижда смисъл да спазва /примерно - чорапите по двойки, с петите надясно/.
миене на баня/тоалетна също не съм давала, вижда ми се гадно...
гладенето е запазено за таткото /единственото му задължение/. Боклука го изнася който излиза пръв от къщи, така че и това не го оставям специално.
Готвене не съм поверявала, но на колегата ми дъщерята редовно готви у тях.
Приемам всякакви идеи за допълнителни задачи - вижда ми се прекалееенооо свободен през деня  

На моя младеж все още нищо не съм му делегирала като задължение - нали ни е единствен, глезондрим го, да му мисли снахата . От време на време се спуска да помага за масата, храни заека и си оправя леглото. Но пък бях страшно изненадана, че докато беше на лагера, в писмата си пишеше колко му било забавно да мие чинии. После се оказа, че когато са били дежурни се е случвало и тоалетни да чистят, но това в никакъв случай не е помрачило чудесните му преживявания там. Пак иска да ходи и още живее в облаците на лагерните емоции. Така, че за себе си си направих извода, че децата ни всъщност са достатъчно зрели, за да могат да се погрижат за себе си и достатъчно отговорни, за да оценят нашия труд, но поне за себе си ми се иска още да не му отнемам безгрижното детство със задължения, от които така или иначе в бъдеще няма как да избяга. Така че сега безгрижно лови покемони по улиците, чете по малко за удоволствие и играе на компа Лига или CS с новите си приятели из половината свят. А аз пак съм в командировка и ако знаете колко ми е скучно в хотела ...

За стаята си се грижат единствено и само те - подреждане, чистене, миене прозорци от вътрешната страна. Дрехите сами си оправят и прибират. Гладят ги.
Чистят с прахосмукачка, с моп, бършат прах и по другите стаи.
Вдигане/слагане на маса, миене на чинии.
Простиране понякога от голямата. Прибиране пране, сгъване, прибиране.
Подсушаване на банята след къпане.  Миенето е за мен.
Пазаруват.
Мариела понякога готви нещо - баница, леща, някакъв десерт, палачинки.

 От години е така, от малки са свикнали, че всички членове на семейството са част от домакинството и полагат съответния труд.

Сега покрай котките имат и допълнителни задължения, ама те си ги избраха. 
Другото е четене на книги, не решават задачи и не преговарят уроци.
Пътувахме това лято в  чужбина, което смятам обогатява културата и мирогледа им.
Играят много навън с децата на активни игри, което ме радва.

Леле, аз много съм изостанала. При мен е свободия. Никакви задължения нямат. Това май обяснява факта,че всяка събота чистейки "яхам метлата"

E, и моите не са като войници строени, заварвала съм и заварвам неоправена стая сега ваканцията, но като цяло добре се справят.  И учат самостоятелно. Ако имат недобра оценка, знаят че повече труд се налага, но рядко сядам с тях да обяснявам, освен ако не е нещо наистина сложно.

Те от малки са свикнали, че имат задължения у дома. Най-важен е  личния пример, всички полагат труд, няма "женска" и "мъжка" работа (освен ремонтирането на някой електроуред или местене на нещо тежко - тогава е баща им). Освен че към днешна дата е полезно да имат отговорности, и в бъдеще ще им помага да са самостоятелни и подредени. Изграждат се навици, пък и ще внимават, като си избират мъж.  И на нас ни помага като родители да не им търчим по задниците.   

Слагат масата (синът ми е на 6 и още нисък, та не успява да вади чаши и чинии, но подрежда уж...)
Щерката прави салата - домати и краставици, зеле например не давам да реже, че още не е много сръчна с ножа.
Пекат на скарата.
Отсервират.
Пускат прахосмукачка и мият с мопа от време на време. Първото не си личи особено, второто си личи, защото остават едни големи неизсъхваеми локви.
Тя си чисти и подрежда стаята, от време на време баба ѝ удря едно пълно бърсане на прах, че става страшно. Тази година мисля, че само веднъж съм ѝ чистила стаята. За справка - чантата ѝ за училище още не е изпрана за новата учебна година, а това беше първото ми нареждане след края на пети клас. Като ме хванат бесните, ѝ връчам празна торба и нареждам да не си показва носа извъна стаята, докато не напълни торбата с боклуци (страшен Плюшкин е, трупа хартии като катерица - лешници). Обикновено като се хване да разчиства, иска и още една торба.
Сменя си чаршафите, тупа си използваните и ги слага в коша за пране (живея в къща, затова съм от тупащите чаршафи  )
Храни кучето и котето.
Полива външните ми цветя и от онзи ден съм ѝ зачислила три корена с корнишони да полива всеки ден.
Прави си сандвичи, и на брат си понякога.
Пере си банския след къпане в басейна и си го простира.
НЕ разрешавам да глади и да ползва котлон и фурна, защото е адски завеяна и като нищо ще ги забрави. Ползва тостер.
Прибира прането - аз сгъвам, тя пъха по шкафовете.
За друго май не се сещам.
А, вчера оформя кюфтета с ръце, по собствено желание.

И аз съм в отбора  Моята девойка от скоро хвърля боклука. А, и си подрежда стаята де, сгъва си дрехите, но това отдавна. Няколко пъти си е смукала с прахосмукачката и като е в настроение бърше прах  А на 12 някои вече готвят  Нещо не се справям с възпитанието май....

Моя само чете чат-пат 

Хмм, моите и те при изоставащите...правят накои неща, но не редовно и не без подканяне. Добре поне, че започнаха да гасят лампата на излизане от стаята.А средният още не затваря входната врата след себе си ....

А, моят не прави нищо без подканяне. Такива дейности като прахосмукачки, подове, пазаруване трябва да са изрично наредени. Случвало се е да му поръчам да пусне прахосмикачка и да се обади да пита дали може да измие и пода, че нямал какво да прави  
Вчера, като се прибрах беше направил таратор за вечеря, после ни наряза и пъпеш. Но дейностите в кухнята се изчерпват до салата и притопляне на храна в микровълновата, някой чай /слага чайника на котолона и някакви билки, брани лично от него ). Ползва и тостера и сандвич-мейкъра /егати думата/. С котлони и фурна още не му се е налагало да работи.
Днес си е записал час за фризьор /ходил до фризьорката/, утре ще има в програмата подстригване.

Аз друго забелявам - сега е сам в къщи - закусва, обядва. Когато се прибера вечер кухнята е в изрядно състояние - използваните съдове са в миялната, плота е подсушен, няма чаши и панички из цялата къща. Но ако сме си всички в къщи не пипва прибор. Идва на вечеря, сяда, яде и се оттегля. Чинията му си остава на масата, не му хрумва да я вдигне или да помогне с раздигането. Същото и с дрехите - оправя си леглото, стаята, но само когато е сам. В събота и неделя чака да се развилнея, че има чорапи по земята, за да ги занесе в коша за пране...
Когато излизаме на някъде заедно не му хрумва да си вземе ключове, телефон, когато е сам заключва и двете ключалки, пуска алармата.
Изобщо - докато има кой да мисли покрай него - спестява си усилието. Когато е сам - вика неволята и всъщност е много отговорен.
Голям проблем е със сестра му. Когато са сами се държи като родител, а тя не го приема за авторитет. И се започва едно обаждане по телефона, тя реве "а пък той.....", той софлира, "а пък тя...", "да, бе, да, не беше така..." и ставам свидетел на скандал, а дистанционно не мога да направя много, много, освен да се притеснявам  

На 12 г. си спомням, че не правех много неща. Миех чинии, оправях си леглото, купувах хляб, можех да си правя сандвичи и да пържа яйца Но ако имах поставена задача, никога не съм оспорвала защо, сега ли точно и т.н. за разлика от моя сега. Спомням си, че след училище дори се скатавах за по два часа и спях или четях книга, преди да седна да уча, но някакси това не ми се отразяваше на успеха и задълженията. Може би момичетата са по-ориентирани във времето за някои от приоритетите от света на възрастните.