ЮЛСКА ТЕМА 36

Мъхче, когато бях студентка тръгнахме на пътешествие по брега на Португалия - от север чак Гибралтар в Испания. Това за мен е най-магичната, опияняваща и вълнуваща страна, в която съм била. Страхотно изживяване. Бяхме с кола, палатка и гид за къмпинзите в Португалия. Почти всяка вечер сменяхме къмпинга. Беше една мечта....Три седмици ни отне този трип и мисля, че това е част от най-хубавите ми години и спомени.

Ех..., Жалина    Аз нямам такива студентски спомени. Моята студентска авантюра се състоеше в това да се оженя и разведа, както и други битови неща.
Верабел, все пропускам да напиша, че много интересно разказваш преживелиците ви. И едно спокойно, такова, дето аз си скубя косите в такива ситуации... 
Ох, дребното скоро ще направи месец вкъщи и вече съм отчаяна. Отново се чувствам приклещена в капан и без минутка въздух. То не бяха празници, ваканции, снегове... С нетърпение очаквам пак да тръгне на пустата градина. Вчера даже ѝ пуснах телевизия от безизходица.

Пине, аз на този етап бих отложила Анталия. Иначе ние като ходихме с Бранка /Марина нямаше година и не я взехме/ беше фантастично- аз по цял ден на шезлонга с книга и коктейлче, мм не спря да играе волейбол и да се гмурка, а детето се разби от атракции, не и виждах очите по цял ден /но все пак беше на 7 години/. Пак ми се ходи в Турция, този път обаче бих го направила със собствен транспорт. Ние бяхме с автобус, поносимо е, но имахме късмет, че беше наполовина празен. А със самолет излиза скъпичко за цялото семейство.
Аз пък искам учениците вече да тръгват на училище, че моят търтей освен да играе с телефона, да гледа тв и да тренира, друго не прави.

Със самолет гледам аз, друг вариант не допускам. Не ме е страх от атентати, чак в анталийските хотели едва ли  Пък и в планирания Берлин не е като да нямаше преди две седмици...
Пак покрай жалининото студентство се размислих - по мое време не можехме да пътуваме в чужбина. Трябваше виза за навсякъде, като на половината хора дръзнали да кандидатстват им слагаха черни печати. Точно тия януарски дни, през 97г, долара стана 3000лв за около седмица. Ние бяхме в сесия. Толкова различни бяха времената от сега, че все едно съм на 100 години    Един апартамент струваше колкото еднопосочен самолетен билет 

Пине, мен не ме бива по разказването много.  Звучи "спокойно" и повечето хора, които не ме познават  добре си мислят, че съм много спокоен човек /явно такова впечатление правя/, но в действителност съм много нервна. Когато бяхме на гости се скарах и с чичо му на мм. Но той започна да ми дава напътствия и да ми обяснява как е "добре за детето да останем да спим при тях". Това след като мм си легна, а аз продължих да търся такси, защото бях решила, че така и така разбудихме детето и няма смисъл вече да оставаме.  А с появата на Ясен и връщането ми на работа съвсем. Нещо напоследък за нищо не ме бива, все грешки допускам, не зная вече какво да правя. Мъча се да внимавам, а нищо не излиза.
И ние сме ходили веднъж в Турция ол инклузив, но не ми допадна много. С дете може би е голямо улеснение, защото не мислиш за нищо. ММ не иска и да чуе за Турция. За Прага, когато гледахме полети имаше с прекачване в Брюксел, каза ми да не си и помислям. Човек не знае кога и къде какво ще му се случи, но може би не е и добре "да се вре в шамарите".

Аз през 1997 вече бях извън България, но имам спомен точно от въпросната зима. От Петрич до София се наложи да пътувам с влак, че на Дупница имаше барикади. Влакът беше пълен и мръсен. За рд на своя приятелка, майка ми и подари пакет захар, пакет брашно и още нещо, което не го помня. Тогава ми отказаха дългосрочна френска виза… Висяхме пред посолството като луканки… Абе..
Проблемът в Турция не е само опасността от външни терористи, ПКК понястоящем е реална опасност там. Аз не бих отишла да почивам в страна, в която атентатите са ежедневие /разбира се медиите умишлено покриват този факт/, в която не знаеш дали изобщо ще можеш да напуснеш жив или мъртъв. То и в Тунис и Египет, хотелите масово чужди вериги, но колко туристи намериха смъртта си през последните години там?
Верче, котарака как е?

Джине, благодаря че питаш - добре е. Ясен иска да го води за опашката, като куче. Сутринта бутна елхата и мм чисти и много му се ядоса.
Ясен взема колана от хавлията на мм и го кара да му го върже през кръста. Бил пантера и това му е опашката. Или иска мм да го води, като куче с колана и той се спира и лае, след това пак тръгва на четири  крака.

Ох, тези забавни игри на кучета, пантери и котки..., някак страшно ми писнаха. Много са сладки децата, много ме умилява, обаче някой друг да се прави на шут с нея, а аз само да се радвам отстрани.
Джине, не знам, някак си не ме притеснява това. Явно си мисля, че точно на нас няма да се случи.

При нас мъжа ми ги играе с него, аз рядко. Когато го попитах дали иска аз да го водя, защото баща му правеше нещо друто, ми каза, че искал "баща ти" да ме води! Но пък ляга да спи почти само с мен, много рядко се съгласява с баща си. Разказваме му една приказка преди да заспи всяка вечер и на обяд, ако спи в къщи. Ако много сме закъснели с лягането само песен, но това е много рядко, обикновено се пазари за приказка. От доста време когато говори за мен, баща му, баба му казва баща ти, баба ти, майка ти. И не казва хубаво Л, даже е нещо като "ие" - лека нощ е иека нощ. Но в някои думи го казва, но са малко.

Верче, супер забавно, трябва да му пуснеш Книга за джунглата. Всички деца /според мен/ казват баща ти, майка ти, баба ти и т.н., в т.ч и Марина. И Бранка го правеше.

Джине, гледа Книга за джунглата и му харесва, гледа и Ледена епоха. И аз бях против телевизията, но се пречупих.

Ех, че е хубаво последните сутрини! Пия си кафето с вас!
Пишете, пишете, а аз пътувам заедно с вас, в мечтите си!
Лазар днес тръгва на детска, след ваканция от 20 дни. Баща му и брат му го гледаха, но и Калин от днес се завръща в училище. Пак всичко започва отначало и колелото се завърта. Хич не му се учи на ученика, умно дете е, но мързеливо. И този пубертет, мани мани, мъка, докато отмине ще полудея. Все бях подготвена психически, но чак такова чудо не очаквах. Устата ми пресъхва от нерви, цялата се разтрепервам от него, плакала съм от безсилие. А е устат, не можеш да го наддумаш. Това е казва моята истина, за мен аз съм постъпил правилно. Казва "ти нещо нарочно грешно правиш ли? Не! Щом съм го направил значи съм преценил, че така е правилно." Може да споря с него повече от час, но той си знае неговото. От 100 кладенеца вода ще ти донесе, само и само да ти покаже, че той е прав. И по цял ден маже по тоя телефон, като обсебен е. С ММ само заради него се караме, вика "вземи му телефона, ти ще съсипеш детето" Калин пък отговаря "вземете ми телефона, всичко ми вземете и въздух не ми оставайте". Взех му го за една седмица и той има 6 на класното по математика (7 ми клас е), но сега преди ваканцията му го върнах. Очаквам пак да ги надроби и пак да се караме с ММ. Докъде стигнах, да крия бележника от ММ. Прикривам оценки и забележки. Калин ми вика "добре де, нали си ме учила да не лъжа. Ето, гледам те в очите и ти казвам, не ми се учи."

Хайде, че трябва да събуждам Лазар. Надух ви главите, но това е положението при мен. Добре поне, че Лазар не ми създава такива грижи. Той е калпазанин, бива го в белите. Сам в стаята не можеш да го оставиш, все ще измисли някоя опасна щуротия, но пък е много любвеобилен и много ме успокоява като се гушне в мен, та бързо прощавам на брат му.
Иначе сме добре, здрави сме! С ММ се справяме, от работа в къщи и това е. Той през нощта, а аз през деня работим. Така е за сега, за да можем да работим и двамата. Няма начин. И това ще мине. Ще пораснат децата и като го ударим на живот, не може да ни спре човек! Всъщност, той днес остарява! Става на 42! Как ще я карам с тоз дъртак не знам. Ама ще го търпя,само здрав да ми е, какво да го правя. аз съм си го избрала

Весенце,  Липсват ми разказите ти! Прегръщам те! Честит рожден ден на дъртака в разцвета на силите си! Бъдете все така здрави и се обичайте, другото ще се нареди! 

Честно казано най-големият ми ужас на света е пубертета на двете. Ние с тази малка разлика всъщност ще имаме два пубера едновременно вкъщи. Направо треска ме тресе какво ще е. Те от сега се отварят и се карат една с друга, та си представям какво ще е като пораснат.

Вие замисляте ли се за предучилищната и училището от сега? Знам, че е много далеч, но нали тук в София е супер трудно с хубавите училища, та се притесняваме дали ще успеем да хванем място в хубаво училище. Засега сме там, но училището е едно нещо, което би ни накарало да се приберем.

Весе, да ти е жив и здрав мъжа! Дърт не дърт ще го търпиш и обичаш!
Аз за училище и пубертет въобще и не мисля от сега. Много далечно ми се вижда, пък и нищо не се знае какво ще стане до тогава, може системата да се промени или пубертета да мине гладко /мечти, мечти, нали са безплатни!/. За какво да се затормозявам излишно от сега?