ЮЛСКА ТЕМА 36

Метнала се е на татко си
Днес сутринта стана без проблем и като разбра, че отново е на ски си занесе обувките и ските пред вратата, предложи ми да ме научи и мен (тя нали е твърдо убедена, че може вече да кара ски) и тръгна с татко си. Държеше се сякаш това е най-нормалното нещо на света - да станеш и да отидеш на ски. Много се радвам, че я влекат спортовете, а и че има кой да я учи. Проучихме за ски училище, но се оказа доста скъпичко удоволствие и затова засега е само с баща си.
Да, наистина се гордея с нея - има чудесно усещане за тялото си.(да си я похваля и да се изфукам) Хихи, нали знаете - нашите деца са най-най-най )))
Лошото е, че това ще е последното ходене за сезона, защото си тръгваме. Но и това е добре - да усети ските,планината и да се изкефи.

Леле, колко сте писали! Аз мислех да се сбогуваме официално, след информацията от Пина, че отчетните теми се заключвали в един момент.

Колко ми е липсвала нормалната, пространна комуникация с вас... Наскоро чух разни анализи на специалисти, че смс/ФБ-културата води до повърхностни контакти, отношения, душевности и в крайна сметка мозъци... Така си е.

Много ми беше интересно да прочета за Весето, Вера, Жалинка, Джинката, Руми.

Джинке, браво, макар че за миг се размечтах за теб, за вас...

Браво на Еми! Иначе аз мразя ски и скиори мразя, но ако не караш ски не си достатъчно "cool". Преди няколко години се разходихме на Алеко в края на зимата и видях едни дечица да хвърчат по един лед.... Абсолютно престъпление беше. Това беше много преди да се превърна в майчунгел, но и тогава си помислих, че подобна сцена може да се случи единствено в отсъствие на майките. В нашата ДГ има някакво ски училище за 1 седмица, но ММ пари за такова нещо няма да даде. Той щял да е ски-учител.... Надявам се, че колкото организира кръщенето...

В ерата преди ДГ бях страшно стриктна на тема кашлица. А някой да ми се закашля, моментално правим кръгом и се изнасяме. Каквото и да ми струва. Сега обаче К. буха в 4-те посоки на света, хич даже не го и чувам. Щом д-р не ни дава бележка за ДГ, значи ще ходи, това е положението.

Пине, що Берлин? Изкарах 1 седмица там през 2008-а и не съм особено впечатлена. Мисля, че видях всичко. Някак твърде ГДР-ейско ми беше, аз ламтя за Западна Немочка. Германия е прекрасна страна. Миналата седмица бях 24 ч. само на летището във Франкфурт и пак усетих лукса. (Вярно в Хилтън, но пък с въшки, за които все още не подозирах.) Жалко, че си дадоха държавата дори без бой този път. Плаче ми се просто...

Иначе в Рим мога да ходя постоянно и там искам да живея. В Италия по принцип, но най-много в Рим. Поне засега. Когато 2012-та в София беше -18, там беше 10 С и по улиците се търкаляха портокали....

Много ме влече Берлин може би точно с ГДР-ейското си, знам ли. Една чиста и излъскана модерна България, може би, като в мечтите от 80-те. Харесва ми модерната урбанистична атмосфера, не ми се гледат ония немски триъгълни покриви, не ми допадат. Берлин ми е един мид-сенчъри модерн град, въпреки че това течение е американско, разбира се отдавна настанило се по света, но може би тоя град след многото разрушения е граден в точно този период и съответно от всякъде с този полъх. Аз само си го представям и гледам по снимките, не съм стъпвала никога.
На летището във Франкфурт и аз съм отвисяла веднъж, но не ми допадна. То зависи и къмкой край си запокитен. На мен на Виена летището ми беше по- уютно. А, ти, Бемоле, де оди? Що не казваш нищо? Само се вихриш и пазиш в тайна, а ние тука мечтаем. Ето, във Виена не съм била, обаче на летището съм дремала, да. Ох, искам да обера банка и да харча на Шарл де Гол    Който е бил там ме разбира. И на други летища има, ама там баси магазините........... 
Пак за Берлин - значи ние имахме не една официална покаа за гостуване там, а аз не исках. Струваше ми се най- тъпия град на света. Това вероятно е било преди 7-8 години само. Как се променя човек. Сега ужасно много ми се ходи там. И може би заради това, заради което не ми се ходеше, сега пък баш за него ми се ходи. Някаква осемдесетарска или дори седемтесетарска носталгия ме мъчи. А ърбан атмосферата винаги ми е биламного на сърце. И модерно изкуство, в което трябва да са много силни, мисля. Контемпорари. В Токио бях си направила списък с поне читири музея за контемпорари изскутво и само в един успях да отида, но пак съм много доволна. И в Берлин ще сложа в списъка, пък да видим. То да видим дали някога ще стигна до там, камо ли до контемпорарито... Значи, Бемол, аз съм детайлно наясно какво търся в Берлин, дано не греша.
За кашлицата исках да допълня. Мене малко ме ядоса сестрата в ДГ. Едно дете кашля цял месец, после се разкашляха и другите. Аз я спрях за седмица и почти спря, пак я пуснах. Обаче цялата група бухаше и сестрата нещо се наежи и започна да пише бележки, че децата са болни и иска домашно лечение. С която бележка ние отидохме при ЛЛ и тя се учуди, каза че нищо особено няма. Демек Юлия беше от най- малко кашлящите и най- кратко и най- коректно съм се отнесла, обаче мина между капките и тя. А детето, което вече стана легенда с неговото кашляне пак си ходи, и в сборни групи беше и си кашля и си ходи, а аз сега не смея да я заведа, че кашля. Тя сутрин кашля доста и аз бая се попритесня, пък после намалява много, ама нейсе. Утре вече трябва да я водя, ако ще да я върнат, обаче трябва да се разпише поне за ден, защото иначе ни грозят изследвания, за да продължим. Ще закръглим месец отсъствия и то заради тъпите празници и снегове, не че е била чак толкова болна...

В Берлин се подвизавах в източната част и беше отврат, по-зле от София, определено. Постоянно ходех до центъра, ама и той си е ГДР. Виж Мюнхен или Хамбург са друга работа.... По галерии не ходя аз. Не ме влекат изобщо. Може би съм споменавала - 2 години ходех с художник, той ми е изчерпал цялата търпимост към тази пасмина. Обичам в музеи да обикалям и по улиците да зяпам. Ама в чужбина музеите не са като нашата скука. Ако нямам достатъчно време, правя една обиколка с автобус Hop-On-Hop-off.

Във Франкфурт бях за блиц-командировка на летището, но в Хилтън. Ще кажете Хилтън, Хилтън, ама с въшки... Всичко ми вгорчиха тия въшки, та изобщо не слязох до града. Поне обаче летището ми се изясни. В началото много се разочаровах, че ще спя на летището, но на закуска както си блеех и изведнъж виждам самолет на 50 м. и НИКАКЪВ ЗВУК. Чак тогава осъзнах, че не бях чула нито един самолет през цялото време. А в София ги броим всяка нощ, защото летят точно, ама точно над нас.

Пропуснах да кажа, че К. е станал отвратителен лъжец. Той лъже, откакто проговори, но сега вече е надминал себе си. Лъже за всичко и то съвсем умишлено. Иначе голяма фантазия демонстрира и той. Вечер на заспиване разиграваме "Спящата красавица". Той мята една хавлия с качулка без ръкави, запасва въображаемия меч и почва сражение със змея. Познайте кой спи 100 години! Нямах намерение да залагам толкова на тази приказка, но К. набара от братовчедките една книжка със стикери, която се оказа много сполучлива, защото подтиква към разказ по картинки. Трябва да купя такива. Не знам обаче като научат сюжета от тези съкратени версии, как ще ги накараме после да четат истинските приказки.

Пине, а защо не Хамбург? Сега има доста евтини билети, има какво да се види, интересно е.
Има доста хубави музей, нестандартни. Примерно подводница, в която може да се влезе и да се разгледа. Доста е стара, но дава представа какво е вътре. Има разходка в завода на Еърбъс, също така по доковете, където се строят кораби. Отделно има кораби, които са направени на музей. Интересно е, нестандартно и не много туристическо. Центъра не е много интересен, но пристанището е чудесно, има огромни лайнери, товарни кораби....замисли се А и аз съм там,та мога да те насоча на разни места да разгледаш, че даже и да ги посетя с теб и децата

А ските - аз така и не се научих, защото бяха доста скъпо удоволствие за моите родители. Съжалявам, защото ми харесва контакта с планината. Еми е толкова щастлива всеки път, когато се прибира. Зачервени бузки, уморена, гладна и щастлива. Радвам се, че й харесва. Искам и аз да се науча за да можем да ходим всички заедно на зимни почивки, защото иначе се затваряме в града и е скучно зимата.

Сега Берлин ми е влязъл в главата и няма да си променя намерението, обаче надали ще се реализира тази година. 
Жалина, аз съм влизала в истинска, действаща подводница, военна имам предвид, не туристическа  А пристанще съм виждала, на него живея    забравила си. Тази есен почти всеки ден ходехме там Юлия да играе на площадката. Товарните кораби ги слушаме по цяла нощ как ги товарят крановете, пасажери съм виждала лятото, няколко пъти сме домакини на регати, на десетина баркентини съм се качвала. Това лято три денонощия слушахме концертите на регатата. С такъв род екзотика трудно ще ме спечелиш. Макар, че пътническия терминал на пристанището в Йокохама много ме впечатли, но той беше с много странно интересна архитектура. Не, че не бих отишла и до Хамбург, но не сега.
Бемол, дали не си предала въшките на някой в Хилтън-а, а?!    Важното е да не се усетят, че идва от теб, иначе е купон 
В Токио така спахме над влаковете, хотела беше на самата гара (те имат много гари в града) под прозореца бяха и нищо не се чуваше. Също в Шанхай бяхме на гарата и там не чух никакви влакове. Обаче влаковете им са други, на друг принцип се движат и няма такъв шум, даже май няма никакъв, не мога да си спомня точно. Както Маглев е на магнитна левитация, няма триене и няма шум, обаче в Япония шинкансен е на друг принцип, но не знам какъв, но пак го няма това тракане. А самолетите ги слуша и цяла Варна. Някога не беше така, защото не летяха над града, но после нещо промениха, някакво разрешение им дадоха и сега летят надлъж над града и се чуват от всякъде. А даже в Рио де Жанейро, изкорубеното Рио, летището е на остров в морето. Такива неща няма да доживеем тук, аз и не съм се сещала да се тюхкам за такова нещо. А в Германия освен в Берлин съм си заплюла Вупертал, дано някога стигна и до там, дано!

Пожелавам ви да отидете, където ви се иска! Много е хубаво да се пътува, поне на мен ми харесва много! ММ искаше да правим европейска обиколка лятото по къмпинги, но според мен е още твърде рано

Най- гадното нещо е да бъдеш на работа с махмурлук.

Джине, и да станеш рано, защото те е събудило детето, нищо че е почивен ден след сбирка пак е гадно! Не те пита колко си спал!

Аз затова не ходя на сбирки и не съм имала махмурлук от поне 5 години, даже сигурно повече. То не, че на работа ходя, ама детето ме вдига рано. Освен това лято, дето ходих на сбирка със съученици и там изпих 3 различни коктейла, ако помня правилно, но на сутринта нямах махмурлук, макар че ме хвана. Обаче може и два да бяха. Кайпириня и аперол шприц помня, дали имаше друго... Най- много да съм добавила мохито, но дали не знам.

Най-гадно е като излезеш с комапния от студентските години, изпиеш бутилка домашно вино, легнеш си в четири, децата те събудят в шест, имаш жесток махмурлук, а ТМ реши, че трябва да "те накаже", задето си се прибрала толкова късно/ т.е. рано/ и те остави целия следващ ден ти да ги гледаш. 

Бемол абсолютно същата история и у нас. ММ даже й вярваше, но като я попази тези дни, и като я чува какви ми ги разправя после, почна да вярва на мен отново. Иначе приказките ги е запаметила с подробностите и ако случайно пропусна нещо ме подсеща. На вълна е приказки с принцеси. 

Като каза "принцеси", та се сетих. Елена продължава да иска да е момче. Всичко синьо е на мода, не иска рокли, в игрите тя всеки път е принц. И се сърди, ако кажа, че е момиче. В детската играе само с момчетата... Пине, Ю. как е в това отношение?

Мъхче, тя никога не е искала да бъде момче. За рокли умира, да бъде принцеса и балерина иска и прочие. Дълга коса, прически, гримове и т.н. Само дето паралелно с това продължава да иска да е футболист и преди два дни точно развълнувано ми обяви, че тати има чурка и ме пита дали като малък е имал и още таи надежда да ѝ порасне и на нея. Но доста време не се беше сещала, но пак се сети за това. Уверих я, че никога няма да ѝ порасне чурка, тя беше разочарована. Но тя иска да ѝ пораснат и мустаци като на котка и не можеше да разбере защо на нея няма да ѝ пораснат мустаци, след като на котките им растат. Беше хванала едни нещица от етикетите, дето закачат, найлонови такива, не зная как се нарича. Отрязано и наистина доста прилича на котешки мустаци и много искаше да ѝ го залепя трайно. С две думи - нейните щения са по- различни от тези на Елена, но продължават да са актуални, да. Има спад, но може да се дължи на това, че скоро не е била на градина и не е виждала чурки. Там като види и обичайно се подновява кампанията. И все пак сякаш се забелязва някакво отшумяване. Преди да тръгне на градина беше забравила, нали 2 месеца вкъщи, като тръгна пак почна да говори за чурки, и все пак по- малко от преди и с по- вял интерес. Затова си мисля, че бавно, но отминава, но все още е актуално, да.

Сега я попитах - искала да бъде момче и да има чурка, не ѝ трябвало ни дълга коса, ни рокля.
Едит - сега дотича, искала да е момиче и да има гримове. Явно не знае какво иска.