А Ема дори изкара 2 седмици в друга група с още няколко от нейните другарчета, защото нямало деца, но пък и никога не се събират по 22, дотук макс. 15 съм изброявала сутринта, така че вие сте си направо като ВИП градина със 7-8.
А Ема дори изкара 2 седмици в друга група с още няколко от нейните другарчета, защото нямало деца, но пък и никога не се събират по 22, дотук макс. 15 съм изброявала сутринта, така че вие сте си направо като ВИП градина със 7-8.
, много сте мили. Не съм се прежалила, Пине, направо ми е гръмнала главата в последните месеци - буквално. ММ лятото работи от юли до средата на септември в Лондон и после до средата на ноември във Варна, та пак сама. и сега това с катар
. Не съм спокойна, не съм, така звучи отстрани.
, както се сещате, така че план дори краткосрочен не мога да направя.
Смешно звучи, ама напр ЛЛ дори не ми каза да давам Ксизал, а това го спаси Калоянчето.
))), да видим до пролетта дали ще успея. Ако някой иска, да провери в нета (да не развалям удоволствието) за какво става дума.
Нашата градина има психолог, но тя май е към Монтесори стаята, в смисъл, може би защото градината е логопедична, знам ли. Но реших, че всички градини имат психолог, защото като яслите, нали..., но може и да не е така. Яслите са друго нещо, все пак.
Така де, доста почитам, явно. Пък тя сегашната литература е на такова ниво, буквално, защото вече десетки души си издадоха фейсбук статусите, блогоизлиянията и сигурно сборник на постовете в някой форум, като бг-мамма, например. Ако не броим това, последното нещо, което съм прочела, мисля, ако не бъркам, защото беше преди година, ако не и повече, а именно Рубаят на Омар Хаям. Отвреме на време ме напъва да прочета нещо, обаче като го няма в Читанката или сред 20-те книги, които се намират у нас, се отказвам. А, всъщност по- скоро четох и по- точно препрочитах Кулата на жълтия жерав - антология на китайската поезия.
Щом си на четвърти том, значи много малко ти остава, той е последен. Общо 1600 страници. Накрая ми беше мъчно, че свършва. Аз я почнах на инат, но ме увлече. И явно ме намери в подходящия момент. Години по- рано нямаше да се получи, както и сега не знам, дали...
Аз също чета само класика. Няма да ми стигне един живот за нея, а си струва. Сега тоя Шантарам доста лековато тръгва. Прочетох първата глава. Лошото е, че на човек му се доприключенства, пък какво ти приключение, като ме чака да готвя, пазарувам, даже да изчистя, все някой ден и добре, че детето ще го вземе баща му, но нали пак вкъщи ще го доведе. И ако е като в снощното настроение... 
Препоръчани теми