Защо хората искат захаросана реалност?

  • 66 693
  • 1 515
# 60
Това поредната тема на Кристина ли е, в която иска да покаже колко спартански живее и как другите прекаляват с глезотиите?
Виж целия пост
# 61
Кристина, имам чувството, че нещо ти е мъчно, няма къде да си го изкараш, личи ти и затова на хората не им се общува с тебе, а ти обръщаш това като "на мен не ми се общува с тях". В никакъв случай не те упреквам, но на мен ми е тегаво дори да те чета - децата невъзпитани, мъжът - разочарование, никъде не ходиш, освен на работа и вкъщи и за капак дори една нова рокля не смяташ, че заслужаваш да си купиш. Представям си ако те срещна в асансьора и ти кажа "Добър ден, как я караш?".
Сигурна съм, че би могла да се чувстваш и по-добре ако заемеш по-нормална позиция към света, като се държиш дръпнато, очевидно не ти е добре.
Хората не искат захаросана реалност, просто не искат нищо, но има някакви норми на поведение, които всички спазваме, затова питаме, дори когато наистина не искаме да знаем нищо.
Виж целия пост
# 62
Виж, Кристина, аз също плещя безброй глупости, но внимавам къде.
Приятелите ми, близките колеги, някои роднини ме познават и пред тях не се свеня да изтрелям всичко, което ми дойде на езика. Но на служебен обяд, например, пред по-слабопознати колеги -  Stop. Ще ходите ли на море с детето? Не. Достатъчно информация е за неособено близки хора. Защо? Така сме решили.
Виж целия пост
# 63
Хората ме питат разни неща, аз им отговарям. Аз разговор не започвам никога. Обаче като кажа какво мисля и не се възприема, макар да е истина.
Виж целия пост
# 64
Чак да ме мъчи, сега ми е скучно. Иначе не бих се занимавала.
Виж целия пост
# 65
Ама на теб защо ти пука как се възприема? newsm78
Виж целия пост
# 66
Ох, много са умни англичаните, като са решили неангажиращите им разговори да се въртят около времето.
Макар че у нас и това май няма да помогне. Все ще се намери някой да подскочи ощипано и да го превърне в голяма драма. Че и тема във форума ще пусне.  Laughing



Виж целия пост
# 67
Ама то да се оплакваш от времето никога не писва.
Виж целия пост
# 68
Хората ме питат разни неща, аз им отговарям. Аз разговор не започвам никога. Обаче като кажа какво мисля и не се възприема, макар да е истина.

То при твоите отговори, едва ли изгарят от желание да продължат общуването - какво да ти кажат, да ти влязат в тона, що ли?
Виж целия пост
# 69
Како, не са само англичаните.
Немците също са царе на водене на безсмислени (за мен) разговори. Чак и аз се раздразвам.. Mr. Green
Виж целия пост
# 70
Не е драма, просто ми беше интересна вашата гледна точка. Темата е неангажираща.
Виж целия пост
# 71
Значи можеш да водиш неангажиращ разговор.  Mr. Green
Ама що пак така пълно с лична информация, бе, како?
Виж целия пост
# 72
Да не говорим, че разговор може да се поддържа и без да се налага да затормозяваш хората с оценки за това и онова и с примери от личния живот. Има теми, по които може да се говори - теми, не личности и техните патила.
Виж целия пост
# 73
Да ти дам един пример - не съм в добър период. И никой не подозира какво ми е. Днес обядвах с най-добрите си приятелки - на които мога да кажа всичко. Обаче - разговорът тръгна доста приятно, неангажиращо и в общи брътвежи.
И аз така и не "взех" думата, защото ги обичам и ми беше приятно да слушам и гледам усмихнатите им лица.
В крайна сметка - не само, че не споделих състоянието си, но и се "заразих" от хубавата атмосфера и вече нямах нужда от споделяне на своите си негативни състояния.
Виж целия пост
# 74
Отвътре ми идва да припомня на феновете на Дъглас Адамс за Роб МакКенна и "ненатоварващите" му разговори за времето, та да видите, че и това не е решение  Crossing Arms
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия