DeltaAzimut, ами ти не ходиш на море с приятели! Вие просто пътувате заедно до там.
Нали разбираш, че когато хората са семейни, няма как да правят всичко заедно, когато отидат на почивка с приятели. Всеки си има различен режим, а почивката трябва да е свобода, не часовник. Че аз дори и мъжа ми не карам да е с мен през цялото време, докато сме на почивка. Всеки има право да си спи колкото иска, да прави каквото си иска. В крайна сметка, свободен режим. Отделен въпрос е, че когато ни е приятно заедно, тогава правим всичко възможно да прекарваме повече време заедно. Въпрос на желание е и чувство за приятно изкарано време. Ако има малки деца, нещата разбира се са по-други. Тогава родителите трябва да се съобразяват с тях, разбира се.
Когато съм била несемейна, с приятели сме ходили по квартири на морето и купона вървеше. Но това е било като тийнейджъри и в университета. Обаче човек не може цял живот да я кара така.
Всичко нова е наред, ако и двамата с мъжа ти или с приятелите ти сте на същото мнение относно спането и свободния режим. Това само подкрепя нашата теория, че приятелството свършва там, където се разминат интересите.
Ако ти искаш свободен режим и да ходиш на плаж, когато ти се доходи, а другият се убие от скука и е с тебе там, колкото да ти пази място на плажа и маса в ресторантите, считай, че не ви е вечно приятелството. Освен, ако не направите някакъв огромен компромис. Но както споделиха и в предишните мнения, то тръгне ли се с огромния компромис.... Ако сте съпрузи с деца, да, ама ако нямате някаква сериозна причина да си правите всеки път на почивка тези компромиси, в един момент ще спрете да ги правите и сте до там.
С 30-40 човека компания е лесно. Все ще има петима луди на твоя режим и с твоите очаквания и забавления (или петима нормални). И без това е трудно на тумбата да седне на обща маса или да легне под един чадър на плажа. Тук говорим за близки приятели, а не за група познати, с които така или иначе нито ще се караме, нито ще се делим, нито пък ще се женим.
