Всеки си е хванал пътя и си гледа живота. Тази романтична представа за "приятелството" трябва малко да се поизбистри след приключването на пубертета. Аз имам приятели, обичам да си говоря с тях, да споделям, но не мога да разчитам за някакви супер-мега важни неща на тях. Не говоря за пари или материални блага, а по-скоро за една емоционална подкрепа, ако изпадна в сериозна нужда. Имам си семейство, от тях ще търся подкрепа. Приятелите са за забавление, маса, екскурзии, изповядване и евентуално да си свършим по някоя друга дребна услуга. Толкова. Другите са познати - те са само за клюкарлък.
Виж целия пост
Защо с времето изчезват приятелите?
- Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.
# 315
20 март 2017, 20:57 ч.
# 316
20 март 2017, 21:03 ч.
Точно такова е и моето разбиране за приятелството.
Виж целия пост
Всеки си е хванал пътя и си гледа живота. Тази романтична представа за "приятелството" трябва малко да се поизбистри след приключването на пубертета. Аз имам приятели, обичам да си говоря с тях, да споделям, но не мога да разчитам за някакви супер-мега важни неща на тях. Не говоря за пари или материални блага, а по-скоро за една емоционална подкрепа, ако изпадна в сериозна нужда. Имам си семейство, от тях ще търся подкрепа. Приятелите са за забавление, маса, екскурзии, изповядване и евентуално да си свършим по някоя друга дреба услуга. Толкова. Другите са познати - те са само за клюкарлък.
Точно такова е и моето разбиране за приятелството.
# 317
20 март 2017, 21:50 ч.
Това ок, обаче ако семейството, недай си боже, се разпадне?
Тогава осъзнаваме каква ценност са приятелите - обич, подкрепа, утеха...
Виж целия пост
Всеки си е хванал пътя и си гледа живота. Тази романтична представа за "приятелството" трябва малко да се поизбистри след приключването на пубертета. Аз имам приятели, обичам да си говоря с тях, да споделям, но не мога да разчитам за някакви супер-мега важни неща на тях. Не говоря за пари или материални блага, а по-скоро за една емоционална подкрепа, ако изпадна в сериозна нужда. Имам си семейство, от тях ще търся подкрепа. Приятелите са за забавление, маса, екскурзии, изповядване и евентуално да си свършим по някоя друга дребна услуга. Толкова. Другите са познати - те са само за клюкарлък.
Това ок, обаче ако семейството, недай си боже, се разпадне?
Тогава осъзнаваме каква ценност са приятелите - обич, подкрепа, утеха...
# 318
20 март 2017, 22:56 ч.
Имам приятелка, с която се губихме и намирахме през годините. При последният ни разговор аз ѝ разказвах за концерта, на който бях (при все че нямаме общи музикални интереси), а тя- за мъжът ѝ, който я ревнува от сина на хазяйката. Кафето, дето щяхме да пием, се проточи около 4 часа 
.Не мисля, че приятелството има нещо общо с интересите и стила на живот, по скоро е въпрос на характери. Освен това съм преспивала у тях спонтанно без никакви притеснения от моя или нейна страна, помагала съм ѝ финансово пак без притеснения и условности. А тя дори не е най-добрата ми приятелка, просто свестен човек, който не се промени през годините.
Виж целия пост
.Не мисля, че приятелството има нещо общо с интересите и стила на живот, по скоро е въпрос на характери. Освен това съм преспивала у тях спонтанно без никакви притеснения от моя или нейна страна, помагала съм ѝ финансово пак без притеснения и условности. А тя дори не е най-добрата ми приятелка, просто свестен човек, който не се промени през годините. 
# 319
20 март 2017, 23:45 ч.
Объркахте много интереси и вкусове с приоритети.
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
Виж целия пост
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
# 320
20 март 2017, 23:57 ч.
Има ли желание, има компромис.
Аз като ходя на море с приятели, не ги връзвам с верига до себе си. Всеки е на свободен режим, пък ако решим да се засечем - берекет версим. В крайна сметка, приятелството не е заробване.
Виж целия пост
Объркахте много интереси и вкусове с приоритети.
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
Има ли желание, има компромис.
Аз като ходя на море с приятели, не ги връзвам с верига до себе си. Всеки е на свободен режим, пък ако решим да се засечем - берекет версим. В крайна сметка, приятелството не е заробване.
# 321
21 март 2017, 08:33 ч.
Тръгнеш ли с компромис от началото, все ще стигнеш до развод, независимо за любовна или приятелска връзка говорим. Щом човекът не ми позволява да бъда себе си и има нужда да се съобразявам, значи просто не бива да се мъчим да сме заедно. Най-успешен начин да се изпокараш с приятели и близки, е да отидете на семейна почивка с децата. Това отдавна съм го установила и когато водя деца, ги водя без друга компания - да е мирно и спокойно за всички.
Виж целия пост
# 322
21 март 2017, 09:01 ч.
Семейството ми не е само съпругът ми. Имам роднини, които не виждам как точно ще се случи да изоставят мен или аз тях. Приятелството е хубаво нещо, стига да не си с розовите очила и да смяташ, че тези хора ще се хвърлят в огъня заради теб. Може да ти помогнат, но не и да очакваш някаква невероятна подкрепа за сериозните неща. Пак казвам, имам приятели, готино ми е с тях, но всичко си има някаква граница. Най-малко не е редно да ги товаря с моите мимолетни проблеми и да очаквам от тях да ги решат. Гледам като излезем да се забавляваме, да ни е хубаво, но не и да съм вкопчена в тях и да смятам, че като са ми дружки ще ги използвам като кошче за душевни отпадъци понеже са ми приятели и са ми длъжни. Демек за мен приятелството и както съм го описала в горния пост.
Виж целия пост
# 323
21 март 2017, 23:46 ч.
Има ли желание, има компромис.
Аз като ходя на море с приятели, не ги връзвам с верига до себе си. Всеки е на свободен режим, пък ако решим да се засечем - берекет версим. В крайна сметка, приятелството не е заробване.
Да пътуваш с някого, да изкарате ваканция заедно, да се забавлявате, да излизате, да правите планове, не е точно заробване.
Виж целия пост
Има ли желание, има компромис.
Аз като ходя на море с приятели, не ги връзвам с верига до себе си. Всеки е на свободен режим, пък ако решим да се засечем - берекет версим. В крайна сметка, приятелството не е заробване.
Да пътуваш с някого, да изкарате ваканция заедно, да се забавлявате, да излизате, да правите планове, не е точно заробване.
# 324
22 март 2017, 05:02 ч.
DeltaAzimut, ами ти не ходиш на море с приятели! Вие просто пътувате заедно до там.
Виж целия пост
DeltaAzimut, ами ти не ходиш на море с приятели! Вие просто пътувате заедно до там.
# 325
22 март 2017, 08:49 ч.
Нали разбираш, че когато хората са семейни, няма как да правят всичко заедно, когато отидат на почивка с приятели. Всеки си има различен режим, а почивката трябва да е свобода, не часовник. Че аз дори и мъжа ми не карам да е с мен през цялото време, докато сме на почивка. Всеки има право да си спи колкото иска, да прави каквото си иска. В крайна сметка, свободен режим. Отделен въпрос е, че когато ни е приятно заедно, тогава правим всичко възможно да прекарваме повече време заедно. Въпрос на желание е и чувство за приятно изкарано време. Ако има малки деца, нещата разбира се са по-други. Тогава родителите трябва да се съобразяват с тях, разбира се.
Когато съм била несемейна, с приятели сме ходили по квартири на морето и купона вървеше. Но това е било като тийнейджъри и в университета. Обаче човек не може цял живот да я кара така.
Виж целия пост
DeltaAzimut, ами ти не ходиш на море с приятели! Вие просто пътувате заедно до там.
Нали разбираш, че когато хората са семейни, няма как да правят всичко заедно, когато отидат на почивка с приятели. Всеки си има различен режим, а почивката трябва да е свобода, не часовник. Че аз дори и мъжа ми не карам да е с мен през цялото време, докато сме на почивка. Всеки има право да си спи колкото иска, да прави каквото си иска. В крайна сметка, свободен режим. Отделен въпрос е, че когато ни е приятно заедно, тогава правим всичко възможно да прекарваме повече време заедно. Въпрос на желание е и чувство за приятно изкарано време. Ако има малки деца, нещата разбира се са по-други. Тогава родителите трябва да се съобразяват с тях, разбира се.
Когато съм била несемейна, с приятели сме ходили по квартири на морето и купона вървеше. Но това е било като тийнейджъри и в университета. Обаче човек не може цял живот да я кара така.
# 326
22 март 2017, 14:29 ч.
Всеки ти е приятел, докато е сам и те използва да има с кой да си прекарва свободното време. После като се обвърже изведнъж се оказва, че не ти е толкова добър приятел и си гледа приоритетите. Това ли е приятелството се чудя аз. Не мога да приемам такова нещо супер много ме обижда и прекъсвам отношения с такива "приятели".
Виж целия пост
# 327
22 март 2017, 15:36 ч.
Нали разбираш, че когато хората са семейни, няма как да правят всичко заедно, когато отидат на почивка с приятели.
Абсолютно подкрепям. Имам много близка двойка, които са големи мотльовци. Не че ние сме някакви супер организирани, но на тях им отнема ужасно много време дори сутрин да стигнат до плажа. Ясно е, че няма как да седим да ги чакаме и да потропваме нервно с крак един час. Или пък в късния следобед - решават, че ще останат до залез, че и малко повече, а ние искаме като мръкне да сме пред голяма салата и октопод, а не на хавлията на плажа. Съгласуваме какво ни се прави, и като са готови се присъединяват.
Виж целия пост
Нали разбираш, че когато хората са семейни, няма как да правят всичко заедно, когато отидат на почивка с приятели.
Абсолютно подкрепям. Имам много близка двойка, които са големи мотльовци. Не че ние сме някакви супер организирани, но на тях им отнема ужасно много време дори сутрин да стигнат до плажа. Ясно е, че няма как да седим да ги чакаме и да потропваме нервно с крак един час. Или пък в късния следобед - решават, че ще останат до залез, че и малко повече, а ние искаме като мръкне да сме пред голяма салата и октопод, а не на хавлията на плажа. Съгласуваме какво ни се прави, и като са готови се присъединяват.
# 328
22 март 2017, 15:40 ч.
От години ходим компания от 30-40 човека и 10-12 деца по морета и планини, е как пък не сме се изпокарали...
Не разбирам какъв би могло да бъде поводът...
Виж целия пост
Най-успешен начин да се изпокараш с приятели и близки, е да отидете на семейна почивка с децата. Това отдавна съм го установила и когато водя деца, ги водя без друга компания - да е мирно и спокойно за всички.
От години ходим компания от 30-40 човека и 10-12 деца по морета и планини, е как пък не сме се изпокарали...
Не разбирам какъв би могло да бъде поводът...
# 329
22 март 2017, 18:31 ч.
От години ходим компания от 30-40 човека и 10-12 деца по морета и планини, е как пък не сме се изпокарали...
Не разбирам какъв би могло да бъде поводът...
И аз имам близки, които ходят с големи компании по къщи за гости или почивки, независимо море или планина, но досега не са се разочаровали взаимно, щом ходят по няколко пъти в годината. Разбира се, че не може 30 човека и 10 деца да вървят под строй в една посока, то е ясно.
Ама пък и не може пътувате заедно до там и после кой накъдето му видят очите.
Виж целия пост
Най-успешен начин да се изпокараш с приятели и близки, е да отидете на семейна почивка с децата. Това отдавна съм го установила и когато водя деца, ги водя без друга компания - да е мирно и спокойно за всички.
Не разбирам какъв би могло да бъде поводът...
Ама пък и не може пътувате заедно до там и после кой накъдето му видят очите.
Препоръчани теми