Как се сърдите на близките си?

  • 17 628
  • 69
# 15
Домашните си знаят-доволна жена, мирна глава  Mr. Green.
Ако го забравят им го припомням с мълчливо пуйчене  Crossing Arms.
Всъщност се сърдя рядко и за кратко....с което не се хваля хич...  Thinking
Виж целия пост
# 16
Не се сърдя, просто не мога. Но успявам да разсърдя хората около мен. Разбира се, не нарочно. Много пряма и директна съм в отношенията си с околните и често казвам, каквото ми е на сърце, а после го обмислям. Понякога ми липсва такт, старая се да работя върху това нещо и последните 4 години ми се получава. Може да е еееей толкова малък напредъка, но го има. Капка по капка вир става.  Joy
Виж целия пост
# 17
Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

Чакай, чакай, кой те пита за Гинка? Въпросът е: Как се сърдите на близките си?
Виж целия пост
# 18
Паля много бързо и бързо ми минава. Не обичам да си мълчим с дни. Предпочитам да си излея всичко на момента, дори с риска да влезем в спор. Даже спора ми харесва повече от мълчаливото съгласие, защото така се изясняват неточностите.

Иначе е имало и моменти, в които съм мълчала по няколко дни, но ММ не се трогва. Даже казва, че е супер като мълча, което ме ядосва още повече  Mr. Green Вече си знам и като се ядосам за нещо започвам на момента да намилам докато си кажа всичко.

А ММ, горкия, той не се сърди, приема критики и винаги е съгласен, че е виновен, стига да не прекалявам де  Naughty
Виж целия пост
# 19
Сърденето ми е графата на тежкото емоционално изнудване.
Отдавна не го правя.
Казвам си, че съм разочарована, че нещо не е изпълнено както е обещано. И след това съм крива известно време..))
Или още по-зле - демонстративно го правя сама.
Това е, което харесвам у моя мъж. Няколко пъти решава, че точно в тази минута трябва да тръгне на лозето/когато имахме/ и заминава, не ме чака. Ама да освободя пералнята или нещо друго, не. Ами заминавай!
Аз уж се сърдя, но не съвсем, защото всъщност вътрешно ми е ок.
Виж целия пост
# 20
Като говоря с приятелки, повечето търкания в семейството са поради финансови причини... Кой колко дал, колко похарчил, кой плаща сметките и подобни... Аз много обичам да пътувам, ММ в началото мрънкаше колко много пари харчим за екскурзии, но сега стана обратно - все ме навива за по-скъпи дестинации... Пътуването е като краста, почнеш ли, няма спиране... Mr. Green
Виж целия пост
# 21
Казвам просто: ти ми обеща да направиш еди какво си. Е? Колко трябва да чакам? А спомняш ли си ти когато ме помоли еди какво си? Аз веднага го изпълних. Защо не искаш да направиш това, за което аз те моля?
И общо взето веднага ми се изпълнява желанието. Въпросът е да притиснеш "врага" с непоклатими доказателства, че ти си точен, а той не е. Да го накараш сам да се почувства неблагодарен  Wink
Виж целия пост
# 22
Говорим. Колкото и да е трудно понякога, но само с говорене се оправят проблемните ситуации. Сърденето ми е противно. Има изключително много напрежение, затова предпочитам да се изкажат нещата. Моят дом е моята крепост - не бойно поле. Искам като има проблем да се разрешава, а не да се заплита с мълчание, сръдни и гадаене какво си мисли другия или да се разминаваме като пътни знаци - ужасно некомфортно е това особено да се случва в собствения ти дом. Държа между нас си нещата да са ясни и да се изясняват на момента. Другото си е мъка.
Виж целия пост
# 23
Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

Чакай, чакай, кой те пита за Гинка? Въпросът е: Как се сърдите на близките си?

Отговорила съм в първото си изречение, не се сърдя на близките си! Не бих търпяла и те да го правят, ако има някакъв проблем го разрешаваме с разговори или действия. Нямам проблем и да се извиня, когато съм сгрешила.
Лично мое мнение е, че хората, които се сърдят са с ниска емоционална интелигентност, често и егоисти.
Виж целия пост
# 24
Да се сърдиш за щяло и нещяло е тъпо, особено ако ти си виновен.. Много хора го правят... Нооо... Понякога обаче на човек му писва от небрежието и нехайството на околните и освен да вдигне скандал, какво друго му остава... Някой пред крясъците предпочитат просто чрез сърдене да покажат на другите, че в нещо не са прави... То иначе всеки ще си прави каквото си поиска и няма да се съобразява с другите в домакинството... "Златната среда" в отношенията трябва да се извоюва по някакъв начин...
Виж целия пост
# 25
Не се сърдя, ама си подпалвам от време на време. Но гледам да не говоря, докато не се успокоя. Като ме питат "какво ти е", казвам "изчакай малко, после ще ти кажа", щото знам, че в момента, както съм бясна, съм си измислила един куп глупости и после ще съжалявам, че съм ги казала Grinning Като се успокоя, ставам по-обективна и сядам да говоря. Макар че често не е останало за какво да говоря, де, щото се сещам, че изобщо не съм имала право Grinning Grinning
Виж целия пост
# 26
Не умея да се сърдя, но пък викам чудесно, глас Бог дал. Насмитам виновника яко, после бързо ми минава. Мъжът ми не умее да вика, но пък може да се сърди с дни, същински борсук. Аз обаче го хващам за опашката, издърпвам го от дупката и го разтърсвам здраво. Не търпя цупни и мълчание.
Виж целия пост
# 27
Сърдят се малките деца, те са незрели и не знаят как да си решат недоразуменията.
Като малка и млада и аз съм се сърдила, но проумях, че това нищо не решава и губя много.
Ако някой ми се сърди, то аз нямам проблем да говоря с него, а ако някой се провини спрямо мен, намирам начин да му обясня къде е недоразумението, евентуално грешката и начина да се избегнат в бъдеще. В краен случай може да се стигне до прекратяване на отношения, но още не съм стигала до там.
Виж целия пост
# 28
Много бързо паля,много бързо ми минава  Rolling Eyes. Аз съм много припрян човек (наследено от майка ми) - всичко трябва да стане веднага,на секундата,бързам,мразя да закъснявам.ММ от друга страна прави всичко много бавно,спокойно,закъснява и това много ме изнервя,започвам да викам,а обикновено отговорът е - какво толкова е станало  Laughing Относно домашните задължения казвам: "моля те простри,измий чиниите " и т.н все се ослушва и каза,когато аз реша тогава Crossing Arms (голям инат е). Когато много се ядосам ме избива на чистене/подреждане,та поне има някаква полза от ядосването  Laughing. Ако не е нещо наистина сериозно до час ми минава. Laughing
Да, аз съм май същата - все бързам, подтичвам напред-назад из вкъщи и даже и път ми дават да мина.  Mr. Green Виж поне мъжо не е бавен (макар и не толкова бърз колкото мен - може би защото няма толкова домакинска работа и идеи в главата  Wink ). Сега дресирам детето - то е бързо, ама не и с домакинската работа.  Mr. Green Ужасна съм, нали?  Laughing
Забравих: по темата: няма смисъл да се сърдя, няма да ми свърши работа. Сядаме и говорим и това е. С малкия - повтаряне и завтаряне ... да видим докога ...
Виж целия пост
# 29
Лично мое мнение е, че хората, които се сърдят са с ниска емоционална интелигентност, често и егоисти.

Не съм съгласна с това твърдение. Емоционалната интелигентност включва това да управляваш собствените си емоции. Ти искаш да ми кажеш, че не съществува такова нещо, за което да се разсърдиш/ обидиш? Защо набъркваш егоизъм в тези отношения? Аз не виждам връзката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия