Здравейте дами, искам съвет, и аз не знам какво.
С моят приятел сме заедно от 15години, много е знам, просто си паснахме, като перфектни. Работим едно и също, разбираме се с една дума, той е уникален, гледаме романтични филми, той ми прави вечери, просто всичко е страхотно...той е голямата ми любов!с него мислим еднакво, харесваме едни и същи неща, винаги съм си мислела че сме сродни души....
НО по- миналата година , може и преди 3 години да е, влязохме в коловоз - от работа вкъщи и обратно, едно и ъсщо, аз изморена , липаса на романтика, секс и всичко, работих по 12 часа , станахме нещо като съквартиранти....
и тогава се случи ... ужасно е ... по случайност разбрах (винаги така се случва)без изобщо да подозирам че има връзка с по-младо момиче, и то 4 месеца,... аз нищо не съм разбрала... виждали са се през деня и после се е прибирал при мен...
светът ми пропадна. той избра мен. веднага, каза че съм любвта на живота му, че другото е грешка, че се е чувствал самотен и отхвърлен, че само съм работила ,че многократно ми е казвал за нуждите си (това е така, но да ми изневери?!)...
повярвах му. боже, тогава разбрах колко го обичам
и оттогава вече 4 месеца животът ми е рози и любов, правим по 2 пъти на ден на любов, той ми прави подаръци, изненади, аз му казвам чувствата си (защото преди не го правих и явно това е грешка), на 100% е с мен. никога не съм била по щастлива. донякъде съм щастлива , че това се случи, то ме събуди,..накара ме да осъзная кое е важното, не работата , а любовта, не парите , а човекът до теб.
кълне ми се че никога каквото и да става няма да ме нарани така....че съжалява
обаче на моменти ме обзема ужасна депресия, представям си как са се целували, как са спали... как я е прегръщал... как да го забравя....ужасно щастлива съм и ужасно нещастна
Виж целия пост
С моят приятел сме заедно от 15години, много е знам, просто си паснахме, като перфектни. Работим едно и също, разбираме се с една дума, той е уникален, гледаме романтични филми, той ми прави вечери, просто всичко е страхотно...той е голямата ми любов!с него мислим еднакво, харесваме едни и същи неща, винаги съм си мислела че сме сродни души....
НО по- миналата година , може и преди 3 години да е, влязохме в коловоз - от работа вкъщи и обратно, едно и ъсщо, аз изморена , липаса на романтика, секс и всичко, работих по 12 часа , станахме нещо като съквартиранти....
и тогава се случи ... ужасно е ... по случайност разбрах (винаги така се случва)без изобщо да подозирам че има връзка с по-младо момиче, и то 4 месеца,... аз нищо не съм разбрала... виждали са се през деня и после се е прибирал при мен...
светът ми пропадна. той избра мен. веднага, каза че съм любвта на живота му, че другото е грешка, че се е чувствал самотен и отхвърлен, че само съм работила ,че многократно ми е казвал за нуждите си (това е така, но да ми изневери?!)...
повярвах му. боже, тогава разбрах колко го обичам
и оттогава вече 4 месеца животът ми е рози и любов, правим по 2 пъти на ден на любов, той ми прави подаръци, изненади, аз му казвам чувствата си (защото преди не го правих и явно това е грешка), на 100% е с мен. никога не съм била по щастлива. донякъде съм щастлива , че това се случи, то ме събуди,..накара ме да осъзная кое е важното, не работата , а любовта, не парите , а човекът до теб.
кълне ми се че никога каквото и да става няма да ме нарани така....че съжалява
обаче на моменти ме обзема ужасна депресия, представям си как са се целували, как са спали... как я е прегръщал... как да го забравя....ужасно щастлива съм и ужасно нещастна
