Изневери ми...как да простя

Избрал е нея,  защото му е удобна. Как да не драматизира, ще го прави винаги,  щом е простено.

Като драматизира, какво ще промени
Драматизациите на половинката не са гаранция, че мъжът занапред ще си го държи в гащите.

То всъщност от къде се разбра, че 15г. мъжът не е искал да има някакво "развитие" връзката? Или че жената иска дете, което той и отказва? Или че някой от двамата иска сватба? Или че живота им до тогава, в тази си част, не ги е устройвал и двамата?

Дорис е права, всяка тема в тоя форум започва с разказ и продължава с доизмисляне на сюжетната линия. Така хората още повече се объркват, а е хубаво да се даде съвет по същество.

   Независимо дали ти харесва или не, за да е възможно духовната връзка между двама млади ду́ши да процъфтява и те да надмогнат битовизмите в отношенията си, е необходимо да стъпят на някаква стабилна финансова основа. В случая, авторката е отговорен, борбен, млад човек, стремящ се към определени житейски успехи, под формата на кариерна реализация и финансова обезпеченост. Поне аз така разбрах написаното от нея. Но и изобщо не бива да си позволяваме да спекулираме с тези факти, защото ние реално не знаем каква е истинската причина, стояща зад засиления ѝ работохолизъм последните няколко години. Би могло да е всичко – от належаща нужда да покрие някой неразумно изтеглен в миналото кредит до необходимост от скъпо лечение за неин близък, например. Но дори и нейните кариерни напъни да са провокирани единствено от мисълта за така желаното повишение, пак е достатъчно основателна причина да издържи на по-усилено работно темпо за известен период. Предполагам, уикендите са ѝ били свободни откъм работни ангажименти, та не виждам чак такава драма. Гледам, че и ти назад в темата доста щедро раздаваш съвети как влюбените двойки трябвало да ходят на кино, на опера, на театър, на околосветски пътешествия (!!! ), ама удобно забравяш, че парите не растат по дърветата и че процентът на хората в България, способни да си угаждат с подобни удоволствия на някакъв регулярен принцип, а не веднъж на високосна, хич не е голям.

   Е, хайде, стига глупости, съвсем почнахте да си фантазирате. Как да не са живели, като авторката го е написала черно на бяло в първия си пост:

   За общия бюджет не мога да съм сигурна на 100%, но предвид продължителността на връзката им, предполагам, че голяма част от приходите им са разпределяни и харчени, според общите нужди на домакинството.

   absurt, с теб не разбра ли, че никой не се ангажира да спори? Способна си да натръшкаш и най-ентусиазирания опонент.

Интересно се получава при теб- първо спекулираш с фактите, после заявяваш, че не бива да се прави и после строиш нови спекулации под формата на " възможно е да.........."
Възможно е да издържа мързеливеца, не работещ по 12 часа..........
Възможно е да връща кредити..........
Възможно е да гради кариера.............
Затова е извинимо да влезе в коловоза без романтика и секс.
Извинимо е всичко, разбира се, всеки си определя приоритетите.
Аз само посочих, че загърбиш ли отношенията си с човека до теб заради работата, оставаш сам.
При това, в този случай, има натрупана рутина от 15 години- не е нова връзка с пеперуди в стомаха, за която едно наспиване е достатъчно, за да се събуди желанието за близост.
Що се отнася до елементарните забавления като кино, театър и концерт, ако двама млади, работещи и без никакви други ангажименти, не могат да си ги позволят, тя не би имала и достъп до нета, и нямаше да знаем за проблемите ѝ.
И не, не ми е кеф да споря, а да оспорвам свободни съчинения на базата на няколкото факта, дадени от автора на темата.

Човек ще рече, че е някакво непростимо зло ако някой работи 12 часа и заслужава всичко лошо да му се стовари на главата.

Работещите в чужбина и за чужденци ще потвърдят, че почти никога не се работи 8 часа. С пътя и оставането на работа често работния ден е 12-13 часа. И никой не си е и помислил, че за това заслужава да бъде сам, измамен или зарязан. Да не говорим, че хора работещи по толкова гледат деца, кучета и мушката.

Дори и 12 часа работа дават възможност да се видиш с близките си и да им обърнеш внимание. За къща без деца пък има време и за домакинската работа да е ок, кино да се гледа, на вечеря да се иде и секс да се прави, а събота и неделя да си бъдат заедно само двамата и да се радват.

Ако едно семейство има 2 малки деца то нямат грам време за близост, романтика и излизания. Нима тогава връзката трябва да се разпадне и да се крепи само на общото отглеждане на потомство.

Интернет е вече на много достъпни цени и не е показател за финансовото състояние. Цената му е несравнима с тази на концертен билет, например, или на билет за кино в хубав салон. По-евтино може да ти излезе само ако ходиш на много затънтени места в кофти часове, а лично аз не бих си причинила такова нещо. И да, ако човек има хубава работа цената на това удоволствие не е проблем. Авторката поне не чака на нечий гръб, което е хубаво, защото ако нещо не й изнася може по всяко време да си тръгне. Свободата е сладка.

15 години заедно и никакво развитие на връзката?
Учудвам се, че само веднъж ти е изневерил.
Та вие реално сте си като гаджета.....
Или и той е от мъжете, на които им стига някоя да им сервира супата и да е в леглото, като си легнат, а пък брак/деца/отговорности не ги интересуват.

Апропо, днес втора тема за 3-4 минути виждам, пусната от жена като оплакване от безперспективна връзка.
Защо си го причинявате?Толкова ли свършиха добрите мъже, че се задоволявате с половинчати отношения?
Не го разбирам аз този мазохизъм.....   

Ми сигурно гали егото- не си стандартна съпруга, няма сополиви деца, само естетика и добро прекарване, без усложнения.

Може да е това, а може и да не са й предложили просто. Нали за танго са нужни двама...

Имам наблюдения на няколко подобни дълготрайни връзки, без никакво развитие. Всичките приключиха с раздели накрая. Интересното при всичките беше това, че мъжете срещнаха следващото момиче и се ожениха доста бързо след това, че и деца набързо направиха. А момичетата наистина бяха пропилели най-хубавите си години в очакване 

Винаги съм била на мнение, че ако връзката тръгне да се закучва и скапва, вина имат и двамата по някакъв начин. Започва ли да се настанява отчуждение помежду двама души, ако няма стремеж да се установи причината, ако липсва комуникация, то определено и двамата носят вина.

Това обаче за мен не оправдава изневярата. В случая дори става дума за 4-месечна връзка. Добре, да кажем половинът на авторката, чувствал се пренебрегнат, срещнал някоя, която му се е сторило, че страшно добре го разбира и се увлякъл. Ами можело е във всеки един момент да си сложи спирачки, виждайки да на къде отиват нещата и да направи сериозен опит да проведе разговор с половинката си за проблемите. Можело е да се спре преди флиртът с другата да премине в нещо повече. Грешката на авторката е, че доколкото прочетох той е говорил с нея, но тя сякаш не е отразила реалните измерения на проблема. Възможно е сега наистина да са се преоткрили, но оттук насетне е важно и двамата да не допускат отношенията им да влязат във фаза, в която да не могат да си кажат всичко и да говорят открито за евентуални проблеми.

Що се отнася до продължителността на връзката, да 15 години са си доста. От моя гледна точка подобна връзка би трябвало към определена възраст да претърпи развитие - брак, деца. Разбира се, това е моето виждане, според моето светоусещане, има двойки, които не държат на брака, има такива, които не държат на деца, но важното е да знаят какво ги държи заедно и да го поддържат.

Не си струва да си хабиш нервите, времето, чувствата с такъв човек... Казвам го от опит! "Прощавала" съм неколкократни изневери за по една нощ на бившия ми приятел и не случайно отдавна съм щастливо освободена от агонията, а той отдавна е бивш.  Не можах да забравя обидата и поради това смятам, че не съм простила наистина. И никога не бих. На още по-силно основание не бих простила продължителна любовна връзка на половинката ми с някоя. И защо прехвърля вината на теб? Това, че работиш много му дава правото да те предаде, така ли? Ами, ако се наложи да заминеш в командировка или да работиш в друга държава, тогава какво?!    Съмнявам се, че 4 месеца си го пренебрегвала сексуално. Връзката е обич, взаимност, честност, уважение за мен, и разбира се -компромиси. Но не такива, че да ти се качат на главата.  Ако все пак успееш наистина да простиш, тоест да забравиш всичко, да продължите заедно напред и то не само на думи - БРАВО, ти си велик човек! Дано приятелят ти да го оцени! 

Ама то не е проблемът, че е работила по 12 часа. Проблемът е извън тях. Или да работиш по 12 часа те освобождава от това като се прибереш да прегърнеш и целунеш човека до теб? Да чуеш как е минал денят му? Абе, някакъв елементарен жест на обич, какъвто и да е той.

Ако авторката е 86-ти набор (глуповато съдейки по ника), е на 30г. И са заедно от 15-годишни?!  Най-малкото това означава, че са се развивали през последните години хармонично и са зреели заедно  Време е или за отвряне на връзката, раздяла или създаване на семейство, но с всичките му отговорности. Не знам кое е най-удачно и възможно в техния случай..