В момента чета...48

  • 79 081
  • 745
# 60
Ех, как само дразните хората със Сянката на вятъра Twisted Evil Ще ме накарате да я почна и аз.

Аз си продължавам с Ледената принцеса, но вече си имам мой заподозрян и какви са мотивите му. Дано не се окаже така, историята доста ми харесва и това ще убие вкуса ми в от книгата.

Джина, тези криминалета са доста особени и не са за всеки. Води се първата част от трилогията за частния детектив Кръмли. Героите са доста изтрещели, ситуациите в повечето случаи са абсурдни и ако приемеш, че това повече хумористичен, отколкото криминален роман, може и да ти хареса, стига да си падаш по такива. За 451 градуса по Фаренхайт не съм чела нищо и не мога да ти помогна.
Виж целия пост
# 61
"451 градуса по Фаренхайт" е добра! За любителите на антиутопии - даже задължителна. Четима е, което за мен е голямата разлика спрямо "Смъртта е..." и "Вино от глухарчета" - и двете съм ги почвала и буквално доникъде.
Виж целия пост
# 62
Започнах Учителят по фехтовка, засега не ми е особео интересна с тези политически/истоически препратки, надявам се да стане по-интересна.
Виж целия пост
# 63
Благодаря за новата тема!

И за Бредбъри да кажа, че не е просто автор на криминалета. Ако ще започваш с него, наистина Фаренхайт е по-добрия вариант. “Вино от глухарчета“ също става за запознаване. Изобщо има доза абстракция и мистика, която трябва да се отчете и да се настроиш за Рей Бредбъри.

Продължавам си аз Филип Рот - Писателят призрак. Ами, какво да кажа - богат на думи писател, който освен това и знае как да борави с тях. Удоволствие е да се чете тънкия хумор и самоиронията.
Виж целия пост
# 64
Отдавна се съм се разписвала, но виждам, че е тъкмо навреме, за да се уверя, че не съм сама в заплеса си по Сафон и Сянката на вятъра. Първа среща с автора и определено не последна  Heart Eyes
Виж целия пост
# 65
Благодаря за новата тема! bouquet
Прочетох двата тома на "Устоите на земята" на Кен Фолет. Дълго я отлагах,да ме пита човек защо!  Wink
Много ми хареса!
Сега мисля да започна "Книга за Балтиморови".
Виж целия пост
# 66
Чета "Пътят към Литъл Дриблинг" на Бил Брайсън. Много ми харесва - свежа, с чувство за хумор. Е, личи си, че е писана от възрастен човек, има "жалби за отминалата младост", малко критика на прогреса, но понеже и моята възраст напредва, мога да разбера оплакванията Simple Smile Simple Smile. Хубава книга, харесва ми.
Понеже имам малко свободно време в офиса, започнах да препорочитам"Осъдени души" на Димов. Подозирам, че няма да ми хареса толкова, колкото на младини. Но четенето все пак си заслужава, заради езика, заради живите картини, които са нарисувани с думите. Емоциите ми идват леко пресилени, да видим как ще ми понесат по-нататък Simple Smile.
Виж целия пост
# 67
Благодаря за новата тема! bouquet

Продължавам с "Дръж се здраво" - Харлан Коубън. Отдавна не бях чела кримки, забравила съм колко ги обичам, сега тъна в удоволствие. Интересна, динамична. Peace
Виж целия пост
# 68
Към края съм на "Червено и черно" на Стендал.  Peace

И тъй като ми се причете нещо съвременно след това потапяне в класиката, зпочнах "Елементарните частици" на Мишел Уелбек.
Виж целия пост
# 69
"451 градуса по Фаренхайт" е добра! За любителите на антиутопии - даже задължителна. Четима е, което за мен е голямата разлика спрямо "Смъртта е..." и "Вино от глухарчета" - и двете съм ги почвала и буквално доникъде.
Аз съм любител на антиутопии, но точно тази не ми хареса. След нея не искам да чета нищо друго от Бредбъри.
Виж целия пост
# 70
То това антиутопия ли е  newsm78 Нещо на нищо не ми прилича  Mr. Green Не знам как могат да го сравняват с Кинг или Чандлър  Thinking Даже нямам интерес да разбера кой е убиеца, ако изобщо има такъв  Rolling Eyes Всичко е някакво откачено...отблъскващо, мрачно...
Виж целия пост
# 71
"Смъртта..." не е антиутопия.  Антиутопия е "451 градуса по Фаренхайт".
За мен лично, в "Смъртта..." има дълбоко автобиографичен елемент. Такава я усетих. Доколкото по-късно съм чела, Бредбъри описва годините, които живее във Венис, Калифорния. Обичам много и разказите на Бредбъри  Heart Eyes .
Виж целия пост
# 72
"Снежната кралица" от Майкъл Кънингам.
Тази книга за мен въплъщава идеята ми за съвременна литература. Модерна, близка до мен, до съвременния свят, но без пошлостта и идиотизма на много съвременни литературни напъни.
Разбирам защо човекът е бил удостоен с "Пулицър".
Без изобщо да правя паралел между Кънингам и руските автори на 19-ти и 20-ти век, занимаващи се с малкия човек, трябва да бъде отчетено, че героите му са обикновени, малки хора, каквито срещаме всеки ден, каквито сме и ние самите. Няма големи драми, няма превземки, няма пищност и показност и въпреки това стихиите им са бурни, обсебващи, изпепеляващи.
Стилът му е водовъртежен - изречението започва, завърта се, увлича те, повлича те и накрая те изхвърля останал без дъх, поразен и безсилен от емоции.
Виж целия пост
# 73
Моля СПЕШНО някой да кажедали Уиски Бийч е любовна боза или има крими нишка. Минала съм ок 90 стр и няма никакво раздвижване.
Виж целия пост
# 74
Прочетох "Път към висшето общество" и "Живот във висшето общество" на Джон Брей. Първата книга не ми хареса особено.Прекалено много описания. Историята също не ми беше интересна. Към главния герой, изпитах антипатия от самото начало на книгата. Втората част, ми беше много по интересна.

Снощи започнах и не мога да се откъсна от нея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия