В момента чета...48

Прочетох "Мистериум", това е случай № 17 на Пол Дохърти и неговите средновековни загадки. Много приятно и интересно описва бита и ежедневието от онова време, убийствата и престъпленията също  . Сега сменям рязко жанра и от тъмните векове се пренасям в Уейуърд Пайнс.

Благодаря ви, момичета. От списъка захванах една на чужд език, понеже намерих аудио книгата и не се сдържах да си я купя Признавам си, нямам кой знае какъв опит с аудио книгите. Опитах се да слушам книга на Джеймс Хадли Чейс без да следя текста, но не се получи нещо. После си купих първата аудио книга(гледах да е такава, чиято хартиена я имам) и почнах да я слушам и да следя текста, но с ужас установих, че двете се разминават и само се разсейвах. Сега тази няма разминаване с печатната книга и шансовете да я изслушам докрай са по-големи. За протокола, става въпрос за Момичето, което обичаше Том Гордън на Стивън Кинг.

Приключих с голяма досада "Хипнотизаторът". Накрая четях буквално през ред. Започвам "Трилогия Бьорндал" - Тригве Гюлбрансен. Ако и тя не ме извади от книжната дупка, значи работата е много зле.

Не мисля, че Бьорндал би те измъкнала от дупката. Аз много я харесах, но не е подходяща за това.

Прочетох Тайната история, мнението ми не се промени от първоначалното такова, харесва ми как пише Дона Тарт, как ме потапя в повествованието и многоликите образи. Към края нещо ми липсваше, като че ли очаквах друго развитие. Това, което не ми хареса беше прекалената употреба на наркотици и депресарското чувство, което ми остави книгата, без да твърдя, че са недостатъци - просто на мен не ми допаднаха.

Сега се чудя с какво да продължа. Алиенор ми намига от библиотечката и може би ще подхвана нея, че отдавна съм я приготвила.

Драго ми е да те "видя", Кости  !
Ооо, почвай я, нали ми имаш доверие ? Най-много харесах Алиенор от цялата историческа поредица на Емас.

Вениии Miss you Но скоро нещата ще се променят, мисля

Шегуваш ли се? Разбира се, че ти имам доверие Да, и на мен книгите на Емас ми идват малко слабички и затова сега не тръгвам с голямата лъжица. Но пък и в момента не съм настроена за сериозни неща, другаде ми е умът
Решено, Алиенор ще е.

Кости, има нещо такова, но специално историята на Елинор Аквитанска е много интригуваща и увлекателна.
 

Доверявам ти се. И как не бих, толково хубави книги съм прочела, благодарение на теб

Миналата седмица отидох за "Поправките", но се беше свършила и се върнах със "Свобода". Отдавна се канех да се запозная с Франзен. Ще я започна след като дочета "Стръв", която започнах вчера.

"Зиг Заг" не ми допадна, въпреки че ми хареса началната идея. Не знам как издържат психоаналитиците, не е работа за всеки това. След като един от героите изчезна, динамиката на взаимоотношенията се наруши, загуби се един интересен за мен елемент- как други хора реагират на психопата/социопата по различен от мен начин. Въпреки, че повествованието течеше бързо, започнах да прескачам, особено излишните за мен описания на полуголи героини. Разбирам, че това е нарочно и защо го използва, но от  отношението на олигавен коцкар ме избива на агресия. Воайорството и нарушението на личното пространство означават различни неща за различни хора. Не се чете лесно за нарушени хора, но след "Клара" си мисля, че Сомоса може повече. Веднага започнах "Стръв", да видим.

На мен Поправките ми хареса повече от Свобода.

Имам да дочитам Малкият приятел на Дона Тарт и си купих тази седмица Книга за Балтиморови.

Един подарен ден - Анна Гавалда

Завърших Все още Алис, 4/5.

Алис Хаулънд, 50-годишна жена, майка на три пораснали деца и изтъкнат професор по психология в Харвард, започва да забелязва притеснителни симптоми, които се появяват в рутинните ѝ действия от обичайното ежедневие - загубва се по маршрут, който изминава всеки ден от години, не може да си спомни защо в бележките си е записала дадено име, а докато изнася лекции, за пръв път не може да се сети за дума от речта си.
След като прави кратко проучване в Гугъл, тя отдава всичко на менопаузата, но все пак отива при специалист и диагнозата е страшна - ранна форма на Алцхаймер. Оказва се, че от нея страдат не само възрастните хора над 80, но има и немалко души под 65, които биват засегнати. От там нататък животът на Алис е една борба със себе си и околните. Как да каже на съпруга си, децата? Ами ако им е предала гена? До кога ще може да бъде преподавател в Харвард - работата, която осмисля живота ѝ - преди някой да забележи? Как се живее с тази болест всеки ден, докато тя прогресивно се развива? Ще те обича ли съпругът ти още, когато загубиш това, което си ти?
    
     Книгата ми хареса много, но не и като художествена стойност, а като образователна такава, защото е изключително достоверно представяне на болестта. Информативна, зашлевяваща - може би заради това е единственият роман на тази тема, препоръчан от Националната асоциация за борба с Алцхаймер.
И се четеше точно като такъв - като научен текст, като брошура за това какво може да очакваме, сблъсквайки се с болестта. Приличаше на научно изследване и наблюдение върху поведението на Алис,сякаш Лиса само отбелязва фактите и събитията. Но, предполагам, защото авторката е учен и някак си не е могла да се пребори и да избяга от себе си.
Диалозите бяха страшно добри за мен; моментите, в които Алис е объркана, самотна, изплашена или неосъзнаваща поведението си, дължащо се на Алцхаймер, са толкова достоверно илюстративни.
Но в героите си Лиса е можела да вложи малко повече внимание и любов, защото някак си не успях да се привържа към никой от тях, изглеждаха много клиширани (освен Алис), еднопластови и прозаични. Това отбелязвам като слабост и, може би, ако беше използвала редактор и книгата бе още от началото издадена с издател, вярвам, че щеше да се получи нещо много повече.
Сега намирам, че силата ѝ е в темата.
И така също е добре, защото тъкмо не те натоварва толкова, колкото те кара да се замислиш върху тази, засега нелечима болест и накрая да затвориш романа с лека меланхолия и тъга, но много по- запознат.  

Приключих "Вино от глухарчета" на Бредбъри. Много поетична и топла книга. В началото ми тръгна малко трудно, докато се настроя за този "магически реализъм", който ме очакваше, но когато това се случи истински се наслаждавах на всяка лятна история от Грийн Таун. 4/5*

Продължавам си "22 ноември 1963" на Кинг. Прочела съм почти 200 страници и не се е случило нищо кой знае колко съществено, но не се оплаквам. Върви ми добре и напълно съм се потопила в атмосферата на 50-те години на XX в. Дори често търся снимки в Гугъл на неща от тези години, споменати в книгата.

 

Deziderata, сподели впечатления от "Свобода" като стигнеш до нея.

Аз си продължавам с Purity, но ми върви бавно, определено е тежко четиво. Не че съм очаквала друго де 

Кости, радвам се, че ти е харесала "Тайната история"  Историческите книги на Емас са слабички наистина, но щом Венката казва, значи тази, на която се каниш, е ок. 

~Adamant~ , мен ако питаш "Все още Алис" е един от много редките случаи, в които филмът е по-добър от книгата. Джулиан Мур прави чудеса с ролята  Хвърли му едно око, ако решиш, няма да съжаляваш.

Прочетох втория Пайнс за по-малко от 24 часа, предполагам, че това е показателно за книгата. Дори ми хареса много повече от първата част. Ама и Крауч добре си е оплел кошницата - започва историята безспорно интересно и завършва първия роман с обещание, че във втория ще се случат и ще се разберат доста неща. Аз поне така възприех нещата и не останах разочарована. От третата книга не очаквам нищо по-малко от 4 звездички .