В момента чета...48

Фри, да чела съм Господарката на Рим тази е третата част от нея. Втората книга е Дъщерите на Рим.

Снощи започнах "100 дни дъжд" на Милош Латинович.
Хубава книга.

Вени, коя книга на Хайнрих Ман ще започнеш?

Канех се да препрочета "Младостта на крал Анри IV".

Благодаря Вени.
Гледам, че я има в читанката.

С коя книга на Александър Секулов да започна.
Не съм чела нищо от него.

Цяло лято чета скандинавски трилъри, направо съм луднала  Сега съм на "Гробна тишина" на Арналдур Индридасон. Исландски автор е, ама по нищо не отстъпва на шведските си колеги Камила Лекберг, Юхан Теорин, Хенинг Манкел и пр. Много хубаво пише, само сцените с домашно насилие ми идват малко в повече, много са брутални 

Последните прочетени от мен книги:

Котешката маса-Майкъл Ондатджи. Хареса ми, приятен роман. Базиран на реалното пътешествие с кораб на автора като дете, но все пак художествена измислица. Общо взето един нестандартен приключенски роман, интересно ми беше да го прочета.

Аврамови хроники-Стефка Венчева. Голямо разочарование беше за мен тази книга. Все си представях някакъв пасторален и идиличен разказ за българското село. А то се оказа поредната история за партизани, комунисти и подтисничество. Макар авторката да твърди, че всички истории са достоверни, на повечето от тях въобще не повярвах.   

Моливът на дърводелеца-Мануел Ривас. Роман на една от любимите ми теми Испанската гражданска война. Много ми хареса, много въздействащ разказ. Представен е животът на един млад лекар, попаднал в ужасяващия репресивен капан на режима, само защото не го подкрепя. И най-интересното е, че напред в историята ни води неговият най-голям враг, който обаче в същото време е неговият най-голям спасител. Много интересен похват. Препоръчвам, ако темата е интересна.

Шарлот-Давид Фоенкинос. Не успях да почувствам близка и да харесам Шарлот. Възхищението на автора от нея се е породило някъде далеч преди написването на романа и в нито един момент не го възприех за свое. Все ми се струва, че този роман е трябвало да си остане една лична негова изповед. Ще дам шанс на още някой негов роман някой ден.

Високите планини на Португалия-Ян Мартен. Интересен роман се оказа, с три отделни нестандартни истории и една прокрадваща се през тях и през годините обща нишка. Книга за търсенето на някакъв вид вътрешен и душевен покой, мир със себе си и със света.

Брит-Мари беше тук-Фредрик Бакман. Най-слабата книга на автора досега за мен, но пак си я прочетох с удоволствие. Имаше моменти или по-скоро стилови похвати, които дразнят, но в края на романа се почувствах удовлетворена от историята.

Три ябълки паднаха от небето-Нарине Абгарян. Една от най-хубавите книги за тази година, много ми хареса. Толкова топла, човешка и истинска, въпреки трудното житие на героите. Но явно човечността се проявява в дни на изпитания.

Сега съм с „Белжар” на Мег Уолицър, но след сто прочетени страници не съм впечатлена.

Започвам така хвалената "Живот назаем"

И аз съм на мнение, че "Брит-Мари..." е по-слаба от другите две на Бакман. Така и не успях да се отърва докрай от досадата, която изпитвах към Брит-Мари. Уж положителна героиня, очакваще се да претърпи някакво развитие, а просто не спря да ме дразни  . Имам непоносимост към подобен род персонажи . Въпреки това изгълтах книгата за няколко часа, не спрях, докато не свърши. Напоследък рядко ми се случва .
Четеше ми се фентъзи (и още ми се чете, но да е хубаво), затова реших да пробвам "Кръчмата на Калахан", Спайдър Робинсън. Не ми хареса, даже няма да прочета третата част. Не схащам хумора, а сериозните моменти са ми твърде патетични. Фентазито определено ми липсваше.
Започнах "Фантом" на Несбьо. "Леопардът" не ме впечатли кой-знае колко, ужасно и ненужно раздута, накрая чак ми писна от отклонения. Преди нея четох "Мемоарите на занаята" на Стивън Кинг и много добре разбрах какво е имал пред вид Краля, като е написал, че е важна историята и не е желателно залитането в излишни предистории и подробности  . Но трябва да си призная (без бой...), че въпреки несъзнателната ми съпротива, и аз съм фен на Хуле - заради него изтърпявам и отклоненията, и търговските марки, споменати в книгите, и твърде многото използвани наречия  .

Аз  започнах "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри - наистина няма нищо общо с "Смъртта е занимание самотно"  Нея трудно я довърших, но тази ме кара да настръхвам - преди толкова години авторът е описал нашето съвремие доста точно - за промиването на мозъци от телевизионните екрани, за все по-малкото общуване между хората, за агресията, за повърхностното мислене и "вредата" от четенето на книги - има опасност някой да започне да мисли 

Прочетох Клара и сянката на Хосе Карлос Сомоса. Това ми беше втори опит. Първия път я зарязах след 60-70 страници. Стори ми се неподходяща за мен, трудно смилаема, твърде "арт" и същевременно представяща откровено отблъскващ свят. След няколко месеца прочетох отзиви за нея тук, реших да опитам пак и ме увлече. Може би нямаше да ме грабне така, ако в сюжета нямаше втъкана криминална интрига, но истината е, че това, което я прави силна и запомняща се за мен е обърнатата наопаки идея за ценността на изкуството - колкото по-мимолетно и ефимерно, ограничено от младостта и физическите характеристики на модела-платно, толкова по-ценно. Дехуманизирането, деградацията и превръщането на човешките същества в макар и луксозни предмети навява асоциации с нацизма и беше колкото любопитно, толкова и стряскащо да потъна в това. Имаше неща, които не успях да разбера. Предполагам, че Сомоса е твърде дълбок и авангарден за традиционен читател без отношение към изкуството като мен. Но въпреки това книгата не спря да ме привлича. Не симпатизирах на почти никого от героите, не припознах нищо от собствената си емоционалност в този хладен гротесков свят, но си струваше да я прочета и определено няма да ми е последната на автора.

Няма да съм аз, ако лакомията ми не се обади. Ужас на Дан Симънс още не е прочетена и вече захванах тази


Идея си нямам какво ме прихвана Отделно на хартия чета още една след работа по 1 глава

Отличен избор е Лъвкрафт. Имам всички издадени негови сборници и съм ги чела по няколко пъти. Има доста добри разкази в "Планините на безумието".

Чета "Абсолютна власт" на Балдачи. Не съм чела много от него. Не пише зле, но и не е нещо невиждано.

Любов по време на скандал - Каролайн Линдън

Най- накрая започнах "Да убиеш присмехулник" , каня и се от много време.

Аз се включвам пак , почнах преди седмица и преполових първата книга на Лекари на Сийгъл.
Върви бързо , но нямам много време за четене