♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

Тук обаче си личи, че вече е имал час при козметик 
Иначе добре танцува момчето  даже много добре 

Слънчевите лъчи огряваха цялата къща. Играейки си по лицата на спящите влюбени, те най- после ги събудиха. Йомер и Синан отвориха очи, всеки с любимата си в ръце. Момичетата се бяха отпуснали на гърдите на любимите си мъже и спяха сладко сладко. Полека господата се измъкнаха и оставяйки ги да си поспят, се отправиха към басейна. Събличайки тениските по пътя си, двамата скочиха едновременно в него.
Докато мъжете им се изкъпят и облекат, Дефне и Ясемин приготвиха закуска, обсъждайки среднощните събития. Посмяха се на случката, макар още да ги беше яд, че са се хванали в капана на Йомер и Синан.
-   Беше си чисто отмъщение за това, че ги доведохме тук с лъжа и после ги оставихме да спят сами!- Констатира Ясемин.
-   Но тяхното беше много по- гадно. Трябва да измислим как да им го върнем.
-   Стига, скъпа. Да не сме деца. Всичко мина и замина. След две седмици се омъжвам и всичко лошо ще бъде зад гърба ни.
-   Права си! След това ще си направите и вие едно бебе, за да не расте нашия самичък, нали?!- Запита с лукава усмивка Дефне.
-   Ама си и ти! Не знам, каквото е писано, това ще стане.- Подсмихна се и Ясемин.
-   Надявам се да сте готови, защото умираме от глад!- Провикна се Синан, докато с Йомер слизаха отгоре.
-   Ей сегичка слагаме масата!- Отговори му с вик Дефне.
-   Охооо, пак са клюкарствали, братле, да знаеш!- Кимайки, рече Йомер.- Затова още не са приготвили нищо.
-   Не е вярно!- Ядосано рече Ясемин.
-   Кое?!- Засмя се Синан.- Че сте клюкарствали или че не сте приготвили нищо?!
-   И двете!- Рече с яд тя.- Вместо да говорите много, елате и ни помогнете. Хайде!- Изкомандва ги тя.
Четиримата заедно сложиха масата. Закуската премина в закачки и шеги. Решиха да се прибират чак вечерта, затова прекараха и този ден в мързелуване около басейна.

Пресмятайки часовата разлика наум, Неджми реши, че е време дъщеря му да научи за всичко станало. Набра номера, а тя отговори на третото позвъняване.
-   Татенцеее!- Зарадва му се тя като малко дете.- Как сте, добре ли сте?!
-   Ние сме добре дъще, ти как си?! Никаква не се обаждаш.
-   Всичко е прекрасно при мен, ако изключим колко много ми липсвате всички вие.
-   Радвам се, че си щастлива там.
-   Щастлива съм, не се притеснявай за мен. При вас как са нещата, как е мама?
-   Добре сме, не се притеснявай. Но трябва да ти кажа нещо.- Не знаеше как да започне, как да ѝ каже, че загубиха всичко.
-   Какво не е наред, татко? Йомер още ли е сърдит? Направил ли е нещо?
-   Не е Йомер, той е добре с Дефне и бебето.- Суде естествено знаеше новината, Корай я беше информирал веднага.
-   Тогава?
-   Виж, скъпа. Дядо ти…
Докато ѝ разказваше всичко, тя само мълчеше. Накрая се разплака тихо.
-   Но татко, не можеш да причиниш това на мама. Моля те, не се развеждай с нея. Познаваш я, без теб тя ще умре.
-   Никога не съм интересувал майка ти, Суде. Интересуваха я само парите, които аз вече нямам. Затова не искам да продължавам с целия цирк, в който се превърна живота ни.
-   Но как ще се оправи тя?!- Извика почти в истерия Суде.- Как ще живее? Къде?
-   Сега е у Корай. Двамата си прекарват страхотно, не ги мисли. Знаеш, че винаги са се разбирали по непонятен за нас начин.
-   Но тя не може завинаги да остане при него! Татко?!
-   Не знам какво ще стане, дъще. Исках само да знаеш всичко, защото не искам вече да лъжа и крия каквото и да е. Обичам те, скъпа!
-   И аз те обичам, татко! Моля те, помисли добре, преди да направиш каквото и да е.
-   Съжалявам, миличка!- Прошепна той, след като затвори.
Неджми вече бе взел решение. Просто не искаше да разстройва допълнително дъщеря си, като ѝ го съобщи сега.

Исо беше успял сутринта да убеди Мелек да излязат да пийнат нещо, защото искаше да поговори с нея. За прикритие тя беше довела Берк. Сега те седяха в заведение на брега, пиейки чай, а малкия ядеше сладолед. Беше му подкуп, за да си мълчи.
-   Искам да дойда да те поискам.- Рече направо Исо.
-   Какво?!- Задави се с час си момичето.
-   Да те поискам и да се оженим!- Просто рече той.
-   Но?!- Очите ѝ бяха широко отворени.- Откъде излезе това изведнъж.
-   Виж, Мелек. Ще говоря открито.- Приведе се Исо, стараещ се да не обръща внимание на любопитния поглед на Берк.- Страдах достатъчно. Разбрах, че любовта боли. И то много. Но ти си нещо различно.- Погледна я той нежно, докато тя сведе очи.- Още си прекалено млада, чиста, невинна. Не съм сигурен дали това, което изпитвам към теб е любов, но е много специално. Едновременно се вълнувам и успокоявам. Ако не те видя сутрин, полудявам от въпроси дали си добре и дали не ви се е случило нещо. Вечер заспивам с твоя образ, с него се и будя. Искам да си до мен винаги, моля те. Омъжи се за мен?!
-   Добре!- Прошепна тя след малко.
-   Добре!- Кимна и той и се облегна назад. Малкият му намигна заговорнически, докато Мелек просто стоеше приведена и невярваща на станалото.

В късния следобед натовариха колите и се отправиха към града: първо Йомер и Дефне, а плътно след тях и Синан с Ясемин. По пътя всички бяха в добро настроение, доволни от почивката и сдобряването на приятелите.
Пристигайки вкъщи, Дефне остави Йомер да занесе чантите в спалнята, а тя отиде да се обади направи кафе и чай. Телефонна ѝ звънна и тя се изненада като видя изписано името на Нихан.
-   Нихан, случило ли се е нещо?!- Бързо попита тя.
-   Може би!- Засмя се доволно приятелката ѝ. Седеше заедно със Сердар и Исо, който тъкмо им бе съобщил новината.
-   Явно нещо хубаво.- Засмя се и Дефне.- Слушам те, какво пак е станало.
-   Исо ще се жени!- Извика с всичка сила Нихан и принуди Дефне да дръпне слушалката на телефона, докато осмисляше новината.
-   Какво?! Нашия Исо?! За кого?!
-   Не я познаваш, нова е в квартала. Много е сладка нашата Мелек, ще ти хареса!
-   Нашата?!- Учуди се Дефне.- Кога стана наша?
-   В момента, в който открадна сърцето на приятеля ни!- Изрече щастливо Нихан, докато Исо вече се удряше с ръка по челото, чудейки се защо не си държа езика зад зъбите до самия ден на сватбата.
-   Дай ми го да го поздравя!- Помоли Дефне и намигна на влизащия Йомер, който я изгледа неразбиращо. Нихан подаде телефона на Исо.- Братле, жениш ли се наистина?! Честито, Исо! Желаем ви много щастие и дълги години спокоен живот!
-   Благодаря, благодаря!- Мрънкаше той, докато Йомер се чудеше какви ги говори съпругата му.
-   И ако те ядоса оная, само ме викни. Знаеш, че ще я сложа на мястото ѝ!- Заплашително рече Дефне.
-   Знам, знам, скъпа. Ти си способна на всичко, затова те обичам.
-   И аз те обичам! Скъпия ми той! Поздравяваме те отново и обещавам, че скоро ще дойдем да се запознаем с Мелек. Не ми ли хареса, няма да те дам!- Шеговито рече тя.
-   Хаха, чакай първо нея на мен да дадат!- Засмя и Исо и затвори.
-   Какво беше това? Правилно ли чух, че Исо ще се жени?!- Попита Йомер, докато приближаваше зад Дефне, сетила се за чая си.
-   Да.- Спря тя котлона и се обърна към него, притисната между тялото му и плота.- Запознал се с някакво ново момиче в махалата. Явно му е завъртяла доста главата, щом е решил да се ожени за нея.
-   Радвам се за него.- Наведе се Йомер към нея.- Но в момента не ми пука дори да се жени за кралицата на Англия. Хайде да оставим това тука и да се качим горе.- Шепнеше той, докато целуваше врата й.
Дефне не успя да му отговори, но нямаше и нужда. Обвитите ѝ около врата му ръце бяха достатъчно показателни. Понесъл я с лекота, той изкачи двата етажа до спалнята, без да спира да я целува и гали. Ръцете му нежно шареха по тялото ѝ, докато не застанаха до леглото. Бавно и спокойно погали корема и кръста ѝ, след което леко свали тениската ѝ и я захвърли на земята. Неговата я последва само след секунди, след което Дефне спусна длани по гърдите му. Поемайки си рязко въздух, той се наведе и я целуна с такава страст, че тя трябваше да седне. Подпирайки се на леглото, Дефне леко се отпусна на него, докато Йомер я последва и се надвеси над нея. Ръцете й галеха гърба му, лицето ѝ беше скрито в рамото му. Той целуваше страните ѝ, очите, носа. Устните му проследиха извивката на брадичката ѝ, преместиха се по шията ѝ. Поемайки си все по- бързо и задъхано въздух, Дефне започна да трепери. Цялата гореше и вместо да ѝ носят хлад, влажните му целувки само разпалваха огъня по кожата ѝ. Прегърнала го през врата и го привлече за дълбока и страстна целувка, от която останаха почти без дъх. Ръцете му се спуснаха по тялото ѝ, милвайки всяка извивка по него, докато не стигнаха до ръба на дънките. Устата му ги последва, оставяйки пътечка от огън по пътя си. Стигайки до корема ѝ, устните му го покриха целия с нежни и бързи целувки. Ръцете му бавно започнаха да разкопчават дънките ѝ, докато нейните бяха заровени в косите му. След секунди той се надигна и целувайки я, двамата се сляха в едно.
-   Обичам те!- Успя да ѝ прошепне той, а тя само го привлече към себе си. Думите не можеха да изразят чувствата ѝ, но тялото ѝ можеше.