♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

Синан и Ясемин също се прибраха спокойно. Той внесе куфарът ѝ вътре, след което се опита да я придума да остане при нея.
-   С какви очаквания тръгнах, а с какви резултати се връщам!- Засмя се Синан сам на себе си.- Сдобрих се с Йомер, но ти все още успяваш да ми се изплъзнеш.
-   За съжаление, е така.- Изкикоти се тя, като успя отново да избегне опитите му да я прегърне.- Късно е, затова трябва да си вървиш, скъпи. Утре сме на работа.
-   А не може ли да остана при теб и утре заедно да закъснеем за фирмата.- Погледна я той с очи на молещо се кученце.- Или по- добре ти си вземи нещата и ела у дома, моля те!
-   Синан!- Изпищя тя, когато ръцете му я обгърнаха.- Не прави така, хайде. Бъди добро момче, прибирай се.
-   Само тази нощ, скъпа. Никой няма да разбере. Няма да кажа на никого, обещавам.- Шепнеше до устните ѝ той. Целуна я и тя му отвърна страстно, забравила за думите си отпреди малко.
Увлечени от взаимното приличане, двамата се поддадоха на чувствата си. Едва когато стигнаха вратата на спалнята ѝ, Ясемин се осъзна. Отблъсна нежно Синан от себе си и поклати леко глава. Прегърнал я, той отпусна глава на рамото ѝ. Поемайки си тежко въздух. Мислеше, че ще умре.
-   Ще ме убиеш някой ден, да знаеш.- Прошепна едва той.
-   Само още две седмици, скъпи. Търпението ти ще бъде възнаградено.- Целуна го тя леко по бузата.- А сега е време да си тръгваш.
-   Побърка ме и сега ме гониш, браво на теб.- Рече с усмивка Синан.- Аз ваш роб, господарке. Правя, каквото ми кажете!- Поклони ѝ се леко той и се оттегли назад.
Ясемин още се смееше, докато затваряше вратата след него. Изчака да чуе потеглянето на колата му, след което се отпусна на едно канапе. Пое си дълбоко въздух и си каза, че решението да го отпрати си беше нейно. Но как само съжаляваше.

Йомер поръча китайска храна и двамата с Дефне я изядоха в леглото. Бяха като малки деца, оставени без родителски надзор. Смееха се, боричкаха се, тя дори се опита да го замеря и с възглавница. Той се опитваше да я пази, заради раната, макар че явно на нея вече нищо ѝ нямаше. Телефонен звън прекъсна забавлението им. Йомер се намръщи, щом видя номера, но отговори.
-   Суде?! Случило ли се е нещо?- Попита хладно той.
-   Йомер! Какво става при вас всъщност?!- Попита на свой ред тя.
-   Какво имаш предвид?! Всичко при нас е наред.- Отговори ѝ той.
-   Кое е наред?- Извика ядосана тя.- Знам, че си наранен, виновни сме, всички, а ти отмъщаваш само на моите родители! Не е честно!
-   Нищо не съм направил, Суде! Всеки носи само последствията от своите действия!- Рече студено братовчед ѝ.
-   Йомер! Нашите се развеждат!- Извика отново тя.- Нямат дом, нямат пари, нямат нищо! И всичко заради теб!
-   Не ме интересува и не искам да знам дори какво се случва с тях!- Отговори ѝ той, без да показва изненадата си. Погледна към Дефне, която още го гледаше учудено. Сети се за скорошния ѝ разговор с Неджми.- Трябва да затварям, Суде. Късно е, а Дефне и бебето се нуждаят от сън!- Затвори телефона той, без да дочака отговор, и се обърна към съпругата си.- Ти знаеше, нали?
-   Кое?- Попита учудено тя.
-   Че леля и чичо се развеждат.
-   Да.- Кимна леко тя, припълзя до него и се настани в прегръдките му. След това му разказа за всичко, което научи от Неджми онзи ден.- Трябва да направим нещо, Йомер. Не можем да оставим нещата така.
-   Както казах и на Суде, всеки си носи последствията. Не мога нищо да направя. Не искам да правя.
-   Виж колко ти олекна, когато прости на Синан, любов моя. Защо не се опиташ и с тях да направиш същото?!- Помоли го тихо Дефне.
-   Колкото и да не исках да си го призная, виждах, че Синан също е жертва. Манипулативната Нериман го е използвала, както го е направила и с теб. Но нея никой не я е използвал.
-   Но дядо ти..
-   Имала е правото на избор, Дефне. Парите или аз. Изборът ѝ е ясен. Нека сега не си разваляме съня с такива мисли.- Рече той след малко, като целуна косите ѝ.- Всички имаме нужда от почивка. Хайде!
Сгушена до силното му тяло, облегнала глава на рамото му, Дефне скоро се унесе. На Йомер обаче съня не му се отдаде толкова бързо. Чудеше с какви грехове е заслужил семейство като своето, докато в ръцете си държеше отплатата за всички страдания, които беше преживял заради тях.

На сутринта Йомер и Дефне станаха рано, защото преди фирмата трябваше да идат до болницата на махнат конците на госпожата. Използваха ходенето за да минат и през лекаря на Дефне, който щеше да следи бременността ѝ. Той ги увери, че с бебето всичко е наред, поръча ѝ да продължи да си пие витамините и им насрочи дата за следващата консултация.
Във фирмата ги посрещнаха Синан и Ясемин, като приятелите се оттеглиха в кабинета на Йомер, за да обсъдят нещо по колекцията, а Дефне повлече бъдещата булка в своя, за да ѝ разкаже как е минало сутринта в болницата.
Дериа ги следеше отдалеч с особен поглед. Беше дошло нейното време.
Два часа след шефовете в Пасионис пристъпи и малкия партньор във фирмата. Корай бей влезе разплакан, потънал в печал, целия в черно.
-   Каква трагедия се е случила днес, Корай бей?!- Посрещна го весело секретарката.
-   Йиии, всичко ли трябва да знаеш, вещице?! Та голямата ти уста да има какво да мели, нали?! Кривокрака глупачка!- Отговори ѝ бесен той.- Йомер!- Извика високо той и тръгна към кабинета му. Нахълта, без дори да почука, и виждайки седналата на бюрото Дефне, отново ревна с глас.
-   Корай, какво се е случило?!- Скочи Йомер, пускайки ръцете на Дефне, които държеше в своите.- Какъв е този вид, да не е умрял някой?!
-   Къде ти тоз късмет!- Завайка се Корай.- Загубени сме, Йомер. Няма изход за нас, няма. Отиде ти хубавата колекция.
-   Какво е станало, Корай?! Говори!- Паникьоса се и Йомер. Пред очите му минаваха какви ли не картини с проблемите, които можеше да са възникнали.
-   Край! Свърши! Играта приключи за нас!- Нареждаше Корай като оплаквачка.
-   Корай!- Започна да се изнервя Йомер.- Говори! Какъв е проблема?!
-   Тя!- Посочи фотографа Дефне и се разплата с нова сила.
-   Дефне?!- Учуди се Йомер и погледна съпругата си. Тя бе не по- малко изненадана от него и клатеше неуверено глава.- Какво за Дефне?!- Обърна се неразбиращо той отново към хълцащия си приятел.
-   Бременна е, как какво!- Писна Корай.- Кой сега ще ми позира?! Ти не харесваш моделите, само нейните крака могат да представят твоите обувки! Сега кой ще ни е модел за новата колекция, а? Всъщност ти си виновен!- Викна ядосано той, без да им остави време да реагират.- Не можа ли да се сдържиш, трябваше ли веднага да ѝ направиш бебе?! Не помисли ли за фирмата?! Ама не, само аз мисля за благото на тази фирма, само аз мисля за бъдещето ни! Ахх Боже, какво е това наказание, Боже?!
Корай все още плачеше и нареждаше, когато първо Дефне, а след нея и Йомер избухнаха в смях. Реакцията им само предизвика усилване на кризата и писъците на приятеля им, затова те си наложиха да спрат. 5 мин. по- късно се чуваха само риданията на Корай, придружени от тихото хихикане на Дефне.
-   Но Корай бей,- започна тя, след като успя да се поуспокои,- аз пак мога да ви бъда модел. Ако Йомер се съгласи, ще ви позирам за новата колекция.
-   Глупачка!- Викна Корай насреща ѝ, но осъзнал кой стои пред него, бързо се дръпна и смени.- Как ще ми позираш, като краката ти ще са отекли, подути и няма да приличат на нищо, Кльощавелке?- Попита с лека досада.
-   Но Корай бей, това ще стане чак в седмия осмия месец, а дотогава има много време!- Възмути се Дефне. Хвърли ядосан поглед на съпруга си, който бе седнал на мястото си и се подсмихваше, оставяйки я тя да се оправя с побъркания им фотограф.
-   Значи ще мога да те снимам за тази колекция?!- Озари се лицето на Корай в усмивка.- Какво щастие, спасени сме! Отново ти ни спаси, моята Кльощавелка!- Грабна я в прегръдките си Корай, разцелува я по двете бузи, стресна се, когато се опита да направи същото с Йомер и изхвръкна щастлив от кабинета, крещейки: Спасени сме!
-   Ахх Корай, ахх.. Няма да се промени никога!- Въздъхна Йомер, докато придърпваше отново Дефне до себе си.- До къде бяхме стигнали с теб?!- Попита я нежно той, целувайки ръката ѝ, докато тя сядаше отново на бюрото му.
-   Мисля че до третото ни дете?- Замислено рече Дефне, а усмивката плъзна по устните ѝ.- Спорехме момче или момиче ще е, както и на кого ще прилича…

Нериман пристигна във фирмата с цялото самочувствие, на което бе способна. Не искаше във фирмата дори да заподозрат, че нещо в живота ѝ се е променило, затова самоуверено премина покрай служителите, без да поздрави никого, и се отправи към кабинета на съпруга си.
-   Неджми, скъпи, мъжленцето ми!- Викна тя от вратата, все едно между тях всичко е перфектно.- Как си, пиленцето ми?!- Приближи се до бюрото му.
-   Нериман, какво правиш тук!- Учуди се той.
-   Дойдох да те видя, миличък. Как си, добре ли си?!
-   Имам работя, Нериман, нямам време да се занимавам с теб! Но щом така и така си дошла, ето!- Подаде ѝ той плик с документи, който извади от бюрото си.
-   Какво е това, скъпи? Скиците на новите модели ли? Нямам търпение да ги видя, знаеш, че обожавам обувките на Йомер.- Нетърпеливо отваряше тя плика.
-   Не, Нериман. Това са документите ни за развод, моля те, подпиши ги!
-   Какво?!- Замръзна Нера.- Документите… за развода?!
-   Точно така! Подпиши ги, аз ще ги занеса на адвоката, ще ни насрочат дата в съда и там окончателно ще се разведем.
-   Но, Неджми!- Объркано го погледна тя.- Не можеш да ми го причиниш. Скъпи, аз..
-   Спести си крокодилските сълзи, Нериман. Прекалено добре те познавам. Трябваше да го направя много отдавна, но ти позволих да използваш Суде и да ме убедиш, че си се променила. Сега вече няма връщане назад.
-   Няма да подпиша!- Твърдо заяви тя, но сълзите започнаха да преливат и развалиха ефекта от думите ѝ.
-   Ще подпишеш, Нериман. Няма друг начин. Аз не мога повече да живея с теб и всичките ти амбиции, измами и тайни. Стига!- Настоя той, без да повиши дори глас.
Навела глава, Нериман подписа документите и излезе тихо. Премина бързо през офиса и се отправи право към кабинета на Корай. Шокираният Неджми остана загледан след нея- самият той не вярваше, че тя толкова лесно ще подпише. Въздъхвайки, той прибра документите в чекмеджето. Сега трябваше да намери сили и да ги занесе на адвоката си, за да задвижи той нещата. Трябваше да намери сили.