Здравейте. Имаме болен член от семейството, но съм шокирана от отношението на съседи и познати. ОТ много години не живея в България и ме бяха помолили другите хора от моето семейство да не говоря по темата с никого. Прибрах се и понеже не знам кой какво знае общо взето гледах да избягвам разговори. Но една съседка по-натрапчиво ме заразпитва и понеже те са уж близки съседи и аз й споделих, че ми е много тежко и някакви неща на уж искрената й загриженост.
Ами сега не само целия блок знае, ами и целия квартал. Майка ми ми е бясна, защото според нея целият блок ни завижда и мрази, а тя е суеверна и я е страх д ане привлекат негативна енергия или нещо такова.
Аз започнах да замазвам ситуацията, в отговор на всичко казвам, че всичко е супер, но е вече късно. Това, което най-много ме дразни е, че се почна с някакви съвети щели да звънят да говорят и тем подобни искали да препоръчат ама защо еди какво си сме щели да правим и то с тон нетърпящ възражения, от хора, които не са лекари. Не съм виждала такова чудо. Все едно сме африканско племе. Нямат ли си работа тези хора, че чак такъв повишен интерес към живота на чужд за тях човек? Действието става в София, а не провинцията, но все едно сме по разказ от Радичков.
След няколко дена ще се прибере майка ми и ще ме убие като започнат нея да разпитват.
Как се справяте с истинските нефорумни клюкари? И има ли начин да ги озъптя тези наглеци преди да са привлекли "негативна енергия", за която майка ми да ме обвини.
За сравнение, там, където живея, сигурно и да умра, никой не би забелязал, докато не се размирише.
Виж целия пост
Ами сега не само целия блок знае, ами и целия квартал. Майка ми ми е бясна, защото според нея целият блок ни завижда и мрази, а тя е суеверна и я е страх д ане привлекат негативна енергия или нещо такова.
Аз започнах да замазвам ситуацията, в отговор на всичко казвам, че всичко е супер, но е вече късно. Това, което най-много ме дразни е, че се почна с някакви съвети щели да звънят да говорят и тем подобни искали да препоръчат ама защо еди какво си сме щели да правим и то с тон нетърпящ възражения, от хора, които не са лекари. Не съм виждала такова чудо. Все едно сме африканско племе. Нямат ли си работа тези хора, че чак такъв повишен интерес към живота на чужд за тях човек? Действието става в София, а не провинцията, но все едно сме по разказ от Радичков.
След няколко дена ще се прибере майка ми и ще ме убие като започнат нея да разпитват.
Как се справяте с истинските нефорумни клюкари? И има ли начин да ги озъптя тези наглеци преди да са привлекли "негативна енергия", за която майка ми да ме обвини.
За сравнение, там, където живея, сигурно и да умра, никой не би забелязал, докато не се размирише.
