За цвят, да взема и аз да се разпиша. Да уточня, че съм мъж, че стават обърквания... Моя опит е скромен - едва от миналата година си направих регистрация в елмаза. Все си вярвах, че човек трябва да си намери точната половинка, без да я търси умишлено, срещнеш ли я, веднага ще я познаеш и така нататък. Ама ти да видиш - нещо не идват на вратата ми... а времето си тече, тече и си седя само с представите как трябва да станат нещата. Льольовска работа.
Е хубаво, викам си - трябва да съм по-активен. В крайна сметка, пък какво ми е, още съм здрав и прав, коса си имам, не съм като атлет, ама и не съм се разплул все още... и се регистрирах. Лошото е, че малко отпреди това, нещо ме беше хванала депресия, щот съм сам, пък вече съм на 34, ще си пукна сам и най-лошото, така и няма да си имам дете.
Хубаво, речено сторено, направих аз регистрация, сложих една зализана снимка, то прическа, то черни цайси, само за списание. Взех да ровя по профили, да избирам, да пускам съобщения, абе отговаряха. Завързах си комуникация, ама се стараех да не ги водя паралелно, но все пак стана така, че тръгна една приказка с една доста приятна дама, просто разговора си вървеше гладко, а същевременно се видях с една, от която се наложи аз да бягам, защото момичето много ме хареса и стана твърде настоятелно. Аз съм си виновен, че още не ми беше разминало, тоя пусти страх, че съм сам и си нямам приятелка. А уж си знам, първо трябва едно добро приятелство да стане, отвъд приказки и диалози. Да ама не, усещам аз че няма да стане и въпреки това плямпам глупости и свалям звезди. Слава богу - разминах се. Опитах отново, този път случих на едно мило и добро момиче, всъщност не момиче - жена си беше, моя възраст. Нещата тръгнаха сериозно, започнахме да се виждаме. Обаче, ново двайсе - този път, вътрешно усещах, че си пасваме, диалозите през интернет вървяха, но наживо -не! Аз мълчалив и тя мълчалива. То аз, че не съм много диалогичен, си го знам... ама и тя излезна такава и егати тъпото, седиме и си мълчиме. Помъчихме се, но не станаха работите и накрая, установих, че сам лъжа себе си. Уж вътрешно ми беше наред, а то просто много ми се е искало. За съжаление, междувременно в някакъв момент на емоции, изтърсих купища глупости пред много приятната жена, с която добре си общувахме в скайпа. Бях се ядосал на някаква глупост и в един момент, взех да се самообвинявам в чата, че не мога да се контролирам и избухвам лесно, което всъщност не е вярно - много близки хора, казват че имам железни нерви и слонско търпение. За съжаление и тоя чат приключи скоропостижно, а за него най-много съжалявам, защото ставаше дума за много зрял и симпатичен човек, истински.
Направих си изводи. Когато човек се е поотчаял, не е достатъчно на себе си, за да преценява правилно. Всяка жена, която се държи по мило с мене, автоматично се превръщаше в някаква възможност. Инстиктите ми тотално бяха заглъхнали. Тръгнах, като на война и нещата не ставаха естествено. След време, дойдох на себе си и ме хвана срам, като си помислих как съм изглеждал отстрани. От всичко, най-много съжалявам, че пропилях шанса си с жената от скайпа. За другите, съжалявах само че съм им изгубил времето и съм ги натоварил емоционално.
Смених си профилната снимка с по-реалистична. И от тогава, нито една не ми отговаря на съобщенията. Не, че съм толкова грозен, разликата е само в прическата, която не е толкова зализана и че не съм с черни очила. Но и за разлика отпреди, не пращам съобщения на килограм. Опитвам се да установя контакт, с тези, чиито профили са някак си по-земни и снимките са нормални, а не като правени конкретно за тоя сайт.
Малко дълъг ми стана поста, ама не ми се сърдете, аз обичам да пиша... та, в общи линии, се оказа, че е много лесно, при всичките си добри намерения, човек да излезе неискрен и фалшив. Много зависи от състоянието на духа. А това е доста опасно, щото тръгнеш ли да градиш отношения, без да показваш себе си, включително и чертите, които не харесваш в себе си, рано или късно, ще разочароваш този човек.
Виж целия пост
Е хубаво, викам си - трябва да съм по-активен. В крайна сметка, пък какво ми е, още съм здрав и прав, коса си имам, не съм като атлет, ама и не съм се разплул все още... и се регистрирах. Лошото е, че малко отпреди това, нещо ме беше хванала депресия, щот съм сам, пък вече съм на 34, ще си пукна сам и най-лошото, така и няма да си имам дете.
Хубаво, речено сторено, направих аз регистрация, сложих една зализана снимка, то прическа, то черни цайси, само за списание. Взех да ровя по профили, да избирам, да пускам съобщения, абе отговаряха. Завързах си комуникация, ама се стараех да не ги водя паралелно, но все пак стана така, че тръгна една приказка с една доста приятна дама, просто разговора си вървеше гладко, а същевременно се видях с една, от която се наложи аз да бягам, защото момичето много ме хареса и стана твърде настоятелно. Аз съм си виновен, че още не ми беше разминало, тоя пусти страх, че съм сам и си нямам приятелка. А уж си знам, първо трябва едно добро приятелство да стане, отвъд приказки и диалози. Да ама не, усещам аз че няма да стане и въпреки това плямпам глупости и свалям звезди. Слава богу - разминах се. Опитах отново, този път случих на едно мило и добро момиче, всъщност не момиче - жена си беше, моя възраст. Нещата тръгнаха сериозно, започнахме да се виждаме. Обаче, ново двайсе - този път, вътрешно усещах, че си пасваме, диалозите през интернет вървяха, но наживо -не! Аз мълчалив и тя мълчалива. То аз, че не съм много диалогичен, си го знам... ама и тя излезна такава и егати тъпото, седиме и си мълчиме. Помъчихме се, но не станаха работите и накрая, установих, че сам лъжа себе си. Уж вътрешно ми беше наред, а то просто много ми се е искало. За съжаление, междувременно в някакъв момент на емоции, изтърсих купища глупости пред много приятната жена, с която добре си общувахме в скайпа. Бях се ядосал на някаква глупост и в един момент, взех да се самообвинявам в чата, че не мога да се контролирам и избухвам лесно, което всъщност не е вярно - много близки хора, казват че имам железни нерви и слонско търпение. За съжаление и тоя чат приключи скоропостижно, а за него най-много съжалявам, защото ставаше дума за много зрял и симпатичен човек, истински.
Направих си изводи. Когато човек се е поотчаял, не е достатъчно на себе си, за да преценява правилно. Всяка жена, която се държи по мило с мене, автоматично се превръщаше в някаква възможност. Инстиктите ми тотално бяха заглъхнали. Тръгнах, като на война и нещата не ставаха естествено. След време, дойдох на себе си и ме хвана срам, като си помислих как съм изглеждал отстрани. От всичко, най-много съжалявам, че пропилях шанса си с жената от скайпа. За другите, съжалявах само че съм им изгубил времето и съм ги натоварил емоционално.
Смених си профилната снимка с по-реалистична. И от тогава, нито една не ми отговаря на съобщенията. Не, че съм толкова грозен, разликата е само в прическата, която не е толкова зализана и че не съм с черни очила. Но и за разлика отпреди, не пращам съобщения на килограм. Опитвам се да установя контакт, с тези, чиито профили са някак си по-земни и снимките са нормални, а не като правени конкретно за тоя сайт.
Малко дълъг ми стана поста, ама не ми се сърдете, аз обичам да пиша... та, в общи линии, се оказа, че е много лесно, при всичките си добри намерения, човек да излезе неискрен и фалшив. Много зависи от състоянието на духа. А това е доста опасно, щото тръгнеш ли да градиш отношения, без да показваш себе си, включително и чертите, които не харесваш в себе си, рано или късно, ще разочароваш този човек.
Просто ако се запознаеш с някой на живо има по-голям шанс според мен да не попаднеш на човек с проблеми в поведението. 
