Значи ти си Господ и твоето мнение е единствено вярно и неоспоримо. И никога не бъркаш под влияние на емоции. И никога не се извиняваш, ако си сбъркала.
И на мъжа не се позволява същото поведение към теб, разбира се.
То и това е талант, способност за емпатия, да се сетиш, че в някои моменти е по-добре тихомълком да си извадиш нещо от хладилника да ядеш, да вземеш някаква готова храна, да измиеш някоя чиния и да изпрахосмучеш или въобще да не зачекваш темата с чистенето, ако не си готов да го свършиш ти, вместо великодушно, с гранде жестове да предлагаш да не чистела и да не готвела сега, а когато можела, а ти евентуално може да ѝ "помогнеш" следващия четвъртък по пълнолуние. Или да ѝ предлагаш да ходите някъде и да губите време за това, когато е ясно, че поради липса на време някои неща не са свършени и тя, за да ги свърши сама, ама по-късно, остава с още по-малко време за целта.
Не знам дали съм Господ и колко съм права, но гледам да не подлагам на допълнителен натиск вече напрегнат и изнервен човек. Чакала съм с месеци да довърши сглобяването на шкафчета от юск, докато работи по 3 проекта Като не съм се хванала ги сглобя аз, не му предлагам да ги сглоби по-късно, то е ясно, че като не е сега, ще е по-късно. Не е нещо, което да зависи от мен, че аз да му предлагам кога да го свърши.
Дали от неволя или са имали предпоставки, не зная. Но не при всички думите коренспондират с действия. Парадирането им е заложено.
