Запознанство в интернет – рисковете

Пиронче, много дрънкаш.
Задавай въпроси и показвай ти заинтересованост.

Кетчър, изкара човека фрийк, но съм сигурна, че може да се намери за него фрийк-лейди. Ако изрита кечиста от резервния му профил, ще говорим за ВНЛ.

Ако харесам човека, ще харесвам и миекането му. Аз не миекам, но Р не мога да кажа - имаше термин за този дефект. Сигурно няма да ми е приятно да ме отхвърли някой на тази основа.

Разбира се, има интелигентни хора от всякакви градове и националности. Наистина не беше това смисълът на поста ми. Просто аз го виждам така- защо да си вдигам чукалата нанякъде си, след като е друга вселена (на мястото на мьекането може да е всичко друго), ще трябва по всяка коледа и празниците да се пътува по различни градове, децата ще се мъкнат някъде си, едните баба и дядо ще са далеч и т.н. Ако в цял голям град с гъстота 5 маймуни на кв. см не намИриш (демек перманентно явление) сносен човек за себе си, проблемът ще някъде другаде.

Може би такова ми е мисленето, защото съвсем интуитивно и леко ми се е получавало общуванвто и любовните отношения със съграждани. Още от студентските години предпочитанията бяха коренно различни. И така.

Ух, шъ мъ скъсъш. Аку си бях в София щях да та пуканя на кафе да си пубъбрим. Биз туй скучая дукъту кибича в парка с кучиту.

Защото...не на всеки му се получава като на теб

Има хора асоциални (като мен, хаха), които трудно намират някого, с когото да се споят душевно - дори и в двумилионен град. Но когато стане - светът става малък. И 22-та часа от едното място до другото не ви пречат, за да посетите другата си родина или град (да речем, че в един такъв брак се сродява всичко и всичко е общо - и неговият, и твоят град) и въобще не ти пука къде ще са баба и дядо, стига децата ти да са от него.

Просто не за всеки любовта е прагматично нещо и бракът не е организация на живота. Аз казвам - любов да има - всичко е възможно.

Това им е трудното на сайтовете - гледат се определени критерии, всеки си слага някаква рамка - но дали ще се влюбиш в човека от рамката - това пък изобщо не зависи от теб - поне аз така мисля. Това си е Божа работа. Имала съм период сама и от толкова хора, пасващи в рамката - от мен имаше само - мхм, да, не, ха-ха.

Хубавата страна на сайтовете - мисля че писах отдавна за това, е че е подходяща за интроверти. Хората в уюта на дома си могат да се отпуснат и да разкажат неща за себе си, които почти никой не знае - да се отворят и отпуснат, ако разговорът върви от само себе си часове наред. Това е хубав знак според мен, но нямам много опит. Само веднъж ми се е случвало и след това бяхме доста дълго време заедно.

Харесва ми романтиката в постовете на Ондин. Аз пък ще ви цитирам мисъл, която много ми допада: „Харесваш някого заради нещо, а го обичаш въпреки нещо.”

"Просто не за всеки любовта е прагматично нещо и бракът не е организация на живота"

Именно, на мен сайтовете винаги са ми се стрували точно прагматични и лишени от всякакви емоции. Като по калъп и списъче. Предпочитам автентичното общуване. (Впрочем също съм темерут)

Катчър, в Русе и Варна също говорят на мьеко. Така говорят в цяла източна. България.

И още нещо - близостта на едната баба (свекървата, естествено) не винаги е позитив, но като го установим е късно да се женим в Калгари или Буенос Айрес . С местенето е сложно. Двамата с мъжа ми се надценихме. Той много искаше да живее в Лондон, но като поживя предпочете да се върне в Париж. Аз обожавах Париж и с голям ентусиазъм дойдох тук, но се оказа, че в Лондон ми е било по-добре и носталгия ме тресе цяло десетилетие, като когато се връщахме с влака ревях през целия път.

Специално за Варна е мит, мекането. Може би при по - старото поколение го е имало. За мен е странно говоренето в мн.число на някои хора, от различни региони.

Лондон

Сложно е, защото сайтовете опират по някакъв начин вилата на врата.

Да се върна на думите на някои от момчетата - някоя се била описала като сериозна, търсеща сериозни отношения, пък не била. WTF? Та един човек може да е адски повърхностен с едни и тотално различен и сериозен с други. Това, че той не й е интересен, не я прави несериозна - просто няма намерения към него. Важи и за обратното. Не можеш да имаш планове, да искаш определени неща, борба и мечти - без конкретния фактор за тези неща - съответния човек. Изобщо тези рамки и очаквания на сайтовете са отблъскващи и задушаващи и така нищо няма да стане. За мен е най-нормалното един човек да каже - дошъл съм да си говоря с хората, пък каквото стане. Ама не - някои натискат заявка за сериозни отношения и любов за здравей-здрасти.

Друг каза (Калоян май беше), че всичко е на живо - здрасти, хайде да се срещнем. Аз пък не бих излязла с някого така на посоки, без да ми е грабнал вниманието и да ме е въвлякъл в някаква интересна въртележка. Не бих се приготвила да излизам, поемайки риска на десетата минута да се чудя къде да избягам, отегчена до смърт.

Мисля че точно на теб съм ти разказвала, Кечър, че преди много години, като си набелязах едно момче, което се оказа тройно по-голям темерут и не ме отразяваше въобще на живо, трябваше да го издиря в нета, да му закова вниманието и всичко да си дойде на място.

За свекървите съм съгласна с Невена - 500 км стигат, плюс добро възпитание и отношение и от двете страни. Да пием редовно кафе или да ми се месят в отглеждането на децата съм не, мерси. И сама ще се оправя.

Пък Лондон е на един кратък полет от Париж

Женска логика в действие.
 Лъгала умишлено един, а друг не. Извод: Не е лъжкиня.
 Към един е несериозна, а към друг не е. Извод: Не е несериозна.
 Един убила, а друг не. Извод: Не е убийца.
 Пред един пуши, а пред друг не. Извод: Не е пушачка.
 Пред един се налива с алкохол, а пред друг не. Извод: Въздържателка е.
 Пред един слуша Милко Калайджиев и върти гюбеци, а пред друг не. Извод: Не е чалкаджийка.



В Русе говорят на "ъ". Например, вместо "вратата" казват "вратътъ". Живял съм там и беше забавно понякога, като задълбаят с това "ъ" и определени думи стават неразбираеми.

Това е „потъмняване” на гласни, и с други гласни се случва - зИлен вместо зЕлен например. И аз съм от североизтока.

Пирончо, не знам какво си направил от поста ми, но това не е моята логика, а твоята и ако я определяш като женска, имаш известно право. Като стъпиш с двата крака на планетата Земя, с удоволствие ще си продължим разговора, но това не е разговор, липсва разбиране.

Това с вратътъ не е само в Русе, а в целия район около Велико Търново.

Ондине, кратък полет, обаче си живееш във френската бюрокрация. Без деца не си личи, ама като се появят. Има много позитиви и на теория Париж ми харесва повече, обаче ме тресе носталгия.

Португалският е като потъмнен испански.

Веднъж тук ме спря възрастен мъж и ме пита за посока до един хотел на английски. Понеже беше разкопано тръгнах с него и жена му. Звънна му телефона и той отговори:

- Звънни по-късно. Търсим хутьела 2 часа. Прид митроту бяхми, ама съ огельпяхми.

Питах го от Стара Загора ли са. От Хасково били. Почти уцелих.

Е... хубаво значи, ние от североизтока можем да бъдем разбрани и от живущи в други части на страната. Това е добре.