Какво му трябва на човек освен кола, мечта и приятна компания?
Няма нищо по-зареждащо от едно красиво пътешествие из красивите кътчета на България. Страната ни е пълна с колоритни местенца – познати, непознати или отдавна забравени. Пещери, водопади, местности, планински върхове и антични селища, пълни с история, които могат да повдигнат духа и да изпълнят душата ни с емоции.

В новата ни рубрика „Пътешествие с кола” ще ви срещнем с някои от тези забележителности и ще ви начертаем маршрути как по-лесно да стигнете  до тях. Не се колебайте да използвате лятото, отпуската или уикенда, за да избягате от злободневието на деня.
Какво ще кажете, докато навън е 35 градуса и камък се пука от жегата, вие да прекарате почти час време на 9 градуса по Целзий сред сталактити и сталагмити?

За първо наше пътешествие избираме една от най-красивите пещери у нас – Снежанка, тъй като маршрутът е сравнително лек, евтин и достъпен. Като добавка ще се разходим и до парк-остров Свобода в Пазарджик, нещо, което не бива да пропуснете, в случай че минавате през този град.

За пещера Снежанка тръгваме от София в посока Пазарджик по магистрала „Тракия”. Знаете, почти цялата отсечка на аутобана вече е ремонтирана и се пътува добре, стига да не тръгвате в петък вечерта, когато почти цяло лято се образуват огромни колони. Особено пък, ако не дай боже, има катастрофа.
След около час сме на отбивката за Пазарджик, пресичаме града и излизаме от него през кв. "Главиница". Продължаваме в посока град Пещера по двупосочен път в сравнително добро състояние. Разстоянието между Пазарджик и Пещера е към 20 км и като изключим, че в момента се прави ремонт на малък участък след Главиница, пътуването минава леко.

На 5 км след Пещера в посока Батак е отбивката за пещерата. Общо взето, трябва да внимавате да не подминете табелата, на която пише „Снежанка 3 км”. Следва път, по който има някакви жалки останки от социалистически асфалт. Той може да се измине както с кола, така и пеш. В края му има паркинг, където вече трябва да оставите автомобила си и да поемете в посока пещерата.

Разстоянието до Снежанка е 800 метра. Върви се по стръмна и тясна екопътека, с дървени парапети, която, за радост, е поддържана и няма боклуци, оставени от туристите. Живописната природа се допълва с табели с шеговити надписи като: „Дишай дълбоко” и „Още малко”, които целят да окуражат онези, които вече са останали без въздух. Преходът ни продължи 45 минути с кратки почивки.

Уникално е да усещаш как, изкачвайки се все по-нагоре, с всеки изминат метър температурата на въздуха се понижава. Хладината те обзема, а мирисът на гора направо те изстрелва в друго измерение. Особено, ако по принцип живееш в София.
 
Там, където Родопите целуват небето
И така, след като се озоваваме срещу входа на Снежанка, плащаме по 5 лв. такса на човек. Влиза се само на групи в определени часове, а обиколката вътре трае 45 минути с ескурзовод. Снимането официално е забранено, но все пак туристите могат да направят по няколко кадъра без светкавица.

Снежанка е наричана още „Перлата на Родопите” и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Тя е открита през 1961 г. от трима алпинисти съвсем случайно  и още същата година е обявена за природна забележителност. В своите 145 метра дължина тя е събрала всички форми на пещерни образувания. Потъвайки навътре, човек сякаш попада в приказен свят, но не по Братя Грим, а сътворен от чудото на природата.

Вероятно някои се чудят защо това място се казва Снежанка. Не, не е заради смразяващия студ вътре. По принцип температурата в галериите е 7 – 8 градуса, но заради осветлението и многото посетители градусите се покачват до… 9 по Целзий. Затова по-добре не влизайте без яке. Ако пък сте изпотен от изкачването, може изобщо да не ви пуснат в залите.

Името си пещерата носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години назад във времето и останали в причудливи форми. Най-известната от тях е „Снежанка” – сталагмит с формата на девойка, която сякаш е повдигнала леко полата си и изкачва стълбите на замъка към своя принц. Още преди тура навътре из залите нашият гид призовава да използваме цялото си въображение, за да видим приказното във всеки сталактит и сталагмит, както и останалите изсечени фигури: „Делфинчето”, „Джуджето” (екскурзоводите го наричат „Сърдитко”, защото бил намръщен, досущ като едно от седемте джуджета на Снежанка), „Каракачанката”, „Статуята на свободата”, „Папагалче” и др.
Любопитно е, че пловдивски  туристи са прекръстили „Статуята на свободата” на „Альошата” (на името на известния паметник в града под тепетата).
 

Причудливите форми на пещерата. Снимка: Любомира Сребрина
 
Пещерата се състои от няколко красиви зали: „Залата на виметата“, „Голямата зала“, „Музикалната зала“ и „Вълшебната зала“. За съжаление, през лятото не могат да се видят естествените обитатели в галериите – четирите вида прилепи, тъй като са излетели навън. Всъщност нашият екскурзовод твърди, че от 30 г. не е виждал четвъртият вид, затова не е сигурен, че съществува.
На излизане може да се купят сувенири от щанда до входа, а също да се изпие по една ободряваща напитка в чайната.
Добавена стойност за пътешествието се оказа посещението в Пазарджик, през който така или иначе туристът минава. Едно от най-забележителните места в града е парк-остров Свобода, между двата ръкава на река Марица.


Сибирският тигър събира най-много погледи в зоокъта

Паркът наистина е добро попадение – може да се повозите на безплатно туристическо влакче, да разгледате пак без пари зоопарка със сибирския тигър, котешкия лемур, понитата, пауните, сърните и благородните елени, както и още немалко представители на флората и фауната.
 

Артинсталация от автомобилни регистрационни табели
 
Паркът е изграден върху площ от почти 300 декара, а сянката на вековните дървета носи незаменима прохлада в жежкото време. Може би най-красивото място е розариумът. Но по време на разходката си ще видите още пленителни шарени „китеници” от какви ли не цветни лехи. Забележителни са многобройните артинсталации, детския кът „Дино”, както и друг – с приказни герои и др.


Светът на Дино – макети на праисторическите животни
 
Когато се изморите от разходката, може да поседнете върху най-дългата пейка в света, записана дори в Книгата за рекордите на Гинес. Да, тя опасва почти цялата пешеходна зона на парка – дълга е 1011 м и на нея могат да седнат едновременно 2020 души. За сравнение, второто най-дълго съоръжение за сядане в света се намира в Полша и е с дължина едва 613 метра. На трето място е пейка в Япония, дълга само 461 метра.
Разбира се, има още толкова много да се разкаже. Но най-добре е човек сам да види и почувства.
На добър път!


Детският кът с приказните герои
 
 
Маршрут: София – Пазарджик - пещера Снежанка – Пазарджик – София
Общо километри: приблизително 300 км
Среден разход: 7 л/100 км
Общо литри бензин: 21 литра
Цена: Почти 42 лева.

Автор: Ваня Георгиева

Статията е предоставена от СБА
Виж целия пост