За червеното конче - вързах му на ръчичката, още след като се прибрахме от родилно - хареса ми символиката - връзва се конец от естествен материал, от майката и символизира "продължение" на пъпната връв. Очички и такива неща не съм слагала на кончето. Обичаят да не извеждам бебето до 40-тия ден ми се наложи да го спазя - изписаха ни насред най-лютата зима, а след кучешкия студ - грипна епидемия. Ако беше роден през пролетта или лятото нямаше да изтрая повече от седмица вкъщи. Не съм "осолявала" бебето - достатъчно грамотна съм, да знам, че няма никаква логика в това, а вредите, които мога да му нанеса са сериозни. Относно традицията с името - записах го с името на свекър ми (презимето и фамилията също съвпадат
), но защото името ми харесва, а и имаше и допълнително значение за мен (баща ми е роден на Гергьовден, но не са разрешили на баба да го кръсти Георги.) Гого се роди на Стефанов ден, но аз реших тази традиция (дошъл си с името) да не я спазвам. Погача не съм правила, но и не знаех за обичая. Прощъпулник направих. Когато аз съм прохождала, майка ми е направила почерпка, която близко момиче раздало на съседите, бягайки. Трябвало да се раздаде бързо, но трябвало да внимава, да не се спъне и да падне (тя паднала Върти ми се в главата, че и някаква глупост за избиването на първото зъбче съм правила, ама какво беше не помня... Спомням си, че като взех да си сменям зъбите баща ми ме водеше до капандурата на къщата ни, да хвърля зъба върху покрива. Трябваше и някакво послание към някаква врана да отправя. Сега като
гледам - май феята на зъбките ще ни го откупува...
Не само зли сили и подобни измишльотини. По онова време са живеели в големи семейства, родилката не е вършела никаква работа през тези дни, занимавала се е само с бебето и си е почивала. Тези 40 дни са били за нейното възстановяване и изграждане на връзката с бебето.

