Народни традиции и обичаи, свързани с бебето и малкото дете

Нашите зъбчета са събрани, пазим си ги. Фея нямаше по наше време. И слава Богу!
Моите също татко ми ги беше събирал.
На дъщеря ми ѝ купих бяло потниче, така ми казаха, като ѝ поникна първото зъбче.

Инчи, какво не ти е ясно?
За пудра не знам, но мазане с мас не са практикували. Те пък да не са ги къпели всеки ден през 36 година? То е нямало вода по къщите, едната ми баба имаха кладенец, другата не знам, май при тях по-рано са прекарали водопровод.
Баща ми беше много против маста, без значение от употребата ѝ. Нито за мазане, нито за храна.
То и по мое време децата ядяха филии с мас, но у нас това беше немислимо.

Къпали са ги. Иначе как, като не са имали нито памперси, нито гащи даже? Вода – от кладенеца или селската чешма.
Гащи на бебе е било модерно, нечувано, скандално нещо даже според свекървата на моята баба, която оплакала сина си, че се е взел жена – разсипница. Къде се било чуло и видяло на бебе гащи да се купуват. Докъм 2-3-годишна възраст децата са носели нещо като роклички – и момчетата, и момичетата.  

За бяло потниче не съм чувала, но имаше разни броилки и наричания, свързани с повода: "На ти, Вранке, костено зъбче, дай ми, Вранке, желязно...".

За прощапулника в нашия край: когато проходи детето, бабата или майката омесва и изпича голям кравай, който се нанизва на кръста на детето (като пояс за плуване). Канят се по-големи съседски дечица (обикновено придружени от майките или бабите). Децата заобикалят бебето, отчупват си парче от кравая и хукват да бягат. Целта е да подмамят бебето да се затича след тях. Символизмът в случая е ясен и няма нужда от обяснение, нали?
Почерпката е парче от кравая (или питката), потопено в мед. Най-много и някой бонбон покрай него. В по-съвременен вариант може и кафе. Ама за тежки трапези по случая не бях чувала досега.
Другата част на обичая включва нареждането пред детето на различни предмети, символизиращи някои професии – книга, лекарска слушалка, пари, отвертки, топка, елка и т.н. според предпочитанията на родителите. Поверието е, че който предмет сграбчи първо детето, това ще е и бъдещата му професия.

Изобщо, всички обичаи, свързани с появата на новия живот, са изтъкани от позитивни чувства, радост и надежда. Даже обичаят за наричането на децата с грозни и странни имена е имал защитна функция – смъртта да не се полакоми и да не отнеме и това дете...
Странно, да не кажа и обидно е, че в днешно време, вместо да носят радост, те са се превърнали в поредния повод за тежки семейни драми.

Едно време повече са ги къпали от сега, защото са нямали нито мокри кърпи, нито еднократни пелени и щеш не щеш се къпе бебето. Със сигурност и мазането с мас, с разни "бабешки" мехлеми, къпането в лайка, смрадлика и т.н. се е отразявало по-добре на децата от сегашните боклуци, които ги продават по магазините. За вкуса към мас веси си има вкус,  аз лично пък не понасям маргарина, даже се чудя как изобщо се продава свободно.

При нас на погачата се канят орисници, които трябва да наричат хубави неща за бебето, не е вярно, че са нови измишльотини, открай време си е традиция. Всеки дава метална пара, всички пари се слагат в кърпа и се прави възел - ако възелът е стегнат, бебето ще излезе пестелив човек, ако е хлабав - ще е с редки пръсти. Вика се най-високият човек в къщата, за да качи кърпата с паричките колкото се може по-високо, за да порасне и бебето голямо. Една паричка се пъха под дюшека, за да си купи с нея сън. Традиционно се ядат само сладки неща, а самата погача се замесва от девойка, на която са живи и двамата родители, не си спомням обаче защо.
Прощъпулникът пък се прави, за да не се спъва бебето, някои казват, че на което дете не е правен прощъпулник, няма да се ожени. При нас протича по втория сценарий, написан от Сийка - редят се предмети, символизиращи определени професии и каквото хване бебето, с това ще си изкарва хляба като порасне.
Само на първото дете правих погача и прощъпулник и то заради майка ми, че имаше много голям мерак да се заеме с всичко, а и от любопитство донякъде, с второто вече не ми се занимаваше с тия глупости и не е имал нито погача, нито прощъпулник.
На 40-тия ден се ходи в църква, заедно с бебето, да ви четат чиста молитва - отново само с първото дете сме ходили.
А, още нещо се сетих - когато бебето се захранва за първи път, се вика някой ящен човек да му даде първата лъжичка в устата,за да има и то апетит като него. Може да се каже, че това сме ги спазили - аз си ги засхраних и двамата.
Не традициите са повод за семейни драми, а неумението на хората да общуват и да уважават чуждото мнение. Не може вечно да живееш с традициите от времето на баба си и да отричаш новите влияния, на които децата ти се кефят. Ако искат ще си правят погачи и прощъпулници, ако искат - ергенско парти и парти за бременната преди бебето да се роди, както правят по американските филми, нали все хората се забавляват и празнуват, а в крайна сметка това е целта - да се сподели радостта. Да се дразниш на чуждите обичаи, които са добили популярност, е като да се дразниш на чуждиците.
Лично за мен бебешките тържества са досадни сбирки, на които не ходя - нито по погачи, нито по кръщенета, нито на рождени дни, просто не мога да ги издържам.

Присъствала съм на точно обратния обичай, който се изпълнява и до днес - след изписването на бебето и прибиране вкъщи с майката, там я очакват роднини до трето коляно от двете роди. Заколен е курбан за здраве на новороденото и са наредени тежки софри. На следващия ден се изреждат жените и комшиите от цялото село или градче, като първо влизат да видят бебето и майката и след това това сядат да хапват боб чорба, курбан, родопски клин, халва и сладкиши. Всички дават пари на майката, но не големи суми, а от порядъка на 10-20 лв и нещо сладко. И това се проточва цял ден - едни си тръгват, други идват, хапват, разтягат клюки и си тръгват. Този обичай е характерен за района около Доспат и околните села в Родопите.

Мен винаги ми е било странно това с футичките/може би от фуста идва. Виждала съм снимки, нещо като пола без страничен шев и го завиват на детето. Гащи нямало. И ако се напиша, съхне по краката му, а другото, какво ли мазало е ставало? Как няма да го измият после? Или пък с някой тиквен лист го бършат?
Нашият поп в църквата е отрязвал червеният конец на децата, които кръщавал. Не било редно да се слага.

Доста от традициите (поне тези, за които знаех) съм спазила с моите деца, но някои (които ми се виждаха безсмислени или вредни) не съм.
Не съм канила гости, нито съм приготвяла софри на изписването, само това ми липсваше тогава.
Първите 40 дни разрешавах на близките да идват, но не прекаляваха с пипането и гушкането. Навън ги извеждах, но не давах на непознати да се навират в количката да ги зяпат.
Червен конец бях вързала и на тях и на себе си. Даже има купих червена количка, против уроки и за здраве. 
На 40ия ден правихме погача. Поканих няколко приятелки и роднини (не знаех, че трябва да са раждали). Донесоха подаръци, за пари не знаех че се дават, почерпихме се, разчупихме погачата и това беше. Парче от погачата сложихме нависоко (но не помня защо и колко време стоя там).
На 6 мес ги кръстихме.
Като проходиха правихме прощъпулник. Ще видим дали ще станат това, което хванаха. В този ред на мисли брат ми например стана това, което беше хванал на прощъпулника си. За мен никой не помни. 
До 3 год им възраст винаги имах в къщи светена вода. Като се случеше да са неспокойни и да реват без причина, особено след излизане навън или идване на чужди хора в къщи, им измивах очите със светена вода (против уроки). Колкото и да не ми се вярваше помагаше - успокояваха се.
Поливам вода преди да тръгнат за важни събития, като първия учебен ден например.
Зъбите ги слагаме под възглавницата, за феята, като заспят аз ги взимам и слагам паричка. зъбите събирам. 
Пъпчетата още ми стоят, не за друго, а защото не мога да реша къде трябва да ги хвърля. Ако искам примерно да хвърля едното във ВИАС - къде точно да го хвърля? Не ми се иска да е в кофа за боклук, а не върви така да го подметна по коридорите... Не знам как се прави... 

Това за връзването на червения конец го спазих - вързах му, но на няколко пъти му се набираше на ръчичката на горе и оставяше червен отпечатък..Реших да не си мъча детето и го махнах...
На 40-тия ден, събрах бабите и дядовците само, с почерпка,не съм спазвала обичая да са само жени... ,ама и не трябваше да ги събирам толкова хора на едно място-много се стресира детето и цял ден рева...
Мислех да правя кръщене, но след като присъствах на 2 се отказах,толкова реваха горките деца,такъв стрес ,едното почна да повръща даже... Ще му го спестя това на моето дете,след 2-3 години като почне да разбира тогава...

Интересна тема.

Аз нищо не съм правила и няма да направя. Нито червени конци, нито сини очи, нито бабешки мазила, нито погачи, нищо... А да, няма да кръстя детето си в църква. Родата ми не е вярваща и знаят, че това е съвсем очаквано и нормално решение, но повечето ми приятели са скандализирани като чуят, че ще пропусна опяването от разни попове.  
От форумите научих за погачата и прощапулника. Аз май всички традиции и суеверия научих от тук.   Ама как да ги "празнувам" като не ми трепва сърцето при подобни събития. Но пък, ако някой е щастлив така - да ги прави, няма лошо.

От всички неща правени едно време, най-голяма логика намирам в 40те дни стоене вкъщи.
Само си представете  - 1833 година, млада 18 годишна майка(която няма никакво право на глас и мнение) с бебе на 10 дни. Да излезе навън, всички да й дават акъл, а комшията ГанчУ да щипе бузите на бебето с мръсните си ръце, които никога през живота си не е мил, а преди малко ги е ползвал за естествените си нужди.   И безброй много други хора, които са завирали никога немитите си зъби в лицето на бебето.
Абе хитри са били едно време жените.  
Но сега... да стоиш затворена вкъщи, защото "така трябвало"?

От традициите може да се каже, че съм спазила това да кръстя детето си на някого. Върху мен не е имало натиск. Нито живея с, нито съм зависима от родителите си, но ги обичам безкрайно много и реших дъщеря ми да носи тяхната буква "М". (И името на свекървата почва с "М", така че всички "намазаха".   )


Доста хора по света са станали милионери, занимавайки се със събиране, извозване и обработване на сметта. Дори в България е нужно само да вземеш някоя обществена поръчка, да кандидатстваш по някой проект и хоп... мангизи в банковата сметка. Боклука е голям залък. 

Някои от обичаите са добър повод да се събере семейството, което в нашето забързано ежедневие и разделените от разстояния поколения в семейството си е рядкост. А е хубаво семейството да се събира, да прекарва време заедно и да се радват на това, как новия член на семейството расте.

Иначе разни хвърляне на пъпчета, зъбчета и други детски карантии и на нас са ни го правили бабите, но не бих казала, че е резултатно. Не хванахме професиите, които пълчетата и търкулнатите питки повеляваха...

Мазането със свинска мас си го спомням. Не съм го прилагала. Нито съм осолявала.
Правих (купих  ) питка за 40 дни, събрахме се приятелки и се почерпихме.
Прощъпулник също - пак се събрахме приятели да се почерпим.
През бременността си бях вързала червен конец, който махнах след броени дни. Дразнеше ме. Не съм урочасвала (така ли се пише и изобщо има ли такова животно  ).
Хем не съм вярваща, хем не знам защо и на бебето бях вързала червен конец, който също махнах скоро скоро.

Случка с баба ми :
Братовчедка ми ражда (след 90-те е било). Бебето на броени дни, когато посетиха баба ми. Баба го гледа, гледа, въздиша, та чак ще заплаче:

- Аааааах, ах. От това няма да стане човек. Няма нито пелени - облечено е с панталон и блуза. Хранят го с прах от кутия. Няма, няма да го бъде.
 

Сухо мляко имаше далеч преди 90-те. Сестра ми е родена през 69 година и е била на Хумана.
Какво се чуди баба ти толкова?

Да, имало е.
Майка ми и баба ми продължават да наричат всички АМ с името "хумана".

- С какво храниш бебето?
- С Хип
- Аааа на хумана сте.

Нещо като "памперс" и "ксерокс" е при тях.

Аз съм родена през 1981 год, след втория месец майка ми е нямала кърма и според нейните думи било трудно да намира Хумана и съм била хранена с кисело мляко. Вярно, от домашна крава и квасено всеки ден за мен, а не престояло. Вече съм на 35 год и здрава като бик, но мразя кисело мляко и не ям...явно като бебе съм си взела дажбата кисело мляко за цял живот