Ситуацията е следната. Имам приятел, който много обичам, но с когото не живеем заедно. Не това, обаче, е предмета на душевните ми терзания.
От известно време в нета ми пише братът на най- добрата ми приятелка. Той живее в друг град, необвързан е и ме ухажва напористо. В интерес на истината до днес си мислех, че не е сериозен, понеже споделих с приятелката ми за писанията му и тя директно ми каза, че по принцип не се задълбочава и е несериозен. Ситуацията ме устройваше, защото ми харесва да бъда ухажвана от приятен на външност мъж (има ли такава, на която не и е хубаво, не знам), защото не го виждам и защото май имах нужда от подобни думи. От о пределено време , може би седмица, човекът ми се обяснява в любов, с директни предложения за брак, макар че съм му изяснила подробно, че не съм свободна. Оказа се, че той ме е виждал няколко пъти, докато аз явно нямам спомен или не съм обърнала внимание (понякога идва на гости на сестра си). Пак обясних цветно как стоят нещата и му предложих да спрем да си пишем, за да не се чувства подведен и за да не се чувствам аз виновна пред него. Той обаче продължи, макар че в последните дни отговарям почти едносрично, ако отговоря въобще. До снощи, когато ме помоли единствено и само да се видим на кафе и едва тогава да отговоря окончателно на въпроса му. Не знам с какъв акъл се съгласих, но с изричното условие, че децата са с нас (моето и на приятелката ми). Излязохме, децата се заиграха, ние си поговорихме, до тук никакъв проблем. Тръгнахме да се прибираме почти по тъмно и приятелката ми звънна да отидем направо в тях на по питие (живеят в къща). Децата изтичаха напред, а ние изостанахме и в момента, в който влязохме в двора, в сумрака, той ме сграбчи и разцелува. Лошото е, че аз не се отдръпнах и отговорих на целувката, оставих го да напредне. Сви ми се стомаха, осъзнах се и едва тогава го отблъснах. За да не се усети дружката, влязох и изпих едно уиски, но ми беше много кофти. Кофти, че се поддадох. По късно той ми звънна (взел ми номера тайно от телефона на племенницата си) и ми каза, че няма да се откаже и наистина ме обича. Пак ясно му поставих границите, но той е упорит. Мисля си, че ще се справя с него, но не знам дали ще се справя със себе си. Изневерих ли и трябва ли да споделя на приятеля ми? Ще се побъркам, почти три е, а не мога да заспя.
Виж целия пост
От известно време в нета ми пише братът на най- добрата ми приятелка. Той живее в друг град, необвързан е и ме ухажва напористо. В интерес на истината до днес си мислех, че не е сериозен, понеже споделих с приятелката ми за писанията му и тя директно ми каза, че по принцип не се задълбочава и е несериозен. Ситуацията ме устройваше, защото ми харесва да бъда ухажвана от приятен на външност мъж (има ли такава, на която не и е хубаво, не знам), защото не го виждам и защото май имах нужда от подобни думи. От о пределено време , може би седмица, човекът ми се обяснява в любов, с директни предложения за брак, макар че съм му изяснила подробно, че не съм свободна. Оказа се, че той ме е виждал няколко пъти, докато аз явно нямам спомен или не съм обърнала внимание (понякога идва на гости на сестра си). Пак обясних цветно как стоят нещата и му предложих да спрем да си пишем, за да не се чувства подведен и за да не се чувствам аз виновна пред него. Той обаче продължи, макар че в последните дни отговарям почти едносрично, ако отговоря въобще. До снощи, когато ме помоли единствено и само да се видим на кафе и едва тогава да отговоря окончателно на въпроса му. Не знам с какъв акъл се съгласих, но с изричното условие, че децата са с нас (моето и на приятелката ми). Излязохме, децата се заиграха, ние си поговорихме, до тук никакъв проблем. Тръгнахме да се прибираме почти по тъмно и приятелката ми звънна да отидем направо в тях на по питие (живеят в къща). Децата изтичаха напред, а ние изостанахме и в момента, в който влязохме в двора, в сумрака, той ме сграбчи и разцелува. Лошото е, че аз не се отдръпнах и отговорих на целувката, оставих го да напредне. Сви ми се стомаха, осъзнах се и едва тогава го отблъснах. За да не се усети дружката, влязох и изпих едно уиски, но ми беше много кофти. Кофти, че се поддадох. По късно той ми звънна (взел ми номера тайно от телефона на племенницата си) и ми каза, че няма да се откаже и наистина ме обича. Пак ясно му поставих границите, но той е упорит. Мисля си, че ще се справя с него, но не знам дали ще се справя със себе си. Изневерих ли и трябва ли да споделя на приятеля ми? Ще се побъркам, почти три е, а не мога да заспя.
