Завърнали се от чужбина

  Здрасти alien1. Аз съм във Франция от 16 години. Разликата в манталитета винаги ще я има. Не бих посъветвала никой да се върне в България в момента ако има осигурен доход в чужбина.

Аз съм в Австралия. Ако бях в Европа, дори нямаше да се чувствам емигрирала. Приятелите и средата липсва, но след 2-3 години, ако се завърнеш и те няма да са същите. На по-малко от 3 часа път си, така че си прецени добре плюсовете и минусите.

Прибрахме се ,аз плаках ,като малко дете,когато трябваше да тръгваме.Синът ни също.Обмислях бягство от мъжа ми предишния ден   Няма как да сме навсякъде,защото не сме студенти...Работим.Отпуската е 20 дни,през останалото време сме тук заковани.Не става "Иди си ,дойди си". Предложих на съпругът ми да остане тук,а ние да се приберем.След 3-4 месеца престой в България може пък да си променя решението (не вярвам) и да се върнем ,ако пък не ,ще си дойде и той.И дума да не става   Или сме заедно или не сме каза.Ако ти си тръгнеш и аз тръгвам,ако оставаме-оставаме.Проблемът е там,че аз знам какво искам.Камъкът си тежи на мястото.Освен това съм на мнение,че човек е добре там ,където се чувства добре.Но той ми вкарва някакви подозрения и вини...Не сме живели лошо в България.На мен си ми харесваше.Е,не можех да си позволя всичко,което мога сега,но не съм материална личност.Тези неща не са ми важни,никога не са били.За какво сме тук? Колкото и банално и изтъркано да звучи,моята идея беше да постигнем спокоен,нормален живот и да гарантирам с това имигриране някакво бъдеще и развитие на детето.Честно казано виждайки накъде върви Германия за последното вече силно се съмнявам.Нормалния живот мога да го имам и там.Нормален в моите представи.В неговите не е.Спокоен...ами не е много спокойно и тук и там.Аз съм го решила.Просто исках да разбера  как се чувстват вече завърнали се

Аз съм се връщала веднъж. От Щатите. След година много съжалявах, а сега ми се струва, че беше добро решение. Божа работа е това, никой не може да ти каже, защото всичко тече и се променя.  Тогава ми се струваше, че съм се прецакала, а сега съм по-напред от хората, които останаха там.
Все пак щастието, успехът не зависят само от географията. Лично аз смятам, че чисто икономически няма проблем в България засега. Други са проблемите и те ще си стоят и в обозримо бъдеще. Тоест, уредена, справедлива и функционираща, некорумпирана, немафиотска държава няма да станем докато ние сме живи. Истински професионално човек може да се развива в много малко области. Но добре и щастливо определено може да се живее в България, защото все пак хубавите неща тук не са свързани с брутния вътрешен продукт.

Така е!

Защо не си постоиш два три месеца в България, после вземете решение? Каквото и да решите, то не е финално или фатално. Ако го има ЕС-то, ще можете пак да си намерите работа, още повече, че вече и езика знаеш. В момента се променя облика и на самата Германия. Напълни се с хора от южна Европа (и с хора от целия свят).  Но и в България винаги можеш да си се върнеш.

Аз лично след толкова години там, макар и с много зор и драми, си се привързах за някои неща. Когато съм тук ми липсва Германия, когато съм там - България. И Швейцария ми липсва и много други места.

Имаме едно познато семейсто завърнали се след малко повече от 10 г в САЩ и един приятел , ерген  , даже гражданство не пожела да си изкара преди да си тръгне.
И още едно сем което плануват завръщане 

Ние планове за Бг за сега нямаме , но за друга страна да , за сега е само на приказки 
не ни е шубе да направим упражнението вс. от начало 

Обичам да се връщам в Бг за почивка с децата ,  лятото примерно.

Искали сте да осигурите добро бъдеще на сина си. На колко години е? Вариант е да останете в Германия, докато синът ви завърши средното си образование и после да се приберете тук, без него, ако ще продължи да учи.

Добро бъдеще е когато и родители те и децата се чустват добре на дадено място 
Ако родителите не се чустват ня мястото си децата го усещат.
Има родители които им е трудно да се адаптират и в дома си непрекъснато говорят кофти неща за страната в която живеят , е децата няма как да са глухи и слепи за такива неща и вс. при тях да е ОК 

Добро бъдеще за децата може и от Бг  навършват пълнолете и свят широк - заминават , пробват се учат , развиват се.

Мисля по същия начин, затова попитах на колко години е синът им. Ако остават още 1-2 години, бих си го причинила, лично аз.

Авторката спомена детска градина...

От живота в чужбина съм забелязала, че грубо можем да се разделим на 2 категории - силно привързани към родината и обратно. Аз съм от 2рия тип и може би мнението ми няма да е меродавно. До тук съм живяла в 4 държави. За лятото да си дойда ми е било супер. Но всяко оставане за постоянно в БГ ме е докарвало до носталгия по държавата, от която съм тръгвала. Мисля си, че ако повече приятели и роднини ви идват на гости също е вариант да се чувстваш ок. Единия месец някой, на другия някой друг и така ще си имаш бг близки макар и за кратко. Още повече, че и билетите вече са на поносими цени.

Живях 3 години, носталгия нямаше. И в чужбина, и в Бг стандартът беше OK, мъжът ми го бяха релокейтноли от работата. Климатът ме мъчеше и не можах да свикна и се прибрах. И факта, че не работех, не съм за домакиня.

Аз съм от върналите се. Знам за какво говориш. Добре си живеех в чужбина. И ако бях останала щях да имам по-добър стандарт.
Но там нямах свободата да бъда това, което съм. Смешно е в днешно време да си патриот. Аз не бих казала че съм точнво патриот. По-скоро съм българка и в мозъка на костите си и не мога да вирея другаде.
 Тук я имам тази свобода-свободата да съм българка. И това е ценно за мен. Който иска ще ме разбере.

Синът ни е на 3 .Не нам...В момента детските заведения са пълни с тези,които прииждат. Често е ударен,често нещо му липсва.Не казвам,че заради тях ни изчезват нещата,никой не знае,но ударен е винаги от тях.Не знам в училище как ще е,не знам дали има смисъл вече...Не казвам,че в България няма да се бият в градината.Ще се и още как,но някак друго е...Освен това виждам ,че е нещастен.Скучно му е.Вечер чак ми става мъчно за него,като се приберем и видя,че не е изморен и не може да заспи.Той ,като си тръгвахме от Бг затова плака.Там площадките са пълни с деца и глъч.Толкова беше щастлив.Играеше с всички.Никой не го е блъскал ,никое дете не го накара да се чувства нежелан.Ако някое не иска да играе с него,то с другото се заиграваше и забравяше.Тук -трудна работа.Ако се опита да се присъедини към непознати деца бива грубо отпращан.В редките случаи,когато изобщо има някой на площадката...Имаме приятелчета,но тук не е ,като там.Навън евентуално през уикенда.През седмицата са в къщи и не ги извеждат.Повечето имат дворове с пързалка,люлка отвън и това е.И ние имаме,но моят син е много контактно дете.Той сам не си играе в двора.Иска контакти.Вече се чудя къде да го водя.На градина е само до обяд,после го взима баща му и довършва работа с него.Добре,че работи до 14:00.Когато свърша и аз всеки ден го водим някъде,но няма с кого да играе,не се уморява...Абе трудно е.Ако беше по-затворен нямаше да е така,но той не е .
Тук се чувстваме малко ,като роботи...Няма я тази свобода,която я има у нас си.Гости сме тук,това е.Едва ли някога ,ще се почувстваме на мястото си.Българи сме ,нравът ни е друг .Хубаво е когато човек е приспособим,но аз точно в тази държава май няма да успея да се почувствам добре.
Ествествено,Германия си има и своите плюсове в много отношения.Но за мен май по-важна е вътрешната хармония.Вчера благоверния се изказа,че нямало сме да можем да ходим на почивки така,както сега си позволяваме.Париж,Швейцария,отскачаме къде ли не.Направо се хванах за главата,ако това са му доводите изобщо няма да се пазаря с него тук или там.Той България не е видял,за Швейцария се загрижил.А и вече такива почивки не са толкова скъпи,че чак невъзможни за едно средно статистическо семейство,каквото  сме в Бг.Излизат евтинийки.