Завърнали се от чужбина

Много познати имам, които са наистина 2 типа - родени за чужбина или неможещи навън. Който е заминал по принуда или с грешни представи за чужбината му липсва БГ, то не са спомени, песни, храна, роднини, ченоморието, палнините, сещате се. Много хора си мислят, че навън е прекрасно, заради селяните, които на първото си връщане се изкарват СЕО-та на еди си коя компания, а всъщност работят нещо малко. Майка ми беше навън година, много й хареса, но няма реална представа за държавата и до сега си плюе по българската действителност. Ами мен пък не ме дразни, не обръщам внимание на намусени хора, нито на грозните тротоари. Стига ми, че имаме качествени стоки и доматите ми не чупят ножа, нямаме разни пакита, индита, араби и малайзийци на всяка крачка.

Каква интересна тема намерих случайно... Съвсем по темата В Германия сме от две години и половина, измъчва ме ужасна носталгия и непрекъснато мисля, че съм си прецакала живота. За съжаление, изобщо не може да става дума за "обратен път назад". Тук сме заради професията на мъжа ми, децата доста добре се развиват в училище и общо взето само аз съм проблемна. Направих всичко, което можах: научих езика на доста добро ниво за двете ми години тук, започнах работа, но въпреки това се чувствам самотна. Колегите уж ме приемат, но не съвсем. Много са любезни, но никога не съм обядвала с някого или да се разходим в обедната почивка. Приятели почти нямаме, имаме приятелски семейства, с които се виждаме, но повечето са доста далеч от нас. Откакто и аз работя, престоите в Бг съвсем намаляха. С носталгия си спомням как навремето след работа се прибирах чак в 22ч след среща с приятелки, а уикенда се задъхвахме с кого по-напред да се видим и къде да отидем...

Абсолютно. И изкуствени коси има, и джуки има, и "баровци".. Просто като количество са по-малко и не се забелязват толкова. Обиколила съм доста страни (живяла съм за постоянно само в две, де), но съм останала с впечатлението, че няма нещо, което да го има само в България. Просто мащабите са други, но според мен нещата вървят напред. Поне в Пловдив аз виждам предимно положителна и приятна промяна. Полекичка се оправяме с Прехода.

Единствено бих се замислила за жертва, ако трябва семейството ми да гладува. Иначе въобще не бих стояла с такъв камък на сърцето, където и да е било. Щастливи родители - щастливи деца. Казвате, че екскурзиите ще намалеят, ок, но, ако работиш, имаш пет седмици отпуска в годината- до България ли да идеш, за да се отпуснеш малко или до Ямайка? Ако не работиш пък, едва ли ще имаш пари за там. Не знам колко печелите, но и средностатистическият германец не е всяка година на Карибите  

Смених един квартал за друг, по-елитен.
Живях 5г. и оцених родния.
Върнах се и .... отново съм аз, на моето мяясто.
Примерът е с квартал в един и същи град, но препратката е и към държава.
Не може всички да живеем в Париж, не всеки може да бъде максималист,
а не е и необходимо.
Хората сме различни и на различен етап от живота си  осмисляме ценните неща.
Домът е там, където се чустваш добре, където е семейството ти, важното е да имаш право на избор.

абе да ама на мен не ми пречат изкуствените коси и джуки, тях ги има и в холивуд. Ама ме нерви усещането за несправедливост и безпомощност, когато тръгнеш да си търсиш правата за каквото и да е в България. На мен ми тежи и това, че мисленето ми е много по-различно от това на средния българин, включително на родителите ми и роднините ми. Харесва ми да съм в интернационална среда на млади прогресивни хора. А това по-скоро го има в Берлин, отколкото в София.


Иначе здравеопазване, моля ви, в София имаме достъп до много по-добри специалисти от средния немец. Да не говорим, че там, докато си чакаш, може да пукнеш. За прегледи съм чакала и 20 -25 дни. Има големи плюсове на живота в България, за които живеещите тук не си дават сметка. Дори това, че сме малка държава носи големи удобства.

Да, в Берлин за някой специалист особено пък държавно здравноосигурен можеш да чакаш и три месеца. За сметка на това линейката ще е за по-малко от 5 минути пред вратата...

ПРИТЧА - КАКВИ ХОРА ЖИВЕЯТ ТУК?

Ех, каква интересна тема си намерих! 
25 години живот в чужбина, пенсиониране по болест, засега повечето време прекарвам в България. Накратко - когато остана по-дълго време ТАМ, иска ми се ТУК, като остана повече време ТУК - искам ТАМ. Сега ме тегли да се върна окончателно ТАМ. Обаче ако го направя, каква е гаранцията че след време няма да ме затегли на ТУК? Луда работа.

Дали ще е отиване или връщане е все едно, важното е човека да е доволен.
Със сигурност е по-добре да отиде и да се върне, ако не му харесва, отколкото да седи цял живот в Бг и да иска да отиде в чужбина, но да не го направи.
Кой, какво е казал, как бил и пр са празни приказки, всеки трябва да ги види лично и да прецени за себе си. И Бг има хора, на които има харесва страшно много, на други средно, на трети много малко.

Относно приятелствата с българи в чужбина е сложно. Най-малкото българите са малко там. В България да не ставате приятел с всеки срещнат на улицата или с всеки колега? Не нали, ами там е същото, не знам защо някои си мислят, че като срещнат 5 българина, трябва да станат приятели с 2 или 3. В Бг от 100 срещнати, надали ставате приятел с повече от 2-3. Ако се спази %-на в чужбина, излиза, че навън е по-лесно да завържеш приятелство от колкото в БГ.

За приятелство с местните, също не е лесно. Я си кажете, колко от вас, ако имат съсед чужденец или колега, ще станат приятел с него?
Всеки ще си предпочете да се вижда с роднини,  старите познати и като цяло българите пред него. Още повече, ако чужденеца е от страна, която няма добра слава като цяло, все едно тук да има чужденци от Азия или Африка и да искате да ставате приятели с тях, май няма да искате нали?
 
Дойде ред и на докторите.
Всеки знае, че в  цяла Европа и Канада дори се чака много време за час при специалист.
 Всичко е бавно, много бавно, но въпреки това, продължителността на живота им много по-висока от нашата. Ако не знаете, българската продължинтелност е най-ниската в Европа и на 80 място в света, на едно с разни страни от 3-ия свят. Много интересн феномен нали??


Който има наистина проблем и му дадат час за след мнгоо време,  ходи пак и пак, в бъза помощ при личния и така може да те видят много по-рано.
 Важното е, че не се точат пътеки и има за всички без пари на ръка.
В Бг вече и пари да дадеш, не ясно какво ще стане, най-много да усвоят някоя пътека дори нищо да ти няма. 2 в 1 както се казва.

Наиситна е много гадно да чакаш за доктор и да се притесняваш, като знаеш, че в Бг ще минеш на другия ден или другата семдица, но явно и другия вариант работи и то успешно.

Колкото повече време си в чужбина, толкова по-трудно би взел решението да се завърнеш в България. Свикваш, намираш си среда и пътят обратно вече не ти е такъв приоритет.

Специално аз по-лесно се сприятелявам с чужденки, отколкото с германки, но мисля, че проблемът е до голяма степен в мен.

За българското здравеопазване бих казала, че все още си е недодялано, неизпипано, както са повечето неща в Бг. Имаме контакти с българи със сериозни заболявания, които след незадоволително лечение в Бг, се пробват да се лекуват и в Германия- по техни думи разликата е съществена в полза на немското здравеопазване. Познаваме и такива, които заради хронични заболявания на децата си са избрали да се преместят в Германия- и там разликите са големи, в полза на немското здравеопазване. Не твърдя, че е перфектно, но е много по-добре организирано и канализирано, клиниките работят съвместно, нещата се придвижват оптимално. Но да сравняваме здравни системи... това е съвсем друга тема, все пак не издържах, четейки за големите специалисти в София.  

Много интересна тема. Включвам се, защото ми предстои заминаване и искам да се опитам да си представя какво би могло да не ми хареса.

Приятелите не са проблем. Половината от тях вече са в чужбина и то в различни държави. Малко по малко всеки се изнася на някъде. Не мога да имам гаранция, че ако остана тук заради приятелите, няма да се окажа накрая единствената останала, а всички други да са заминали.
Освен това аз (поне сега) смятам, че съм си самодостатъчна. Не се виждам как се втурвам да се сприятелявам с хора по улиците  Не е в мой стил.
Не обичам задълбочени разговори наживо, особено с недостатъчно добре познати хора. И тук с майките на площадката не си говорим за ядрена физика, а за децата и т.н., общи теми. Че и за времето.

Не знам дали съм особено привързана към мястото, на което живея. По-скоро имам чувството, че където се намирам, там ми е мястото. Но пък не съм живяла в чужбина повече от месец и не мога да преценя.

И на последно място, заминаваме основно заради образованието. От българското сме много разочаровани и като че ли тук е безнадеждно поне за дъщеря ми. И тъй като не отивам, за да съм в пъти по-щастлива от тук, т.е. нямам такива очаквания, не вярвам да се разочаровам особено, ако не се окаже най-прекрасното място на света. С нагласата съм на изтърпя и да преглътна каквото се налага, за да може детето да има достъп до качествено образование. Пък ако е хубаво, това е само есктра.
Разочарованието може да дойде главно от вероятността и там да не е добро образованието, но се съмнявам.

И друго. Не бих могла да живея в Германия (ходила съм за кратко). Чувството, че това е чужда държава, в която се натрапвам, не ме напусна. В Англия имах същото усещане, но не с такъв интензитет, понеже там има страшно много чужденци.
Да видим как ще е в земите на индианците ирокези.

Повечето от пишещите май са в Германия или ще ходят там.
Ами то немците няма приятели от техните или, ако имат са 1-2, какво остава да се сприятелят с вас??
Тази държава е така, малко робска, работиш, хапваш и лягаш. Ваканцията нещо повече и така. С две думи не е за всеки!

 Аз пък имам приятели немци. Българи приятели в Германия нямам. Имах приятелства с българи, но ги прекратих. Не мисля, че е трудно да се сприятели човек с немци, просто трябва да им влезе в тона. Имат различен темперамент и манталитет, но когато човек се нагоди към тях стават отворени. Българите вечно нещо мрънкат, интриги, все са обидени, все някой ги погледнал лошо или не се отнесъл тактично, вечно има някаква драма. С немците толкова по-леко се общува, много по-истински и откровени са.

В Прага съм от 13год.Записвам се да ви следя.Обмисляме да се преберем догодина.Надявам се да стане.Ще следя темата с интерес.

Това, че ти имаш нищо не значи. Както казах, те помежду су трудно стават приятели, какво остава за чужденците.